№ 530
гр. Сливен, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря МИРЕЛА ИВ. КАРЕВА-СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20222230100673 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, с която е предявен
установителен иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за
установяване съществуването на вземането на взискателя по подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че между ответника и „БТК” ЕАД бил
сключен Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски
№ 172222282001 от 09.03.2019 г., по силата на който на ответника била
предоставена телевизионна услуга с месечен абонамент от 22,99 лв., със срок
на договора от 24 месеца. Твърди се, че ответникът не е изпълнил свои
парични задължения, начислени му в 3 бр. последователни фактури за
периода от 15.02.2019 г. до 14.05.2019 г., което довело до едностранно
прекратяване на договора от „БТК” ЕАД на основание чл. 50, вр. чл. 43, т. 1
от Общите условия. Излагат се и твърдения, че по силата на Договор за цесия
от 16.10.2018 г., „БТК” ЕАД, прехвърлил вземанията си по процесния договор
на „С. Г. Груп“ ООД, който ги прехвърлил на ищцовото дружество с Договор
за цесия от 01.10.2019 г. Иска се да бъде признато за установено по
отношение на ищцовото дружество, че ответникът М. М. М., ЕГН:
**********, му дължи сумата от 60,28 лв. по 3 бр. фактури от 15.03.2019 г.,
15.04.2019 г. и 15.05.2019 г., представляваща потребени и неплатени
далекосъобщителни услуги за периода от 15.02.2019 г. до 14.05.2019 г. по
1
Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски №
172222282001 от 09.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, по което е образувано ч. гр. д. № 5365/2021 г. по описа на СлРС,
до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и направените
по делото разноски в заповедното и в исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
назначения от съда особен представител на ответника, с който се оспорва
основателността на иска с твърдения за липса на уведомление на длъжника за
извършените цесии. Моли за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не
изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат
писмено становище, с което поддържа предявения иск и моли да бъде уважен,
както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява лично. Чрез назначения си от
съда особен представител - адвокат, изразява становище за неоснователност
на иска поради липса на редовно уведомяване на ответника за извършените
прехвърляния на вземането и моли да бъде отхвърлен.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422, вр. чл.
415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено по
отношение на ищцовото дружество, че ответникът М. М. М., ЕГН:
********** му дължи сумата от 60,28 лв. по 3 бр. фактури от 15.03.2019 г.,
15.04.2019 г. и 15.05.2019 г., представляваща потребени и неплатени
далекосъобщителни услуги за периода от 15.02.2019 г. до 14.05.2019 г. по
Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски №
172222282001 от 09.03.2019 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца
с Договор за цесия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по
което е образувано ч. гр. д. № 5365/2021 г. по описа на СлРС, до
окончателното изплащане на задължението.
Предявеният иск е процесуално допустим, а разгледан по същество е
2
изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Видно от приетите писмени доказателства по делото между ответника
М. М. М. и „БТК” ЕАД бил сключен Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски № 172222282001 от 09.03.2019 г., по
силата на който на ответника била предоставена телевизионна услуга с
месечен абонамент от 22,99 лв. с ДДС, със срок на договора от 24 месеца.
За потребените от ответника услуги били издадени три последователни
фактури за периода от 15.02.2019 г. до 14.05.2019 г. на стойност 28,28 лв.,
16,00 лв. и 16,00 лв.
Ответникът не е заплатил стойността на потребените от него услуги.
Предвид неизпълнението на тези задължения от ответника, „БТК” ЕАД
прекратил едностранно сключения договор, съгласно Общите условия на
мобилния оператор.
Установява се още от представените писмени доказателства, че с
Договор за цесия от 16.10.2018 г., „БТК” ЕАД, прехвърлил вземанията си по
процесния договор на „С. Г. Груп“ ООД, който ги прехвърлил на ищцовото
дружество с Договор за цесия от 01.10.2019 г.
В Договорите за цесия е уредено упълномощаване на цесионера от
цедента да уведоми всички длъжници по всички вземания за прехвърлянето
им на цесионера.
Представено е уведомително писмо, адресирано едновременно от
„БТК“ ЕАД, „С. Г. Груп“ ООД и ищеца „ЮБЦ“ ЕООД за извършеното
прехвърляне на вземанията, изпратено до ответника, но липсват
доказателства за връчването му.
Съдът не споделя възражението на ответника за неоснователност на
иска поради нередовно съобщаване на длъжника за цесиите.
Установи се, че вземанията по процесните договори са били
прехвърлени с две последователни цесии, за което са представени
съответните писмени доказателства, като цесиите са действителни. Цедентът
е овластил с изрично упълномощаване в договора цесионера от негово име да
информира длъжника за сключените цесии, като по смисъла на чл. 99, ал. 4
ЗЗД прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има действие от деня,
когато то му е съобщено от предишния кредитор. Не съществува законова
3
пречка уведомяването да се направи и от цесионера, когато той е изрично
овластен за това, доколкото не се касае за лично и незаместимо действие.
Съдът споделя изцяло съображенията за действителност на цесията,
изложени от пълномощника на ищцовото дружество както в исковата молба,
така и в писменото становище, депозирано по делото. Няма спор в правната
доктрина и съдебна практика, че придобиване на вземането от цесионера
настъпва със самото сключване на договора за цесия (така Решение №
40/13.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 566/2009 г., ТК, І т. о., Решение №
1279/12.11.1996 г. на ВКС по гр. д. № 29/1996 г., V г. о.), като аргумент за
това се съдържа и в чл. 99, ал. 2 ЗЗД - цесионерът придобива вземането в
състоянието му към момента на сключване на договора за цесия. Ето защо
съобщаването на цесията на длъжника не е елемент от фактическия състав на
цесията. Касае се за ненастъпило само и единствено за длъжника действие на
цесията, като уведомяването на длъжника цели единствено да го защити
срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането.
Уведомяването по чл. 99, ал. 4 ЗЗД има това значение, че стабилизира
правата в лицето на цесионера и не може да бъде изпълнено валидно другиму.
Поради това длъжникът може да възразява успешно за липсата на
уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. (така Определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г.
по описа на ВКС на РБ, IV-то г. о.)
Предвид изложеното предявеният иск по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено по отношение на
ищцовото дружество, че ответникът дължи сумата от 60,28 лв.,
представляваща потребени и неплатени далекосъобщителни услуги, е изцяло
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по
делото в общ размер на 710,00 лева, от които 25,00 лева - заплатена държавна
такса и 180,00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение в производството
по ч. гр. д. № 5365/2021 г. по описа на РС - Сливен, както и 25,00 лева -
заплатена държавна такса, 180,00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение
4
и 300,00 лева - депозит за особен представител, направени в настоящото
исково производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. М. М., ЕГН: **********, с
адрес ********* ДЪЛЖИ на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул. „България“ № 81, вх.
В, ет. 8, на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
99 ЗЗД сумата от 60,28 лв. /шестдесет лева и двадесет и осем стотинки/ по 3
бр. фактури от 15.03.2019 г., 15.04.2019 г. и 15.05.2019 г., представляваща
потребени и неплатени далекосъобщителни услуги за периода от 15.02.2019 г.
до 14.05.2019 г. по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски № 172222282001 от 09.03.2019 г., вземанията по който са
прехвърлени на ищеца с Договор за цесия, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 24.11.2021 г. до окончателното й изплащане, за което
е издадена Заповед за изпълнение № 2605/25.11.2021 г. по ч. гр. д. №
5365/2021 г. по описа на СлРС.
ОСЪЖДА М. М. М., ЕГН: **********, с адрес *********, ДА
ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 710,00 лв. /седемстотин и десет лева/,
представляваща направените по делото разноски в общ размер, от които:
505,00 лв., представляваща направени разноски в исковото производство и
205,00 лв., представляваща разноски, направени в заповедното производство
по ч. гр. д. № 5365/2021 г. по описа на СлРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5