Р Е Ш Е Н И Е
Номер 135 13.12.2019 г. град Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд - Бургас Търговско отделение,
На четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание в следния състав:
Председател Илияна Балтова
Членове Албена Зъбова - Кочовска
Христина Марева
Секретар Станка Ангелова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Ил. Балтова
търговско дело № 163 по описа за
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод въззивната
жалба на П. Б. , гражданин на И. , роден на **** г., притежаващ паспорт № Р* издаден на 1*** г. от П. служба - Д. , с постоянен адрес: Р., Л. Л. , К. К. У. , И. , с адрес за връчване: гр. С.,
ул. „П“, № 1* адв. В. , срещу решение № 281 от
30.06.2016 г., постановено по т.д. № 301/
Присъдени са разноски.
Поддържа се, че решението е неправилно, като постановено при допуснати процесуални нарушения, основано на неистински документи.
Въззивникът релевира доводи, че е неправилен изводът на съда за редовност на търговските книги на ответниците.
На следващо място се сочи, че неправилно първоинстанционният съд е възприел в решението си, че представеното по делото споразумение е подписано от посочените лица, тъй като от изпълнената пред първата инстанция почеркова експертиза се установява разлика между представения документ в копие и оригинала, което, по мнение на въззивника, доказва допълнителното съставяне на споразумението.
Оспорва се датата на споразумението.
Поддържа се възражение за погасяване по давност на
вземането, обективирано в процесното
споразумение, по съображения, че е изтекла предвидената в закона петгодишна
давност от
Претендира се присъждане на разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемия „Б“ ЕО. , в който същата се оспорва. Прави се искане за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.
Изтъква се, че правното основание на вземането на въззиваемия е базирано на неплатени фактури, издадени от въззиваемия по нотариални сделки с „Д“ Е. , по силата на които последното дружество дължи на въззиваемия суми в общ размер на 3 082 069,58 лв., от които платени частично са 2 990 000 лв., при дължим остатък 92 069,58 лв.
Подчертава се, че с представеното по делото споразумение от 17.11.2011 г. страните по прехвърлителните сделки са се споразумели относно краен срок на плащане на дължимото – 17.03.2013 г. Неплатеният остатък се формира от задълженията по фактури № 86/31.07.2007 г. (частично платена) – за 46 116,59 лв. и фактура № 87/31.07.2007 г. за 45 953 лв.
По мнение на въззиваемия, по делото безспорно е установено редовното водене на счетоводството на „Б“ ЕО. и „Д“ Е. , както и че представените фактури кореспондират с нотариалните актове за сделките.
Относно оспорването на автентичността на процесното споразумение се акцентира на обстоятелството, че изпълнената съдебно – почеркова експертиза не е оспорена от страните в производството.
Излагат се съображения за неоснователност на твърденията за изтекла погасителна давност за вземането, като се сочи, че от уговорения между страните падеж на задължението – 17.03.2013 г., започва да тече давностният срок и до предявяването на вземането на 9.02.2015 г. същият не е изтекъл. Не е изтекъл и давностният срок по отношение на лихвите.
Претендират се разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемия „Д“ Е. – в несъстоятелност, в който същата се оспорва. Прави се искане за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.
Сочи се, че посредством заключението на вещото лице е доказана връзката между фактурите и транслативните сделки, като общата стойност на счетоводните документи съответства на общата стойност на имотите по нотариалните актове. Сумата, платена от „Д“ Е. като част от цената, е постъпила реално по сметката на „Б“ ЕО. , с основание за плащане – продажба на 6500 дка гори.
Доказва се, според този въззиваем, от заключението на вещото лице, че счетоводството на „Д“ Е. е редовно водено.
Излагат се доводи, че неоспорената съдебно-почеркова експертиза е установила, че споразумението е автентичен документ.
Сочи се, че вземането не е погасено по давност, като е недопустимо въззивникът да предявява чужди права, а именно – на „Д“ ЕАД.
Претендират се разноски.
По делото е постъпило становище от конституирания на основание чл.694, ал.4 ТЗ синдик на несъстоятелното дружество – М. Т. Б. , в което се сочи, че въззивната жалба е неоснователна. Синдикът изтъква, че при предявяване на вземането си кредиторът „Б“ ЕО. е представил споразумение, сключено с несъстоятелното дружество, по силата на което последното му дължи сума в размер на 92 069,58 лв., с падеж 17.03.2013 г., оригиналът от това споразумение се намира в дружеството и задължението е осчетоводено.
Делото е за втори път висящо пред
настоящата инстанция, след отмяна, с Решение № 17 от 13.06.2019 г., постановено
по т.д. № 1104/
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Б. констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Настоящият отрицателен установителен иск е предявен в законния срок по чл.694, ал.6 ТЗ.
С решение № 352/ 6.11.2014 г. по т.д. № 293/
Въззиваемият „Б“ ЕО. е предявил вземанията си пред синдика и те са били включени в обявения на 17.03.2015 г. в Търговския регистър списък на приетите вземания.
Възражението на въззивника против приетите вземания е постъпило в срок, но то е било оставено без уважение с определение № 650 от 28.05.2015 г. на съда по несъстоятелността, обявено в Търговския регистър на 29.05.2015 г.
Искът е предявен на 8.06.2015 г.
Дружеството въззиваем „Б“ ЕО. е претендирало за удовлетворяване в несъстоятелността вземане в размер на 92 069,58 лв. – главница по споразумение между „Б“ ЕО. и „Д“ ЕАД; вземане за сумата от 15 381,63 лв. – законна лихва върху главницата от падежа – 17.03.2013 г. до датата на откриване на производството по несъстоятелност; законната лихва върху главницата от 6.11.2014 г. до окончателното изплащане. Като основание за възникване на вземането се е сочело задължение на длъжника да заплати на този кредитор остатъка от задължение по 87 броя фактури по нотариални сделки.
С предявяване на установителния иск по чл.694, ал.3, т.1 ТЗ, какъвто е предявен в настоящия процес, се предоставя правна възможност на кредитор да поиска разрешаване със сила на пресъдено нещо на въпроса относно несъществуването на предявено от друг кредитор в несъстоятелността вземане, тогава, когато подаденото възражение на кредитора - ищец е било оставено без уважение при произнасянето на съда по несъстоятелността по чл.692 ТЗ.
Поради характеристиката на този иск на отрицателен установителен такъв, доказателствената тежест за установяване възникването и съществуването на вземането, с неговите характеристики, се носи от ответника по иска, докато ищецът следва да докаже възраженията си срещу съществуването на спорното право.
В производството пред първоинстанционния съд, с молба на кредитора, депозирана на 1.03.2016 г., са представени 87 броя нотариални актове, обективиращи договори за покупко – продажба на недвижими имоти, с продавач - „Б“ ЕО. и купувач „Д“ Е. , като разпорежданията са извършени през периода – 28.02.2007 г. – 31.07.2007 г. Представени са към отговора на исковата молба от длъжника 87 броя фактури, сочещи цената по всяка една от извършените продажбени сделки, като вещото лице по изпълнената допълнителна задача към съдебно – икономическата експертиза пред първата инстанция е проследило и установило връзката на всяка една от фактурите с всеки един от нотариалните актове. Общото задължение за плащане на цените по продажбените сделки, с предмет 6500 дка гори, сочи вещото лице, е възлизало на 3 082 069,58 лв., сбор от стойностите, посочени в нотариалните актове и фактурите.
Представено е по делото платежно нареждане от 18.07.2007 г. за наредено плащане по банковата сметка на „Б“ ЕО. от „Д“ Е. , в размер на 2 990 000 лв., срещу цената по договорите, като вещото лице е потвърдило, че плащането е постъпило по банковата сметка на продавача.
Останала е дължима сумата от 92 069, 58 лв., от които 46 116,58 лв. по фактура № 86/31.07.2007 г. (частично платена) и 45 953 лв. по фактура № 87/31.07.2007 г.
Представено е споразумение, датиращо към 17.11.2011 г., по силата на което „Б“ ЕО. и „Д“ Е. , потвърждавайки размера на неиздължената сума по конкретното договаряне, са постигнали съгласие този неиздължен остатък да се заплати от длъжника в срок до 17.03.2013 г.
Въвеждат се във въззивната жалба доводи за неавтентичност на документа и се оспорва датата, на която е съставен, с твърдения за антедатиране.
Не се оспорва в настоящото производство, че споразумението е подписано от представляващите дружествата лица, към датата на съставянето му.
От заключението на изпълнената при първоинстанционното разглеждане на делото съдебно – почеркова експертиза става ясно, че подписите и ръкописното изписване на имената на съставителите на споразумението са положени и изпълнени от лицата, сочени за негови автори – съответно Б. Б. и Н. Г.. Ето защо, автентичността на документа не беше оборена. Не отнема от валидността на този извод обстоятелството, че вещото лице е възможно да е работило с друг екземпляр на оригинала, доколкото същото е категорично в изводите си.
Съобразно указанията в отменителното решение на Върховния касационен съд, настоящата апелативна инстанция указа доказателствена тежест за дружеството – въззиваем - „Б“ ЕО. да установи датата на съставяне на оспорения от въззивника документ – процесното споразумение.
На първо място, експертът по изпълнената в настоящото производство съдебно – счетоводна експертиза е установил редовност на воденото счетоводство при двете дружества – въззиваеми, и в този аспект са неоснователни въведените във въззивната жалба оплаквания. Обстоятелството дали годишните счетоводни отчети на търговците са обявявани в Търговския регистър е ирелевантно за извода за коректност на счетоводните записи.
На второ място, следва да се акцентира на констатацията на вещото лице, че процесните вземания за цени по издадените фактури за продажба на гори и последващото споразумение са били осчетоводени в счетоводствата както на продавача, така и на купувача, като краткосрочно вземане, респективно – задължение, като от първоначалното им осчетоводяване до настоящия момент не се наблюдава промяна в начина на отчитане и показване в балансите на дружествата.
На следващо място, вещото лице е посочило, че за същото задължение/ вземане не се констатират взети решения на органите на дружествата за отписването им, което би било нормална счетоводна операция за отписване на задължение, погасено по давност.становено е от вещото лице ежегодното, от първоначалното осчетоводяване, взаимно признаване съществуването на вземането/ задължението, с потвърдителни писма, изходящи от дружествата. Вещото лице е установило наличието на процесното оспорено споразумение като документ в счетоводствата на страните, но е потвърдило, че съставянето му не поражда задължение за извършване на счетоводни записвания.
Гореизложеното позволява формирането на извод за достоверност на датата на оспореното споразумение. Документът е наличен в счетоводствата на страните по сделката и макар да не е породил нуждата от промени в записванията, то на негова база съдоговорителите са разменяли всяка година след възникването на задължението потвърдителни писма за съществуването му, като то не е било отписано по предвидения в Счетоводните стандарти начин за изсрочени по давност задължения. Материализираното в споразумението съгласие е естествено продължение на съдържанието на договореностите между страните, датиращи към периода на извършване на продажбите - 28.02.2007 г. – 31.07.2007 г., които имат достоверна дата, предвид нотариалната си форма, и далеч предхождат откриването на производство по несъстоятелност на „Д“ ЕАД.
Изложеното е основополагащо за преценката относно основателността на възражението за погасяване на вземанията на въззиваемия „Б“ ЕО. по давност.
По смисъла на чл.114, ал.1 ЗЗД, процесното задължение се погасява с петгодишна давност, като началото на давностния срок се свързва с настъпване изискуемостта на вземането – в конкретния случай 17.03.2013 г. Молбата на кредитора „Б“ ЕО. за приемане на вземанията му в несъстоятелността е от 9.02.2015 г., следователно в рамките на петгодишния давностен срок. Възражението е неоснователно.
Съдът приема, при анализ на гореизложеното, че са налице неудовлетворени вземания на въззиваемия „Б“ ЕО. по отношение на „Д“ Е. , в обема на главницата и лихвата за забава – за периода от падежа - 17.03.2013 г. до датата на откриване на производството по несъстоятелност, така както са предявени, с които този кредитор може да участва при осребряване имуществото на длъжника в несъстоятелността.
Предявеният иск е неоснователен.
Изводите на настоящия състав съвпадат с тези на първоинстанционния съд, което обосновава потвърждаване на постановения съдебен акт.
При този изход от делото, отправеното искане и ангажираните доказателства, на основание чл.78, ал.3 ГПК, въззивникът следва да понесе сторените от въззиваемия „Б“ ЕО. разноски пред настоящата и касационната инстанция, в общ размер на 6450 лв., от които 3000 лв. – платено адвокатско възнаграждение за един адвокат пред Апелативен съд Б. , 450 лв. – платено възнаграждение на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза пред Апелативен съд Б. , и 3000 лв. – платено адвокатско възнаграждение за един адвокат пред Върховния касационен съд.
Следва да се осъди въззивника да заплати държавна такса за въззивното производство, в размер на 537,26 лв. и за касационното производство, в размер на 537,26 лв.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Б.
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 281/ 30.06.2016 г., постановено по т.д. № 301/
ОСЪЖДА П. Б. , гражданин на И. , роден на * г., притежаващ паспорт № Р* издаден на ** г. от П. служба - Д. , с постоянен адрес: Р., Л. Л. , К. К. У. , И. , с адрес за връчване: гр. С., ул. „П“, № 1* адв. В. , да заплати на „Б“ ЕО. , ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Н., ул. „С“, № 23, офис 2, представлявано от Б. Г. Б. – управител, сумата от 6450 лв. – съдебно деловодни разноски за производството пред Апелативен съд Б. и за производството пред Върховния касационен съд.
ОСЪЖДА П. Б. , гражданин на И. , роден на *** г., притежаващ паспорт № Р* издаден на ***9 г. от П. служба - Д. , с постоянен адрес:, Л. Л. , К. К. У. , И. , с адрес за връчване: гр. С., ул. „П“, № 1* адв. В. , да заплати сумата от 537,26 лв. – държавна такса, по сметката на Апелативен съд Б.
ОСЪЖДА П. Б. , гражданин на И. , роден на ** г., притежаващ паспорт № Р* издаден на ** г. от П. служба - Д. , с постоянен адрес: Р., Л. Л. , К. К. У. , И. , с адрес за връчване: гр. С., ул. „П“, № 1* адв. В. , да заплати сумата от 537,26 лв. – държавна такса, по сметката на Върховния касационен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: