Р Е Ш Е Н И Е
гр. Павликени 30.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Павликенският районен съд, гражданска
колегия в публично заседание на ТРЕТИ СЕПТЕМВРИ две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: Евелина
Карагенова
При секретаря Боряна
Н., като разгледа докладването от съдията Гр. Д. № 53 по описа за 2020 год., на
Павликенския Районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.240, във вр. с чл.79 от ЗЗД, вр. с чл.86 от ЗЗД,
вр.чл.9 ЗПК и съединени при условията на
евентуалност осъдителни искове .
Постъпила е искова молба от „БНП
П. П. Ф. С.А П. чрез БНП П. П. Ф. С.А клон България гр.*** чрез юрисконсулт Н.М. по предявени
установителени искове по чл.422
вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.86 от ЗЗД срещу
Н.Г.Д. *** по издадена заповед по чл.410 от ГПК по ЧгД № ***/2019г на *РС. В исковата молба се твърди, че
въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „БНП П. П. Ф. С.А П. чрез БНП П. П. Ф. С.А клон България гр.*** е образувано Чгрд.№***/2019г. по описа на *РС и е издадена
заповед по чл.410 от ГПК като е посътпило възражение от длъжника, че не дължи сумите по заповедта.
В указания срок е депозирана искова молба от заявителя . В нея се
твърди,че При сключване на договор за
кредит за покупка на стоки или услуги *** ответникът е дал съгласието си за отпускане и на
револвиращ потребителски кредит под формата на MasterCard. На 01.01.2019г
ответникът е активирал предоставената му
кредитна карта № *** с максимален кредитен лимит 2500лв, представляващ револвиращ потребителски
кредит, който се усвоява последством всякакви трансакции: теглене в брой от
банкоматиАТМ, плащания чрез терминелни
устройства POS и др., осъществени чрез тази кредитна карта.Върху усвоената сума се
начислават годишна лихва и такси за обслужване
за използвания период, а кредитополучателят се задължава да заплаща минимална месечна погасителна вноска,
представляваща променлива величина съобразена с усвоената сума до пълното
погасяване на задължението. Ответникът е преустановил редовното обслужване на кредитната
карта на 01.02.2019г-последното плащане с баланс по картата минус
3010.67лв.Блокирано е използването й. Моли съда да приеме за установено по
отношение на ответника, че послединия му дължи сумите 2674.34лв. главница по
револвиращия кредит, 336.33лв. договорна лихва по кредита от
01.02.2019г-09.05.2019г, 138.73лв. обезщетение за забава от 09.05.2019г-11.11.2019г или общо дължима сума от 3149.40лв., ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане. Предявява в
условията на евентуалност ако съдът
приеме, че ненадлежно е обявена предсрочната изискуемост на кредита
преди депозиране на заявлението в съда и осъдителни искове за същите суми. Претендира за напарвени по
заповедното производство и по настоящото производство разноски.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор от ответника. Оспорва договора поради неспазване на императивните изисквания на
чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК като са посочени абсолютни стойности на лихвения процент
и ГПР без да е разписана методиката за формирането им. В подписания договор от 28.11.2018г не са посочени в достатъчно ясна степен общия размер на кредита, лихвения процент,
ГПР, дължими такси. Частично тези данни се съдържат в Приложение2 към договора,
което е подписано само от кредитора.Към момента на подписване на договора, не
му е представено това приложение. Твърди,че не е налице
договорно обвръзване по кредита. При параметрите в това приложение не е
установена реално усвоената от ответника
сума като в договора е посочена сума от 2394лв.. В договора има противоречиви обстоятелства: на стр1 е
посочена лихва от 25.66%, а на стр.8-35%, ГПР на първа страница е 28.64%, а на
стр.8 44.90%, което въвежда в заблуждение потребителя.Твърди,че договорът се
явява недействителен, Твърди,че клаузите в договора по точки 14,15,16 и 17 са
уговорени само в интерес на ищеца-
предварително са определени от ищеца, а
договорът е бланков и ответникът не е могъл да влияе върху съдържанието му.
Твърди,че липсват данни за усвояване на кредита, за извършени плащания, както и
дънни за дължимите суми, налице са неравноправни клаузи, не е налице предсрочна
изискуемост както е посочено в исковата мола на 09.05.2019г. Липсват данни за
получаване на поканата за доброволно
изпълнение. Моли съда да отхвърли
главните искове и евентуалните искове. Претендира за направени разноски.
Съдът като взе предвид становищата
на страните и представените писмени доказателства, намира за установено
следното:
Предявени са обекивно съединени установителни
искове по чл.415 ал.1 вр.чл.422 от ГПКврчл.240 ЗЗДи чл.9 от ЗПК и евентуално
съединени осъдителни искове по чл.240от ЗЗД, вр.чл.79 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД
вр.чл.9 от ЗПК.
По предявените главни установителни искове: Въз основа на постъпило
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „БНП П. П. Ф. С.А П. чрез БНП П. П. Ф. С.А клон България гр.*** е образувано Чгрд.№***/2019г. по описа на *РС и е издадена
заповед по чл.410 от ГПК №***/2019г от
29.11.2019г против длъжника Н.Г.Д. *** , който следва да заплати на заявителя /
ищец по настоящото дело/ сумите
2674.34лв. главница по договор за
револвиращ кредит по кредит на карта Master Card № ***, 336.33лв.
възнаградителна лихва за периода 01.02.2019г-19.05.2019г, 138.73лв. мораторна
лихва от 09.05.2019г-01.11.2019г, ведно със законната лихва върху главницата от 25.11.2019г до
окончателното вземането и направени
разноски от 50лв. юрисконсултско възнаграждение и 62.99лв. платена ДТ.
Постъпило е възражение на длъжника, че не дължи
изпълнение на вземането по завоведта и след разпореждане на съда от
27.12.2019г в указания срок заявителят по заповедното производство е
предявил настоящия иск за сумите по издадената заповед.
Съдът намира предявените
установителни искове за допустими. Ответникът
е „потребител“ по смисъла на ЗПК, предявен е иск след проведено заповедно
производство, претендират се идентични суми на тези по издадената заповед по
чл.410 от ГПК.По отношение на тяхната основателност:
По делото е представен договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта *** от 28.11.2018г, подписан от
страните. Съгласно този договор кредиторът
отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит от 2500лв. като му издава
кредитна карта Master Card , която карта е
електронен платежен документ, представляващ пластмасова карта, върху която е
записана електронна информация. Картата позволява чрез нея да бъдат извършени
теглене в брой от банкомати, плащания чрез терминални устройства и др услуги,
посочени в приложението към договора. В договора е посочено, че лихвения
процент е 35%, върху усвоения кредитен лимит за времето на ползването му, ГПР е
44.90% Представен е СЕФ за предоставяне информация за такъв вид кредит като
информацията по него няма сила на
предложение за сключване на договор и не задължава кредитора да предостави кредиг.тния продукт , за който се отнася тази
информация, подписан едностранно от кредитора, като същият не следва да се
кредитира като доказателтво по делото. По делото е представен екземпляр от договора, съдържащ 9стр. за кредитодателя с подпис на клиента от
28.11.2018г, съгласно който се е извършило
следното усвояване чрез функционална покупка на изплащане по револвиращия
кредит на стока мотофреза модел *** количка *** на стойност
2390лв., като е наименовано усвояването на кредита ***. Посочено е, че сумата ще се погасява на 20 бр месечни вноски от по
148.43лв. с ГПР 28.64% и лихвен процент от 25.44% или в обща сума за изплащане
в развер на 2968лв. по представен погасителен план. Представена е фактура № ***/30.11.2018г за *** количка ***, получена стока на 30.11.2018г от Н.Г.Д. с уговорено плащане по банкова
сметка ***.02.2018г . посочено е, че
стоката е получена в испавност от клиента. Представена е обратна разписка от
Еконт експрес за пратка по *** като за приел се е подписал Н.Д..
Представена е покана от кредитора до ответника от 13.05.2019г, в която е
посочено, че последният е прекратил плащането на вноските на 01.02.2019г и че
дължи на кредитора 2674.34лв. главница,
336.33лв. договорна лихва, 2.98лв. обезщетение за забава или общо дължима сума
от 3013.65лв. с покана да плати сумите в 1седмичен срок от съобщението. Няма
данни за получаване на тази покана от ответника., получена от ответинка по делото на 23.01.2010г. Ищецът
твърди,че ответникът е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.02.2019г. съгласно
чл.16 от договора кредиторът е блокирал
кредитната карта по собствено решение поради
непащане на 1 или повече месечни погасителни вноски.. Съгласно
разпоредбата на чл.17 от договора при
забава на 1 или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обзщетение за забава в размер на действащата
законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска.
При просрочване на 2 или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер без да е необходимо
изпращане на съобщение.
По делото е представено писмо до ответника с плиложена пластика кредитна
карта, валидна до 12/21 с указания за активиране.
По делото е допусната ССчЕ и вещото лице дава заключение, че на 28.11.2018г ищецът е сключил договор за отпускане на револвиращ
потребителски паричен кредит с издаване и ползване на кредитна карта *** в размер на
2500лв. като същия ден е усвоена сума по договора чрез функционалността покупка
на изплащане по револвиращ кредит с горепосочения номер, чрез който е
финансирано закупуването на стоката *** количка *** на стойност
2390лв.. Начислено е оскъпяване на
стоката от 574.60лв. при 20бр. равни месечни вноски от по 148.43лв. при
ГПР 28.64% и лихвен процент 25.44%. „Д. К.“ООД *** е издало процесната фактира, посочена по-горе за продажба на процесната стока, посочена по-горе на „М. С. Е. Д.“ЕООД с МОЛ Н.Г.Д.. В случая кредитополучателят се е възползвал от
услугата „Покупка на изплащане в
мрежата от търговски партньори на кредитора“, посредством която е извършено плащане в полза на търговския
партньор „Д. К.“ ООД гр. *** за закупуване на процесната стока, описана по-горе. За тази услега не е
необходимо кредотополучателят да използва пластиката / кредитната карта/.Кредитът *** 28.11.2018г е усвоен чрез подписване
на договор за кредит *** и получаване
на стоката *** количка *** от старна на
ответника по делото.Кредитната карта е активирана на 03.12.2018г с първата
изтеглена сума от кредитния лимит в размер на 2394лв.-стойността на закупената
стока. На тази дата тази сума е усвоена от страна на „Д. К.“ ООД гр. *** по приложената по делото фактура за продажба на процесната стока съгласно
подписания договор за кредит ***, по който му е
отпуснат револвиращия кредит от 2500лв.
Съдът намира, че от събраните доказателства безспорно се установява
сключването на процесния договор за
отпускане на револвиращ потребителски паричен кредит с издаване и ползване на
кредитна карта ***, както е псочен начина на усвояване на сума по револвиращия кредит от 28.11.2019г.Налице
е отпуснат револвиращ кредит на ответника от 2500лв., частично усвоен чрез
кредитната карта за сумата от 2394лв.-стойност на закупена стока от „М. с. Е. Д.“ЕООД с МОЛ Н.Г.Д. на изплащане в мрежата от търговски партньори на
кредитора-ищец по делото. Същият е следвало да върне по използваната кредитна карта сумата от
2968.60лв. на 20 равни месечни вноски от
по 148.43лв., като е преустановил пащането на 01.02.2019г.Съдът не установява неравноправни
клаузи по договора. Липсват твърдяните от ответника противоречиви обстоятелства в посочването на
различни лихвени проценти и ГПР.
Посочениия лихвен процент и ГПР в
кредит *** стр1 от договора касаят оскъпяването на
вече усвоения кредит/ респективно част от револвиращия кредит, поради
използването на кредтната карта. Условията на договора за усвояването на сумата 2500лв, респективно част от нея са
ясно посочени в самия договор, подписан от клиента- кредитополучател. При
избраната от кредитополучателя
услуга на усвояване чрез функционалността покупка на изплащане по револвиращия кредит
с горепосочения номер без да се използва
пластиката от ответника с активирането й, е
усвоена сумата, равняваща се на стойността на покупката на стоката като
част от отпуснатия револвиращ
кредит по договора за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***, като сумата е оскъпена при условията на лихвения процент
и ГПР, посочени за използвнето на кредитната карта в стр1 от договора, която
сума с оскъпяването следва да се върне
по посочения на същата страница от договора погасителен план. Отделно съгласно
договора за ползването на револвиращия
кредит съгласно чл.14 от договора кредитополучателят дължи годишна лихва както е посочено в тарифата-стр
8 от договора, начислена върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на
ползването му.
