РЕШЕНИЕ
№ 840
гр. Добрич, 22.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20213230103914 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Мултипъл Плюс“ ЕООД, с ЕИК
*************, със седалище и адрес на управление: гр. **************,
срещу „Комис“ ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
гр. ******* с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца следните суми, предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение, издадена по ч.гр.д. № 495 по описа на Районен съд Добрич за
2021 г.:
1) 1217, 94 лева, представляваща незаплатена електрическа енергия за
месец ноември и месец декември 2017 г., дължима по сключения с „Фючър
Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) Комбиниран договор за продажба на
електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на
комбинирани услуги от 24.10.2016 г., което вземане е придобито от ищеца въз
основа на постановление за възлагане на № 260 000 от 06.01.2021 г. по т.д. №
3343/2017 г. на СГС, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 14.02.2021 г., до окончателното плащане на сумата;
2) 365, 42 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 1217, 94 лева, за периода от 14.01.2018 г. до датата на подаване
на заявлението в съда.
В исковата молба се твърди, че между ответното дружество и
„Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) е бил сключен Комбиниран
1
договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги от 24.10.2016 г. Сочи се, че по силата на
съглашението първото дружество се е задължило да доставя на второто
електрическа енергия, а ответното се е задължило да я заплаща при цена 78,
83 лева за 1 МWh. Според ищеца за месеците ноември и декември 2017 г.
„Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) е доставило на ответника
електрическа енергия на стойност 1217, 94 лева, която не е била платена.
Сочи се, че съобразно уговорките в договора плащането на доставената
електрическа енергия трябвало да се извършва до 14-то число на месеца,
следващ месеца на доставка. В исковата молба се заявява също, че ищецът е
придобил вземането на „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) към
ответното дружество въз основа на постановление за възлагане на № 260 000
от 06.01.2021 г. по т.д. № 3343/2017 г. на СГС.
Иска се да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца вземанията, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение,
издадена по ч.гр.д. № 495 по описа на Районен съд Добрич за 2021 г.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание дружеството не се представлява. Процесуалният
представител на ищеца изпраща молба, с която заявява, че поддържа
исковете. Счита, че претенциите са доказани по основание и размер. Иска да
бъдат уважени и да му бъдат присъдени разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от
ответника. Прави се възражение за погасяване на вземането по главния иск по
давност. Акцентира се на обстоятелството, че претендираните суми касаят
доставена енергия след изтичане срока на договора. Сочи се неизпълнение на
чл. 16 вр. с чл. 15 от договора. Прави се искане претенциите да бъдат
отхвърлени. Претендират се разноски и се прави възражение по чл. 78, ал. 5
от ГПК.
В съдебно заседание ответното дружество се представлява от адвокат
М.П.. Процесуалният представител излага аргументи за неоснователност на
исковете, идентични с тези в отговора, и претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание по
чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 717з от ТЗ и по
чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 86 от ЗЗД
В тежест на ищеца е по иска с правно основание по чл. 422 вр. с чл.
415 от ГПК вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 717з от ТЗ да докаже наличието
на валидно облигационно отношение по договор за доставка на електрическа
енергия между „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) и ответното
дружество; изпълнението на задължението за доставяне на електрическа
2
енергия на ответника за месеците ноември и декември 2017 г. на стойност
1217, 94 лева; настъпила изискуемост на вземането; възлагане на вземането на
ищеца въз основа на влязло в сила постановление за възлагане на № 260 000
от 06.01.2021 г. по т.д. № 3343/2017 г. на СГС.
С влязло в сила Постановление № 260000 от 06.01.2021 г. по т.д. №
3343 по описа на СГС за 2017 г. на ищеца са възложени вземания на „Фючър
Енерджи“ ООД (в несъстоятелност), съобразно приложен опис (л. 6 и 7). С
процесното постановление в полза на ищеца е било възложено и вземане на
„Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) към ответника в размер на 1217,
94 лева. Съгласно чл. 717з, ал. 2 от ТЗ купувачът придобива всички права,
които длъжникът е имал върху имущественото право, от датата на издаване
на постановлението за възлагане. Следователно, ищецът е придобил правото
на вземане срещу ответника за сумата от 1217, 94 лева, представляваща цена
на доставена електрическа енергия, за периода от месец ноември 2021 г. до
месец декември 2021 г. Оттук произтича и неговата материалноправна
легитимация.
В изпълнение на разпореждане на съда е представено „извлечение от
списъка на вземания на „Фючър енерджи“ ООД (в несъстоятелност) по
проведен на 21.12.2020 г. търг по т.д. № 3343/2017 г., VI – 19 състав, СГС. В
същото синдикът на „Фючър енерджи“ ООД (в несъстоятелност) е потвърдил,
че на стр. 47, ред 58 от списъка на вземанията е отбелязан длъжник с
наименование „Комис“ ООД с размер на задължението към „Фючър енерджи“
ООД (в несъстоятелност) от 1217, 94 лева. Изявлението на синдика и
приложеното постановление на съда по несъстоятелността по категоричен
начин доказват, че ищецът е придобил вземането на „Фючър енерджи“ ООД
(в несъстоятелност) към ответника за сумата от 1217, 94 лева (л. 100).
По делото е прието като писмено доказателствено средство и писмо
на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, от което става ясно, че
дружеството „Фючър енерджи“ ООД (в несъстоятелност) е било отстранено
от пазара на електрическа енергия и не изпълнява дейността си на
координатор на стандартна балансираща група, считано от 02.12.2017 г.
От приложения договор за продажба на електрическа енергия,
балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги № FE
3004358 (л. 8) се установява, че на 24.10.2016 г. между „Фючър Енерджи“
ООД (в несъстоятелност) и „Комис“ ООД е възникнало облигационно
правоотношение за доставка на електрическа енергия. „Фючър Енерджи“
ООД (в несъстоятелност) се е задължило да доставя до обектите на ответното
дружество електрическа енергия за период от дванадесет месеца, считано от
01.11.2016 г. Ответникът от своя страна се е задължил да плаща доставената
електрическа енергия на цена 78, 83 лв. за 1 МВтч. Съгласил се е и
отношенията им да се уреждат от Общите условия за продажба на
електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на
комбинирани услуги. От този момент същите са станали задължителни за
3
ответника – чл. 298, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
Договорът е бил продължен автоматично след изтичане на срока му –
чл. 18, ал. 2 от ОУ. Този извод се извежда от факта, че няма подадено
писмено предизвестие за прекратяване договора. Ответната страна не
представи никакви доказателства за установяване на твърдението, че
договорът е преустановил действието си с изтичане на срока.
Втората предпоставка от правопораждащия фактически състав се
установи от представения от „Електроразпределение Север“ АД „сетълмент
на Комис ООД“ за месеците ноември и декември 2017г. за два обекта на
ответника – магазин за хранителни стоки, находящ с в гр. ******** и
птицекланица, находяща се в с. П.. В справката е отразено, че за месец
ноември 2017 г. „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) е доставило на
ответника електрическа енергия от общо 7845, 72 кВтч (833 + 7012, 72), а за
месец декември 370, 16 кВтч (л. 60, 61 и л. 106).
В тази връзка бе изготвена съдебно-икономическа експертиза (л. 38
до 41). От заключението на вещото лице стана ясно, че стойността на
консумираната от ответника електрическа енергия за процесния период (7845,
72 кВтч + 370, 16 кВтч) възлиза на 1217, 94 лева.
Заключението е обективно и е изготвено от лице с необходимата
професионална квалификация, поради което съдът го възприема в цялост.
Фактът на доставяне на електрическа енергия от 7845, 72 кВтч на
ответника се потвърди и от приложената от последния фактура №
**********/30.11.2017 г. В същата е отразена продажба на електрическа
енергия от 7845, 72 кВтч на стойност 1159, 02 лева, за периода от 01.11.2017
г. до 30.11.2017 г. (л. 58 и 59).
В съдебно заседание вещото лице обясни, че за доставената
електроенергия през месец ноември 2017 г. първоначално е била издадена
фактура № **********/30.11.2017 г. Същата обаче е била нулирана с
кредитно известие № **********/30.11.2017 г. (л. 45 и 46). При това
положение може да бъде заключено, че единствено фактура №
**********/30.11.2017 г. отразява действително доставено количество
електроенергия, а не нулираната.
Възражението на ответника за погасяване на процесните вземания е
неоснователно. Не бяха представени доказателства, които да подкрепят
твърденията му. От приложените касови бонове не може да бъде направен
извод в тази насока (л. 43 и 44). Същите удостоверяват плащане на
електроенергия на трето лице - „Енерго-Про Варна“ ЕАД, а не на кредитора
„Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност). Не става ясно за какъв период и
за кои обекти е плащането. Оттук следва, че с извършеното плащане на
„Енерго-Про Варна“ ЕАД не са били погасени задълженията на ответника
към дружеството в несъстоятелност.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ОУ търговецът издава на клиента фактура в
електронен вид или на хартиен носител за дължимото плащане на доставена
4
електрическа енергия за периода от първо до последно число на всеки месец.
Изискуемостта на вземането е уредена в разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ОУ,
която гласи: „Клиентът се задължава да заплати на Търговеца, дължимите
суми по издадената фактура в български лева, в срок до 14-то число на
месеца, в който фактурата е изпратена от Търговеца на клиента. Настъпването
на изискуемостта на вземането е обвързана от изпълнение на задължението на
„Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) да издаде и изпрати фактурата за
съответния месец на ответното дружество. Изискуемостта на вземането от
1159, 02 лева, представляващо цена на доставена електрическа енергия за
месец ноември, е настъпила на 14.12.2017 г., видно от фактура №
**********/30.11.2017 г.
По делото не се събраха доказателства, от които да се установи кога
„Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) е изпратило на ответника
фактурата за потребената електрическа енергия през месец декември 2017г.
В тази хипотеза не могат да бъдат приложени и общите правила,
предвидени в чл. 303а, ал. 3 от ТЗ – „Ако не е уговорен срок за плащане,
паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от
получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на
получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи
или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката
или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на
стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са
отпреди това“. Това е така, защото същите се прилагат само ако страните не
са уговорили срок за плащане на задължението, а в случая такъв е бил
уговорен в чл. 10, ал. 4 от ОУ.
При това положение изискуемостта на процесното вземане е
настъпила най-рано в момента на получаване на исковата молба от ответника,
защото процесуалният документ е с характер на покана за плащане на
вземането. Този извод изключва погасяване по давност на вземането за
електроенергия, доставена през месец декември 2017 г.
На тази основа следва да бъде коментирано и възражението на
ответника за погасяване на вземането по давност. Същото е неоснователно.
Както стана ясно по-горе в изложението, изискуемостта на вземането за
сумата от 1159, 02 лева, представляваща цена на доставена електрическа
енергия за месец ноември, е настъпила на 14.12.2017 г. Поради периодичния
характер на вземането се прилага кратката погасителна давност по чл. 111, б.
„в“ от ЗЗД – три години. Изхождайки от цитираната разпоредба, давността би
трябвало да е изтекла на 14.12.2020 г.
В случая обаче приложение намира разпоредбата на чл. 3, т. 2 от
ЗМДВИП, в която е установено, че „За срока от 13 март 2020 г. до отмяната
5
на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти“. Съгласно § 13 от Преходните и заключителни разпоредби на същия
закон „Сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Обнародването на
закона е било извършено на 14.05.2020 г. Следователно, спрените срокове
продължават да текат от 21.05.2020 г. Оттук се извежда, че за периода от
13.03.2020 г. (датата на обявяване на решението на Народното събрание за
извънредно положение) до 21.05.2020 г., или общо 69 дни, не е текла
погасителна давност. Този период не следва да бъде отчитан при изчисляване
на погасителната давност на вземането за плащане на електроенергията от
ноември. На тази основа може да бъде заключено, че погасителната давност
за вземането за сумата от 1159, 02 лева, представляваща цена на доставена
електрическа енергия за месец ноември, е следвало да настъпи на 21.02.2021
г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение за вземането е подадено
преди тази дата, на 15.02.2021 г., поради което с категоричност следва да бъде
прието, че процесното вземане не е погасено по давност.
Изложеното обосновава извод, че главният иск следва да бъде уважен
изцяло за сумата от 1217, 94 лева, представляваща незаплатена електрическа
енергия за месец ноември и месец декември 2017 г., дължима по сключения с
„Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) Комбиниран договор за
продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги от 24.10.2016 г., което вземане е
придобито от ищеца въз основа на постановление за възлагане на № 260 000
от 06.01.2021 г. по т.д. № 3343/2017 г. на СГС, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 14.02.2021 г., до окончателното
плащане на сумата.
В тежест на ищеца е по иска с правно основание по чл. 422 вр. с чл.
415 от ГПК вр. с чл. 86 от ЗЗД да докаже, че главното парично задължение е
възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на
обезщетението за забава възлиза именно на спорната сума – 365, 42 лева.
Както бе прието по-горе в изложението, изискуемостта само на част
от вземането по главния иск – в размер на 1159, 02 лева, е настъпила преди
получаване на исковата молба от ответника – 14.12.2017 г.
Изчислено с лихвен калкулатор, обезщетението за забава върху
6
главницата от 1159, 02 лева, за периода от 14.01.2018 г. до датата на подаване
на заявлението в съда, възлиза на 363, 48 лева. Изискуемостта на останалата
част от главното вземане не е настъпила преди подаване на заявлението,
поради което искът следва да бъде отхвърлен в частта за сумата над 363, 48
лева до пълния претендиран размер от 365, 42 лева.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца и ответника се поражда
правото да им бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на
уважената и отхвърлената част от претенцията.
Съдът счита, че за основа при изчисляване на разноските следва да
бъде взет сбора от претенциите, а именно 1583, 36 лева.
Ищецът е направил разноски в размер на 383, 59 лева в исковото
производство (адвокатско възнаграждение в размер на 315, 26 лева и
държавна такса в размер на 68, 33 лева) и разноски в размер на 346, 93 лева в
заповедното производство (адвокатско възнаграждение в размер на 315, 26
лева и държавна такса в размер на 31, 67 лева).
Ответникът не е представил доказателства за плащане на адвокатско
възнаграждение. Единственият доказан разход, направен в производството, е
платеното възнаграждение за изготвяне на съдебно-икономическа експертиза
в размер на 200, 00 лева.
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъде възложена за плащане сумата от 383, 12 лева,
представляваща разноски в производството по гр.д. № 3914 по описа на
Районен съд Добрич за 2021 г. и сумата от 346, 58 лева, представляваща
разноски по ч.гр.д. № 459 по описа на Районен съд Добрич за 2021 г.
В тежест на ищеца следва да бъде възложена за плащане сумата от 0,
25 лева, представляваща разноски по гр.д. № 3914 по описа на Районен съд
Добрич за 2021 г. – чл. 78, ал. 3 от ГПК.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Мултипъл
Плюс“ ЕООД, с ЕИК *************, със седалище и адрес на управление: гр.
**************, срещу „Комис“ ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление: гр. ******* иск с правно основание по чл. 422 вр. с чл. 415 от
ГПК вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 717з от ТЗ, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 1217, 94 лева, представляваща незаплатена електрическа
енергия за месец ноември и месец декември 2017 г., дължима по сключения с
„Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) Комбиниран договор за
7
продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги от 24.10.2016 г., което вземане е
придобито от ищеца въз основа на постановление за възлагане на № 260 000
от 06.01.2021 г. по т.д. № 3343/2017 г. на СГС, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 14.02.2021 г., до окончателното
плащане на сумата – предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение, издадена по ч.гр.д. № 495 по описа на Районен съд Добрич за
2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Мултипъл
Плюс“ ЕООД, с ЕИК *************, със седалище и адрес на управление: гр.
**************, срещу „Комис“ ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление: гр. ******* иск с правно основание по чл. 422 вр. с чл. 415 от
ГПК вр. с чл. 86 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 363, 48
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1159, 02
лева, за периода от 14.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда –
предмет на заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.
№ 495 по описа на Районен съд Добрич за 2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 363, 48 лева до пълния претендиран размер от 365, 42 лева.
ОСЪЖДА „Комис“ ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. ******* да заплати на „Мултипъл Плюс“ ЕООД, с ЕИК
*************, със седалище и адрес на управление: гр. **************,
сумата от 383, 12 лева – разноски по гр.д. № 3914/2021 г. на Районен съд
Добрич.
ОСЪЖДА „Комис“ ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. ******* да заплати на „Мултипъл Плюс“ ЕООД, с ЕИК
*************, със седалище и адрес на управление: гр. **************,
сумата от 346, 58 лева – разноски по ч.гр.д. № 459/2021 г. на Районен съд
Добрич.
ОСЪЖДА „Мултипъл Плюс“ ЕООД, с ЕИК *************, със
седалище и адрес на управление: гр. **************, да заплати на „Комис“
ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. *********,
сумата от 0, 25 лева – разноски по гр.д. № 3914/2021 г. на Районен съд
Добрич.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично
8
да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
9