Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Пирдоп, 09.08.2019 година
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд-Пирдоп (РСПп),
I-ви състав, в публичното заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Симеон Гюров
При участието на
съдебния секретар Мария Николова, като разгледа докладваното от съдия Гюров гр.
дело № 729 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422, ал.1, вр. чл.415 от ГПК.
Производството е образувано
по искова молба вх.№1053/09.11.2018 г. на „..., със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.
2, офис 4, с ЕИК *********, чрез пълномощника: Д.Й.Ф., юрисконсулт на „..., със
съдебен адрес по чл. 39, ал. 1 от ГПК: гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, тел: 0885 11 53 83 срещу К.П.П., с ЕГН **********,
с адрес: ***. В исковата молба се твърди, че на 09.02.2016 г. между „Вива кредит“ ООД, като заемодател и К.П.П.
като Заемател е сключен Договор за предоставяне на паричен заем „Viva express“
№: 5248826. В
исковата молба се твърди, че подписвайки договора, страните са се съгласили, че
сключват договора на основание преддоговорна информация за основните параметри
на заема, предварително предоставена на Заемателя, както и че приемат да се
прилагат Общите условия към договорите за паричен заем VIVA CASH, сключвани от „Вива кредит“ ООД, които са в сила към датата на сключване на
договора. Твърди се, че Заемодателят се е задължил да предаде в собственост на
Заемателя заемна сума в размер на 300,00 лв., а Заемателят се е задължил да
върне същата на Заемодателя, ведно с договорената цена на финансовата услуга
/лихва/, при следните условия: цена на финансовата услуга /лихва/ 4,65 лв.,
срок на заема 14 календарни дни, считано от датата на получаване на заемната
сума от заемателя, падеж на плащане:22.02.2016 г. Твърди се, че така, страните
са договорили общ размер на плащанията - 304,65 лв. В исковата молба се твърди,
че съгласно разпоредбите на сключения договор Заемодателят се е задължил да
предаде заемната сума на Заемателя чрез превод по банковата сметка на
Заемателя. В исковата молба се твърди, че съгласно клаузите на договора,
Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да
предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно
- поръчител физическо лице, което да представи на Заемателя бележка от
работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да
отговаря на следните изисквания: да е навърщило 21 годишна възраст; да работи на безсрочен трудов договор; да има
минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален
оситурителен доход в размер на 1000,00 лв.; през последните 5 години да няма
кредитна история в ЦКР или да има кредитна история със статус не по-лош от 401
„Редовен“; да не е поръчител по
друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в
качеството си на заемател ИЛИ валидна банкова гаранция, която е издадена след
усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по
договора, която да е валидна за целия срок на договора за заем. Твърди се, че
предвид обстоятелството, че Заемателят не е представил на Заемодателя нито едно
от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия е
начислена неустойка за неизпълнение в размер на 49,35 лева, която е дължима на
падежната дата на погасителната вноска. Твърди се, че така, погасителната
вноска, която следва да заплати Заемателя е в размер на 354,00 лева. В исковата
молба се твърди, че на основание сключения договор за заем, при забава на
плащането на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема,
Заемателят дължи на Заемодателя следните суми, представляващи направените
разходи за провеждане на телефонии разговори, изпращане на писмени покани и
електронни съобщения за събирането на просрочените вземания: 1. при забава за
плащане на погасителната вноска, включваща главница и договорна лихва,
Заемателят дължи на Заемодателя заплащането на 6 лв. на ден за първите 3 дни
забава; 2. на четвърти, единадесети, четиринадесети, осемнадесети ден забава,
както и на всеки следващ седми ден забава Заемателят дължи на Заемодателя
заплащането на 12,50 лв., като максималният размер на разходите, които се
начисляват за заемни суми в размер на 100
лв. не може да превишава 80,50 лв., а максималният размер на разходите, които
се начисляват за всички останали заемни суми не може да превишава 130,50
лв. Твърди се, че на основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е
начислена такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 130,50
лв. Твърди се, че с подписването на договора, Заемателят се е съгласил с
предвидената разпоредба, съгласно която при забава на плащането на
погасителната вноска, включваща главница и договорна лихва, с повече от 57
календарни дни, на петдесет и осмия ден забава Заемателят дължи на Заемодателя
заплащането на еднократна сума в размер на 100,00 лева, представляваща
направените разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране
дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по
събиране на вземането. Твърди се, че на това основание на длъжника е начислена
такса разходи за дейност на служител в размер на 100,00 лв. В исковата молба се
твърди, че подписвайки договора, страните са постигнали съгласие, че при забава
за плащане на погасителната вноска, Заемателят дължи законна лихва за забава за
всеки ден забава. Твърди се, че на длъжника е начислена лихва за забава в
размер на 50,13 лв., за периода от 23.02.2016 г. до датата на подаване на
заявлението в съда. В исковата молба се твърди, че въпреки отправените покани
за доброволно изпълнение и разсрочване на задължението му длъжникът не е
извършил плащане по дължимия паричен заем към Дружеството. В исковата молба се
твърди, че на 07.09.2016 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013г., сключен между „Вива
кредит“ ООД и „Агенция за
събиране на вземания“ ООД,
по силата на което вземането на „Вива кредит“ ООД, произтичащо от договор за паричен заем № 5248826/ 9.02.2016 г. е
прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ведно с всички привилегии и
обезпечения. Твърди се, че Договора за заем съдържа изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Твърди се, че „Агенция за събиране на вземания“ АД /сега „.../, ЕИК ********* е правоприемник на
„Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК *********. Твърди се, че Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с Уведомително писмо от страна
на „Вива кредит“ ООД, изпратено с
известие за доставяне. Твърди се, че в Търговския регистър е извършено
преобразуване на търговско дружество чрез промяна на правната форма, като „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ООД e
преобразувано
и е праводател на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” АД по силата на закона, съгласно разпоредбата на чл. 264,
ал. 1, изр. второ на ТЗ. Твърди се, че впоследствие капиталът на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД е прехвърлен на Ултимо
Недърлендс Б.В., 61310042, което дружество се явява едноличен собственик на
капитала на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ”, което обстоятелство е вписано в Търговския регистър на
16.06.2016 г. В исковата молба се твърди, че в изпълнение на изискванията на
закона на Ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за
извършената цесия от страна на „Вивакредит“ ООД от 10.09.2016г. Ищецът моли
съда, да приеме като доказателство към настоящата искова молба - уведомление за
извършената цесия между „Вивакредит“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, което да бъде връчено на ответника ведно с исковата молба и
приложенията към нея. В случая
следва да се има предвид, че съгласно издадено пълномощно в полза на „Агенция
за събиране на вземания“ АД,
същото в качеството на цесионер има правото от името на цедента и за своя
сметка да изпраща уведомления за извършената цесия. Ищецът се позовава на Решение
№ 123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д.
М 12/2009г, II Т.О., ТК, постановено по реда на чл. 291 от ГПК, съгласно
което "доколкото законът не
поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването па същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърлено вземане не може да бъде игнорирано". В
исковата молба се твърди, че в тази връзка за „... е възникнал правният интерес
от подаване на заявление за издаване на изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. В
исковата молба се твърди, че съдът е уважил
претенцията и по образуваното ч.гр.д.№ 368/2018 г. е издадена заповед за
изпълнение по чл.410. Твърди се, че Заповедта е връчена на ответника и обуславя
подаването на настоящата искова молба. В исковата молба се твърди, че с оглед
изложеното ищецът претендира от длъжника К.П.П., като Заемател по Договор за
предоставяне на паричен заем на физическо лице „Viva Express“ №
5248826, сключен на 09.02.2016 г., да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ АД: Главница 300,00 лв. (
триста лева); Договорна лихва
4,65 лв. (четири лева и шестдесет и пет стотинки) от 9.02.2016 г. (дата
на сключване на договора) до 22.02.2016 г. (падеж на вноската), ведно със Законната лихва за забава от датата на входиране на
заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, както и Неустойка в размер на 49,35лв. (четиридесет
и девет лева и тридесет и пет стотинки) за периода от 12.02.2016 г. до
22.02.2016 г. (падеж на вноската); Обезщетение
за забава: 50,13 лв. (петдесет лева и тринадесет стотинки) за периода от
23.02.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда; Такса разходи за събиране на просрочени
вземания: 130,50 лв. /сто и тридесет
лева и петдесет стотинки/; Такса
разходи за дейност на служител: 100,00 лв. /сто лева/ или Обща сума в размер на 634,63 лв.
Ищецът моли съда, да постанови
решение, по
силата на което да признае за установено
по отношение на К.П.П., ЕГН **********, че същият дължи на „...: Главница 300,00 лв. ( триста лева); Договорна лихва 4,65 лв. (четири лева
и шестдесет и пет стотинки) от 9.02.2016
г. (дата на сключване на договора) до 22.02.2016 г. (падеж на вноската), ведно
със Законната лихва за забава от
датата на входиране на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на
задължението, както и Неустойка в
размер на 49,35лв. (четиридесет
и девет лева и тридесет и пет стотинки) за периода от12.02.2016 г. до
22.02.2016 г. (падеж на вноската); Обезщетение
за забава: 50,13 лв. (петдесет лева и тринадесет стотинки) за периода от
23.02.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда; Такса разходи за събиране на просрочени
вземания: 130,50 лв. /сто и тридесет лева и петдесет стотинки/; Такса разходи за дейност на служител: 100,00
лв. /сто лева/, или Обща сума в размер на 634.63 лв.
Ищецът моли, да му бъде присъдена законна лихва
върху главницата от датата на входиране на заявлението в районен съд до
окончателното изплащане на задължението. Моли да му бъдат присъдени и
разноските в заповедното производство за 25,00 лв. държавна такса, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв., изчислено съгласно
чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ. Моли също така да му бъдат
присъдени и направените съдебно деловодни разноски в настоящото производство в
размер на 350 лв. /триста и петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 13, т. 2 и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ, заплатената държавна такса в размер на 275,00 лв. и разноски за
назначаване на особен представител в размер на 300,00 лв.
Ответникът К.П.П., чрез назначения му особен представител
адв.Н.Д.З. от САК, в срока по
чл. 131 от ГПК е дал писмен отговор, не е
представил писмени доказателства и не е направил доказателствени искания. В съдебно заседание заявява стаовще за неоснователност на
исковата претенция поради неспазване на процедурата по чл.99, ал.3 ЗЗД, както и
некатегоричност на представените към исковата молба писмени доказателства,
относно това, че кредита е усвоен от ответник, т.е. че е получил претендираната
от ищеца сума.
Районен съд-Пирдоп,
като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства, съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото са представени и приети
копие на Договор за предоставяне на паричен заем „Viva Express”
№ 5248826 от
09.02.2016 г.; Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
дата 22. 01.2013г.; Потвърждение за извършена цесия; Препис - извлечение от Приложение № 1 от 07.09.2016г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата
22.01.2013, от което се удостоверява, че
вземането на „Вива кредит” ООД спрямо ответника е предмет на договора за цесия;
Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ВИВ/5248826 за извършена цесия до длъжника,
заедно с обратна разписка; Пълномощно за
уведомяване на длъжниците, издадено от „Вива кредит” ООД в
полза на „Агенция за събиране на вземания” АД, във връзка със сключен
договор за цесия; Известие за доставяне
на “Български пощи” от 13.09.2012 г., приложено е ч.гр.д.№ 368/2018 г. по
описа на РСПп, по което е издадена Заповед №407/05.06.2018 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, предмет на настоящото
производство, от което се установява, че
иска по чл.422, вр.чл.415 ГПК на ищеца „... с ЕИК 203670940, е предявен срещу ответника К.П.П. с ЕГН **********, в установения едномесечен срок от подаденото
от ответника възражение.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл.422 ГПК:
Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест ищеца следва да установи, че спорното
право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на валидно възникнало облигационно правоотношение, по което той
е кредитор, а ответникът – длъжник, и настъпване на изискуемостта на вземането,
като ответникът следва да ангажира доказателства за правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи възражения срещу съществуването на
вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането. Основателността на иск
по чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК се обуславя от наличието на следните
предпоставки: валидно възникнало между страните правоотношение, настъпила
изискуемост на задължението и релевирано
неизпълнение от страна на задълженото лице, като договорената сума е предадена
на ответника. От събраните по делото доказателства се установи задължението на
ответника по облигационното му отношение с ищеца-цесионер, като не се доказа
изпълнението на същия от длъжника. Съобразно представените и ценени
доказателства, настоящия съдебен състав не установи нелоялни и заблуждаващи
търговски практики от страна на ищеца спрямо ответника. По отношение на
релевираното възражение от страна на процесуалния представител на ответника
относно ненадлежното уведомяване на ответника за извършената цесия, настоящия
съдебен състав намира, че възражението не е основателно. Съобразно правилото на чл.99, ал.3, вр. ал.4 ЗЗД, прехвърлянето
има действие спрямо длъжника от деня, в който то е
било съобщено на последния от предишния кредитор. По делото не са
представени безспорни доказателства, обективиращи
изявление на цедента по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД, надлежно доведено до знанието на длъжника-ответник. Депозирането на искова молба от цесионера обаче, придружена с
документи, обективиращи цесията, следва да се
счита за съдебна форма на предявяване на цесията спрямо длъжника/така
А.К,Облигационно право-кн.2, „Съобщаване на
цесията“/.Акцентирането в закона на изискването съобщението за прехвърляне на вземането да бъде извършено
именно от цедента не означава, че валидно е само
извършеното лично от цедента съобщаване. Налице е валидно
съобщаване, както когато то е направено лично от цедента, така и когато е направено от трето, упълномощено от
цедента лице, като няма
пречка това лице да е и цесионерът. Ще е налице
валидно съобщаване и в случая, огато то е извършено от
цесионера, действащ по пълномощие на цедента, тъй като не се касае за лично, непрехвърлимо
действие, което може да бъде извършено само и единствено от
стария кредитор. Не може да се игнорира института на
упълномощаването като способ и начин да се постигне в крайна сметка целта, преследвана от цесията, а именно да се обвърже
валидно длъжника към новия кредитор чрез съобщаването на прехвърленото вземане. Затова следва да се приеме, че съобщение, извършено от цесионера, като пълномощник на
цедента, е правно валидно, действително и
поражда правните си последици. Няма пречка,в хипотезата
когато цесионера действа като пълномощник на цедента, уведомяването да
се извърши и с подаването на исковата молба. В настоящия случай, упълномощаването на ищеца като цесионер да извърши вместо цедента
съобщаване за прехвърляне на вземането, е учредено с
представеното към исковата молба по гр.д.№ 729/2018г. по описа на РСПп и прието като доказателство по делото/ стр.10,
т.4.5. от договора за цесия /. Именно с оглед на това упълномощаване, ищеца е изпратил до
ответника приложеното към исковата молба/стр.16/ уведомление за
цедиране на вземането. Въпреки че това уведомление не е надлежно връчено на ответника,
тъй
като не е подписано от него, следва да се приеме, че ответникът е валидно уведомен с получаването на препис от исковата
молба, към която е
приложен и договора за цесия и пълномощното,по силата на което цесионерът е
изрично упълномощен да извърши сам от името на цедента уведомяване на длъжника
за извършеното прехвърляне на вземането. Доколкото към
исковата молба са приложени всички документи, касаещи цедиране
на вземането,от които е видно, че цедента
„Вива кредит”ООД е упълномощила цесионера-ищец
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД и е потвърдила настъпилото прехвърляне на
вземането, насотящия съдебен състав намира,
че уведомяването
на длъжника е настъпило в хода на процеса, което, съгласно
чл.235,ал.3 от ГПК, следва да бъде съобразено от съда. Ефектът на уведомяването следва да се зачете като новонастъпил пред съда
факт, стабилизиращ легитимацията на цесионера, като титуляр на спорното материално право./В този смисъл Решение №
3/16.04.2014г.на ВКС по т.д.№ 1711/2013г./. Дори и да се приеме,че
релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника,извършено
от цедента,но не и съобщението,извършено от цесионера, в какъвто смисъл
е Решение № 123/24.06.2009г.на ВКС по т.д.№ 12/2009г.,II т.о.,ТК, на което се позовава ответника в становището си по искавата молба, то отново липсва опора за извод, че в настоящия
случай не е налице валидно уведомяване. Това е така, защото към исковата молба по гр.д.№ 368/2018г.по описа на РСПп е приложено
както уведомление от цесионера до цедента, така и такова, изходящо до ответника, с което последният се уведомява за извършеното прехвърляне на вземането. Макар и изходящото уведомление да не е подписано от ответника, то това уведомление също е получено от ответника като приложение към
исковата молба в хода на производството по делото, а посоченото от ответника Решение №
123/24.06.2009г.на ВКС по т.д.№ 12/2009г.,II т.о.,ТК,не игнорира този факт. Напротив, съгласно цитираното решение, не може да бъде споделено становището, че не следва да
бъде съобразен настъпилият в хода на процеса факт на получаване на
отправеното от цедента до длъжника
уведомление за цесията. Доколкото законът не
поставя специални изисквания за начина, по който следва
да бъде извършено уведомлението, то получаване на същото в рамките на съдебното производство не може да
се игнорира, а следва да се съобрази с оглед императивното
правило на чл.235, ал.3 от ГПК, т.е. с получаване в
хода на процеса на уведомление ответникът се счита за редовно уведомен за
извършеното прехвърляне на вземането. Не на последно място следва
да се отбележи, че длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомление само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението, каквато твърдение не е направено в настоящото
производство и съответно не са ангажирани доказателства в тази насока. След като бъде известен за цесията, дори и чрез
връчване на исковата молба, длъжникът не може да
възразява на претенцията на цесионера за реално
изпълнение на основание липсата на уведомяване /Решение №
40/13.05.2010г. по т.д.№ 566/2009г.на ВКС;Определение № 987/18.07.2011г.по
гр.д.№ 867/2011г.на ВКС/. Следва
да се допълни също, че поканата е изпратена на
кредитополучателя на посочения в договора адрес и е върната с отбелязване, че „пратката не е потърсена”. Редовно е всяко връчване, което е
допустимо съобразно общите правила на чл.37-49 ГПК, или съобразно специалния
закон -чл.36 от Закона за пощенските услуги /в цитирания смисъл е решение № 229
от 03.04.2014 г. по т. д. № 956/2012 г. на ВКС, второ т. о., както и решение №
35 от 07.05.2012 г. по в. гр. д. № 1877/2010 г. на ВКС, пето г. о./, който
препраща към Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и
пощенските колети. В настоящата хипотеза връчването е извършено на адреса,
посочен в договора, като според постигнатото съгласие и установената в договора
фикция за получаване следва да се приеме, че същото е редовно, тъй като
длъжникът не е уведомил кредитора за промяната на местоживеенето си, още повече, че в депозираното
лично от длъжника възражение в заповедното производство(л.31 от същото)
ответника недвусмислено и собственоръчно е посочил същия адрес. В съдебната практика дори се приема, че
връчването е осъществено надлежно, ако кредиторът е положил усилия за
откриването на длъжника, независимо че не е извършено фактическо връчване
/решение № 40 от 17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601 от 2014 г. на първо т.
о./, в случай че е налице бездействие от страна на получателя. Неоснователен е и доводът в отговора, че длъжникът не е бил надлежно уведомен за извършената
цесия от цедента, поради което договорът между банката и ищеца не може да му се
противопостави. Съгласно чл.99, ал.З и
ал.4 ЗЗД предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на
вземането и от този момент цесията има действие спрямо длъжника и третите лица.
Уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от новия
кредитор, тъй като целта на закона е длъжникът да бъде защитен срещу ненадлежно
изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Понеже прехвърленото
вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор,
напълно логично е изискването съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде
извършено именно от стария кредитор, за да създаде достатъчна сигурност за
длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов /ТР № 142-7 от
11.11.1954 г. на ОСГК на ВС и решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12 от
2009 г. на ВКС, второ т. о./. Затова съобщението от новия кредитор няма
предвиденото в цитираните разпоредби действие. Това обаче не означава, че
предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. Според чл.36 ЗЗД
представителната власт възниква по волята на представлявания, нейният обем се
определя според това, което упълномощителят е изявил /чл.39 ЗЗД/ и не са
предвидени никакви изрични ограничения посредством повелителни правни норми на
тази власт, свързани с уведомяването за цесията. Следователно, не съществува
пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на
уведомлението за цесията. В цитирания смисъл е отговорът на въпроса, даден в
решение № 137 от 02.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., на трето г. о.,
дали цесионерът може да уведоми длъжника за прехвърляне на вземането като представител
на цедента. В случая, както беше споменато по-горе, това упълномощаване изрично се съдържа в чл.4.5. от договора за цесия, поради което извършеното
уведомяване е произвело действие. С оглед възражението на особения представител на
ответника, че няма даднно сумата да е получено(усвоена) от ответника, то следва
да се вземе предвид разпоредбата на чл.3, ал.2 от Договора за предоставяне на
паричен заем, в който недвусмислено е заявено, че с подписването на настоящия
договор, заемателят удостоверява, че е получил от Заемодателя заемната сума,
като договорът има силатата на разписка, като не се доказа, че договорът не е
подписан от ответника, вкл. и чрез направеното възражение от същия в
заповедното производство, а се доказа извършеното плащане на сумата.
С оглед на изложеното, настоящия
съдебен състав намира, че ответника К.П.П. с ЕГН ********** дължи на ищеца „... с ЕИК 203670940, Главница
300,00 лв. (
триста лева); Договорна лихва 4,65 лв. (четири
лева и шестдесет и пет стотинки) от 9.02.2016
г. (дата на сключване на договора) до 22.02.2016 г. (падеж на вноската), ведно
със Законната лихва за забава от
датата на входиране на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на
задължението, както и Неустойка в
размер на 49,35лв. (четиридесет
и девет лева и тридесет и пет стотинки) за периода от 12.02.2016 г. до
22.02.2016 г. (падеж на вноската); Обезщетение
за забава: 50,13 лв. (петдесет лева и тринадесет стотинки) за периода от
23.02.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда; Такса разходи за събиране на просрочени
вземания: 130,50 лв. /сто и тридесет лева и петдесет стотинки/; Такса разходи за дейност на служител: 100,00
лв. /сто лева/, или Обща сума в размер на 634.63 лв.
Относно разноските:
Отговорността за съдебни разноски
е невиновна и обективна, в който смисъл е и трайната практика на ВС, изразена в
ТР 119/1956 г. на ОСГК, настоящия съдебен състав приема, че не е налице
хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК, а именно да са кумулативно налице двете
предпоставки: ответника К.П.П. с
ЕГН ********** да не
е дал повод за завеждане на иска и да признае иска. С оглед изхода на делото и
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направеното искане за присъждане на
направените съдебни разноски от процесуалния представител на ищеца „... с ЕИК 203670940, съобразно приложените доказателства по делото, а
именно приложен списък на същите по чл.80 ГПК(л.60-61), следва да бъдe уважено, като на ищеца се
присъдят и разноските, направени в заповедното производство по ч.гр.дело № 368/2018 г. по описа на РСПп, предвид
разрешението в т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС, като К.П.П.
с ЕГН ********** следва да заплати на „... с ЕИК
203670940, общо разноски в размер на 1100,00 лева.
По изложените съображения, Районен
съд-Пирдоп, първи състав
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на ответника К.П.П. с ЕГН **********, че дължи на ищеца „... с ЕИК 203670940: Главница 300,00 лв. ( триста лева); Договорна лихва 4,65 лв. (четири лева
и шестдесет и пет стотинки) от 9.02.2016
г. (дата на сключване на договора) до 22.02.2016 г. (падеж на вноската), ведно
със Законната лихва за забава от
31.05.2018 г.-датата на входиране на заявлението в районен съд до окончателното
изплащане на задължението, както и Неустойка
в размер на 49,35лв. (четиридесет
и девет лева и тридесет и пет стотинки) за периода от12.02.2016 г. до
22.02.2016 г. (падеж на вноската); Обезщетение
за забава: 50,13 лв. (петдесет лева и тринадесет стотинки) за периода от
23.02.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда; Такса разходи за събиране на просрочени
вземания: 130,50 лв. /сто и тридесет лева и петдесет стотинки/; Такса разходи за дейност на служител: 100,00
лв. /сто лева/, или Обща сума в размер на 634.63 лв.
ОСЪЖДА К.П.П.
с ЕГН **********, да заплати на „... с ЕИК *********, общо разноски в размер на 1100,00 лева, от които 925,00 лв.
- разноски по настоящото производство и 175,00 лв. - разноски по ч.гр.д.№368/2018
г. по описа на РСПп.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: