Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 14.04.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на четвърти
март през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ДИМИТРИНКА
КУПРИНДЖИЙСКА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря Цветелина Димитрова и с участието на прокурора Мирослав Маринов, като
разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д
№ 54 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна
жалба на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, чрез процесуалния му
представител, против
решение № 891/02.12.2019 г., постановено по АНД № 1570/2019 г. по описа на
Районен съд – Русе, с което е отменено наказателно постановление № 19-1085-001662/20.06.2019
г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе. С
наказателното постановление (НП), на основание чл.179, ал.2 вр.ал.1, т.5, пр.4
от ЗДвП, за нарушение по чл.50, ал.1 от същия закон, на ответницата по касация
– Ц.Т.М. ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
лева. Като касационни основания се сочат допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствата и нарушение на
материалния закон. Иска се отмяната на въззивното решение и решаване на делото
по същество чрез потвърждаване на наказателното постановление. Претендира се присъждането
на юрисконсултско възнаграждение.
Ответницата по
касационната жалба – Ц.Т.М., чрез процесуалния си представител, е депозирала
писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
решението на районния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на направените
разноски за адвокатско възнаграждение, за които представя списък.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за
неоснователност на жалбата и счита обжалваното решение правилно, поради което иска
то да бъде оставено в сила.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след
касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена
е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което
подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
За да отмени наказателното постановление районният съд
е приел, че ответницата по касационната жалба не е извършила вмененото й
нарушение по чл.50, ал.1 от ЗДвП, както и че липсва причинно-следствена връзка между
нейното поведение и настъпилото ПТП. Приел е, че причина за инцидента е
поведението на другия участник в ПТП, а именно свид. И., която, управлявайки
л.а.“Тойота Ланд Круизер“ с рег. № ***, в нарушение на чл.20, ал.2 и чл.43, т.2
от ЗДвП, навлязла в кръстовището, образувано от пресичането на бул.“Гоце
Делчев“ с ул.“Христо Ясенов“ (неточно посочена в НП и АУАН като ул.“Изола
планина“), с несъобразена скорост и вместо да спре, за да избегне удар с
таксиметровия автомобил с рег. № ***, който й отнел предимството, извършвайки
завиване надясно от ул.“Тинтява“ и навлизайки в нейната пътна лента, И.се
отклонила наляво с цел да го изпревари и така навлязла в лентата за насрещно
движение, при което се ударила последователно в таксиметровия автомобил, който вече
завивал наляво - към ул.“Христо Ясенов“, както и в предната лява част на
автомобила на ответницата по касационната жалба – „Нисан Алмера“ с рег. № ***,
който в този момент вече бил навлязъл от ул.“Христо Ясенов“ по източната лента
на бул.“Гоце Делчев“.
Крайните
правни и фактически изводи на въззивната инстанция не могат да бъдат споделени.
От доказателствата по делото се установява, че кръстовището на бул.“Гоце
Делчев“ с ул.“Христо Ясенов“ не е образувано от равнозначни пътища, както
погрешно е приел районният съд. Същото е регулирано чрез сигнализирането му с
пътни знаци за предимството като на ул.“Христо Ясенов“ е поставен пътен знак
„Б1“ "Пропусни движещите се по пътя с предимство!", поради което по
отношение на МПС, движещи се по бул.“Гоце Делчев“, не важи сочената от
въззивната инстанция забрана по чл.43, т.2 от ЗДвП (респ. чл.90, т.2 от ППЗДвП)
за изпреварване в кръстовището. Установява се, че непосредствено преди
произшествието свид. И. се придвижвала с управлявания от нея лек автомобил по
западната пътна лента на бул.“Гоце Делчев“, в посока бул.“Васил Левски“, когато
предимството й било отнето от навлязъл от ул.“Тинтява“ в нейната пътна лента
таксиметров автомобил. Видно от приетата схема на организацията на движението в
процесното кръстовище, ул.“Тинтява“ също е сигнализирана като път без
предимство чрез поставяне на пътен знак „Б1“.
Правилно
районният съд е отбелязал, че при отнетото й от таксиметровия автомобил
предимство, който поради включването си в движението по бул.“Гоце Делчев“ от
ул.“Тинтява“ и последвалото завиване наляво към ул.“Христо Ясенов“ очевидно се
е движел с по-ниска скорост, свид. И.е следвало да намали скоростта си на
движение и в случай на необходимост да спре, както изисква разпоредбата на
чл.20, ал.2, in fine от ЗДвП, а не да
предприема изпреварването му чрез навлизане в платното за насрещно движение на
бул.“Гоце Делчев“ – в това за движение в посока бул.“България“.
При
така възникналата опасност, причинена от неправомерното поведение на друг участник
в движението, И.не е разполагала с правото на избор между това дали да намали
скоростта, респ. да спре или да я избегне като предприеме изпреварване на
таксиметровия автомобил. Макар, както беше посочено по-горе, последната маневра
да не е принципно забранена в регулирано кръстовище, то същата не представлява
предписан от закона способ за предотвратяване на възникналата опасност за
движението, какъвто е единствено намаляването на скоростта на движението и
спирането, при необходимост. Изпреварването на таксиметровия автомобил не
съставлява спасителна маневра, предприета с цел избягване на евентуален удар с
него, при която обществената опасност, респ. вината на свид. И.за настъпилото
произшествие да могат да бъдат изключени по силата на чл.13, ал.1, респ. чл.15
от НК вр.чл.11 от ЗАНН. За да бъде квалифицирана маневрата като спасителна трябва
да са налице предпоставките, визирани в т.4 от Тълкувателно решение № 106 от
31.X.1983 г. по н. д. № 90/82 г., ОСНК, а именно опасността да не може да бъде
предотвратена по предвидените в чл.20, ал.2 от ЗДвП начини, а именно чрез
намаляване на скоростта или спиране на моторното превозно средство. Подобни
твърдения обаче липсват дори в показанията на свид. И., която заявява, че е
подала светлинен сигнал и е предприела изпреварване на таксиметровия автомобил,
не защото се е опитвала да избегне удар с него, а защото е считала, че той ще
продължи движението си напред.
Обстоятелството,
че поведението на последната се намира в причинно-следствена връзка с настъпилото
ПТП обаче не изключва отговорността на ответницата по касация, доколкото
нейното поведение също се намира в противоречие с правилата за движение по
пътищата и обективно съставлява причина за настъпване на произшествието. Посочената
като нарушена в НП разпоредба на чл.50, ал.1 от ЗДвП изисква на кръстовище, на
което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на ППС
от другите пътища да пропуснат ППС, които се движат по пътя с предимство.
Според легалната дефиниция по § 6, т.31 от ДР на ЗДвП "предимство" е
правото на един участник в движението да премине преди друг през дадено място
от пътното платно. Когато пътното платно е с двупосочно движение и платното за
движение има две пътни ленти, какъвто е и случая и с бул.“Гоце Делчев“,
задължението на водачите, движещи се по пътя без предимство, за пропускане на
ППС, които се движат по пътя с предимство, се отнася и за двете пътни ленти,
т.е. както за автомобилите, движещи се в лентата в посока бул.“България“, така
и за тези, движещи се в лентата за насрещно движение – посока бул.“Васил
Левски“. По делото са налице изявления от наказаното лице, които демонстрират
незнанието на това правило, довело и до неговото нарушаване. Така в жалбата си
до районния съд М. е заявила следното:“Опитах
се да обясня, че няма как да извърша нарушение, защото всеки който навлиза от
кръстовище в бул.“Гоце Делчев“ по посока бул.“България“, е длъжен да се
съобрази с автомобилите, които се движат в посока от бул.“Васил Левски“ към
бул.“България“ предвид пътните знаци, а не с тези, които идват от бул.“България“
в посока към бул.“Васил Левски“, тъй като не сме в една и съща лента за
движение и няма точка на пресичане“. В докладната записка, изготвена от мл.
а-р А., е удостоверено, че на мястото на произшествието пред него М. заявила,
че преди навлизане в кръстовището е погледнала наляво, за да се убеди, че по
лентата на бул.“Гоце Делчев“ в посока бул.“България“ не се движат автомобили, без
обаче да погледне към бул.“България“, за да се уведи, че и по пътната лента в
посока бул.“Васил Левски“ също не приближават такива, тъй като „…никой не може да дойде оттам…“. Когато
полицейските служители й съобщили да впише това обстоятелство в писменото си
обяснение, същата заявила, че се била огледала и в двете посоки, което записала
и в обяснението.
От
значение за правилното решаване на делото е дали към момента на възникване на
конфликтната ситуация между останалите два автомобила – този на свид. И.и
изпреварвания от нея таксиметров автомобил, ответницата по касация, в нарушение
на чл.50, ал.1 от ЗДвП, е навлязла в кръстовището, образувано от пресичането на
ул.“Христо Ясенов“ и бул.“Гоце Делчев“ или към този момент тя вече се е движела
по източната лента на последния булевард, в посока бул.“България“, каквато е
поддържаната от нея теза. М. твърди, че вече се движела по бул.“Гоце Делчев“,
когато автомобилът на свид. И. блъснал нейния, при което го изместил и го
върнал в зоната на кръстовището с ул.“Христо Ясенов“.
Касационната
инстанция счита, че поддържаната от наказаното лице версия не се подкрепя от
събраните доказателства. Видно от докладната записка и изготвените фотоснимки,
по асфалтовата настилка в зоната на кръстовището липсват следи от протриване от
гумите на управлявания от ответницата по касационната жалба автомобил - „Нисан
Алмера“, като такива следи има само от л.а.“Тойота Ланд Круизер“. Освен това
отломките от автомобила на М., включително и предната му регистрационна табела,
която паднала при удара, ясно показват мястото, където е настъпил той - в
непосредствена близост до автомобила на М., чието местоположение е установено в
самото кръстовище, като същият е навлязъл с по-голямата си част на пътната
лента на бул.“Гоце Делчев“ в посока бул.“България“. При това положение и с
оглед показанията на свид. И., която заявява, че подала сигнал със светлинния
пътепоказател за предприетото от нея изпреварване на таксиметровия автомобил, следва
да се приеме, че наказаното лице обективно е имало възможност да съобрази
поведението си с предписанието на чл.50, ал.1 от ЗДвП като не навлиза по
посочената пътна лента, за да осигури предимство на автомобила на свидетелката.
Като не е сторила това М. правилно е наказана за извършеното нарушение, което
се намира в причинна връзка с настъпилото ПТП, каквато се изисква от
санкционната норма на чл.179, ал.2 от ЗДвП. Както беше отбелязано по-горе,
обстоятелството, че и другите двама участници в ПТП – свид. И.и водачът на
таксиметровия автомобил, също са извършили нарушения на правилата за движение
по пътищата като тяхното поведение съставлява допълнителен каузален фактор при
неговото настъпване, не изключва отговорността на ответницата по касационната
жалба.
Не
се подкрепя от доказателствата по делото направеният от въззивната инстанция
извод за допуснато от наказващия орган нарушение на задължението по чл.52, ал.4
от ЗАНН за извършване на разследване на спорните обстоятелства. Във връзка с
постъпилото възражение от нарушителя, с резолюция от 13.05.2019 г., този орган
е възложил на длъжностно лице от същия сектор – инсп. М. Д., извършването на
проверка, каквато възможност има в чл.52, ал.4, in fine от ЗАНН.
Резултатите от извършената проверка са обективирани в справка с рег. №
1085р-4905/04.06.2019 г.
Като е достигнал до
противоположни правни и фактически изводи и е приел, че издаденият санкционен
акт е необоснован, а наказващият орган е допуснал съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в непровеждането на разследване по спорните
обстоятелства, районният съд е постановил едно неправилно решение, което следва
да бъде отменено и делото решено по същество като наказателното постановление
бъде потвърдено.
На основание чл.63,
ал.5 от ЗАНН вр.чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на ОД
на МВР – Русе, която дирекция е самостоятелно юридическо лице съгласно чл.37,
ал.2 от ЗМВР, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя в размер на 100 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение №
3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г.на ВАС, възнаграждението се присъжда
в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от
юрисконсулта едноличен административен орган.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, изр.1,
пр.2 и чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
891/02.12.2019 г., постановено по АНД № 1570/2019 г. по описа на Районен съд –
Русе, с което е отменено наказателно постановление № 19-1085-001662/20.06.2019
г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 19-1085-001662/20.06.2019 г. на началник група в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Русе, с което, на основание чл.179, ал.2
вр.ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, за нарушение по чл.50, ал.1 от същия закон, на Ц.Т.М.,
с ЕГН **********,***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200 лева.
ОСЪЖДА Ц.Т.М., с ЕГН **********,***, да
заплати на Областна дирекция на МВР – Русе, представлявана от директора Т. А. А.,
сумата от 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: