РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 02.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 9 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6299 по описа за 2019 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, от Д.Т.П. срещу Г.
Ф., за заплащане
на сумата от 26 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, причинени на
ищеца в резултат от пътнотранспортно произшествие, реализирано на 22.12.2018
г., около 08.55 ч., в гр. София, на пешеходната пътека на кръстовището на ул.
„Свето Преображение“ с ул. „Филип Аврамов“, в резултат на противоправното
поведение на водач на неидентифицирано моторно превозно средство, ведно със
законната лихва от 22.12.2018 г. до окончателното погасяване на задължението.
В исковата молба са изложени твърдения, че на
посочената дата и място, при пресичане на зелен сигнал на светофара, в посока
от 25 „ДКЦ“ към ул. „Полк. Владимир Серафимов“, Д.Т.П. е ударена от неизвестен
лек автомобил, с неустановен регистрационен номер и водач, който се движел по
ул. „Филип Аврамов“, с посока на движение от ул. „Александър Паскалев“ към ул.
„Свето Преображение“. Поддържа се, че на кръстовището между улиците „Филип
Аврамов“ и „Свето Преображение“, водачът е предприел маневра завой надясно,
като е предприел преминаване на кръстовището, без да пропусне пешеходеца, и е
напуснал мястото на пътнотранспортното произшествие. В резултат, Д.Т.П., сочи, че е
получила следните травматични увреждания: счупване на радиуса на дясната ръка,
счупване на долния край на лъчевата кост, изкълчване на рамото. Дясната ръка е
била обездвижена с гипсова лонгета в УМБАЛ „Св. Анна“ АД. Ищцата поддържа, че
състоянието й към момента на произшествието е било изключително тежко, като все
още не е възстановена. За дълъг период от време, дясната й ръка е била
обездвижена, имала е непрекъсната нужда от помощ в ежедневието. Болките са били
изключително силни и се е налагало да приема обезболяващи. С писмо изх. №
24-01-52/12.04.2020 г., Г. Ф. е отказал изплащането на обезщетение.
Ответникът Г. Ф. оспорва исковете по основание и
размер, като поддържа, че не са представени доказателства за наличието на
фактическия състав на риска „ГО“, респ. за наличието на предпоставката по чл.
558, вр. чл. 557 ал.1, т. 1 от КЗ, както и за установяване на механизма на
произшествието и поведението на пострадалия. Сочи, че претенцията е в завишен
размер, с оглед степента на получените от ищцата увреждания, настоящия й
здравословен статус и бързопреходния период на възстановяване. Оспорва и
претенцията за лихва, и то от 22.12.2018 г. Счита, че пътнотранспортното
произшествие не е настъпило и претендираните травматични увреждания са
настъпили при падане от собствен ръст.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, Г. Ф. изплаща обезщетения по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилисти за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, когато
пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република
България и е причинено от неидентифицирано моторно превозно средство. По този
иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу
водач на неидентифицирано МПС, фактическият състав на който е виновно и
противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са произлезли
вреди.
По делото е
представен констативен протокол № 803 от 22.12.2018 г., за посетено на място
ПТП, във връзка с процесното произшествие между Д.Т.П. и неустановено моторно
превозно средство.
От
показанията на М.Г.С., очевидец, се установява че няколко дни преди Коледа през
2018 г., е имала работа в района на 25-та поликлиника, и вървейки към
кръстовището е видяла жена да пресича на зелен светофар, която е била ударена
от кола. Водачът (жена) е спрял, помогнал е, след което неочаквано е потеглил. Пострадалата, на
около 50 г., Д., е пресичала на зелен светофари автомобилът и е отнел
предимство. Автомобилът, който я е ударил, е извършвал завой надясно.
Съгласно
заключението на приетата по делото автотехническа експертиза, вероятния механизъм на пътнотранспортното произшествие е следния:
Неустановеният автомобил се е движил по ул. „Филип Аврамов“, с посока от ул.
„Александър Паскалев“ към ул. „Полк. Владимир Стефанов“, като на кръстовището с
ул. „Св. Преображение“ е завил надясно по ул. „Свето Преображение“. В същото
време пешеходката Д.П. *** Преображение“, от страна на 25 - ДКЦ, в посока
към ул. „Полк. Владимир Стефанов“, на
зелен светофар, като неизвестният автомобил я е застигнал и ударил със скорост
3 км/ч. (автомобилът е бил в завой от 90 °.)
Вследствие удара пешеходката е загубила равновесие и е паднала, при което е травмирала дясната си
ръка. Травмите на Д.П. съответстват на такива получени в резултат на падане от
приблизително собствен ръст. Локализацията на травмите само в дясната ръка
сочи, по всяка вероятност е имало сила, която е въздействала отляво на дясно,
което съответства на посоката, от която е идвал неизвестния автомобил.
Най - вероятни причини за настъпване на произшествието, е несъобразяване на
дистанцията за спиране, разсейване или прибързване на премине, от страна на
водача на неизвестния автомобил. Скоростта
на автомобила е 3 км/ч., като категорично ударът е предотвратим за водача на
автомобила. Според вещото лице,
отчитайки механизма на ПТП, пешеходката е ударена по скоро отляво и отзад, ето
защо тя не е имала видимост към приближаващия автомобил и следователно не е
могла да реагира.
Установява
се, от събраните по делото писмени доказателства и от заключението на приетата съдебномедицинската
експертиза, че в резултат на процесното пътнотранспортно произшествие, Д.П. е
получила следните травматични увреждания:
счупване на долния край на лъчевата кост вдясно закрито, причинило на
пострадалата трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за срок
повече от 30 дни. Поставена е имобилизация за общо 30 дни от момента на
инцидента. Към момента, ищцата се оплаква от лек дефицит в сгъване, разгъване,
болезненост в крайните фази на въртеливото движение в дясна китка. За в бъдеще
при натоварване, промени във времето, може да се оплаква от болки и дискомфорт
в мястото на счупването.
Свидетелят С.Х.П.(съпруг на ищцата) дава сведения , че ищцата е обездвижена, за около два месеца, като е изпитвала силни болки,
тъй като има остеопороза, не е могла нищо да вдигне. Сочи, че и в момента Д.
изпитва болки и страх, да не се счупи пак.
При
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен
състав намира, че са установени предпоставките, обуславящи отговорността на
ответника по силата на чл. 557 ал.1, т.1 КЗ. В тази връзка, съдът съобрази обстоятелството,
че на получените увреждания съответстват на механизма на ПТП, показанията на
свидетеля очевидец и писмените доказателства, като в случая водачът на
неидентифицирания автомобил с поведението си, е нарушил правилата за движение,
и конкретно нормата на чл. 5, ал. 2, т. 1 от Закона за движението по пътищата.
За
определяне размера на обезщетението, съдът взе предвид полученото травматично увреждане - счупване на долния
край на лъчевата кост, в дясно закрито, периода на възстановяване (около два месеца, съгласно медицинската експертиза), както и търпените интензивни болки непосредствено след травмата и в първите дни след поставяне на
имобилизация и начало на раздвижването, както и обстоятелството че счупването е
закрито и няма установено разместване. (според
съдебномедицинската експертиза). Отделно от това, по показанията на свидетеля се
установява, че ищцата страда от остеопороза, което допълнително влошава
състоянието й и интензитета на болките, но не е в причинно-следствена връзка с
пътния инцидент. Като взе предвид сочените по-горе критерии
и икономическите условия в страната, съдът намира, че по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обезщетение в размер на 9 500 лв. е справедливо и ще обезщети търпените от
ищеца болки и страдания. За разликата над 9 500 лв. до пълния предявен размер
от 26 000 лв., искът следва да бъде отхвърлен.
Относно
законната лихва
С
оглед разпоредбата на чл. 558, ал. 5, вр. чл. 496 КЗ, законна лихва върху
обезщетението следва да бъде присъдена от 12.04.2019 г. (датата на отказа за изплащане на застрахователно обезщетение) до
окончателното плащане.
Относно
разноските:
Ответникът
следва да заплати на процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 38 ЗА
и съобразно уважената част от исковете, сумата от 478,65 лв. - адвокатско
възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита и съдействие с адв.К.И.Н. от 22.01.2019 г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да заплати на ищцата сумата от 73,08 лв., разноски за експертиза.
С оглед частичното отхвърляне на иска, на
основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено съгласно чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането
на правната помощ, вр. чл. 37 Закон за правната помощ, както и сумата от 126,
92 лв., разноски за експертизи.
На
основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС, съобразно уважената част от исковете сумата от 380 лв.,
представляваща държавна такса.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г. Ф., ***, да
заплати на Д.Т.П., ЕГН **********,***, представлявана от адв.К.И.Н., гр. София, бул. „*******, на основание чл. 557, ал. 1, т.1 КЗ,
сумата от 9 500 лв. (девет хиляди и петстотин лева), представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания от травматични увреждания, причинени в резултат на пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 22.12.2018 г., в гр. София,
на пешеходната пътека на кръстовището на ул. „Свето Преображение“ с ул. „Филип
Аврамов“, причинено от
неидентифицирано моторно превозно средство, ведно със законната лихва, считано
от 12.04.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 9 500 лв. до пълния предявен
размер от 26 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА
Г. Ф., Булстат *******, да заплати на адв.К.И.Н., гр. София, бул. „*******, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., съобразно уважената част от исковете, сумата от 478,65 лв., представляваща възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на ищеца.
ОСЪЖДА
Г. Ф., Булстат *******, да заплати на Д.Т.П., ЕГН **********,***, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно уважената част от
исковете, сумата от 73,08 лв., представляваща платени от ищеца, разноски за експертизи, съразмерно
на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д.Т.П., ЕГН **********,***, да заплати на Г. Ф., ***, на основание чл.78, ал. 3, вр. ал.
8 от ГПК, сумата от 100 лв. -
възнаграждение за юрисконсулт и сумата от 126,92
лв., разноски за експертизи.
ОСЪЖДА Г. Ф., *** да заплати по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 380
лв. – държавна такса, съразмерно на уважената срещу ответника част от исковете.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: