Определение по дело №649/2016 на Окръжен съд - Бургас

 О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 № 2042                                          12.10.2016г.                                     гр.Бургас

 

Бургаският окръжен съд                                                    гражданска колегия

в закрито заседание на дванадесети октомври

през две хиляди и шестнадесета година                                          в състав:

                                                                             Председател: Симеон Михов

                                                                                                                                                                                                

като разгледа докладваното от

            съдия Михов                        гражданско дело  №    649   по описа

за   2016   година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото приключи с решение № 366/ 10.08.2016г., с което съдът е обявил за относително недействителен спрямо Д.И.С. на издадения от В.Б.С. в полза на И.А.С. запис на заповед от 30.07.2012г. за сумата от 100 000 лв., с падеж на 30.07.2013г., въз основа на който са били издадени заповед за незабавно изпълнение № 2102/ 05.06.2015г. и изпълнителен  лист № 3005/ 05.06.2015г. по ч.гр.д.№ 3673/2015г. по описа на РС-Бургас. В срока за обжалване, по повод постъпила молба от В.С., съдът постанови разпореждане № 5179/ 27.09.2016г., с което на молителя беше указано в седмичен срок да отправи конкретно искане до съда и да приложи доказателства. В срока за изпълнение на указанията, постъпи молба от В.С. с направено искане, на основание чл.83 ал.2 от ГПК да бъде освободен от заплащането на дължимата държавна такса и да му бъде предоставена правна помощ, тъй като искал да обжалва постановеното решение. Към  молбата са приложена писмени доказателства.

 

Съдът след като се запозна с приложените доказателства и съобрази закона, намира следното.

                      За да бъде уважена молбата с правно основание чл.83 ал.2 от ГПК, следва да се вземат предвид изброените в разпоредбата обстоятелства. За наличието им съдът прави заключение освен от приложените доказателства, също и от правния статус на лицата. Към първоначалната молба е приложена декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, според които В.С. получава месечен доход в размер на 235 лв., не упражнява дейност като едноличен търговец, не е в граждански брак, не притежава недвижими имоти, МПС, дялове и акции в търговски дружества, както и парични влогове. Семейството му се състои от него и майка му – Елена С., родена на ***г. Месечният доход се установява и от приложения трудов договор от 01.08.2016г. Към втората молба е приложена справка от НОИ, според която С. се осигурява върху 224.78 лв. Други приложения към молбата няма. Според приложеното по делото удостоверение от 23.10.2015г. издадено от ЧСИ Трифон Димитров /л.13/, В.С. притежава ЛА Тойота Корола 2.0 Д4Д с рег.№ А 0893 КА и ремарке за лек автомобил – туристическо, като лицето не притежава секвестируемо недвижимо имущество.

Приложените доказателства не водят до извод за наличие на предпоставките на чл.83 ал.2 от ГПК за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса поради липса на достатъчно средства да ги заплати. Дължимата държавна такса съобразно чл.18 от Тарифа № 1 е в размер на 2000лв. Дори да се приеме, че към момента единственият доход на В.С. е заплатата от 235 лв., справка в Търговския регистър показва, че В.С. доскоро е бил управител на „Тонос“ ЕООД с ЕИК *********, „ВГ Тонос“ ООД с ЕИК *********, едноличен собственик на капитала на „Тонос“ ЕООД и „Куул плейс“ ЕООД с ЕИК ********* и директор в „Глобал технолоджи къмпани“ ЕАД с ЕИК *********. Продажбата на дружествени дялове, напускането на търговските дружества и изобщо извършените действие на разпореждане с права в тези дружества, следва да се приемат като умишлено поставяне на молителя в положение, да не разполага с имущество. Или приложените доказателства не изчерпват финансовото състояние на молителя.

Изложените мотиви в пълна степен се отнасят и до искането на В.С. да му бъде предоставена правна помощ. Според чл.23 ал.4 от ЗПП, по граждански и административни дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представените доказателства съдът счете, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Тези предпоставки не са налице.

Но дори и действително молителят да не разполагаше с такива средства, чл.24 ал.1 от ЗПП изисква предоставянето на правната помощ да е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла. Събраните по делото доказателства, вкл. служебно извършената справка в Търговския регистър показват, че В.С. от години не плаща поетите парични задължения спрямо различни лица. Делата се свеждат до отлагане на резултата във времето. Поради това и предоставянето на правна помощ не е оправдано.

Поради изложеното, Бургаският окръжен съд

           

 

                                 О П Р Е Д Е Л И:

 

                           

ОТХВЪРЛЯ молбата на В.Б.С. с ЕГН **********,*** и посочен адрес: гр.Бургас, к-с „Славейков“ бл.1Б, вх.3, ап.41 да бъде освободен от внасяне на държавна такса в размер на 2000 лв. поради липса на достатъчно средства да я заплати, като неоснователна.

ОТХВЪРЛЯ молбата на В.Б.С. с ЕГН **********,*** и посочен адрес: гр.Бургас, к-с „Славейков“ бл.1Б, вх.3, ап.41 да му бъде предоставена безплатна правна помощ поради липса на достатъчно средства за адвокат, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд-Бургас в седмичен срок от съобщаването му.                   

                      

 

 

                                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: