Р Е Ш Е Н И Е
15.01.2020г.
номер .................. град
ПЛЕВЕН
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
Плевенски районен съд на деветнадесети декември |
Четиринадесети наказателен състав година 2019 |
В публично заседание в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РАДОСТИНА ГЕРГИЧАНОВА |
Секретар: МАРИЯНА КОЛЕВА
Като разгледа докладваното от съдия ГЕРГИЧАНОВА НАХД № 2240 по описа за 2019
година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
С Наказателно постановление № НЯСС-41/07.02.2019г. на ***на
ДАМТН на **, представлявана от ***– ***на основание чл. чл. 201, ал. ХІІ и чл.
200, ал. І, т.39 от ЗВ (Закона за водите) е наложена имуществена санкция в
размер на 5 000,00 (пет хиляди) лева за неизпълнение на предписание по чл.
190а, ал.І, т.3 от ЗВ.
Недоволен от така наложеното административно
наказание е останал жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез
наказващия орган е подал жалба до Районен съд
Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН
наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно жалбоподателят, редовно призован се представлява от пълномощника
си – адв. В. П. от ПлАК, която ангажира становище, че наказателното
постановление е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Навежда доводи за
допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилно ангажиране
на административно-наказателната отговорност на **, който няма качеството
„оператор“ по смисъла на чл. 138а, ал.ІV от ЗВ. Счита, че неправилно е наложена
имуществена санкция в размер по-висок от минимално предвидения такъв от 1000,00
лева в санкционната разпоредба при липса на мотиви в тази насока. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно Наказателно
постановление № НЯСС-41/07.02.2019г. на ***на ДАМТН.
Ответната страна не се представлява в съдебно заседание и не ангажира
становище.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на
преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и
следва да бъде разгледана по същество.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
На 04.12.20118 година против жалбоподателя – О.П. представлявана от ***е
съставен АУАН № 03-73/04.12.2018 година, в който е отразено, че на 05.09.2018
година на основание чл. 190, ал.ІV, т.2 от Закона за водите при извършена
проверка на язовир „***“, поземлен имот № *** в землището на ***, **,
собственост на **съгласно АПДС №***. е съставен КП № *** от проверка и контрол
на язовирната стена и съоръженията към нея. Проверката е извършена в
присъствието *Г. * – ***. Описано е че проверката е извършена чрез подробен
обход и оглед на язовирната стена и съоръженията към нея, като по време на
същата актосъставителят Д. установил, че въздушния откос в лявата си част има
наличие на слягания, свличания, дупки и откоса не е уплътнен и поражда съмнения
за качествата и сигурността на насипа, което било отбелязано в КП №***година.
Отразено е че ***в качеството си на собственик на язовир „***“ е била надлежно уведомена
за направените констатации и дадените предписания. На 18.04.2018 година на
основание чл. 190, ал.ІV, т.2 от ЗВ при извършена проверка на язовир „***“,
поземлен имот № *** в землището на ***, **, собственост на **съгласно АПДС №***.
е съставен КП №***. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към
нея, която е била извършена в присъствието на *Г. ***на длъжост ***. Изложено е
че съгласно констатациите от КП №***. и КП №***, ***в качеството си
насобственик на язовир „***“ за периода от извършване на първата проверка
18.04.2018 година до извършване на повторната проверка на дата 05.09.2018
година не е предприела действия да възстанови въздушния откос на язовирната
стена на язовир „***“, с което не е изпълнила предписанието, дадено в КП №***.,
а именно: „Да се възстанови въздушния откос“ със срок на изпълнение 31.05.2018
година. С оглед изложената фактическа обстановка жалбоподателят
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
това, че ***в качеството си на собственик на язовир „***“ е била надлежно
уведомена за направените констатации и дадените предписания в КП №***. от оглед
на язовирната стена и съоръженията към нея от 18.04.2018 година и КП №*** от
оглед на язовирната стена и съоръженията към нея от 05.09.2018г., но в указания
срок (31.05.2018г.) не е изпълнила предписаниетодадено от контролните органи в
КП №***. и на 01.06.2018г. виновно не е изпълнила дадено предписание по чл.
190а, ал. І, т.3 от Закона за водите.
Описаната в АУАН фактическа обстановка е възпроизведена в обжалваното Наказателно
постановление № НЯСС-41/07.02.2019г. на ***на
ДАМТН, с което на ***, представлявана от ***– ***на основание чл. 201, ал. ХІІ
и чл. 200, ал. І, т.39 от ЗВ (Закона за водите) е наложена имуществена санкция в
размер на 5 000,00 (пет хиляди) лева за неизпълнение на предписание по чл.
190а, ал.І, т.3 от ЗВ.
Описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка се подкрепя от ангажираните в
хода на проведеното съдебно следствие гласни доказателства чрез разпит на
актосъставителя С.Д.Д. и свидетеля Е.Г.Д., чиито показания съдът приема с
доверие като убедителни, последователни и взаимно допълващи се. От показаниятията
им се установява, че през месец април 2018 година била извършена проверка на
язовир „***“, находящ се в землището на ***, **, собственост на **, като
резултатите от същата били отразени в нарочно съставен констативен протокол.
Изяснява се, че били констатирани неизправности на въздушния откос, поради
което на собственика –***било дадено предписание да бъде възстановен в срок до
31.05.2018 година. След изтичане на указания срок, а именно на 05.09.2018
година била извършена повторна проверка, в хода на която било установено, че
даденото предписание с КП от месец април 2018 година не е изпълнено, които
констатации били изложени в съставен КП от 05.09.2018 година. С оглед
констатираното нарушение, след надлежна покана и в присъствието на упълномощен
представител на ***, актосъставителят С.Д. ***, представлявана от ******за
това, че в качеството си на собственик на язовир „***“ за периода от извършване
на първата проверка 18.04.2018 година до извършване на повторната проверка на
дата 05.09.2018 година не е предприела действия да възстанови въздушния откос
на язовирната стена на язовир „***“, с което не е изпълнила предписанието,
дадено в КП №***., а именно: „Да се възстанови въздушния откос“ със срок на
изпълнение 31.05.2018 година и на 01.06.2018г. не е изпълнила предписание по
чл. 190а, ал. І, т.3 от Закона за водите. В подкрепа на показанията на
актосъставителя С.Д.Д. и свидетеля Е.Г.Д. са и приобщените към
доказателствената съвкупност по делото по реда на чл- 283 от НПК писмени
доказателства, а именно: наказателно постановление № НЯСС-41/07.02.2019 г.,
заверено копие от пощенски плик, заверено копие от известие за доставяне,
заверено копие от писмо изх. №
85-03-60/08.02.2019 година, заверено копие от заповед № ***, заверено копие от покана за съставяне на АУАН
№ 85-02-371/15.11.2018 г., заверено копие от пълномощно, акт за установяване на
административно нарушение № 03-73/04.12.2018 г., заверено копие от констативен
протокол № ***г., заверено копие от заповед № ***г., заверено копие от
констативен протокол № ***г., заверено копие от заповед № ***., заверено копие
от акт за общинска публична собственост № ***.
При тази фактическа установеност и с оглед събрания доказателствен материал
съдът приема, че от страна на жалбоподателя е осъществен по безспорен и
категоричен начин състава на вмененото административно нарушение. Съгласно
разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите „Председателят на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от
него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 имат право: да дават задължителни
предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях
съобразно правомощията си по този закон включително за извършване на мерки и
действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация
на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение“. В
случая с КП КП №***. на ***е било дадено предписание: „Да се възстанови
въздушния откос“ на язовирната стена на
язовир „***“, поземлен имот № *** в землището на ***, **, собственост на **съгласно
АПДС №***. със срок на изпълнение 31.05.2018 година. В качеството на собственик
на язовирната стена и съоръженията към нея на язовир „***“, ***, представлявана
от ******е задължена да изпълнява предписанията на Председателят на ДАМТН или
оправомощените от него злъжностни лица. Доколкото в определения срок за изпълнение на
предписанието до 31.05.2018 година жалбоподателят не е изпълнил описаното
по-горе предписание, то същият на 01.06.2018 година е осъществил състава на нарушението, за което
е санкциониран. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. І, т. 39 от ЗВ: „Наказва
се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко
наказание, физическото или юридическото лице, което не изпълни предписание по
чл. 138а, ал. 3, т. 2 и чл. 190а, ал. 1, т. 3 - от 1000,00 до 20 000,00
лева“.
В обстоятелствената част на АУАН и НП подробно, точно и ясно са посочени
юридическите факти, обосноваващи предприетото администартивно-наказателно
санкциониране. Посочени са данни за дата, място и начин на осъществяване
признаците на нарушението по чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ – кой, кога и по какъв
начин, кое задължително предписание не е изпълнил с назоваване на предмета на
това предписание и срока за неговото изпълнение. В тази връзка описаните в АУАН и НП юридически
факти, чието съществуване безспорно се установява от анализа на
доказателствения материал по делото, по несъмнен начин обосновават извод за
извършено нарушение, подлежащо на санкция по съгласно чл. 200, ал. 1, т. 39 от
ЗВ, т. е. правилно описаните фактически обстоятелства са съотнесени към
приложимата правна норма. Посочено е и съответното нормативно предписание за
дължимо поведение, съдържащо се в чл. чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите. Сериозността
на евентуалните вредни последици от недоброто техническо състояние на
язовирните стени и съоръженията към тях поражда задължение на собствениците да
изпълняват дадените от контролните органи предписания.
Съдът взе предвид разпоредбата на чл. 27, ал. ІІ от ЗАНН, според която при
определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите
за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Настоящият състав счита, че наложеното на жалбоподателя наказание е определено правилно по вид –
„имуществена санкция“, но определеният размер от 5000,00 лева се явява
необосновано висок, доколкото липсват данни нарушението да е извършено
повторно, респ. да е налице степен на обществена опасност на деянието и/или
извършителя, обуславящи налагането на наказание в размер по-висок от минимално
предвидения от 1000,00 лв. в санкционната разпоредба. Съдът счита, че размер на
санкцията от 1000,00 лева се явява справедлив и достатъчен за постигане целите
на наказанието по чл. 12 от ЗАНН.
Съдът намира, че процесният случай не е маловажен и по отношение на него не
са приложими правилата на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не разкрива по-ниска
степен на обществеена опасност в сравнение с други подобни случаи.
С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че
атакуваното Наказателно постановление № НЯСС-41/07.02.2019г. на ***на ДАМТН, с
което на ***, представлявана от ***– ***на основание чл. 201, ал. ХІІ и чл.
200, ал. І, т.39 от ЗВ (Закона за водите) е наложена имуществена санкция в
размер на 5 000,00 (пет хиляди) лева за неизпълнение на предписание по чл.
190а, ал.І, т.3 от ЗВ следва да бъде изменено, като бъде намален размера на
наложената имуществена санкция на 1000,00 (хиляда)лева.
По направените по делото разноски:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019
г.): „В съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс“, а според правната норма,
отразена в чл. 143, ал.1 от ЗАП: „Когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ“. Видно от цитираната правна норма е че същата
лимитативно изброява случаите, в които на страните се дължи присъждане на
разноски. С оглед изложеното и предвид изхода на настоящото
административно-наказателно производство, при който не се касае за отмяна на
обжалвания акт, а само до неговото изменение, съдът намира за неоснователно
искането на процесуалния представител на жалбоподателя – адв. П. за присъждане
на направените по делото разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ на основание чл. 63 от ЗАНН Наказателно постановление №
НЯСС-41/07.02.2019г. на ***на ДАМТН, с което на ***, представлявана от ***– ***на
основание чл. чл. 201, ал. ХІІ и чл. 200, ал. І, т.39 от ЗВ (Закона за водите)
е наложена имуществена санкция в размер на 5 000,00 (пет хиляди) лева за
неизпълнение на предписание по чл. 190а, ал.І, т.3 от ЗВ като НАМАЛЯ размера на
наложената имуществена санкция на 1000,00 (хиляда)лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. В. П. от ПлАК за присъждане на
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Плевен в 14
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: