РЕШЕНИЕ
№ 2240
гр. София, 19.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В. КР. П.
при участието на секретаря Л. ГР. П.
като разгледа докладваното от В. КР. П. Гражданско дело № 20211110145991
по описа за 2021 година
Предявен е брачен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, съединен с небрачен иск с
правно основание чл. 53 СК.
Ищцата Б. АНГ. Л. е предявила против ответника Т. К. Л. иск за развод поради дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, без искане за произнасяне по вината. Моли за прекратяване на
брака. Желае да възстанови предбрачното си фамилно име С.
Ответникът Т. К. Л. не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните
доводи по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 СК
С този конститутивен иск съпругът упражнява своето лично преобразуващо субективно
право да иска прекратяване на брака по съдебен ред на основания, възникнали след сключването
му. Правото възниква при дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Дълбокото и
непоправимо разстройство на брака е такова състояние на брачната връзка, при което напълно
липсват нормални отношения между съпрузите, разбирателство, взаимност. Брачната връзка
съществува формално, тя е изпразнена от съдържанието, очаквано от закона и добрите нрави.
Налице е пълно отрицание на нормалното състояние на брачното правоотношение (ППВС №
1/1957 г., № 10/1971 г. и др.).
При установените факти по делото съдът намира брачната връзка за невъзвратимо
изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като
формална и ненужна, тя следва да се прекрати. Съгласно кредитираните изцяло от съда като
незаинтересовани, логични и последователни показания на св. С., по реда на чл. 172 ГПК, тъй като
е брат на ищцата, се установява, че преди повече от 12 години съпрузите са се разделили, като
съпругът е останал в семейното жилище, а съпругата се е върнала в бащиния си дом и до момента
съпрузите не живеят заедно.
Между страните липсва взаимно уважение и разбирателство, както и съвместно
съпружеско съжителство, които обстоятелства в своята съвкупност са довели до фактическа
1
раздяла, която продължава вече тринадесета година.
Съобразно установените факти съдът счита, че предявеният иск за развод е основателен.
Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави
съдържание, поради което, като формална и ненужна, следва да се прекрати.
По иска с правно основание чл. 53 СК
Правото на име е абсолютно субективно право на всяко физическо лице. Веднъж получено
по законния ред, името на физическото лице се ползва със стабилитет – то може да бъде
променяно само по реда и на основанията, предвидени в закона. Законът позволява при
сключването на брака всеки от встъпващите в брак да запази своето фамилно име, да приеме
фамилното име на другия съпруг, да добави фамилното име на съпруга си към своето, както и да
приеме или добави името на другия съпруг, с което той е известен в обществото. При прекратяване
на брака с развод законът позволява на съпруга, променил своето фамилно име, да възстанови
предбрачното си фамилно име – чл. 53 СК. Само от волята на този съпруг зависи дали ще
възстанови предбрачното си фамилно име, или ще запази фамилното име, което е израз на
законова закрила на абсолютното субективно право на всяко физическо лице на име.
Способът за промяна на фамилното име при развод, чрез възстановяване на предходното
фамилно име, е конститутивният иск по чл. 53 СК. За уважаването му е необходимо единствено да
се установи, че съпругът е променил своето фамилно име при сключването на брака, както и че
желае възстановяването на предходното фамилно име. В случая и двете предпоставки са налице и
искът следва да бъде уважен, като вместо брачното фамилно име Л. след развода ищцата следва да
носи своето предбрачно фамилно име С.
По разноските:
Съгласно чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК разноските са в тежест на страната, която ги е
направила, с оглед на факта, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и
двамата съпрузи.
По държавните такси:
Предвид изхода на делото всяка страна трябва да плати допълнителна държавна такса от по
25 лв. при решаване на делото по иска за развод съгласно чл. 6, т. 2 ТДТ ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА , сключен на 29.05.1988 г. в с. Мировяне, с акт за
граждански брак № * от 29.05.1988 г. на с. М., район „Н. И.“, общ. С., между Т. К. Л. , ЕГН
**********, и Б. АНГ. Л. , ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЕН.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53 СК след прекратяване на брака съпругата Б. АНГ.
Л., ЕГН **********, да възстанови своето предбрачно фамилно име Стоичкова.
ОСЪЖДА Т. К. Л. , ЕГН **********, да заплати по сметка на съда сумата от 25 лв.,
допълнителна държавна такса.
ОСЪЖДА Б. АНГ. Л. , ЕГН **********, да заплати по сметка на съда сумата от 25 лв.,
допълнителна държавна такса.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2