№ 23
гр. Кърджали, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валентин К. Спасов
при участието на секретаря Константина Д. Кирева
като разгледа докладваното от Валентин К. Спасов Административно
наказателно дело № 20215140201280 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4699392, издаден от
ОДМВР-Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. на Е.М.Ю.. от гр. М., ул. „ *******”
№**, ВХ. ** АП.***, с ЕГН **********, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП установено с
автоматизирано техническо средство на 02.04.2021 г. в 11:48 часа в гр.Кърджали.
Жалбоподателят намира електронния фиш за незаконосъобразен. Твърди, че за
нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП се предвиждало наказание по чл.182, ал.1 от същия
закон. На жалбоподателя било наложено наказание по чл.182, ал.4 от ЗДвП, като
наказващият орган приел, че нарушението е извършено при условията на повторност. Затова
нямало данни по делото, не били посочени предишни наказателни постановления, нито
датата на влизането им в сила, а това правело фиша незаконосъобразен. Моли съдът да
постанови решение, с което да отмени електронния фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. От процесуалния представител на
същия е постъпила писмена молба и становище, в което моли издаденият електронен фиш
да бъде отменен, претендира и разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се
представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като
неоснователна и моли съдът да потвърди електронния фиш. Излага подробни съображения
за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на
евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като
1
завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 02.04.2021 г. в гр.Кърджали се осъществявал видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение с АТС № М 555. Същият бил позициониран в гр.Кърджали на бул.
„Беломорски“, до фирма „А.”, където действащото ограничение на скоростта било 50 км/ч.
за населено място. В 11:48 часа на 02.04.2021 г. бил заснет движещ се в посока от с. Калинка
към ГПЧЕ „Христо Ботев” лек автомобил „Ф.П.“ рег.№ ******* със скорост 76 км/ч. при
ограничение от 50 км/ч. След обработване на информацията от заснемането бил издаден
електронен фиш за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, срещу Е.М.Ю.. от гр. М., ул. „
*******” №**, ВХ. ** АП.***, с ЕГН **********. В описателната част на електронния фиш
било вписано движение с установена скорост от 73 км/ч. – превишаване с 23 км/ч.,
съставляващо нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4 вр.
чл.182, ал.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 200 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените по делото
писмени и веществени доказателства и доказателствени средства. При така приетата за
установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
Разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни превозни
средства при избиране скоростта на движение да превишават в населено място скоростта от
50 км/ч. Видно от атакувания електронен фиш мястото на нарушението е в гр.Кърджали на
бул.„Беломорски“, където действащото ограничение на скоростта е 50 км/ч. за населено
място. Установи се от доказателствата по делото, че на процесната дата и час Е.М.Ю.., като
водач на лек автомобил „Ф.П.“ рег.№ *******, се е движил със 76 км/ч. и така е превишил
допустимата скорост за движение в населено място, нарушавайки забраната на чл.21, ал.1 от
ЗДвП. Следователно деянието, за което е реализирана отговорността на жалбоподателя е
обявено от закона за наказуемо с административно наказание. Посочената в електронния
фиш скорост е намалена с 3 км/ч., тъй като административнонаказващият орган е отчел
възможната грешка на техническото средство, съобразно чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. на МВР вр. чл.755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат
на метрологичен контрол. Обосновано и правилно е санкциониран жалбодателя за
извършеното административно нарушение с личния си автомобил. Същият попада в кръга
на лицата по чл.188 от ЗДвП и е субект на административнонаказателната отговорност
реализирана с атакувания фиш като лице, на което е собственик и е управлявал
гореописаното моторното превозно средство. Установява се обаче от материалите по
делото, че в обжалвания фиш липсва изложение на обстоятелства, обосноваващи правната
2
квалификация на нарушението по чл.182, ал.4 от ЗДвП относно признака повторност.
Липсата в електронния фиш на наведени обстоятелства в този смисъл осуетява
възможността на наказаното лице да се защити срещу обвинението в извършено нарушение
по приложения по-тежко квалифициран състав на чл.182, ал.4 от ЗДвП. От друга страна,
както вече се посочи, установеното на инкриминираната дата поведение на жалбоподателя
безспорно е нарушение и осъществява основния състав на разпоредбата на чл.182, ал.1, т.3
от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказание „глоба” в размер на 100 лв.
за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, ако
превишаването е от 21 до 30 км/ч. Именно такава е и настоящата хипотеза, тъй като водачът
Е.Ю. е превишил допустимата скорост за движение в населено място, като превишаването е
с 23 км/ч. Ето защо и съобразно разпоредбата на чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН настоящата
въззивна инстанция следва да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, като
преквалифицира деянието от такова, извършено в условията на повторност по чл.182, ал.4
от ЗДвП, в нарушение по чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП. Няма пречка това да бъде сторено,
предвид тъждеството на фактите, изложени в електронния фиш, относими напълно към
основния състав на нарушението по чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП. По силата на чл.63 ал.7 т.1 от
ЗАНН, въззивният съд разполага с пълните правомощия да преквалифицира
административното нарушение без да се налага да изменя фактическата обстановка. Такова
прецизиране на цифровата квалификация на нарушението не е в състояние да доведе до
ограничаване правото на защита на нарушителя, тъй като и в съдебното производство той се
защитава предимно срещу фактите, а не срещу правната им квалификация. В случая
фактите, покриващи признаците от състава на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП са описани в
атакувания акт. По изложените съображения, електронният фиш следва да бъде изменен,
като на жалбоподателя за нарушението се наложи наказание на основание чл.182, ал.1, т.3 от
ЗДвП в единствено възможния предвиден в закона размер, а именно „глоба“ от 100 лв.
При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на
административнонаказателното производство да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила или на материалния закон, които да съставляват самостоятелно
основание за отмяна на атакувания акт. Нарушението е установено с техническо средство
при спазване на изискванията на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 г., в която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. По
делото е представен задължителният в случаите на ползване на мобилно АТСС протокол по
чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., съгласно одобреното приложение, който
е доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните
МПС, ограничението на скоростта и други обстоятелства, необходими за преценката
относно законосъобразността на издадения електронен фиш. Правилно в случая не е
съставен АУАН, тъй като чл.189, ал.4 от ЗДвП повелява за нарушенията, установени и
заснети с автоматизирано техническо средство или система, за които не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на
контролни точки (каквато е настоящата хипотеза), да се издава именно електронен фиш. При
3
съставянето на атакувания фиш са спазени изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, посочени
са: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Сред тези реквизити, на които трябва да отговаря съдържанието
на електронния фиш не са предвидени име на лицето издало фиша и датата на неговото
издаване. Пълно описано е и самото нарушение и мястото на извършването му. Видно от
електронния фиш нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП се изразява в това, че в 11:48 часа на
02.04.2021 г. бил заснет с АТС движещ се в посока от с. Калинка към ГПЧЕ „Христо Ботев”
лек автомобил „Ф.П.“ рег.№ ******* със скорост 76 км/ч. при ограничение от 50 км/ч., като
е отчетена скорост на движение 73 км/ч. (възприета след приспадане на съответния
толеранс от 3 км/ч.), при което е констатирано превишаване от 23 км/ч. Това описание на
нарушението напълно отговаря на изискването на закона и дава възможност на
жалбоподателя да разбере административнонаказателното обвинение и да организира в
пълен обем защитата си по него. Не би могло да се поставят изисквания към съдържанието
на електронния фиш, повече от предвидените в закона, а в случая атакуваният акт отговаря
на тях. Безспорно се установява техническата годност на използваното техническо средство
от представените по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835 и Протокол от проверка № 1-18-20/22.10.2020г. Нарушението е безспорно
установено от събраните по делото писмени доказателства, както и от приложената
разпечатка на Клип от 02.04.2021 г. По силата на чл.189, ал.15 от ЗДвП, изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес. Съдът не възприема като съществено и неотстранимо
нарушението свързано с квалификацията на деянието като повторно. Това може успешно да
бъде преодоляно, чрез преквалифициране на приложимата санкционна норма по основния
състав на нарушението и съответно намаляване на наложеното наказание, за което вече бяха
изложени съображения по-горе.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63,
ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно
заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е
изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в
минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на електронния фиш е Областна
4
дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице
(чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото.
При този изход на делото, на жалбоподателя не се дължат и не следва да се
присъждат направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4699392, издаден от
ОДМВР-Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. на Е.М.Ю.. от гр. М., ул. „ *******”
№**, ВХ. ** АП.***, с ЕГН **********, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП установено с
автоматизирано техническо средство на 02.04.2021 г. в 11:48 часа в гр.Кърджали, като
преквалифицира санкционната норма по чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на
наложеното административно наказание „глоба” от 200 лв. на 100 лв.
ОСЪЖДА Е.М.Ю.. от гр. М., ул. „ *******” №**, ВХ. ** АП.***, с ЕГН **********,
да заплати на Областна дирекция на МВР-Кърджали, сумата от 80 лв., представляваща
направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5