О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./ .2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН
ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Петров
в.ч.т.д. № 450 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 вр. чл.413, ал.1 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба вх. №6677/24.01.2020г.
(възражение вх. №40876/15.06.2018г.), подадена от Б.Й.К. против заповед
№1431/02.03.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. №3031/2018г. на ВРС, 14 състав,
в частта относно разноските. Във възражението по чл.414 от ГПК вх.
№40876/15.06.2018г. е обективирана и частна жалба против присъдени със
заповедта разноски – „такса от 300 лева”. Жалбоподателката твърди, че при
завръщането й в страната, след година и половина отсъствие, е установила, че на
нейно име е налице задължение. Сочи, че сумата от 39.90 лева представлява
неплатена сметка на интернет доставчик Max Telecom, която не знаела къде да заплати, т.к. доставчикът фалирал. Излага, че
сумата от 39.90 лева и 25 лева лихви са заплатени на кредитора "МАКС
КОЛЕКТ" ООД веднага след
получаване на призовката на 15.06.2018г. На 05.02.2020г. е подадено допълнение
към частната жалба.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК "МАКС КОЛЕКТ" ООД, ЕИК *********, чрез пълномощник адв. Кристиан
Бояджиев, в писмен отговор оспорва жалбата и от своя страна излага коментар на
изложените в нея оплаквания. Счита, че жалбата е неоснователна. Твърди, че с
плащането на сумата от 64.90 лева Б.Й.К. е признала дълга. Поради това че
плащането е постъпило след образуването на ч.гр. дело, длъжницата е дала повод
за образуването му и съответно дължи разноски по делото, които са останали
неизплатени. Оспорва твърденията на жалбоподателката, че е имало клауза в
договора й с „Макс Телеком” ООД да заплаща мобилни услуги само когато е в
страната. Сочи, че жалбоподателката е можело да заплати дължимата сума по
банков път, чрез Изи Пей, чрез пощенски запис. Твърди, че в заповедното
производство Б.Й.К. е уведомена за сключения договор за цесия. Сочи, че
договорът между длъжника и Макс Телеком” ООД не е приложен към заявлението,
т.к. през 2018г. не е имало такова изискване в ГПК. По същество счита
определението на РС-Варна за правилно и законосъобразно, поради което отправя
искане за потвърждаването му.
Жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване и в законовия срок за това, поради което се явява процесуално
допустима.
Съдът след преценка на изложените в жалбата съображения и писмените
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред РС-Варна е образувано въз основа на заявление,
подадено от "МАКС КОЛЕКТ" ООД, ЕИК ********* за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжник Б.Й.К. за сумата от 39.90 лева – главница,
3.59 лева – лихва за забава от 17.10.2015г. до 20.02.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението, както и
направените разноски – 25 лева държавна такса и 300 лева заплатен адв. хонорар.
В т.12 от заявлението е посочено, че на 01.10.2015г. е издадена фактура от
„Макс Телеком” ООД за доставена услуга достъп до интернет по договор от
24.04.2015г., сключен с Б.Й.К.. На 13.07.2016г. е сключен договор за
прехвърляне на вземания между "МАКС КОЛЕКТ" ООД и „Макс Телеком” ООД, по силата на който
вземането, предмет на заповедното производство е прехвърлено на "МАКС
КОЛЕКТ" ООД. „Макс Телеком” ООД
е упълномощило "МАКС КОЛЕКТ" ООД да уведоми длъжника за извършеното
прехвърляне на вземания.
РС-Варна е разпоредил да се издаде заповед за заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК против длъжник Б.Й.К. в полза на кредитор "МАКС
КОЛЕКТ" ООД, ЕИК ********* за
сумата от 39.90 лева – главница, 3.59 лева – лихва за забава от 17.10.2015г. до
20.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението, както и направените разноски – 25 лева държавна такса и 300
лева заплатен адв. хонорар. Заповедта е връчена на длъжника на 15.06.2018г. На
същата дата Б.Й.К. е подала възражение по чл.414 от ГПК, в което е обективирана
и частна жалба против заповедта в частта относно разноските – досежно
присъдения със заповедта адв. хонорар 300 лева. Към възражението е приложена
вносна бележка за заплатени по сметка на заявителя 64.90 лева. На 30.07.2018г.
кредиторът е депозирал становище, с което е заявил, че длъжницата е заплатила
главницата, лихвата, част от разноските в размер на 21.41 лева и е поискал
издаването на изпълнителен лист. На 22.10.2018г. РС-Варна е разпоредил на заявителя да се
издаде изпълнителен лист за разноски.
Въззивният съд намира частната жалба за неоснователна по следните
съображения:
С подаденото възражение по чл.414 от ГПК Б.Й.К. признава задължението си
за заплащане на главница в размер на сумата от 39.90 лева. Доколкото длъжникът
признава задължението си и го е заплатил,
то кредиторът не може да предяви иск за съществуване на вземането си. Предвид
неоспорването на главното задължение, защитата на длъжника се осъществява чрез
подаване на частна жалба против заповедта в частта относно разноските.
Съгласно разпоредбата
на чл.412, т.6 от ГПК, заповедта за
изпълнение съдържа посочване и на разноски, които трябва да се платят.
Присъждането на разноски в заповедното производство се определя съгласно
нормата на чл.78, ал.1 от ГПК - заплатените от ищеца (в случая заявителя) такси,
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Заявлението е
уважено изцяло и е заповедта не е оспорена, поради което длъжника дължи на
кредитора направените по делото разноски. В случая частната жалба е подадена
само досежно заплатения адвокатски хонорар в размер на 300 лева. Съгласно чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на
дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на 300 лева. Поради това заплатеното адвокатско възнаграждение следва да бъде
присъдено на заявителя в поискания размер от 300 лева. Заповедта за изпълнение
по чл.410 от ГПК е правилна в обжалваната част – досежно адвокатско
възнаграждение в размер от 300 лева.
Предвид
изложеното, въззивният съд намира
частната жалба за неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
заповед
№1431/02.03.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. №3031/2018г. на ВРС, 14 състав,
в частта, в която в полза на кредитора "МАКС КОЛЕКТ" ООД, ЕИК
********* са присъдени разноски – 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: