О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер
269 Година, 2019 Град
Бургас
Бургаският
окръжен съд…..…….……… граждански състав ……………………….............
На
седми март ……..…………......................…..… Година две хиляди и деветнадесета
в
закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: …………………………………..
Съдебни заседатели:
………………………..………..
Секретар
……………………………………………………………………………..………...........
Прокурор
……………………………………………………………………….……………............
като
разгледа докладваното от ……...…… Р. Калиманова
…………………………..........
търговско
дело № ….… 552 ....…. по описа за …….…. 2018 …………. година.
Производството по
настоящото дело е образувано по повод исковите претенции на А.Х.Б., ЕГН **********,***
чрез процесуалния му пълномощник със съдебен адрес *** против „Застрахователно
акционерно дружество Алианц България“, ЕИК *********, със седалище град София и
адрес на управление община Столична, район Оборище център, бул. „Княз Ал.
Дондуков“ № 59, представлявано заедно от всеки двама
от изпълнителните директори - Орлин Ценков Пенев, Андрей Бойков Александров,
Александър Проценко и Павлин Деков Петков за осъждане на ответната по
делото страна да му заплати сумата от 120000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди, изразяващи се в болка и страдания, настъпили в резултат на непозволено
увреждане, довело на 11.09.2014 година до смъртта на внучката на ищеца Красимира
Красимирова Кънева, ЕГН **********, ведно със законната лихва върху претендирания
размер главница от датата на непозволеното увреждане до нейното окончателно
изплащане. Претендира се от ищеца и осъждането на ответната по делото страна да
му заплати сторените от него в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.
Твърди се в исковата
молба, по повод на която е образувано съдебното производство, че с присъда №
89/28.04.2015 година, постановена по нохд № 95/2015 година Бургаският окръжен съд
признал подсъдимият Костадин Стоянов Стоянов за виновен в това, че на 11
септември 2014 година, около 09.09 часа в село Крушевец, община Созопол, на
главен път 1-9, в пияно състояние и след употреба на наркотично вещество
канабис, при управление на моторно превозно средство лек автомобил „Рено Канго”
с рег. № А 9630 КХ нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 16, ал. 1 и
чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и чл. 63, ал. 2, т. 1 от
Правилника за приложение на Закона за движение по пътищата и по непредпазливост
причинил смъртта на Красимира Красимирова Кънева, ЕГН **********, на пешеходна
пътека, като случаят е особено тежък - престъпление по чл. 343, ал. 3, буква
„б”, предл. второ, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 16, ал. 1 , вр.
чл. 20, ал. 1 от ЗДП, вр. чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДП, вр. чл. 54 от НК,
поради което и го осъдил на единадесет години лишаване от свобода. Със същата
присъда лицето било признато за невиновно в нарушаването на чл. 5, ал. 2, т. 1,
чл. 5, ал. 3, т. 1, чл. 21, ал. 1 и чл. 117 от Закона за движение по пътищата.
С решение №
90/05.008.2015 година, постановено по
внохд № 95/2015 година Апелативен съд - Бургас частично изменил така
постановената присъда, като оправдал подсъдимия Стоянов за това, че извършил
деянието на „пешеходна пътека“, както и намалил наложеното му наказание лишаване
от свобода от единадесет на седем години; намалил наложеното наказание лишаване
от право да управлява МПС от тринадесет на девет години; изменил присъдата в
частта за приложението на чл. 59 от НК и я потвърдил в останалата й част.
С решение № 410 от 11
януари 2016 година по касационно наказателно общ характер дело №1262/2015
година, I н.о. ВКС оставил в сила решението по внохд №95/2015 година по описа на
Апелативен съд - Бургас.
Съставомерна последица
от извършеното престъпно деяние била причинената смърт на Красимира Красимирова
Кънева, която към този момент била на почти една годинка. Ищецът бил неин и на
по-голямото й братче А. Красимиров Кънев дядо.
Красимира била дълго
чакано дете, както от дъщеря му Нонка и съпруга й, така и от нейните родители. Ищецът
заедно с жена били осигурили хубав и голям дом, достатъчен както за тях, така и
за поколение напред. Поради това били много радостни, когато Нонка и съпругът и
решили да живеят заедно с тях, тъй като това било възможност да живеят заедно със
своите деца и внуци.
Ищецът помнел, че за
бременността на дъщеря си Нонка разбрал именно от внучето си Наско, който всеки
ден го питал как и откъде ще дойде бебето, кой ще го донесе, как така то било в
корема на майка му и какви ли не други детски въпроси. Детето се вълнувало
много и това вълнение се пренасяло върху баба му и дядо му. Нямало ден, през
който да не били обсъждали с Наско бебето в корема на майка му.
Всички - Наско, дъщерята
Нонка, съпругът й, ищецът и неговата съпруга живеели заедно в едно домакинство
в къщата им в село Крушевец. Били едно голямо семейство, а очакването за
раждането на Красимира давало допълнително много вяра и светлина особено за
възрастните. Като родители те били много щастливи относно избора на съпруг на
дъщеря си, както и че семейството щяло се увеличи с още един член. Дъщеря им
била много щастлива и всичко това радвало ищеца и съпругата му, тъй като били
постигнали хармония в живота си и след дълги години труд можели да се радват
спокойно на живота си.
Тъй като бременността на
Нонка била проблемна, поради което и не трябвало да става от леглото, през
цялото това време родителите и се грижели за нея. Те пазарували, почиствали
дома, готвили. Цялата домакинска тежест изнесли те и тяхното внуче Наско, което
било много дейно. Съпругът на Нонка работел и се стремял да осигури прехраната
на семейството, затова всичко, с което можели да помогнат, родителите на Нонка
приемали като техен дълг. Предвид всичко това дядото и бабата на бебето
Красимира живеели с нея далеч преди то да се роди. Те го виждали всеки ден как
расте в корема на майка си.
Когато Красимира се
родила, ищецът и съпругата му изпитали цялото щастие на света. Когато всички
отишли за първи път в болницата, ищецът за първи усетил смисъла на живота. Те
били голямо щастливо семейство.
След изписването на Нонка
от болницата и прибирането и у дома, те се отдали на грижи за нея и бебето.
Помагали и с всичко каквото могат. Красимира растяла здрава и жизнена.
Постоянно се закачала с някой, все искала да играе. Купили й „паяк” проходилка,
с която се случвала невероятна игра. Като първородна внучка те я дарили с
цялата си любов, а най-красивото било, че двете внучетата се разбирали по
детски много красиво. След месеци Красимира започнала да разпознава гласовете
на близките си. Имала навика да дърпа и хапе ищеца за ушите. Усмихвала му се и
му се радвала, протягала ръчички да го прегърне. Много често ищецът, с Нонка и
Красимира (в количката) се разхождали на чист въздух. Били щастливи години.
Това дете изпълвало ищеца с радост, щастие и младост.
Когато се случило произшествието,
при което Красимира починала, новината стигнала до цялото семейство почти
веднага. Ищецът помни, че му премаляло. Сякаш някой подкосил краката му. Детето
го нямало.
След случилото се
семейството било пред разруха. Налице били едновременно гняв, униние, болка,
мъка. Ищецът направил всичко, което трябвало да се направи. Погребали Краси. За
него това били най-трудните дни през живота му. Дъщеря му изпаднала в депресия
- не говорела, не общувала, само плачела. Започнала да изпада в истерии, да
крещи, да обижда. Наско първоначално не знаел какво точно било станало, лъжели
го всеки ден, а той се криел под леглото на майка си или до кошарата на Краси.
Малко по-късно детето започнало да посещава психолог. След време му казали, че
сестричката му е на небето. За ищеца това било „трагедия”, една нелепа смърт.
Драмата в семейството
продължила и след погребението на Краси. Ищецът усещал как губи целия си живот,
всичко за което бил работил. Загубил внучката си, дъщеря му била като болна,
отказвала да общува, плачела, ридаела, а същевременно в нея имало много гняв и
омраза, които се отприщвали в крясъци. Внучето Наско, макар и да го лъжели за
сестричката му, сякаш знаело какво било станало, вглъбило в себе си и отказвало
да говори, не искало да ходи на училище, обиждало и викало без причина. Не
искало да излиза навън и сякаш спряло да се развива; потънало в собствен свят.
Наско бил видял за
кратко местопроизшествието и все питал ищеца за него. Питал какво било станало
с количката на сестра му и тя като се върнела с какво щяла се разхожда. Много
трудно било да се обясни на детето какво точно било станало. Съпругата му
започнала да обвинява тях, че не били гледали детето, че трябвало да помагат на
дъщеря си повече.
Всеки ден ходили на
гроба на Краси. Плачели и се прибирали смазани. Ищецът усещал, че семейството
се разпада.
След произшествието и
смъртта на внучката им ищецът не можел да спи. Имало период, в който започнал
да пие алкохол в по-големи количества. Той се мразел за тази си слабост и
въпреки това пиел. Искал да удави мъката си. Не можел да спи, затварял очи и
виждал усмивката на Красимира. Сутрин като ставал си спомнял как се били гонили
с Краси с проходилката. Когато виждал Наско натъжен и мълчалив, му ставало още
по-болно. Ищецът не можел да проумее защо смъртта е застигнала Краси. Вътрешно
се раздирал от станалото. От смъртта на детето ищецът живеел с вина, че не бил
защитил най-близките си.
Всичко така изложено
обуславяло за ищеца като дядо на Краси качеството му на увредено лице по
смисъла на чл. 265, ал. 2 от КЗ /отм./ предвид постановеното ТР № 1/2018 година
по тълк. дело № 1/2016 година на ОСНГТК на ВКС, тъй като с починалата си внучка
Красимира Красимирова Кънева бил в изключително близки отношения на взаимна
обич, любов, привързаност. Тя растяла пред него. С Краси живеели в обща семейна
къща, а за краткия си живот с нея изградили силна, емоционална, лична и
безкористна връзка. Ищецът обичал това дете. Счита поради това, че има право на
основание чл. 226 от КЗ /отм./ да претендира пряко от ответника, в качеството
му на застраховател по задължителна застраховка ”Гражданска отговорност” на
виновния водач изплащане на обезщетение за всички търпени от него болки и
страдания, които са в пряка причинно-следствена връзка с процесното произшествие.
Смъртта поставяла край
на живота, като най-ценно човешко благо, което правело вредите от настъпването
й от една страна невъзвратими, а от друга най-големи. Загубата на Красимира
съставлявало най-тежкото възможно житейско събитие за ищеца. Интензивността на
страданието му не намалявала във времето, негативните последици били
невъзстановими и оставяли дълбок и болезнен отпечатък завинаги. Факта на
силната емоционална връзка дядо и внуче и изградената чиста такава помежду им
правела вредата в това отношение непоправима, материално неизмерима и
непреодолима във времето.
Към настоящия момент
ищецът страдал от смъртта на Краси ежедневно, което страдание се изразявало в
нарушение на съня, тревожност, често главоболие, а и не можел да се избави от
чувството за вина. Имал притеснение за Наско някой да не посегнел и на него.
Ищецът бил затворен в себе си. Посещавал гроба на детето всеки ден и плачел, а
спомените за Краси нахлували в съзнанието му.
Спомените му за
случилото се и липсата на Краси се развивали в отрицателна посока от
психологическа гледна точка. Преди настъпилото събитие ищецът бил щастлив,
чувствал се е млад, изключително жизнен и контактен, радвал се на всеки ден,
бил открит и всеотдаен. След смъртта на детето той и цялото семейство били
затворени в себе си, рядко общували, дори и помежду им разговорите били много
по-сковани и тревожни, говорели все за проблеми. Нямало време, което да
излекува травмите им. Обобщава, че настъпилото събитие имало за последица силно
негативно влияние върху целия му бъдещ живот.
Вземайки предвид
горното, както и последователната съдебна практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД и принципа на пълно и справедливо обезщетяване на увреденото лице,
установен от чл. 51, ал. 1 ЗЗД, от една страна и отчитайки, че справедливостта
по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следвало да се имат
предвид при определяне на размера на обезщетението, ищецът намира, че
обезщетението, което му се дължи от ответника- застраховател за компенсиране на
неимуществените вреди, които претърпял и продължава да търпи от загубата на
своята първородна внучка Красимира били в размер на 120000 лева.
Ответникът по делото, на когото съдът е
изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока по чл. 367
от ГПК е депозирал по делото писмен отговор, с който е изразил становище по
така предявените против него искови претенции. Със същия е изразено становище
за тяхната допустимост. Наличието на валидно застрахователно правоотношение по
договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите между него и
водача на моторно-превозно средство марка „Рено“, модел „Канго“ с рег. № А 9630
ХХ към 11.09.2014 година не е оспорено.
Изразено е становище за
неоснователност на претенциите поради липса на необходимите предпоставки за
ангажиране отговорността му по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ за вредите, които ищецът твърди да търпял. Сочи се на първо място
в тази насока, че е налице съществен принос за настъпване на вредоносния
резултат от страна на лицето, под чийто контрол се намирала пострадалата към
момента на настъпване на произшествието, а именно законния й представител Нонка
Атанасова Борисова. Същата, в нарушение на законоустановените си задължения по чл.
125, ал. 3 от Семейния кодекс, чл. 8, ал. 8 от Закон за закрила на детето и други
оставила за значителен период от време 11-месечната си дъщеря без какъвто и да
било надзор или контрол, незащитена от каквито и да било интервенции и събития.
Оспорени са, също така, всички факти по искова молба, като са наведени
твърдения за тяхната недоказаност.
Изтъква се на следващо
място, че претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди не било
адекватно и съразмерно на претърпените от него болки и страдания. То не било
съобразено и със съдебната практика, нито със социално - икономическата
обстановка в страната. Счита поради това претенцията за силно завишена.
Пояснява в тази насока,
че не съществувало обективно основание и критерий в закона, въз основа на което
действително претърпените неимуществени вреди да се презюмирали. Съгласно чл.
51, ал. 2 от ЗЗД, за вреди причинени от непозволено увреждане, обезщетение се
дължало за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Тези
вреди трябвало да са действителни, реално причинени, да съществуват обективно.
При непозволеното увреждане, вредата не се предполагала, а подлежала на пълно и
главно доказване от страната, претендираща обезщетението, в конкретния случай
ищеца по спора.
Вредите, за които се
претендирало обезщетение, трябвало да бъдат сигурни както от гледна точка на
съществуването, така и по отношение на възможността да бъдат оценени. Една
актуална вреда била сигурна само тогава, когато вече била настъпила към датата,
към която било претендирано нейното обезщетяване, а също и в случаите на бъдеща
вреда, по отношение на която съществувала сигурност дали би настъпила, както и
достатъчно елементи за определяне на нейната степен. Предвид това, бъдещата
вреда трябвало да бъде разграничена от евентуалната вреда, която била лишена от
сигурност и следователно не можела да оправдае предоставянето на обезщетения.
Основание да се задължи застрахователят да изплати обезщетение било доказаните
причинени вреди и доказаните бъдещи вреди, както и степента им на тежест.
Определянето на вредата не можело да бъде направено на база приблизителна
оценка, а въз основа на доказателства, водещи до обосновано заключение.
Съгласно основните
правила на деликтната гражданска отговорност, поправянето на нанесени вреди,
вследствие на деликтното деяние, трябвало да визира реална и сигурна вреда,
нанесена на пострадалото лице. Това означавало, че пълното поправяне на вредата
(включително и на неимуществената) трябвало да бъде осигурено независимо от
финансовото състояние и/или възможности на автора на вредата и/или на други
лица, които съгласно гражданския закон трябвало да гарантират и/или да покрият
причинената сигурна вреда.
Тъй като за оценяването
на неимуществените вреди не бил въведен законен критерий, необходимо било те да
бъдат оценени разумно въз основа на равнопоставеност, отнесена към негативните
последици понесени от пострадалото лице, така че обезщетението да не се
превърнело в неоправдан източник на приходи. Точно заради постигането на това
равновесие, при определянето на размера на неимуществените вреди трябвало да се
има предвид принципа на пропорционалност между справедливостта и социалната
необходимост, като това било основата, върху която доктрината на Европейския
съд за правата на човека прибавял още един принцип, този на отнасянето на
нивото на моралните вреди спрямо нивото на нетна минимална заплата в страната
на произход на пострадалото лице.
Съдът е изпратил препис
от отговора на исковата молба на ищцовата страна с указания за възможността в
двуседмичен срок от получаването да депозира допълнителна искова молба, с която
да упражни предоставените и от нормата на чл. 372 от ГПК права. В същия срок ищецът
чрез своя процесуален представител не е депозирал такава, поради което и съдът
не е дал възможност на ответната страна да депозира допълнителен отговор.
При съобразяване на
изложеното, съдът намира, че така предявените искови претенции са допустими и
не съществува пречка да бъдат разгледани по същество. Правното основание на същите
е чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Спорът, по който е образувано настоящото производство е родово и местно
подсъден на настоящия съд. Съдът намира, че следва да приеме представените с
исковата молба от ищцовата страна писмени доказателства, които са допустими и
относими към правния спор. Съдът намира за основателно направеното от ищеца с
исковата молба искане за ангажиране на гласни доказателства чрез разпита на двама
свидетели за установяване на посочените от него в същата фактически
обстоятелства. Искането да бъде задължен ответника да представи заверен препис
от полица № 01114001378063 предвид становището на същия досежно наличието и
съдържанието на същата не следва да бъде разглеждано и обсъждано. По направеното
от ищеца с исковата молба искане за допускане на съдебно-психологическа
експертиза, вещото лице по която да даде отговор на поставените от същия на
това място въпроси съдът ще се произнесе след събиране на допуснатите гласни
доказателства и с оглед необходимостта от преценка дали за установяването на
съответния факт са нужни допълнителни доказателства, както и във връзка с тази същият
да даде допълнителни пояснения във връзка с така направеното от него
доказателствено искане.
Съдът намира за
неоснователно искането на ответната страна да бъде изискано и приложено цялото
производство по нохд №95/2015 година по описа на Окръжен съд-Бургас. Това е
така, тъй като на първо място няма пояснения какви и кои точно факти ще се
доказват със същото в цялост, а освен това безспорно е, че не всички находящи
се измежду кориците на същото доказателства могат да служат като такива в
настоящия процес. Този извод се налага при съобразяване на въведения в ГПК
принцип на непосредственост, от който следва, че не могат и не следва да бъдат
ценени като доказателства изготвените заключения, проведените разпити и други.
С оглед на конкретиката, обаче основателно е искането да бъде издадено на
ответника съдебно удостоверение, въз основа на което същият да се снабди с тези
книжа от кориците на наказателното производство посредством които същият счита,
че са установими сочените от него правнорелевантни към твърденията му факти. По
конкретната им относимост и допустимост съдът ще следва да се произнесе след
тяхното фактическо представяне по делото. По искането за ангажиране на гласни
доказателства чрез разпита на един свидетел съдът ще се произнесе в рамките на
откритото съдебно заседание след изслушване на тази страна по спора с оглед
необходимостта от даване на пояснения от нейна страна за установяването на
какви факти се иска това доказателствено средство.
Основателно е искането на
ответната по делото страна по делото да бъде конституиран на нейна страна като
трето лице-помагач Костадин Стоянов Стоянов. Съобразно разпоредбата на чл. 219,
ал. 1 от ГПК, в първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора
на исковата молба - ответникът може да привлече трето лице, когато това лице
има право да встъпи, за да помага. В конкретния случай искането за привличане
на посоченото по-горе лице е направено от ответника с отговора на исковата
молба, по повод на която е образувано настоящото производство, от което се
налага извода, че едно от изискванията на цитираната правна норма е спазено.
Освен това, при привличането привличащата страна трябва да има правен интерес.
Последният следва да бъде обоснован от страната, при това към момента на
предприемане на процесуалното действие, за да може съдът да направи преценка
дали такъв изобщо е налице, за да допусне конституирането на лицето в процеса
именно като трето-лице помагач. В конкретния случай ответникът, при
съобразяване на изразеното и поддържано в депозирания отговор на исковата
молба, изложените факти и направените пояснения в него е обосновал интереса си
от исканото от него привличане и в този смисъл следва да се приеме, че
същият е спазил изискването на закона,
като е обосновал наличието на такъв за предприетото процесуално действие.
При съобразяване на
иска, с който е сезиран, съдът счита, че привличането на трето лице-помагач в
настоящото производство е допустимо. Съобразно цитираната по-горе правна норма,
в един висящ исков процес може да бъде привлечено това лице, което има право да
встъпи по делото като подпомагаща страна, поради което и същите
материалноправни отношения, даващи повод за встъпване, са и основание за
привличане. Правото за участие на встъпващия произтича от интереса му да бъде
постановено решение в полза на подпомаганата страна и именно той обуславя
допустимостта на допълнителното встъпване. Такъв интерес е налице тогава,
когато решението по висящия процес може да окаже въздействие върху правното
положение на третото лице. В конкретния случай ответната по делото страна
изрично е заявила, че между нея и исканото да бъде привлечено като трето
лице-помагач такова е сключен застрахователен договор по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ за лекия автомобил, с който е било
причинено произшествието, от което се твърди да са настъпили вреди за ищеца. При
това положение, след като отговорността на посоченото трето лице е застрахована
при ответника, то при едно евентуално неблагоприятно за последния съдебно
решение той ще може да търси платеното от него, като реализира регресните си
права предвид сочените като налични предпоставки на законовата норма за това.
Всичко това определя и изискуемия от нормата правен правен от исканото
привличане.
Съдът, с оглед
изразените от страните становища намира за необходимо да обяви на същите, че
следните обстоятелства са безспорни и не се нуждаят от доказване, а именно:
наличие на валидно застрахователно правоотношение между ответника и прекия
причинител на вредата по застраховка „Гражданска отговорност“ за моторното
превозно средство, с което е било причинено произшествието; наличието на влязла
в сила присъда спрямо прекия причинител на вредата за извършеното от него
деяние, съставляващо престъпление, при което е настъпила смъртта на детето
Красимира Красимирова Кънева; наличието на родствена връзка от втора степен по
права линия между ищеца и починалото при произшествието лице.
С настоящото си определение, освен това, съдът следва на основание чл. 154 от ГПК да укаже на страните, че всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. При така дадената от съда правна квалификация и при съобразяване на приетите за безспорни факти, ищцовата страна е длъжна да установи наличието на настъпилите от извършеното противоправно деяние от страна на водача на процесното моторно-превозно средство за нея вреди и причинна връзка между деянието и вредата, както и техния размер. Тя следва да установи, освен това, настъпването на неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, а също и наличието между нея и починалото лице на трайна и дълбока емоционална връзка,
като всички изложени
по-горе от съда и подлежащи на доказване факти следва да бъдат установени от нея
при условията на пълно и главно доказване.
Ответникът по делото
следва да установи своите твърдения, въведени в процеса с отговора на исковата
молба, включително соченото съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат съобразно
неговото описание в отговора на исковата молба, а именно конкретните действия
от страна на законния представител на починалото лице, както и всички останали
възражения, свързани с оспорения размер на предявените и поддържани против него
претенции за заплащане на неимуществени вреди.
Ето защо, по горните
съображения и на основание чл. 374 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПРИЕМА за разглеждане предявените
от А.Х.Б., ЕГН **********,*** чрез процесуалния му пълномощник със съдебен
адрес *** против „Застрахователно акционерно дружество Алианц България“ ЕИК
*********, със седалище град София и адрес на управление община Столична, район
Оборище център, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 59, представлявано
заедно от всеки двама от изпълнителните директори - Орлин Ценков Пенев, Андрей
Бойков Александров, Александър Проценко и Павлин Деков Петков искови
претенции за осъждане на ответната по делото страна да му заплати сумата от
120000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдания,
настъпили в резултат на непозволено увреждане, довело на 11.09.2014 година до
смъртта на внучката на ищеца Красимира Красимирова Кънева, ЕГН **********,
ведно със законната лихва върху претендирания размер главница от датата на непозволеното
увреждане депозиране на исковата молба до нейното окончателно изплащане, а също
и направените съдебно-деловодни разноски.
ПРИЕМА приложените към
исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, писмени
доказателства.
ДОПУСКА до разпит при
довеждане двама свидетели на ищцовата страна за установяване на изложените от нея
в исковата молба фактически обстоятелства.
ОСТАВЯ без уважение
искането на ответната страна да бъде изискано и приложено цялото производство
по нохд №95/2015 година по описа на Окръжен съд-Бургас.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на
ответната страна поисканото съдебно удостоверение, въз основа на което същата
да се снабди с тези книжа от кориците по нохд №95/2015 година по описа на
Окръжен съд-Бургас посредством които счита, че са установими сочените от нея
правнорелевантни към твърденията и факти след внасяне на държавна такса в
размер на 5 /пет/ лева по сметка на Бургаския окръжен съд и представяне на
документа за това по делото.
ОБЯВЯВА, че по
направеното от ищцовата страна искане да бъде допусната и извършена
съдебно-психологическа експертиза, вещото лице по която да даде отговор на
поставените от същата с исковата молба въпроси ще се произнесе след събиране на
допуснатите гласни доказателства чрез разпита на двамата посочени от нея
свидетели.
ОБЯВЯВА, че по направеното
от ответната страна искане за ангажиране на гласни доказателства чрез разпита
на един свидетел ще се произнесе в рамките на откритото съдебно заседание след
изслушването и.
КОНСТИТУИРА в
производството по настоящото дело Костадин Стоянов Стоянов, ЕГН **********,
като трето лице-помагач на страната на ответника, на когото да бъдат изпратени
представените и налични по делото преписи от исковата молба, доказателствата
към нея и отговора на същата с указания за възможността да изрази становище по
тях до датата на съдебното заседание.
НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 24.04.2019 година - 14.00 часа, за
която дата и час да се призоват страните, включително третото лице-помагач на
адреса, посочен за него в писмената молба на ответника, с която е направено
искането за привличането му в процеса.
Препис от настоящото
определение да се връчи на страните по делото.
Настоящото определение е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: