Р E Ш Е Н И Е
№ 415
гр.Плевен, 28.09.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори
касационен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Даниела
Дилова
ЧЛЕНОВЕ: Цветелина
Кънева
Венелин Николаев
при секретаря Венера Мушакова и с
участието на прокурора Нанка Рачева като разгледа
докладваното от съдия Николаев касационно административнонаказателно дело № 485
по описа за 2022 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция безопасност на храните
/ОБДХ/ със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул.“Лерин“№12,
представлявана от д-р Д.В.Н. срещу
Решение №260001/18.04.2022 г. на Районен съд – Никопол, постановено по н. а. х.
д. № 223/2020 г. по описа на съда.
С решението си съдът е отменил като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 164/09.10.2020 г. на Директора на Областна дирекция по
безопасност на храните – гр. Плевен, с което на "ТРОЯ АВТО" ЕООД, ЕИК
********* представлявано от управителя С.С.Д.
на основание чл.155, ал.2 от Закона
защита на растенията е наложено
административно наказание - "имуществена санкция"- в размер на 2000
/две хиляди/ лева за нарушение на разпоредбата
на чл.107, т.1 от Закона за защита на растенията.
Срещу постановеното решение е подадена
касационна жалба от ОДБХ, в която се
сочи, че същото е неправилно,
незаконосъобразно и немотивирано. Твърди се, че решението е постановено при липса на анализ на доказателствата, на всички данни и
обстоятелства по делото и в този смисъл същото е постановено при липса на мотиви. Сочи се, че не са изяснени
обективно, всестранно и пълно обстоятелствата по делото. Излагат се
оплаквания, че съдът не е анализирал съвкупно и поотделно показанията на свидетелите
и писмените доказателства. Твърди се, че не е допуснато
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
както е приел първоинстанционния съд. Навеждат се доводи, че съдът не е извършил проверка за процесуална
законосъобразност на административно- наказателното производство извън мотива
му за отмяна, базиран единствено на допуснато нарушение на разпоредбата на чл.
57, ал. 1, т.5 от ЗАНН. Твърди се, че всички
съставомерни признаци от състава на нарушението се съдържат в обстоятелствената
част на акта и на издаденото въз основа на него наказателно постановление, като
подробно, конкретно и ясно са описани и всички предприети действия и събрани
доказателства, които го доказват. Сочи
се, че описанието на нарушението съдържа всички елементи, очертаващи състава му
- дата и място на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които
е извършено. Спазено е изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Излагат се
съображения, че в АУАН и впоследствие в издаденото въз основа на него наказателното
постановление, нарушението е описано достатъчно пълно и ясно, като са посочени
всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнително
относимите към тях обстоятелства. Искането към касационната инстанция е
да отмени обжалвания съдебен акт и по същество да постанови друг, с който да
отмени наказателното постановление, алтернативно – да върне делото за ново
разглеждане от друг състав на Районен съд –
Никопол.
Постъпило е писмено възражение от „Троя
Авто“ ЕООД, представлявано от управителя С.С.Д., чрез адв. Г.Г., в което се
твърди, че НП е издадено при наличието на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Сочи се, че от АУАН и НП не става ясно на коя дата е прието, че е
извършено /довършено/ нарушението, като се счита, че това нарушава правото на
защита на наказания субект, като се счита, че само с посочване на точна дата
може да се прецени приложимостта на чл. 34 от ЗАНН, която установява сроковете,
в които може да се състави АУАН. Твърди се, че НП е издадено при съществени
нарушения на административно- производствените правила на процедурата при
съставянето и връчването на АУАН. Сочи се, че по делото не са представени
доказателства, че дружество „ТРОЯ-АВТО“ ЕООД е било надлежно уведомено, че при
неявяване на посочената дата и час, актът ще бъде съставен в отсъствие на
нарушителя. Излагат се аргументи, че активното вещество „Тиаметоксам“ е
неоникотиноидит и същият остава в почвата за продължителен период от
време – 2-3 и повече години, в зависимост от вида на почвата,
излагането на слънчева светлина и температурните условия. Неоникотиноидите с
активно вещество „тиаметоксам“ се съдържат в почвата и могат да се абсорбират и от култури, които не са били
третирани, две и повече години след първата употреба. Посочва се, че за
повечето от неоникотиноидите е доказано, че са устойчиви в продължение на
години и са намерени остатъци от тях в растения няколко години след
третирането. Твърди се, че само по себе си наличието на активното вещество на
инсектицид „Тиаметоксам“ във взетите, и то от плевелната растителност на
терена, а не от семената засята царевица, проби, не може да обоснове извода за
употребата на препарат за растителна защита, съдържащ този инсектицид от страна
на “ТРОЯ-АВТО“ ЕООД. Сочи се, че от страна на административнонаказващия орган е представен сертификат за анализ от лаборатория „Приморис България“ АД –
анализ № 20/002615/18.06.2020 год. на взети проби от засятото растение царевица
от същия блок, от който са взети за анализ пробите от плевели. Твърди се, че изпратените за
анализ проби са взети във връзка с извършена повторна проверка, която е
възложена от страна на БАБХ. Посочва се, че от представения сертификат за
анализ е видно, че в пробата от царевица взета от БЗС-36 в землището на с.
