Решение по дело №6644/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260602
Дата: 19 юли 2021 г. (в сила от 14 декември 2021 г.)
Съдия: Поля Петрова Сакутова
Дело: 20205330206644
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                            №269602

                                     гр. Пловдив, 19.07.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и първа  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА

                                                                                         

          при участието на секретаря  Мария Колева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6644/2020  г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Енте  Сървисес ЕООД, седалище и адрес на управление : гр.Пловдив, ул. Пролет №2 против Наказателно постановление № 16-002712 от 10.01.2020 г., издадено от Дирекция Инспекция по труда - Пловдив, с което на дружеството жалбоподател за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда КТ/ на основание чл.416, ал.5 от КТ вр. чл.415, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. С жалбата се моли наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено, като се излагат подробни съображения за това.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Д.З., която поддържа жалбата. Претендира  разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява юриск В. Б. с пълномощно, представено по делото, който счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59 и сл. от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

На 03.12.2019 г. от служители на Дирекция инспекция по труда –Пловдив била извършена проверка по документи на дружеството жалбоподател. От представените документи било установено, че от страна на дружеството в указания срок – до 15.11.2019 г., не било изпълнено даденото задължително за изпълнение предписание по т.16 от протокол за извършена проверка с изх.№ ПР1928097/23.10.2019 г.  Според съдържанието на предписанието за положения труд за времето на командироване в Белгия в размер на общо 712 работни часа от 01.11.2018 г. до 31.05.2019 г. работодателят следвало да начисли и заплати  на работника основно трудово възнаграждение  в размер не по-малко от 8992,56 евро бруто /17589,45 лева/, в съответствие с минималната ставка за заплащане, установена за същата или сходна работа в приемащата страна Белгия, в изпълнение на разпоредбата на чл.6,ал.4 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, във вр.чл.6, ал.3 от същата наредба.

Така  описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства  - показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител Д.Т.Б., преводни нареждания за изплатени заплати, разчетно-платежна ведомост, фишове за заплати, протокол за извършена проверка с изх.№ ПР1928097/23.10.2019 г.  .

Разпитана пред съда, св.Д.Т.Б. заяви, че осъществила  проверката по документи, като самата тя не е правила изчисленията относно дължимото основно трудово възнаграждение бруто. Според актосъставителя работата по проверката й се свеждала главно до това да провери дали след срока, определен за изпълнението на предписанието, в което вече е било определено възнагражданеието е направено дължимото изплащане. Тъй като според свидетеля такова плащане нямало, то  предписанието не било изпълнено, за което съставила акт за установяване на административно нарушение, послужил като основание да бъде издадено и  процесното наказателно постановление.

За изясняване на спорната фактическа обстановка и най-вече за да се отговори на основния спорен по делото въпрос по делото беше назначена съдебно-счетоводна експертиза, която да установи наличието или липсата на начислени и изплатени трудови възнаграждения на работника К. за спорния период  към датата на издаване на Протокола за извършена проверка ПР 1928097/23.10.2019 г. В тази връзка са и дадените указания на Админстративен съд Пловдив по к.а.н.д.№ 1609 по описа за 2020 г. при повторното разглеждане на делото.

Според експертизата през периода 01.11. 2018 г. до 31.05.2019 г. от страна на работника са били отработени 712 часа. Основната заплата на работника е била определена и изчислена на 20 200 лв. бруто. Сборът от основната заплата според отработените дни бруто, времето, през което работникът е бил в платен отпуск бруто, заплатата по т.115 ИРЗ се равнява на брутно трудово възнаграждение в размер 20 901,86 лв., което е било определено и начислено. Нетното трудово възнаграждение, което е било изплатено след  приспадане на задължителните осигурителни вноски на работника е 17017,12 лв. Според експертизата часовата ставка на брутното трудово възнаграждение, което е било определено на работника К. е 26,39 лв., а часовата ставка на нетното трудово възнаграждение, което е изплатено е 21,49 лв. 

Според  Протокола на ИТ с изх.№ ПР1928097/23.10.2019 г.на този работник е следвало да бъде начислено  основно брутно трудово възнаграждение 8 992,56 евро / 17589, 45 лева/, при  ставка на час в размер на 12,63 евро бруто или близо 24,70лв бруто на час .

Според ексепртизата часовата ставка на брутното трудово възнаграждение е определена като брутнотото трудово възнаграждение е разделено на броя на работните дни – включващ брой отработени дни и брой в отпуск, а последните изчислени в часове. Частното на брутното трудово възнаграждение и работните часове е определило и размера на часовата ставка на брутното трудово възнаграждение.

 При съпоставка с определената ставка бруто според Инспекцията по труда -  24,70 лв. и определената и начислена от работодателя часова ставка бруто 26,39 лв. според експертизата, излиза, че работодателят                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                              елят е определил и изчислил на работника брутното трудово възнаграждение над посочената от агенцията ставка.

Съласно чл.3 от Наредбата за структурата на работната заплата, брутната  работна заплата се състои от:  1. основна работна заплата, определена съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда;  2. допълнителни трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор;  3. други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор и невключени в т. 1 и 2.

Според чл.4 от същата наредба основната работна заплата е възнаграждение за изпълнението на определените трудови задачи, задължения и отговорности, присъщи за съответното работно място или длъжност, в съответствие с приетите стандарти за количество и качество на труда и времетраенето на извършваната работа.

При проверка на изчисленото от вещото лице  основно брутно възнаграждение според отработените дни съдът прие, че същото е правилно изчислено. Като резлутат то е частното от основната заплата поред приложените фишове за запалти, разделена на работните дни в месеца и умножена по отработените часове. Вещото лице е отговорило и на въпроса как е определена часовата ставка бруто. Налице е изплатено възнаграждение според отработените  дни и при ставка дори над определената от инспекцията по труда.

С оглед изложеното съдът намира, че не е налице неизпълнение от страна на жалбоподателя , тъй като на работника е определено и начислено полагащото му се основно възнаграждение бруто при ставка над посочената от инспекцията поради което наказателното постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, тъй като описаната и установена в него фактическа обстановка е неправилна. На работника е било изчислено и изплатено полагащото му се основно възнаграждение бруто според отработените дни и при ставка над определената от служителите на инспекцията по труда.

При проверка относно спазване на процесуалните изисквания за съставяне на АУАН и на НП, съдът прие, че същите са съставени от компетентни лица предвид приложената към административнонаказателната преписка Заповед № З-0058/11.02.2014 г. Спазени са сроковете за съставяне на АУАН  и на НП, предвидени в чл.34 от ЗАНН. Нарушението е описано по ясен начин. Неоснователни са оплакванията за неяснота на датата , на която се твърди,че същото е извършено. В АУАН и НП е посочено , че срокът за изпълнение на преписанието е до 15.11.2019 г., т.е. след този срок жалбоподателят е бил в неизпълнение според проверяващите.

При този изход на делото и при направено искане от ответната страна на жалбоподателя се дължат и сторените по делото разноски, включително и  адвокатско възнаграждение . По делото са сторени разноски, представляващи определен и изплатен от съда депозит за изготвянето на експертиза в рзамер на 250лв. Претендира се и адвокатско възнаграждение. Представени са договори за правна защита и съдействие при първото разглеждане на делото и по настоящото дело, включитело и такива пред касационната инстанция. В тях е посочен размера на определеното адвокатско възнаграждение, посочено е, че може да бъде изплатено по двата начина – в брой или по банков път, но няма доказателства как реално е било изплатено – дали в брой или по банков път. При това положение и при липса на категорични доказателства за това по какъв начин е изплатено договореното от страните адвокатско вънаграждение – в брой или по банков пъта, такова не може да бъде присъдено, а следва да бъдат присъдени единствено сторените разноски за изготвена съдебно-счетоводна експертиза.

С оглед всичко изложено съдът

 

РЕШИ :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-002712 от 10.01.2020 г., издадено от Дирекция Инспекция по труда - Пловдив, с което на Енте  Сървисес ЕООД, седалище и адрес на управление : гр.Пловдив, ул. Пролет №2, ЕИК …  за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда вр. чл.415, ал.1 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.

ОСЪЖДА Инспекция по труда –Пловдив да заплати на Енте  Сървисес ЕООД ЕИК …  сумата от 250 лв., представляващи сторени по делото разноски за изготвена съдебно-счетоводна експертиза.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .

 

 

                                                    Районен съдия :………………..

 

вярно, секретар Н.Т.