Решение по дело №1062/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.278 ГПК и е образувано по постъпила частна жалба вх. № 620/22.02.2012г. от „Х. А.” Е. от гр. К. и К. К. Д. от гр. К. срещу заповед № 1998/18.06.2010 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК в частта й относно разноските, касаещи присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 10 280 лв.

Заповедта се обжалва в посочената й част като постановена при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В жалбата се сочи, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерно завишени, тъй като съгласно чл.7, ал.5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в производствата по издаване на изпълнителен лист по чл.405, ал.3 и 4 от ГПК и издаване на заповед за изпълнение, възнагражденията се определяли по правилата на чл.7, ал.2 от цитираната наредба на базата на половината от стойностите на претендираните, или в размер на 812 лв. Съгласно §2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл.78, ал.5 от ГПК, възнагражденÞето следвало да бъде в размер на 2 436 лв. По изложените съображения жалбодателите молят съда да измени обжалваното разпореждане в частта относно присъдените в полза на заявителя разноски, като осъди длъжниците да заплатят на кредитора адвокатско възнаграждение в размер на 2 436 лв., като отхвърли претенцията на заявителя за разликата от 2 436 лв. до пълния й предявен размер от 10 280 лв., като неоснователна и недоказана. Претендира разноски.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК отговор на частната жалба от другата страна, не е постъпил.

Окръжният съд, като прецени обстоятелствата по делото, съобрази следното:

Частната жалба е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Със заповед № 1998/18.06.2010 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1037/2010г., Кърджалийският районен съд е разпоредил длъжниците „Х. А.” Е. от гр. К. и К. К. Д. от гр. К. да заплатят на кредитора Д. А. Д. от гр. К. сумата от 30 000 евро за неизпълнение на задължение по запис на заповед, издаден на 10.10.2006г. и с падеж 30.12.2007г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.06.2010г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 1 176 лв. – внесена държавна такса и 10 280 лв.- адвокатски хонорар. Приложено към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е договор за правна защита и съдействие между заявителя и адвокат, в който е вписано, че е договорено и платено възнаграждение в размер на 10 280 лв. Представени по делото са доказателства, че вземането по записа на заповед е прехвърлено с договор за цесия от 07.11.2011г. на цедента М. С. П. от гр. С. Издадената въз основа на заявлението и описана по-горе заповед за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника, видно от покана за доброволно изпълнение на 05.12.2011г. по изп. д. № *0620 на ЧСИ рег. № 825 Стефан Горчев, с район на действие Окръжен съд-Пловдив.

Предвид тези обстоятелства по делото, се налагат и следните правни изводи: съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските, но не по-малко от определения размер съобразно чл.36 от ЗА. В случая, издадената заповед за изпълнение е за сумата от 30 000 евро, с левова равностойност съгласно фиксинга на БНБ към датата на постановяване на определението от 58 674.90 лв. Видно от обсъдения по-горе договор за правна защита и съдействие заплатеният от молителя адвокатски хонорар е в размер на 10 280 лв., какъвто е и присъден от съда като следващи се на заявителя разноски. С оглед на това и като взе предвид, че образуваното дело за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК не е с фактическа и правна сложност: правната защита и съдействие от адвокат по същество се е свела до попълване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, прилагане към същата на подлежащия на изпълнение документ, заплащане на държавна такса от името на заявителя и подаването на така комплектованите документи в компетентния съд, - то следва и извода, че заплатеното от заявителя възнаграждение за адвокат съгласно договора за правна помощ в размер на 10 280 лв., е прекомерно. За оказаната правна защита и съдействие се дължи адвокатско възнаграждение, изчислен съгласно чл.7, ал.5 във вр. с ал.2 т.4, във вр. с §2 от ДР от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Или, с други думи, при интерес от 30 000 евро /с левова равностойност 58 674.90 лв./, на базата на половината от тази претендирана стойност, трикратният размер на дължимия хонорар, изчислен съгласно посочените разпоредби, е в размер на 3 110.25 лв. /половината от 58 674.90 лв. са 29 337.45 лв.; 2% над 10 000 лв./19 337.45/лв. са 386.745 лв. плюс 650 лв., са 1 036.75 лв.; трикратният размер на 1 036.75 лв., са 3 110.25 лв./. Платеното от заяви‗еля възнаграждение над тази сума от 3 110.25 лв. до 10 280 лв. е на основание договорено между него и адвоката му и същото като прекомерно не се дължи от длъжника в заповедното производство. В този смисъл жалбата е основателна и дължимите от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство като прекомерни следва да бъдат намалени от 10 280 лв. на 3 110.25 лв.

Ето защо обжалваната заповед за изпълнение на парично задължение следва да се отмени в частта й относно присъдени в тежест на длъжника разноски за адвокатско възнаграждение за разликата от 3 110.25 лв. до 10 280 лв. поради прекомерност на последно посочените такива.

При този изход на делото в полза на частните жалбодатели следва да бъдат присъдени направените за тази инстанция разноски за д.т. в размер на 15 лв.

Мотивиран от горното, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ заповед № 1998/18.06.2010 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 1037/2010г.по описа на Кърджалийския районен съд в частта й, с която е разпоредено длъжниците К. К. Д. от гр. К., ЕГН * и “Х.” Е. – Г., ЕИК да заплатят на кредитора Д. А. Д разноски по делото за адвокатско възнаграждение, за разликата от 3 110.25 лв. до 10 280 лв.

ОСЪЖДА Д. А. Д. от Г., ул.”П. д.” №, с ЕГН * да заплати на К. К. Д. от Г., бул.”Б. № , вх.””, ., А., с ЕГН * и “Х.” Е. – Г., ж.к. “В.”, Б. Б.” – С. п. – б. Ц. на “Х.”, ЕИК направените пред тази инстанция разноски в размер на 15 лв. за държавна такса.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател : Членове : 1. 2.