Относно факта на настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита. По делото липсват доказателства да е
изпращано уведомление на ответника-длъжник за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита. Съгласно
ТР 8/2017 от 02.04.2019г на ВКС е преодоляна противоречивата практика
на съдилищата по въпроса допустимо ли е предявеният иск по реда на чл.422 ал.1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков
кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен за вноските с настъпил
падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ и ако е допустимо, по отношение на кои вноски следва да се уважи искът
– вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение или вноските с настъпил падеж до приключване на
устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл.422
ал.1 ГПК. Съгласно дадените в него разяснения, когато в производството не бъде
доказано, че претендираното вземане е изискуемо поради упражнено право на
кредитора да го обяви за предсрочно изискуемо, то съществуването на вземането
не може да бъде изцяло отречено и искът изцяло отхвърлен при безспорно
установено неизпълнение на същото вземане по отношение на вече падежиралите
вноски, като преценката на съда за основателността на иска следва да бъде
направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на
съдебното дирене в съответната инстанция. В настоящия казус всички вноски са
падежирали към този относим за спора момент- приключване на
съдебното дирене. Съдът намира, че при вземания,
основани на договор за потребителски кредит с клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски,
предсрочната изискуемост не настъпва автоматично дори и да има включена в съдържанието
на договора такава изрична уговорка, а е необходимо кредиторът да е уведомил
длъжника за упражняването на правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем
и това волеизявление да е достигнало до адресата. Действително разпоредбата на
чл.60 ал.2 ЗКИ, на чието тълкуване са посветени разясненията на т.18 от ТР №
4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, има за свой адресат банките, но липсва основание да
се приеме различен, по-усложнен режим на настъпване на предсрочна изискуемост
за вземанията на банките от този на небанковите финансови институции, след като
се касае до идентични като произход вземания, подчинени на изискванията на ЗПК.
Кредитодателят в случая е финансова институция, която извърша дейност,
регламентирана в ЗКИ и Наредба № 26 за финансовите институции, за която се
прилагат същите правила, каквито се прилагат и за банките, тъй като
кредитирането е правно регламентирана дейност и с оглед защита на потребителите
на такива услуги е необходимо да се прилагат еднакви правила, независимо от
субекта, който отпуска потребителския кредит. Нееднаквото третиране на банките и другите търговци, предоставящи заеми
и кредити, би нарушило принципа за правна сигурност и предвидимост в уредбата
на потребителските кредити, което е недопустим правен резултат. Разпоредбата на
чл.60 ал.2 ЗКИ е императивна и нейното тълкуване е подчинено на принципа за защита
на икономически по-слабата страна, поради което следва да се прилага във всички
хипотези на предоставяне на потребителски кредит. След като всички дължими от кредитополучателя вноски са изискуеми към
датата на приключване на устните състезания пред РС Павликети,
претенцията на ищеца пред районния съд - за установяване
съществуването в негова полза на вземане за главница е основателна.
Следва да се установи размерът на дължимата
главница. В заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК е претендирана
сумата от 2674.34лв. главница. От заключението на вещото лице е установено, че тази сума, претендирана като
главница представлява парично вземане, състоящо се от следните суми:
2394лв. стойност по отпуснатия по
договор за кредит *** на покупка на изплащане за закупуване на *** количка ***, 16лв.
такса / 4 бр. такси до 01.05.2019г/, 238.27лв. лихви по погасителен план / от първа
до пета вноска включително/, 28.07лв. лихва, начислена върху непогасените
главници по погасителен план.
Съдът намира, че претендираната от ищеца сума не
представлява главница, а е парично вземане, състоящо се от няколко компонента,
включително и лихви. Върху тази така наречена главница се претендират и лихви, като е недопустимо да
се начисляват лихви върху лихви. От друга страна в заявлението и в издадената
въз основа на него заповед е присъдена
на заявителя кредитор вземане с
наименование главница. По делото се установява, че главница в случая може да е
само и едиствено стойността на закупената стока – 2394лв. До тази сума следва
да бъде уважен главния иск от обективно
съединените установителни искове. Следва длъжникът да заплати на ищеца и
законната лихва върху уважената главница, считано от подаване на заявлението в
съда- 25.11.2019г до окончателното изплащане. За разликата до 2674.34лв.
претендирана главница искът следва да бъде отхвърлен., както и законната лихва
върху разликата между уважената и претендираната главница, счинато от подаване
на заявлението в съда до окончателното изплащане.Няма пречка ищецът да
претендира за другите видове суми, които не се включват в главницата, не са
главница, в отделно производство, стига
да са надлежно претендирани по видове и размер.
По отношение на останалите обективно съединени
искове за лихви: Претендира се
възнаградителна лихва от 336.33лв.Съгласно процесния договор ГПР е
44.90% като той представлява реалната цена на потребителския заем и е изразен
като годишен процент от общия размер на кредита. Вещото лице в заключението си
е посочило, че възнаградителната лихва върху
претендираната сума от 2674.34лв. за период 01.02.2019г до 09.05.2019г
/98дни/ , при горепосочения ГПР е 334.15лв. Претендираният период се мотивира
като началната дата е първата пропусната вноска, а крайният-дата на
изпращане на покана за доброволно изпълнение. В случая липсват каквито и да
било доказателства, че на 09.05.2019г е
имало изпращане на покана за доброволно изпълнение. По делото има представена
покана , наименувана“последна покана“ от дата 13.05.2019г без доказателства за
изпращането й и съответно за получаването й.Следователно претендираната
възнаградителна лихва се явява неоснователна и недоказана по период и
следователно и по размер и следва да бъде отхвърлена.
Претендира се мораторна лихва в размер на 138.73лв.
от 09.05.2019г до 11.11.2019г. Вещото лице в заключението си е посочило, че
мораторната лихва върху главница от
2674.34лв. за период 09.05.2019г до датата на изготвяне на заключението
03.08.2020г /463дни/ е 336.52лв., а върху същата главница за период 09.05.2019г
до 26.11.2019г-подаването на заявлението в съда е 150.06лв. Както посочих
по-горе неопределена остава претендираната началната дата на тази лихва-09.05.2019г. В случая липсват каквито и
да било доказателства, че на 09.05.2019г
е имало изпращане на покана за доброволно изпълнение. Следователно
претендираната мораторна лихва се явява неосноветлан и недоказана по период и
следователно и по размер и следва да бъде отхвърлена.
По отношение
на направените по делото разноски.
На основание т. 12 от ТР 4/2013 на ОСГТК на
ВКС съдът следва да се произнесе по направените разноски по заповедното
производство и по настоящото дело.С оглед изхода от спора, следва да бъде на ищеца да се присъдят направените по
заповедното производство разноски съразмерно уважената част по настоящото дело суми.
По заповедното производство са претендирани суми в размер на 3149.40лв. и са
присъдени разноски от 112.99лв., представляващи 62.99лв. платена ДТ и 50лв.
юрисконсултско възнаграждение. Представен е списък по чл.80 от ГПК.По делото е
уважена сумата от 2394лв. и следователно следва отвтникът да заплати на ищеца
направени разноски по заповедното производство съразмерно уважената част от
иска в размер на 85.89лв.
По отношение на направените по настоящото
дело разноски. По настоящото дело са претендирани
суми в размер на 3149.40лв. и са направени от ищеца разноски в размер
на393.98лв., от които 143.98лв. платена ДТ, 150лв. възнаграждение за вещо лице
и 100лв. юрисконсултско възнаграждение. Представен е списък по чл.80 от ГПК. По
делото е уважена сумата от 2394лв. и следователно следва ответникът да заплати
на ищеца направени разноски по настоящото дело съразмерно уважената част от
иска в размер на 299.48лв.
Ответникът претендира за направени разноски
съразмерно отхвърлената част от иска . Представя списък за направени разноски
по чл.80 от ГПК- направени разноски от 500лв., от които 150лв. платено възнаграждение за вещо лице и 350лв.
адвокатско възнаграждение.Съразмерно отхвърлената част от иска следва ищецът да
заплати на ответника сумата от 119.93лв. направени разноски по настоящото дело.
Или след извършена компенсация на разноските следва ответникът да заплати на
ищеца сумата от 179.55лв. направени по настоящото дело разноски.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът Н.Г.Д. с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на „БНП П. П. Ф. С.А П. чрез БНП П. П. Ф. С.А клон България гр.***,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.****, представляван
от Д. Д. – зам управител, с процесуален представител юрисконсулт Н.М. както
следва:2394лв./двехиляди триста деветдесет и четири лева/ главница по договор
за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта *** от 28.11.2018г, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда 25.11.2019г. до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от БНП
П. П. Ф. С.А клон България гр.***,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представляван
от Д. Д. – зам управител против Н.Г.Д. с ЕГН ********** *** за разликата от
уважената главница 2394лв. до претендираната главница 2674.34лв.,
претендираната законна лихва върху разликата от уважената главница 2394лв. до
претендираната главница 2674.34лв, считано от подаване на заявлението в съда 25.11.2019г. до
окончателното изплащане, сумата от 336.33лв. възнаградителна лихва от 01.12.2019г
до 09.05.2019г , 138.73лв. мораторна лихва от 09.05.2019г до 11.11.2019г , като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Н.Г.Д. с ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на „БНП П. П. Ф. С.А П. чрез БНП П. П. Ф. С.А клон България гр. ***,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представляван
от Д. