№ 49
гр. Дупница , 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО в публично заседание
на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пейчева
при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова
като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно
наказателно дело № 20211510200564 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Образувано е пред РС-Дупница след прекратяване, поради отвод на съдиите в РС-
Кюстендил и изпращането му на настоящия съд за образуване и разглеждане съгласно
Определение №127/18.12.2020 г., по КНЧД № 957/2020г., на ВКС, II Н.О.
С решение № 120/28.05.2021г. постановено по касационно административно дело №80,
Кюстендилският административен съд е отменил решение номер 260044/02.02.2021г.
постановено от дело номер 1252/2020г. по описа на Районен съд Дупница. Делото е върнато
за разглеждане от друг състав на настоящия съд с указание съдът да изиска като
доказателство от АНО посочената в протокола по чл. 10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата дигитална снимка на
разположението на уреда. Видно от приложеното писмо рег. № **********/17.06.2021 г.,
издадено от ОДМВР гр. Кюстендил е установено, че към протокола липсва приложена
снимка на разположението на уреда, изискуема съгласно чл.10, ал.3, предл. последно от
Наредбата.
Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 2845383, издаден от ОДМВР-
Кюстендил, с който на КР. Г. Т., с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Георги Тертер“ №2, ет.5, ап.
20, с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100,00 лева, за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП.
1
В жалбата се твърди, че описаното в ЕФ не отговаря на истината. Излагат се подробни
съображения за причините довели до движение с посочената скорост, както и относно
датата на връчване на фиша. Иска се отмяна на ЕФ като незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебното
заседание.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
На 25.06.2019 г. в 11:12 ч. жалбоподателят Т. управлявал лек автомобил „РОВЪР 25“, с
рег. № КН2456АТ, в с. Невестино, обл. Кюстендил, по път II-62 км. 12+800, в посока на
движение към гр. Кюстендил, при ограничение за посочения участък от пътя на максимално
допустимата скорост на движение – 50 км/ч, (което, доколкото пътния участък се намира в
територията на населеното място с. Невстино, обл. Кюстендил, следва от законовата
разпоредба за максималната позволена скорост в населено място – чл. 21, ал.1 ЗДвП,
доколкото на самото място не е предвидено с пътен знак да бъде установена по-висока или
по-ниска скорост като максимално допустима). При ограничение на скоростта до 50 км/ч,
автомобилът, е засечен да се движи със 77 км/ч., от която скорост е приспаднат 3 % толеранс
в полза на водача и същата се зачита като 74 км/ч. Нарушението е установено и заснето с
техническо средство – АТСС ARH CAM S1, с фабр. № 11743c6, снимка № 0060818. За
така установеното превишаване на скоростта е издаден електронен фиш на жалбоподателя, с
който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал.
1 от ЗДВП, му е наложено наказание „глоба” в размер на 100,00 лева.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация
съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: снимков
материал – снимка № 0060818 и клип /5 бр. снимки/ на CD-диск № 0060813 до №0060818;
удостоверение на одобрен тип средство за измерване; протокол от периодична проверка на
техническо устройство, справка за собствеността на автомобила, протокол за ползване на
техническото средство за контрол на скоростта по чл. 10, ал.1 от Наредба, справка от
Областно пътно управление – гр. Кюстендил при АПИ за координати на местонарушението
и разположението му в населено място, както и от останалите по делото писмени
доказателства. Съдът кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат
противоречия и в своята съвкупност изясняват непротиворечиво фактите по делото.
Установени са конкретните елементи от състава на нарушението, вкл. авторството на
същото. Освен това, при наличието на еднопосочен доказателствен материал, съдът няма
2
задължение да анализира подробно поотделно доказателствената съвкупност, с аргумент a
contrario от нормата на чл. 305, ал. 3 от НПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ-ве районният съд е винаги инстанция по
същество, съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността,
т.е. да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо
от основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие – право и задължение, съдът служебно
констатира, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението; за регистрационния номер на моторното превозно средство; за
собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението, вкл.
мястото на същото; нарушените разпоредби; размера на глобата и срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане.
От представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства се
установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, при
спазване на процесуалните правила. С оглед датата на узнаване на ЕФ, посочена в жалбата –
17.09.2020 г., която не се опровергава от нито едно от другите писмени доказателства
представени от АНО и съдържащи се в АНП, жалбата е подадена в срока за обжалване,
поради което е процесуално допустима.
Съдът намира аргументите на жалбоподателя изложени в жалбата му за неоснователни
поради следното:
Нарушението на правилата за движение по пътищата е извършено на 25.06.2019 г. С
изменението на ЗДвП, обн. в ДВ бр.54/05.07.2017г. е предвидена възможност за издаване на
електронен фиш в отсъствие на контролен орган и нарушител, за налагане на
административни наказания за допуснати нарушения на правилата за движение по
пътищата, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система,
включително мобилно такова. Горното произтича от тълкуването на разпоредбата на чл. 189,
ал.4 от ЗДвП в контекста на легалната дефиниция по §6, т.65 от ДР на ЗДвП, според която
автоматизираните технически средства или системи са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно ЗИ, които установяват
и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат
да бъдат: стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган или мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
3
поставя начало и край на работния процес. Законодателят е въвел изискване за отсъствие
на контролен орган и нарушител само при издаване на електронния фиш, а не при
установяване и заснемане на нарушението. В ТР №1/26.02.2014г. на ВАС по т.д.
№1/2013г. се обсъжда въпроса за липсата на нормативни правила за работа на мобилните
системи, която липса определя съдържанието на задължителните указания на ВАС. Тази
липса е преодоляна с последващо изменение на ЗДвП, обр. ДВ, бр.19/2015г. чрез въвеждане
на чл.165, ал.3 от ЗДвП, по делегация от която норма е приета Наредба №8121з-
532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр.36/19.05.2015г., изм.
и доп./. Посочените нормативни правила, както правилно е подходил АНО, не налагат
различен режим за санкциониране на нарушенията на правилата за движение по пътищата
при използване на стационарни или мобилни АТСС, поради което процесуалният ред за
налагане на наказанието е чрез издаване на електронен фиш по реда на чл.189, ал. 4-11 от
ЗДвП. Присъствието на контролните органи е с цел въвеждане на техническото средство в
работен режим, без възможност за въздействие върху измерването, регистрирането и
записването на нарушението, която дейност се осъществява изцяло автоматично. Не са
представени доказателства за намеса на контролните органи в процеса на работа на
мобилната система. В този смисъл виж. Решение № 58 от 14.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 32
/ 2019 г. на Административен съд – Кюстендил, Решение №120/23.05.2018Г. по К.А.Н.Д.
№90/2018г., Решение № 136 от 12.06.2018 г. по к. адм. н. д. № 108 / 2018 г. на
Административен съд – Кюстендил; Решение № 206 от 11.07.2019 г. по к. адм. н. д. №
171 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил и др. Наред с това оспореният
електронен фиш съдържа лимитивно посочените в чл.189, ал.4, изр.последно от ЗДвП
реквизити. Нормата е специална спрямо общата такава по чл.57, ал.1 от ЗАНН, поради което
дерогира приложението на последната. Няма законодателна непълнота на правната уредба за
съдържанието на фиша, а специална такава. В този см. виж Решение № 58 от 14.02.2019 г.
по к. адм. н. д. № 32 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил, Решение № 71 от
22.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 303 / 2018 г. на Административен съд – Кюстендил и др.
Настоящият състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4
от ЗДвП реквизити, чрез посочване на: мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока и сметката на доброволното й заплащане. В случая разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН,
визираща необходимите реквизити на наказателното постановление, не е приложима, тъй
като чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения,
установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган. В подкрепа
на този извод е и легалното определение на електронен фиш, съдържащо се в т. 63 от ДР на
ЗДвП, а именно, че като електронен документ, той има безспорно авторство, което не следва
да бъде изрично посочвано. За същият, макар и съобразно нормата на чл. 189, ал. 11 от
4
ЗДвП, да е предвидено, че е своеобразен аналог на наказателно постановление, то това е
единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта.
Законодателят не е въвел пълно приравняване между електронния фиш и наказателното
постановление нито по отношение на съдържанието им /предвид реквизитите, визирани
в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП/, нито във връзка с процедурата по съставянето им. Ето защо и след
като в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не е предвидено като задължително условие посочването на
датата на издаване на електронния фиш, то липсата на такава не представлява съществено
процесуално нарушение на изискванията към формата и съдържанието на ЕФ.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, се издава ЕФ на
нарушителя в отсъствието на контролен орган. Това е специална норма по отношение на
разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН,
като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
По делото се установи, че процесното нарушение е фиксирано с преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип АТСС ARH CAM S1, с автоматизирано техническо средство с фабр. №
11743c6, снимка № 0060818. Във ЕФ присъстват, както видът и наименованието на типа на
автоматизираната система, а именно „ARH CAM S1“, така и номерът на автоматираното
техническо средство, като използваната система е посочена и в изготвения протокол по чл.
10, ал. 1 от Наредбата, където е индивидуализиран и номерът на автоматизираното средство.
Задължението за обозначаване на контролирания пътен участък отпадна с отмяната на
чл.165 ал.2 т.8 ЗДвП с ДВ бр.54 от 05.07.2017 г.
Поддържа се и оплакването, че в разрез с изискването на чл.10, ал.3 от Наредба за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата, нямало снимка на разположението на уреда.
Нормата на чл.10, ал.3 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. на МВР действително
предвижда, че при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани
технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко
място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда. В случая, в
представената в районния съд преписка не е приложена такава снимка на разположението
на уреда, но сам по себе си, този пропуск не може да обуслови незаконосъобразност на
издадения електронен фиш и не нарушава съществено правото на защита на наказаното
лице, тъй като от описаните и анализирани по-горе доказателства става пределно ясно, къде
е било разположено /позиционирано/ това АТСС на посочената дата и в посоченото време, а
както бе отбелязано и по-горе, словесно е посочено и точното място на разположението му
е в с. Невестино, обл. Кюстендил, по път II-62 км. 12+800, в посока на движение към гр.
Кюстендил. Следователно мястото на временното разполагане на мобилното АТСС е
индивидуализирано в достатъчна степен и по несъмнен начин, за да е налице спазване на
5
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Фишът е законосъобразен и от материалноправна страна. От доказателствата по делото
се установява по категоричен начин, че на посочените по-горе дата и час. жалбоподателят е
управлявал описания лек автомобил „РОВЪР 25“, с рег. № КН2456АТ, в с. Невестино, обл.
Кюстендил, по път II-62 км. 12+800, в посока на движение към гр. Кюстендил, със скорост
от 74 км/ч, при ограничение за посочения участък от пътя на максимално допустимата
скорост на движение в населено място – 50 км/ч. От наличните по делото писмени
доказателства се установява още, че за този пътен участък изобщо няма поставен пътен знак,
който да установява по-висока или по-ниска скорост за движение, техническото средство е
от одобрен тип за измерване като според протокола е засичало при стационарен режим на
работа скоростта на отдалечаващите се автомобили, както и че същото е било в изправност,
приложен е протокол за успешно премината периодична проверка. Съдебният състав намира
още, че мястото на нарушението е посочено достатъчно подробно от АНО – посочено е на
кой път, в границите на кое населено място и в каква посока на движението е установено
нарушението, което е напълно достатъчно. В тази връзка е представена и справка от ОПУ-
гр. Кюстендил, че посочените в снимковия материал географски координати попадат вътре
в границите на населеното място – с. Невестино, както е изписано в текста на ЕФ и в
приложения протокол по чл. 10 за използване на техническото средство, оформен и заверен
по надлежния ред. Снимковият материал също потвърждава констатациите отразени от
АНО в ЕФ. Нещо повече на нито един от заснетите последователно в няколко секунди общо
5 кадъра на CD-диск с номера – от № 0060813 до №0060818 не се вижда друго пътно
превозно средство, което жалбоподателят твърди неоснователно, че го е принудило да
увеличи скоростта. Не е изтекла предвидената в закона абсолютна давност, която е със срок
от 4 години и 6 месеца от датата на нарушението.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав приема, че
жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП да съобрази
скоростта на движение с указаната. Изпълнителното деяние от състава на това нарушение е
определено като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно
действие.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, т.к.
нарушителят е съзнавал, че е налице ограничение на скоростта в населено място, съзнавал е
общественоопасните последици, т.е. че застрашава обществените отношения свързани с
безопасността на движението по пътищата, но е неглижирал настъпването на тези
последици, при пряката си цел да управлява МПС, с избрана от него скорост, независимо от
наличието на ограничение.
Предвиденото административно наказание „глоба” е наложено в законоустановения
размер от 100,00 лева, съгласно действащата към момента на нарушението, а и към
настоящия момент законова разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 3, тъй като е налице превишаване
6
на скоростта на движение с 24 километра в час.
Предвид изложените аргументи, съдът намира, че обжалваният електронен фиш е
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен Фиш Серия К № 2845383, издаден от ОДМВР-
Кюстендил, с който на КР. Г. Т., с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Георги Тертер“ №2, ет.5, ап.
20, с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100,00 лева, за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му, пред Административен съд - Кюстендил, на основанията предвидени в НПК
и по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7