Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Габрово, 14.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. ГАБРОВО в публично заседание на първи юли две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН КОСЕВ
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря МАРИЕЛА КАРАДЖОВА и с участието на прокурор МИЛЧО ГЕНЖОВ като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ КАНД № 39 по описа за 2020 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.
Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок
жалба на Агенция
„Пътна инфраструктура, Национално ТОЛ управление- Специализирано звено към АПИ“, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител – юрисконсулт, против Решение №103 от 28.02.2020 година на Районен съд Габрово, постановено по АНД№1289 по описа за 2019 година. С обжалваното
Решение е отменено Наказателно постановление /НП/
№ 001378 от 01.11.2019 година на Началник отдел „Контрол и правоприлагане” в Национално ТОЛ упръвление към АПИ, с което на Н.В. *** на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 139, ал. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 300 /триста/ лева и е постановено заплащане на
такса по чл. 10а, ал. 2 от ЗП в размер на 10 лева.
В жалбата се твърди, че оспореното
Решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон- касационно
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Районен съд
Габрово бил нарушил материалния закон приемайки че в случая е налице хипотезата
на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението било безспорно установено, извършено виновно и
не били налице предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Спазена била
процедурата по налагане на санкция, като за виновния водач била налице
възможност да заплати на място т. нар. компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от
ЗП и да се освободи от административно наказателна отговорност.
Заявено е искане за отмяна на
постановеното Решение на ГРС и потвърждаване на обжалваното НП, като се
претендират и разноски в производството- възнаграждение за юрисконсулт.
Касационният жалбоподател се
представлява в открито съдебно заседание от юр. Д. М. и юр. Е. П., които поддържат
подадената касационна жалба и изложените в същата мотиви и искане по същество.
Възразяват на осн. чл. 78 ГПК против размера на претендираното от ответната
страна възнаграждение за адвокат..
Ответната по жалбата страна се
явява лично. Заявява, че оспорва касационната жалба и заявените в нея искания.
Представителят на Окръжна
прокуратура Габрово дава заключение за неоснователност на жалбата и потвърждаване
на обжалваното Решение като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е допустима
като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол и от
процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като
прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и
извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с
материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал.
1 от ЗАНН/, намира, че обжалваното Решение следва да бъде оставено в сила.
За да отмени НП, въззивният съд е
приел, че се касае за маловажен случай, тъй като били налице множество
смекчаващи вината обстоятелства – ниска степен на обществена опасност на
деянието и дееца, липса или незначителност на нарушени обществени отношения.
От събраните по делото
доказателства безпротиворечиво се установява, че на посочената в НП дата 16.05.2019
година, в 16.15 часа, Н.В.В. в качеството си на водач е управлявала ППС с
рег.№ЕВ***АК, лек автомобил, категория М1 по републикански път III-
5004, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е
заплатена винетна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП.
Съгласно разпоредбата на чл. 10 ал. 1, т. 1 от
ЗП За преминаване по платената пътна
мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: 1. такса за ползване на платената пътна мрежа -
винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на
едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа.
Не се оспорва от страните
установената фактическа обстановка, а именно, че на посочената дата и място, Н.В.
е управлявала посоченото МПС, без да е заплатила винетна такса, като същата е
спряна за проверка на посочените обстоятелства от екип на НТУ при АПИ.
Оспорва
се преценката на първоинстанционния съд досежно приложението на разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай.
В постановеното съдебно решение,
предмет на касационна проверка, приемайки че е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН
районния съд е изложил мотиви, които се споделят напълно от настоящата
касационна съдебна инстанция. Правилно е преценено от РС Габрово че е налице
ниска степен на обществена опасност на осъщественото деяние и дееца, като това
е с оглед неговата защитна теза, а именно че това е път, по който той се е
прибирал към вкъщи и на практика е в покрайните на населеното място. В тази
насока са и показанията на св. С. и св. Г., които са извършили проверката, като
същите са заявили, че процесното МПС, управлявано от В. е било спряно за
проверка на околоврътния път на гр. Габрово. За това им твърдение няма
категорични доказателства, като при положение че действително е така, тази част
от пътната мрежа би следвало да е изключена от републиканската пътна мрежа, по
която следва да се дължи такса за ползване на пътя. Споделят се и изводите на
РС Габрово за малозначителност на вредните последици от формално осъщественото
деяние от Н.В..
Изложените
мотиви от първоинстанционния съд сочат действително за приложение на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като посочените от съда обстоятелства досежно
осъщественото нарушение имат характер на многобройни смекчаващи вината такива и
отграничавйки деянието от други подобни. В този смисъл настоящия съдебен състав споделя
изцяло изводите на първоинстанционния съд, довели като краен резултат до отмяна
на обжалваното НП.
При извършената касационна
проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно Решение.
Районен съд Габрово е постановил валидно, допустимо и правилно Решение,
постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички
събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира
превратно което и да е от тях.
Изложеното води до извода, че
обжалваното Решение на Районен съд Габрово следва да бъде оставено в сила.
Пред настоящата съдебна инстанция Н.В.В. е упълномощила
пр. представител- адвокат, като същият не я е представлявал в съдебно заседание
по делото. Представил е Писмено становище с кратко изложение по хода на делото,
по доказателствата и по същество на спора. Налице са данни за надлежно
упълномощаване на посочения пр. представител- адв. В.Д., за заплатен адвокатски
хонорар, както и за заявено искане за присъждане на разноски пред настоящата
съдебна инстанция- заплатения адвокатски хонорар.
В съдебно заседание пр. представител на ответника е
заявил своевременно възражение на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на
дължимото възнаграждение за адвокат.
Предвид изхода
на делото, а именно потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт искането за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя пред РС Габрово Н.В. следва да
бъде уважено като основателно. Размера на присъденото възнаграждение за адвокат
следва да бъде редуциран предвид възражението за прекомерност на осн. чл. 78,
ал. 5 от ГПК на насрещната страна, като на осн. чл. 18, ал. 1 от НАРЕДБА №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът определя дължими разноски в настоящото производство в размер на 50
/петдесет/ лева. В останалата част претенцията за присъжздане на разноски до
пълно заявения размер от 350 лева искането следва да бъде отхвърлено като
неоснователно.
Агенция „Пътна
инфраструктура“ НТУ при МРРБ София следва да заплати на Н.В.В. сума в размер на
50 /петдесет/ лева, представляващи разноски по настоящото съдебно производтво-
възнаграждение за адвокат. Отхвърля в останалата част за сумата над 50 лева до
пълно заявения размер от 350 лева искането за присъждане на разноски в полза на
Н.В. като неоснователно.
Водим от горното и на основание
чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №103 от 28.02.2020 година на Районен съд Габрово,
постановено по АНД №1289 по описа за 2019 година.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ НТУ при МРРБ София
следва да заплати на Н.В. *** сума в размер на 50 /петдесет/ лева,
представляващи разноски по настоящото съдебно производтво- възнаграждение за
адвокат.
ОТХВЪРЛЯ в останалата
част за сумата над 50 лева до пълно заявения размер от 350 лева искането за
присъждане на разноски в полза на Н.В.В. като неоснователно.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.