МОТИВИ към НОХД №455/2009
г.:
Обвинението е
против подсъдимия В.Б.В. *** за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
Подсъдимият
се обвинява за това, че на 16.12.2008
г. гр.Пазарджик е управлявал МПС - лек автомобил „Опел
Астра” с ДК №ВТ 9982 АР, с концентрация на
алкохол в кръвта над 1,2 промила, а именно1,74 на хиляда, установено по надлежния ред протокол за химическа
експертиза.
Делото е
разгледано на 15.04.2009 г. по общия ред. Съдът отказа искането на подсъдимия
за разглеждане на делото по реда на Глава Двадесет и седма от НПК с оглед
разпоредбата на чл.369а от НПК. Въпросната разпоредба е приета с §64, т.5 от
ПЗР на ЗИДНК обнародван в ДВ бр.27 от 10.04.2009 г. Тъй като в §70 от същия
закон за тази разпоредба не е предвиден специален срок за влизане в сила,
същата по общите правила влиза в сила три дни след обнародването й в държавен
вестник, т.е. на 14.04.2009 г. Разпоредбата на чл.369а от НПК, действаща
към дата на провеждане на съдебното заседание забранява разглеждането на делото
по реда на съкратеното съдебно следствие и когато деецът е бил в пияно
състояние. Терминът „пияно състояние” съобразно ТР №2/2007 г. на ОСНК
на ВКС е елемент от обективната страна на деянието по чл.343б, ал.1 от НК, какъвто
в настоящия случай е предметът на обвинението. Съдът спазвайки изискванията на
чл.3 от НПК, предвиждащ, че разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс
се прилагат от влизането им в сила и за процесуалните действия, които предстоят
по незавършени наказателни производства, отказа разглеждането на
делото по реда на съкратеното съдебно следствие.
В хода на съдебното следствие подсъдимият В.В.
се признава за виновен и дава подробни обяснения.
Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и
при съобразяване разпоредбите на чл.301 прие за установено следното:
На
16.12.2008 г. вечерта подсъдимият В.В. *** употребил алкохол. След това се
качил в лек автомобил „Опел Астра” с ДК №ВТ 9982 АР, управляван от негов приятел
и заедно потеглили за гр.Пазарджик. В началото на града, тъй като приятелят на
подсъдимия управлявал с висока скорост подсъдимият В. се качил на волана, за да
предотврати евентуално произшествие и потеглил, управлявайки автомобила. Около
23,40 часа на ул.”Царица Йоана” в гр.Пазарджик подсъдимият бил спрян за
проверка от дежурен полицейски патрул в състав свидетеля С.К. и Йорданов. Свидетелят
К. поискал от подсъдимия свидетелство за правоуправление, но последният не
представил такова, тъй като бил неправоспособен водач. Подсъдимият лъхал на
алкохол, поради което били извикани за съдействие служители на ПП-КАТ при ОД на
МВР Пазарджик. При пристигане на място свидетелят А.Ш. изпробвал подсъдимия В.
с техническо средство „Алкотест Дрегер”. Индикаторът показал положителен
резултата – 1,67 промила. На подсъдимия бил съставен акт за установяване на административно нарушение, който той подписал без възражения. Бил
издаден талон за медицинско изследване, който
бил връчен на подсъдимия в 23:50 часа. Полицаите съпроводили подсъдимия до
лечебното заведение – ЦСМП - Пазарджик, където му била взета кръвна проба.
Изготвена била
химическа
експертиза, от която се установи 1,74
на хиляда наличие на етилов алкохол в кръвта на подсъдимия В..
Според
удостоверение №15499/17.12.2008 г., издадено от Областна дирекция «Полиция» - Пазарджик, сектор «Пътна
полиция» - КАТ, В.В. е неправоспособен
водач, но въпреки това е наказван по административен ред за нарушения по Закона
за движение по пътищата.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на
подсъдимия , показанията на свидетелите С.К. дадени на съдебното следствие,
показанията на свидетеля А.Ш. депозирани на досъдебното производство и
прочетени по реда на чл.281, ал.3 във връзка с ал.1, т.5 от НПК, както и
писмените доказателства приложени по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият В.Б.В. е осъществил
от обективна и субективна страна признаците на чл.343Б, ал.1 от НК, като на 16.12.2008 г. гр.Пазарджик е
управлявал МПС - лек автомобил „Опел Астра” с ДК №ВТ 9982 АР, с концентрация на алкохол
в кръвта над 1,2 промила, а именно1,74 на
хиляда, установено по надлежния ред протокол за химическа
експертиза.
Подсъдимият е имал
представи за всички обективни елементи на състава, и е искал настъпването на
общественоопасните последици на деянието си - действал е при пряк умисъл.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия В. за извършеното от него деяние съдът се ръководи от изискванията
на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата
индивидуализация.
При преценката на обществената опасност на подсъдимия, съдът взе предвид характеристичните
данни на същия, които са отрицателни.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени направените самопризнания и мотивите за
извършване на деянието, а като отегчаващи вината – предишните осъждания, негативните
характеристични данни, високата концентрация на алкохол в кръвта, наказания налагани
за други нарушения по ЗДП, управлението на лек автомобил без необходимата
правоспособност.
При превес на смекчаващите вината
обстоятелства, съдът счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36
от НК – личната и генералната превенции, следва да се наложи наказание на
подсъдимия В.Б.В. за престъплението по чл.343б, ал.1 от НК от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
С
оглед предишните осъждания на подсъдимия съдът счете, че за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия следва наказанието да се изтърпи ефективно.
Затова
на основание чл.46, б.”б” от ЗИН съдът определи първоначален режим на
изтърпяване на наказанието – ОБЩ.
Съдът
прецени, че в случая не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
вината обстоятелства, които да определят приложението на чл.55 от НК при
налагане на наказанието на подсъдимия.
Тъй
като подсъдимият е неправоспособен и не притежава свидетелство за управление на
МПС съдът не приложи наказанието предвидено в чл.343г от НК за лишаване от
право да управлява МПС.
С
оглед постановената присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди
подсъдимия В.В. да заплати направените по делото разноски в размер на 25 лева,
платими в полза на държавата.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: