ПРОТОКОЛ
№ 51
гр. Бургас, 16.05.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
Сложи за разглеждане докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно
търговско дело № 20242001000058 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:10 часа се явиха:
За въззивника „Болеро ВИП“ ЕООД се явява управителят П. К., заедно
с адв. С. и адв. Т..
АДВ. С.: Не възразявам да се даде ход на делото в днешното съдебно
заседание. Редовно и своевременно сме уведомени.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
За въззиваемия „Фиоре“ ЕООД се явяват адв. Б., адв. М. и адв. М..
АДВ. М.: Нямаме възражения по хода на делото. Да се даде ход на
делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
Съдът
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва , съгласно свое Определение
№ 59 от 11.04.2024 г., с което е приета за разглеждане въззивната жалба на
„Болеро ВИП“ ЕООД срещу решение № 399 от 19.12.2023 г., постановено по
т.д. № 305/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
АДВ. С.: Поддържаме въззивната жалба. Нямаме доказателствени
искания.
АДВ. Т.: Поддържам подадената въззивна жалба. Няма да сочим
доказателства, нямаме доказателствени искания.
АДВ. М.: Оспорваме въззивната жалба. Поддържаме подадения от
доверителя ни отговор на жалбата. Нямаме доказателствени искания.
АДВ. Б.: Уважаеми апелативни съдии, единствено и само оставяме на
съда да прецени, с оглед на това, че двама членове на съдебния състав са се
произнасяли по едно от определенията на Окръжен съд – Бургас, с което се
допуска запор на банковите сметки на „Фиоре“ ЕООД. За нас няма причина
да търсим единствено отвод, но все пак бих искала съдебният състав да
прецени дали това няма да бъде някаква пречка чисто процесуално.
АДВ. М.: Нямам какво да добавя.
По доказателствата съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателства по делото.
ДАВА ход на устните състезания.
АДВ. С.: Уважаеми апелативни съдии, искам само някои основни неща
да отбележа, които обосновават внасянето на нашата въззивна жалба и са
опозиция на изложеното в първоинстанционното решение.
В решението си първоинстанционният съд е направил едно кратко
интерпретиране на т. 3 на ТР № 1, в което е отразил своите виждания и по-
скоро е интерпретирал и възпроизвел постановките на тълкувателното
2
решение относно свободата на договарянето, относно границите на свободата
на договарянето, а именно тогава когато договореното противоречи на
повелителни норми на закона и на добрите нрави. Развити са също така
виждания по отношение на това какво са добрите нрави, това са неписани
системни правила, общи принципи, от които един от най-важните е
принципите на справедливостта. Преценено е за нищожност, че следва да
бъде отчитан моментът за прекомерност на неустойката, моментът на
сключването на договора. Разгледан е и е приложен доказателственият
материал спрямо принципното положение на приложение № 4, а именно
съотношението на размера на неустойката спрямо очакваните към
подписването на договора вреди за изправната страна. В своето решение
обаче, след възпроизвеждането на тази част, първоинстанционният съд е
навел редица неверни, нелогични и необосновани сентенции, които са
допринесли до извеждането на неправилните изводи, станали повод за
неговото обжалване. Така например в първоинстанционното решение съдът
неустановено защо преценява, че основа за определяне на съотношението и
размера на неустойката е договорената наемна цена, която страните са били
постигнали. По наше виждане уговорената наемна цена важи между страните
по договора доколкото е действащ договорът за наем. В случаите когато се
претендира неустойка, както е в процесния случай, за претърпени щети след
прекратяване на договора, уговорената между страните наемна цена няма
място и не би следвало да играе ролята на критерий, било то и спомагателен,
при изчисленията на размера на неустойката и нейната съотносимост към
щетата. Необосновано и необяснимо защо съдът отнема много място в
решението си на оборудването, което страните били договорили, да бъде
включен или да не бъде включен в размера на цената. За нас това не е въпрос,
който следва да бъде обсъждан от съда в изясняването на поставения въпрос.
Неясно защо се включва в аргументацията на съда и въпросът за продажната
цена на имота, която имала място в сделка между страните една година преди
това и какво е нейното значение в определянето на съотносимостта на
размера на неустойката.
В крайна сметка, извършвайки ред изчисления на базата на
съдържащите се в кориците на делото данни, най-вече от експертизите, съдът
стига до заключение, че неустойката, която страните са уговорили, общо
възлиза в размер на 25 800 лв. месечно, която той приема, че се явява
3
шесткратно превишаване на нейния размер на вредите, които могат да се
очакват към момента на сключването на договора. Съдът приема, че
единствената цел на уговорената неустойка излизала извън трите основни
функции на неустойката – обезпечителна, обезщетителна и санкционна.
Аргументи и мотиви за това обаче в решението няма.
Ето защо ние твърдим и сме изложили във въззивната си жалба, че в
случая съдът не е спазил основния принцип на справедливостта. Не са
отчетени в никакъв случай претърпените от наемодателя щети, възникнали
вследствие на съзнателното неизпълнение на договорното задължение на
наемателя, а именно да освободи и да върне обратно наетото помещение.
Извън полезрението на съда в решението е останало наличието на трите
функции, за които споменах преди малко, а именно, че неустойката има
обезпечителна функция да осигури чрез своя размер поведението на
наемателя досежно връщането на помещението след изтичането на договора.
Има също така функция да го обезщети за щетите, които той ще понесе в
случай, че не му се предаде помещението и да го санкционира в случай, че
той има такова поведение. Това обаче не е направено. Ето защо съвсем
накратко аз ще си позволя да изложа фактите, които са в кориците на делото,
но които не са аргументирани и не са взети предвид от първоинстанционния
съд за претърпените от наемодателя щети, които следва да бъдат взети
предвид при определяне на критерия дали има съотносимост или има
превишаване на предвидената неустойка при подписването на договора.
Нека вземем за база вариативните стойности, с които така или иначе
трябва да си служим, говорейки за неустойки и за вреди. Да вземем за база
пазарната цена, която втората експертиза, компетентно изпълнена и приета в
първата инстанция, е дала за пазарен месечен наем за помещение, сходно на
процесното. Експертизата дава заключение за пазарна цена в размер на 8143
лв. месечно, без ДДС, за помещение от 769 кв.м, това прави 10.60 лв./кв.м
доказана наемна цена за кв.м за сходен магазин в същия район. Със сигурност
търговците когато са сключвали договора през м. февруари 2021 г. са били
наясно за нивото на наемните цени в района, поне сме убедени, че
наемодателят е такъв гарант и тази цена е съвсем предвидима и логична да се
вземе предвид при определянето на предвидимите вреди, които биха
настъпили.
4
Какви са вредите, които е претърпял наемодателят? Първата щета се
заключава в това, че след непредаването на помещението наемодателят,
който, доказано и безспорно в хода на първоинстанционното производство,
ползвал и ползва под наем и до сега чуждо помещение в района на процесния
магазин, за който заплаща месечен наем. Неполучавайки обратно своя
собствен търговски обект, той е принуден да продължава да плаща наем за
помещение, което е в размер на 576 кв.м, доказано по документи. По 10.60 лв.
на кв.м вариативна стойност, той плаща 6105 лв. месечно. Това е негов
разход. Щета № 2 – той се е лишил от дохода, който е получавал и е могъл да
получава от отдаване под наем на процесното помещение. Отново обръщаме
внимание, че се касае не до договорения наем, а до пазарната величина, тъй
като целта е да се определи обезщетението, от което той е лишен, от ползите
за ползването на процесното помещение, а не на уговорен наем. Както преди
малко споменахме, експертизата дава заключение за пазарен наем за подобно
помещение в размер на 8143 лв. месечно. Това генерира обща месечна щета в
размер на 14 250 лв. месечно, които наемодателят, търпейки присъствието
извън срока на договора в своето помещение, е следвало имуществено да
поеме.
Тук не вземаме предвид, но сме длъжни да споменем репутационните
щети, които са настъпили за наемодателя. Знаейки, че договорът прекратява
своето действие, той е започнал подготвителни действия за оперирането на
този обект, това са договори с доставчици, договори с други инвеститори,
договори със своя наемодател с оглед освобождаването на помещението,
което е заемал. Всичко това е нанесло вреда на неговия търговски имидж. Но
това не го взимаме предвид в настоящото изложение и калкулацията на
сумите. Това е щетата, която е претърпял наемодателят. Тя не е коментирана
по никакъв начин, а следва и по наше виждане и убеждение е точно такава.
Поставя се въпросът каква е санкцията, която следва да се наложи в
момента, когато наемодателят е сключвал договора през м. февруари 2021 г.
Аз мисля, че на този въпрос не е сложно да се отговори и ето защо: от
десетилетия се знае, че в гражданскоправните отношения, които не са
търговски, а са гражданскоправни, доста по-изчистени и доста по-обрани във
взаимоотношенията между страните, при сключването на един обикновен
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, уважаеми
5
съдии, продавачът, който е получил капаро на предварителен договор за имот,
който е обещал да продаде, но не изпълни своето обещание, той дължи
връщането на полученото капаро в двоен размер. Това е щетата, която е
нанесъл, плюс още веднъж санкционна функция за неизпълненото
задължение. Това е минимумът, по наше мнение, който може да се калкулира.
Пренасяйки този принцип на санкционната компонента в уравнението, което
се стремим да извадим, ние получаваме сумата, както казахме, от 14 250 лв.
по 2, това са 28 500 лв. – щета, която е калкулирана и включена в
неустойката, договорена между страните в договора от 01.02.2021 г. Ето защо
нашето твърдение и дълбоко убеждение е, че за това, че не е изпълнил
задължението си за връщане на наетото помещение, въпреки положения
подпис, арогантно е пренебрегнал неустойката, включително с нейния
прекомерен, както се твърди, размер, в течение на десет месеца ползвайки
чуждото помещение, включително през силния курортен период на 2022 г в
гр. Бургас, ответникът следва да понесе санкцията така, както е договорена в
нейния пълен размер, тъй като същата е справедлива и обоснована.
Ето защо нашето становище, което подкрепяме във въззивната жалба,
е да отмените първоинстанционното решение, да постановите друго такова, с
което да уважите исковите претенции така, както са заявени, а също така да
присъдите на доверителя ми направените по делото разноски, за които
представям списък по чл. 80 ГПК, с приложени доказателства за получените
суми.
АДВ. Т.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам и подкрепям изцяло
казаното от колегата адв. С. по повод подадената въззивна жалба и
необосноваността на обжалваното първоинстанционно решение. Искам да
добавя, че считам същото за неправилно и необосновано от една страна, тъй
като в него липсва подробен анализ на действителните факти по делото, от
друга страна, макар и цитирано, тълкувателното решение просто не е
приложено, голословен анализ единствено и сравнение само на база на
договорения наем, както колегата каза. Нищо друго няма на практика в това
решение. Вътрешно противоречиви мотиви, взаимно изключващи се тези и
абсолютно необсъждане на две от основните функции на неустойката, а
именно в санкционната й част и в обезщетителната. В случай, че
6
претендираната неустойка бъде елиминирана, би се достигнало до абсурдната
в търговския оборот и гражданското право ситуация, в която един наемател
стои и ползва на практика безпрепятствено търговски обект, с особено за
търговската му дейност значение, абсолютно безвъзмездно, необезпокоявано,
за което време наемодателят е лишен от това право да го ползва, да го даде
под наем или по какъвто прецени за дейността си начин, като същевременно
обаче наемателят е могъл с доброволното си собствено поведение да
редуцира този размер. Все пак във всеки един момент е могъл да си тръгне, но
той не го е направил. По този начин считам, че наемателят се домогва да
черпи абсолютно недопустимо права от собственото си недобросъвестно
поведение.
В този смисъл по мотивите, споделени подробно в подадената въззивна
жалба и от колегата в днешното съдебно заседание, моля да постановите
решение, с което да отмените изцяло обжалваното първоинстанционно
решение като неправилно и необосновано и вместо него да постановите друго
такова, с което да уважите исковите претенции като доказани и основателни.
АДВ. М.: Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите решение,
с което да потвърдите изцяло решението на Окръжен съд – Бургас.
Противно на казаното от насрещната страна, считаме че в решението
подробно е описана както фактическата обстановка, така и множеството
доказателства, от които действително се установяват, така както повелява не
само тълкувателната, а и константната практика на Върховния касационен
съд, че действително при липса дори и на една от функциите на неустойката,
съответно тя се явява нищожна и не отговаря на добрите нрави.
Искаме да обърнем внимание относно казаното от насрещната страна,
повод на процесния обект има своята собственост между страните, който
предшества така образуваното настоящо производство по исковите претенции
за присъждане на нищожната неустойка по договора за наем. Поддържаме
всичко подробно изложено в отговора на въззивната жалба. Моля да ни
дадете срок за писмена защита.
Представяме списък на разноски по чл. 80 ГПК с доказателства за
сторените разходи, които молим да присъдите на доверителя ни както за
7
първа, така и за настоящата инстанция, с препис за насрещната страна.
Нямаме възражения за прекомерност на претендираните разноски от
другата страна.
АДВ. М.: Поддържам казаното от колегата.
АДВ. Б.: Поддържам казаното от колегата.
АДВ. С.: Правим възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответната страна. В случай, че постановите решение в
тяхна полза, молим да съобразите тежестта и характера на делото с хонорара,
който за нас е завишен.
АДВ. Т.: Моля в тази връзка да бъде взето предвид и решението на
СЕС от 24.03.2024 г. по тази тема.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще произнесе решението си
в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 10.20 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8