№ 608
гр. Сливен, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Мариана В. Т.ова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20252230101368 по описа за 2025 година
Производство по реда на глава ХХV “Бързо производство” ГПК.
Предявени са искове за изменение на определени чрез съдебен акт
издръжки за две ненавършили пълнолетие деца, чрез увеличаване на
размерите от 177,50 лв. на 450 лв. за детето М. И. и на 400 лв. за детето Ц И.,
считано от подаване на исковата молба- намиращи правното си основание в
чл.150 СК.
Ищцовата страна твърди, че с влязло в сила решение № 407/31.05.22 г.
по гр.дело № 360/2022г. на СлРС, родителските права над двете деца М. И. и Ц
И., били предоставени на баща им, а ответницата била осъдена да заплаща
месечна издръжка в размер на 177.50 лв., считано от 01.02.2022г. Сочи, че от
тогава настъпили трайни и съществени промени в нуждите на децата. Детето
Ц бил ученик в първи клас в ОУ"Христо Ботев"-Сливен. Той имал и
здравословен проблем и всяка седмица посещавал логопед. Детето М. била
ученичка в 11-ти клас в Хуманитарна гимназия „Дамян Дамянов" гр.Сливен с
изучаване на английски и руски език. Необходими били средства за
ежедневна издръжка, за закупуване на учебници, помагала и речници,
консумативи, облекло и др. Бащата на децата работел на постоянен трудов
договор с възнаграждение в размер на минималната работна заплата.
Иска се от съда да бъдат увеличени размерите на определените
1
издръжки за двете деца в посока тяхното увеличение от 177,50 лв. на 450 лв.
за детето М. И. и на 400 лв. за детето Ц И., считано от подаване на исковата
молба до настъпване на законови причини за тяхното прекратяване или
изменяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до
окончателното изплащане. Претендират се деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба е депозиран от особен
представител, назначен на ответницата. Счита исковете за допустими и
основателни, но тъй като нямал контакт с ответницата и не знаел какви доходи
реализира тя не може да изрази становище относно размерите. Счита ги за
завишени по размер.
Съдът след преценка на събраната в хода на процеса доказателствена
съвкупност прие за установено от фактическа страна следното:
Ищецът Ц. И. и ответницата Ц. И. са бивши съпрузи. Гражданският им
брак бил прекратен с Решение *** на СлРС, поради дълбоко и непоправимо
разстройство на брачните отношения по вина на ответницата. Упражняването
на родителските права спрямо двете деца М. и Ц било предоставено за
упражняване на техния баща Ц., като ответницата била осъдена да заплаща
месечна издръжка за децата в размер на 177,50 лв. за всяко дете.
М. била ученичка в ХI клас в *** през учебната 2024г./2025г., а детето Ц
бил ученик в първи клас в ***
Ищецът –баща на децата работи в *** и получил брутно трудово
възнаграждение за периода месец янури 2025г.- месец юни 2025г. в размер на
5 921,58 лв. и обезщетения за временна неработоспособност в размер на
232,47 лв., т.е. в общ размер на 6 154,05 лв. или 1025,68 лв. месечно.
От социалния доклад се установява, че двете деца се отглеждат от баща
си в жилище в ***, като помощ в грижите за тях получавал от мойка си, който
живеела в близост. За децата, баща им осигурил необходимите условия за
отглеждане и възпитанието им и между тях имало изградена емоционална
връзка.
В хода на процеса са събрани гласни доказателствени средства, чрез
разпит на свидетели.
Показанията на свидетелите П и В са идентични и установяват, че
основни грижи за двете деца полагал техния баща. Майката на децата била в
чужбина. Децата били ученици, като на М. догодина й предстояло
2
завършване и абитуриентски бал, а Ц имал затруднения с говора и имал нужда
от специалист логопед. Свидетелите установяват също така, че бащата на
децата често имал финансови затруднения, което налагало да взема от
колегите си парични заеми.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на представените по делото писмени доказателства, неоспорени от
страните, както и от гласните доказателствени средства.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, като счита, че
са последователни, житейски логични и кореспондират с приетите писмени
доказателства.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни
изводи:
Предявените искове за изменение на присъдени на ненавършили
пълнолетие деца издръжки с правно основание чл.150, вр. чл.143 СК са
допустими, а разгледани по същество изцяло основателни.
Съгласно нормата на чл.150 СК, при изменение на обстоятелствата
присъдената издръжка може да бъде изменена. Искът се предпоставя от
наличието на трайно съществено изменение на нуждите на издържания или
трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за
изменение на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от
алтернативно посочените предпоставки / т.19 ППВС № 5/16.11.1970г./. По
делата за издръжка съдът следва да изясни първо действителните нужди на
търсещия издръжка и материалните възможности на дължащите такава и
тогава да определи издръжката, която ответникът дължи. Размерът на
издръжката не е абсолютна величина и подлежи на преценка във всеки
конкретен случай.До навършване на пълнолетие правото на децата на
издръжка от своите родители е безусловно. Пълният размер на издръжката
нужна за детето се разпределя между двамата родители, съобразно техните
възможности. Съобразяват се също грижите и издръжката в натура,
предоставяни непосредствено от родителя, упражняващ родителските права.
Естествено на преценка подлежат и потребностите на детето, като се
съобразят обикновените условия на живот на деца от същата възраст.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния правен казус една
от алтернативните предпоставки за уважаване на предявената претенция е
3
налице. В действителност от предходно постановеното съдебно решение, с
което е определен размера на издръжките, които ответницата е осъдена да
заплаща е изминал три годишен период от време. През този период от време
безспорно двете деца са израснали физически, нараснали са ежедневните им
битови потребности за храна, облекло, козметика, социални разходи. М. е на
прага на завършване на средното си образование, като й предстои подготовка
за абитуриентски бал и кандидат студентска кампания. Наред с това Ц вече е
ученик, като за децата са необходими не само средства за храна, дрехи, обувки,
но и за социални контакти, излизане с приятели и съученици, посещения на
кино, театър, заведения и др., дейности, свързани с повече парични средства.
Към настоящия момент двете деца получават издръжка под минималния
размер.
В обобщение може да се направи извод, че за исковия период, т.е. до
навършване на пълнолетие на ищцата М., до който момент издръжката е
безусловна, както и за детето Ц, предвид физическото им израстване през
изминалия период от време от първоначалното определяне на издръжките,
същите са с нараснали битови и социални нужди с траен характер.
Следователно налице е една от алтернативно предвидените предпоставки за
уважаване на претенциите, тъй като е налице трайно изменение на
обстоятелствата по смисъла на чл.150 СК.
Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се отчетат
съответно грижите на родителя, при когото се отглеждат децата. Установи се в
процеса, че непосредствените грижи за М. и Ц се полагат от баща им, който
работи и реализира месечен доход от 1 025,68 лв. Минималният размер на
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от
определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по
всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на
детето и съответства на доходите на родителя. Не се установи точен размер и
източник на доходи на ответницата, но се доказа, че тя е установена в
чужбина, поради което съдът приема, че реализира доход в размер на средната
брутна месечна заплата на наетите лица по трудово и служебно
правоотношение за първото тримесечие на 2025г. по данни на НСИ в размер
на 2 500 лв. При тези условия, съдът намира, с оглед установените нараснали
4
потребности на двете деца и предвид възможностите на родителите, следва да
бъде присъдена издръжка в размер на 650 лв. за детето М. и 600 лв. за детето
Ц, дължима общо от двамата родители. От тези размери, по 200 лв. за всяко
дете следва да се поемат от бащата, тъй като той полага непосредствени
грижи по отглеждането и възпитанието им. Останалите 450 лв. за М. и 400 лв.
за Ц е справедливо да се поемат от майка им, която няма други алиментни
задължения.
По изложените аргументи, исковите претенции биват уважени в пълен
размер, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.03.2025г. до
настъпване на законна причина за тяхното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното
изплащане.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.6 ГПК ответницата следва да бъде
осъдена да заплати в полза на съдебната власт съответната държавна такса
върху присъденото изменение на издръжките в общ размер на 364 лв.
/определена по чл.69, ал.1, т.6 ГПК за четири месеца за детето М. 1090 лв. х
4% - 43,60 лв. и по чл.69, ал.1, т.7 ГПК за детето Ц 8 010 лв. х 4% - 320,40 лв./,
както и разноските за особен представител в размер на 500 лв.
На основание чл.242, ал.1 ГПК следва да се допусне предварително
изпълнение на решението.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл.150 СК размерът на издръжката,
определена с Решение *** на СлРС, която Ц. Г. И., ЕГН: ********** от *** е
осъдена да заплаща за М. Ц. И., ЕГН: ********** от ***, като го увеличава
от 177,50 лв. /сто седемдесет и седем лева и 0,50 ст./ на 450 лв.
/четиристотин и петдесет лева/ месечно, считано от датата на подаване на
исковата молба – 13.03.2025г. до навършване пълнолетие или до настъпване
на друга законно установена причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва при забава върху всяка закъсняла вноска до
окончателното й заплащане.
ИЗМЕНЯ, на основание чл.150 СК размерът на издръжката,
5
определена с Решение *** на СлРС, която Ц. Г. И., ЕГН: ********** от *** е
осъдена да заплаща за детето Ц Ц.ОВ И., ЕГН: **********, чрез неговия баща
и законен представител Ц. П. И., ЕГН: **********, двамата от ***, като го
увеличава от 177,50 лв. /сто седемдесет и седем лева и 0,50 ст./ на 400 лв.
/четиристотин лева/ месечно, считано от датата на подаване на исковата
молба – 13.03.2025г. до навършване пълнолетие или до настъпване на друга
законно установена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва при забава върху всяка закъсняла вноска до
окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК Ц. Г. И., ЕГН: ********** от
*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на СлРС държавна
такса и разноски в размер на 864 лв. /осемстотин шестдесет и четири лева/.
ДОПУСКА, на основание чл.242, ал.1 ГПК предварително изпълнение
на решението.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Сливенски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 24.07.2025г.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6