Драгаш войвода, не е открито наличието на активно вещество „тиаметоксам“ в
растението. Счита се че, от представените доказателства се налага безспорен
извод, че „ТРОЯ-АВТО“ЕООД, не е употребило препарати за растителна защита
съдържащо активно вещество „тиаметоксам“. Сочи се, че съгласно § 1, т. 43 на ДР
на ЗЗР продукти за растителна защита са продуктите по чл. 2, §
1 от Регламент (ЕО) 1107/2009, ".... са продукти във
вида, в който те се доставят на потребителя, състоящи се от или съдържащи
активни вещества, антидоти или синергисти, като от буква "а" до буква
"д" изчерпателно са описани различните видове употреби. Счита се, че
липсата на индивидуализиране
на този продукт прави невъзможна преценката и извършването на проверка на
твърдението дали същият представлява "продукт за растителна защита",
с оглед трите хипотези предвидени в чл.
107 от ЗЗР. Навеждат се доводи, че от показанията на
свидетелите не се установява точно какъв продукт за растителна защита е
употребен. Твърди се, че от АУАН, от НП, от
констативните протоколи и от сертификата за анализ на лаборатория „Приморис
България“ АД гр. Пловдив, не става ясно кой именно продукт е употребен. Моли
касационната инстанция да постанови решение, с което да остави в сила обжалвания съдебен акт.
В съдебно заседание касаторът -
Областна дирекция по безопасност на
храните – гр. Плевен, се
представлява от юрисконсулт Д., която поддържа касационната жалба на изложените
в нея снования. Претендира се отмяна на
решението поради неправилност и постановяване на решение по същество, с което
да се потвърди изцяло процесното НП.
В съдебно заседание "ТРОЯ АВТО" ЕООД, ЕИК
********* се представлява от адв. Г. с
надлежно пълномощно, който оспорва жалбата и моли съда да остави в сила
оспореното решение като правилно и законосъобразно.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че касационната жалба е
неоснователна, а решението на РС –Плевен
е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Настоящият състав
на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността
на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на
осн. чл. 218, ал. 2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния
закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба
е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оспореното решение съдът е приел за
установено, че във връзка с
подадена жалба за подмор на пчели от пчелари от с. Драгаш войвода, директорът
на ОД „Земеделие“ гр. Плевен издал заповед за възлагане на проверка на
14.05.2020 г. на поле БЗС 36, с площ от 124.78 дка, в посоченото землище. При оглед на място, е установено,
че посоченото поле е засято с царевица, която не е поникнала и има единични
плевелни растения. Чрез Общинска служба по земеделие гр. Никопол, било
установено, че полетата се стопанисват от „Троя Авто” ЕООД. Била взета проба от
плевелната растителност в полетата за идентификация на употребените продукти за
растителна защита, в присъствието на представител на ответното дружество и
комисия. Съставен бил КП № 003294/14.05.2020 г., а пробата била изпратена на
акредитирана лаборатория „Приморис България“. От изискания за проверка дневник
за проведени химични обработки на „Троя Авто” ЕООД в землището на с. Драгаш
войвода било установено, че БЗС 36, както и всички останали полета в същото
землище, са третирани двукратно на 21.03.2020 г. и на 11.05.2020 г. с Тайфун СЛ
с активно вещество глифозат, за които констатации бил съставен още един КП №
003312/27.05.2020 г.
След анализа на
растителната проба било установено, наличие на три активни вещества, две от
които не са разрешени за употреба в РБългария, които не са били установени в
дневника за проведените химически обработки на „Троя Авто“ ЕООД землището на
с.Драгаш войвода.
Въз основа на така
установеното, АНО приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на 107, т.1 от
Закона за защита на нарушенията, за което съставил АУАН № 0000031/21.07.2020 г. Въз основа на АУАН, АНО издал
обжалваното наказателното постановление, с което наложил на основание чл. 155,
ал.2 от ЗЗР на дружеството жалбоподател имуществена санкция в размер на 2000
лв. за нарушаване на чл. 107, т. 1 от ЗЗР.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че при издаване на наказателното
постановление е допуснато съществено нарушение на закона.
Изложени са
аргументи, че в НП не се сочи изрично датата на извършване на нарушението,
визирана е датата на проверката, 14.05.2020 г., датите, на които процесното
поле е било третирано с Тайфун СЛ – на
21.03.2020 г и на 11.05.2020 г., както и датата на направеният анализ на
пробите – 22.05.2020 г. Съдът е направил
извод, че от така описаното в АУАН и НП не става ясно на коя дата според АНО и
актосъставителя е прието, че е извършено /довършено/ нарушението. Счел, че
волята на актосъставителя и наказващия орган, изложени в АУАН и НП следва да
бъде ясна, а не да се гадае, предполага или да се извлича по тълкувателен път
от материалите по преписката, тъй като това нарушава правото на защита на
наказания субект още с повдигане на административното обвинение с АУАН. Изложил
е мотиви, че изискването за посочване на дата е предвидено във връзка с правото
на защита на нарушителя, както и с извършване на съдебния контрол за
законосъобразност, тъй като само с посочване на точна дата може да се прецени
приложимостта на чл. 34 от ЗАНН, която установява сроковете, в които може да се
състави АУАН и тяхното начало се определя спрямо откриването на нарушителя и
извършването на нарушението, като в нея са определени и сроковете за издаване
на наказателното постановление. Посочил е, че тези срокове са преклузивни, и
изтичането им е абсолютна пречка да се образува административнонаказателно
производство, респ. абсолютно основание да се прекрати вече образуваното
такова. С тяхното изтичане се погасява правото на субектите, оправомощени от
закона, да осъществяват наказателно преследване. Отчел е обстоятелството, че
съдебната практика по отношение на тези задължителни реквизити, в случай като
процесния е последователна, че винаги непосочването им представлява съществено
процесуално нарушение от категорията на тези, които водят до безусловна отмяна
на НП, само на това основание, без да се излагат доводи по съществото на спора.
При тези съображения
РС Никопол е отменил наказателно постановление № 164/09.10.2020 г. на Директора
на ОДБХ – гр. Плевен.
Решението на РС Никопол е валидно,
допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила
Правилно съдът е отменил НП като
незаконосъобразно само на процесуално основание, без да излага същински мотиви
по съществото на спора като е приел, в
обстоятелствената част на НП липсва яснота и относно датата, респективно
периода, в който наказващият орган е приел, че е извършено нарушението.
Настоящият съдебен състав
констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
и други съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които
сами по себе си са самостоятелно основание за отмяна на процесното НП, тъй като
водят до накърняване правото на защита на привлеченото към отговорност лице.
Актът за установяване на административно нарушение е основен процесуален акт
във фазата по установяване на административното нарушение. Законосъобразното му
съставяне и оформяне е равнозначно на законосъобразното образуване на самото
производство.
В случая е основателно възражението на ответника,
че е нарушена процедурата по съставяне и връчване на акта за установяване на
административно нарушение.
По делото съдът не констатира наличието на
доказателства, че дружеството е било надлежно уведомено, че при неявяване на
посочената дата и час, актът ще бъде съставен в отсъствие на нарушителя. В
съставения акт, липсват отбелязване че съставянето му става в отсъствие на
нарушителя и не е вписано изрично поканата до дружеството. Разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН въвежда по задължителен
начин изискването за съставяне на акта в присъствие на нарушителя и при
условията на ал. 2 - съставянето му в негово отсъствие /когато е известен, но
не може да се намери или след покана на се яви за съставяне на акта/. В случая,
на актосъставителя е било известно лицето - нарушител, предвид наличната
документация по проверката. В случая АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя,
без същия да е бил надлежно поканен. За пълнота следва да се посочи, че от
известието за доставяне (л. 10) по делото на РС Никопол), посочено в
касационната жалба като доказателство, удостоверяващо връчването на поканата,
се установява, че същата не е надлежно връчена. За получател има положен подпис
от К.Л. и посочена дата-13.06.2020 г. Касационният състав намира, че поканата
за съставяне на АУАН е връчена в нарушение на правилата за връчване на
съобщения на юридически лица, с оглед изискването на чл. 180, ал. 5 и ал. 7 от НПК, предписващо, че
връчването на учреждение или юридическо лице, каквото представлява
санкционираното дружество, става срещу подпис на длъжностното лице, натоварено да
поема книжата, като се отбелязва неговото името и адреса. По делото липсват
доказателства лицето получило поканата К.Л. да има качеството на длъжностно
лице, натоварено да поема книжа. В тази връзка настоящият състав намира, че
оформеното по този начин съобщение за връчена покана за съставяне на АУАН не
може да породи правните последици на надлежно поканване. С оглед изложеното, и
предвид, че АУАН е съставен в отсъствие на представляващия или представител на
дружеството, съдът приема, че е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Последната предписва
изрично възможността за съставяне на акт в отсъствие на нарушителя, само при
надлежно поканване и неявяване на лицето, което в процесния случай, по
изложените по-горе съображения, липсва. Императивността на изискването за лично
предявяване АУАН на нарушителя намира израз в разпоредбите на чл. 43 от ЗАНН и спиране на
производството ако нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен.
Актосъставителят, след като извърши констатация и събере данни, които навеждат
на извод за извършено административно нарушение, е длъжен да покани нарушителя
за съставяне на акта. Едва при наличието на надлежно връчена такава покана, ако
нарушителят не се яви в определения ден и час, съставянето на акта в негово
отсъствие ще попадне в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Налице е специален
процесуален ред, гарантиращ законосъобразно развитие на правоотношението между
страните и нарушаване на който е самостоятелно основание за отмяна на крайния
акт - при отчитане на конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. Тези
действия са пряко свързани с осъществяване правото на защита. Защитата се
осъществява в пълен обем в две фази - при осъществяване правото на подаване на
писмено възражение в 3-дневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и при реализация на
правото на оспорване на НП. Смисълът е АУАН да се съставя в присъствието на
нарушителя, а в негово отсъствие само ако е известен, но не може да се намери
или след покана не се яви за съставяне на акта. В тази връзка съдът констатира,
че разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН е приложена, без да са
налице законовите предпоставки за това.
С оглед изложеното, със съставянето на
въпросния АУАН в отсъствието на нарушителя е допуснато нарушение на
процесуалните правила, което се явява съществено, тъй като е лишило наказаното
лице от правото му, актът да му бъде предявен за запознаване със съдържанието
му, да впише обяснения или възражения непосредствено при съставянето на АУАН.
Лишаването на наказаното лице от участие в административнонаказателното
производство още към момента на образуване на производството със съставянето на
АУАН сочи на нарушение от страна на контролните органи на правилата,
регламентирани от законодателя като такива с особено формален характер, което
нарушение рефлектира негативно върху възможността за реализиране на правото на
защита на наказаното лице още в началната фаза на процеса. Издавайки
наказателното постановление без да отчете тази незаконосъобразност на
съставения акт, административнонаказващият орган е допуснал нарушение на чл. 53, ал. 4 от ЗАНН. Посоченото нарушение представлява формална
предпоставка за отмяна на наказателно постановление № 164/09.10.2020 г.,
издадено от Директора на Областна
дирекция по безопасност на храните – гр. Плевен, тъй като опорочава изцяло производството по
ангажиране на административно-наказателната отговорност на "ТРОЯ
АВТО" ЕООД – гр. Варна. Нормата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН гарантира правото на нарушителя да се запознае
със съдържанието на акта за установяване на административното нарушение.
Неизпълнението на императивната законова разпоредба води до съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като във всички случаи има за правна
последица нарушаване правото на защита на наказаното лице срещу издадения срещу
него АУАН.Предвид изложените мотиви касационната инстанция приема, че жалбата е
основателна, а решението на районния съд, като неправилно следва да се отмени, като
се отмени и оспореното НП
Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 1 от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен
състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила Решение №260001/18.04.2022 г.
на Районен съд – Никопол, постановено по н. а. х. д. № 223/2020 г. по описа на
съда.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Препис от решението да се изпрати на
стрините.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ:1./п/ 2./п/