№ 4413
гр. София, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 8-МИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Клаудия Р. Митова
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Гражданско дело №
20251100102095 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по установителен иск с правно основание чл.118, ал.2
вр. чл.124 КМЧП на Н. Ц. К.-К. за признаване на територията на Република България на
чуждестранен съдебен акт (удостоверяване на промяна на името) от 18.11.2005 г.,
постановен във връзка с искане за промяна на име от 31.10.2005 г. на Окръжен съд на
Съединени щати, Централен окръг на Калифорния, по силата на което е уважено искането й
за промяна на името й от „Н. Ц. К. – К.“ на „Н. К.“.
Ищецът извежда субективно предявените си съдебни права при твърдения, че в
Регистрите на населението в Република България фигурира с имената Н. Ц. К. – К.. Сочи, че
притежава българско и американско гражданство, преобладаващата част от времето си
прекарва на територията на Съединени американски щати, но често пътува във връзка със
служебни ангажименти. Поддържа, че с удостоверяване на промяна на името от 18.11.2005
г., постановено във връзка с искане от 31.10.2005 г., Окръжен съд на Съединени щати,
Централен окръг на Калифорния е уважил искането й за промяна на името й от „Н. Ц. К. –
К.“ на „Н. К.“. След постановяване на съдебния акт в Съединени американски щати е
снабдена с паспорт и шофьорска книжка, съобразени с допуснатата промяна. Поддържа, че
при пътуване в Европа за нея възниквали неудобства от разликата в имената й в
американските и българските документи за самоличност. Поради това поискала от
Столична община – район „Сердика“ признаване на американския съдебен акт за промяна на
имената й, но искането й било отхвърлено. Желае да се признае чуждестранния съдебен акт,
тъй като са налице условията за това.
1
В срока по чл.131 ГПК ответникът Столична община е депозирал писмен отговор, с
който изразява становище за неоснователност на иска, доколкото заличаването на бащиното
име на ищеца би противоречало на българския обществен ред, би заличило връзката на
ищеца по произход от бащата и би довело до неяснота относно произхода й. Желае
отхвърляне на иска. Претендира присъждане на сторените в производството разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено
следното:
Между страните не е спорно и от служебно изготвената от съда справка по реда на
Наредба № 14 от 2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната
власт до Регистъра на населението – Национална база данни „Население“ се установява, че в
Регистъра на населението на страната ищецът фигурира с имената Н. Ц. К. – К..
Спор не е формиран и от удостоверение за натурализация № 29140814, издадено в
Съединени американски щати се установява, че ищецът притежава българско и американско
гражданство. От същото удостоверение се доказва, че като част от процеса по натурализация
ищецът е заявила промяна в иманата си от „Н. Ц. К. – К.“ на „Н. К.“ на 31.10.2005 г. и в тази
връзка на 18.11.2005 г. Окръжен съд на Съединени щати, Централен окръг на Калифорния е
уважил искането й за промяна на името й като е издал удостоверяване на промяна на името,
представено в настоящото производство в оригинал и превод на български език,
придружено от апостил. Доказва се в производството, че удостоверението за натурализация,
паспорта и международното свидетелство за управление на МПС са издадени от
компетентните органи на Съединените американски щати съобразно промяната в името на
ищеца.
Съгласно пар.1065 от Гражданския процесуален кодекс на щата Калифорния
съдебният акт по искане за промяна на име се постановява в специално производство, което
не е исково, едностранно е и приключва със издаване на съдебна заповед, която окончателно
урежда правата на страната (виж представената по делото извадка от приложимо право на
щата Калифорния).
Не е спорно между страните и по делото се установява, че със заявление от
08.10.2024 г. ищецът инициирала процедура по реда на чл. 117 КМЧП пред Столична
община - район "Сердика" за признаване на територията на Република България на
постановения съдебен акт за допускане на промяна в имената й, която процедура
приключила с постановяване на 18.10.2024 г. на отказ от признаване на чуждестранния
съдебен акт на Окръжен съд на Съединени щати, Централен окръг на Калифорния от кмета
на Столична община - район " Сердика ". Постановеният отказ е мотивиран от противоречие
на чуждестранния съдебен акт с българския обществен ред, който не предвижда механизъм
за премахване на бащино име на лицата, родени на територията на Република България.
Ищецът е представила декларация по чл.117, т.3 и т.4 КМЧП, видно от която
чуждестранният съдебен акт е единствен, няма влязло в сила решение на български съд със
2
същото основание и няма висящ спор пред български съд, образуван преди производството,
в което е постановен чуждестранния съдебен акт, чието признаване се иска.
Окръжен съд на Съединени щати, Централен окръг на Калифорния е бил
компетентен да постанови чуждестранния съдебен акт съгласно пар.1276 от Гражданския
процесуален кодекс на щата Калифорния.
При тази установеност на фактите, съдът прави следните правни изводи:
Признаването и допускането на изпълнението на решения и актове на чуждестранни
съдилища и други органи се урежда от чл. 117 и сл. КМЧП, доколкото това не е уредено в
международен договор или в друг международен акт в сила за Република България.
Компетентността на българския съд произтича от разпоредбите на чл.4, ал.1, т.2 и
чл.5, т.1 КМЧП.
Съгласно чл. 53, ал.1 КМЧП промяната на името се урежда от отечественото право на
лицето.
Съгласно чл. 117 КМЧП решенията и актовете на чуждестранните съдилища и други
органи се признават и изпълнението им се допуска, когато: 1. чуждестранният съд или орган
е бил компетентен според разпоредбите на българското право, но не и ако единственото
основание за чуждата компетентност по имуществени спорове е било гражданството на
ищеца или неговата регистрация в държавата на съда; 2. на ответника е бил връчен препис
от исковата молба, страните са били редовно призовани и не са били нарушени основни
принципи на българското право, свързани с тяхната защита; 3. ако между същите страни, на
същото основание и за същото искане няма влязло в сила решение на български съд; 4. ако
между същите страни, на същото основание и за същото искане няма висящ процес пред
български съд, образуван преди чуждото дело, по което е постановено решението, чието
признаване и изпълнение се иска; 5. признаването или допускането на изпълнението не
противоречи на българския обществен ред. С оглед новелата на чл. 120 КМЧП съдът
проверява служебно условията по чл. 117 КМЧП, а ответникът в производството по
признаване и допускане на изпълнението на чуждестранното решение не може да се
позовава на нарушения по чл.117, т.2 КМЧП, които е могъл да изтъкне пред чуждия съд.
В случая са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните
предпоставки за признаване на територията на Република България на чуждестранното
съдебно решение.
Компетентността на чуждия съд е съвместима с българското право, доколкото липсва
изключителна компетентност на българския съд или на съд на трета държава и не се касае за
имуществен спор.
От представения чуждестранен съдебен акт се установява, че процедурата по
промяна на имената на ищеца е съобразена с американското и българското законодателство.
Чуждестранният съдебен акт не противоречи на обществения ред на страната.
Под "обществен ред" следва да се разбират основополагащи за правопорядъка в
3
държавата повелителни норми, принципи в правораздаването, които имат универсално
значение. Касае се не за противоречие с конкретни правни норми, а такова противоречие,
което би довело до нарушаване на обществения и на личния интерес на отделните граждани,
до недопустимо засягане на основни ценности в обществото. Под това понятие следва да се
разбира основополагащи за правопорядъка в държавата повелителни норми, принципи в
правораздаването, които имат универсално значение. За дължимата преценка дали при
допускане и признаване на чуждестранен съдебен акт би бил нарушен българският
обществен ред следва да се изхожда от основните начала на правото, въз основа на които е
уредена българската правна система. Същите представляват не само базисни принципи, но и
конкретни правила за поведение, преимуществено от публичноправен характер. В
конкретния случай, дори и формално да е нарушена разпоредбата на чл.13 СК относно
образуването на бащиното име на българските граждани следва да се има предвид, че
българското право урежда института на промяна на имената на българските граждани по
съдебен ред, включително при наличие на важни обстоятелства, които го налагат (арг.19
ЗГР).
При този изход от спора на ответната страна не се следват разноски.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на територията на Република България чуждестранен съдебен акт
(удостоверяване на промяна на името) от 18.11.2005 г. на Окръжен съд на Съединени щати,
Централен окръг на Калифорния, с което е уважено искането на Н. Ц. К. – К., ЕГН
**********, за промяна на името й от „Н. Ц. К. – К.“ на „Н. К.“.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4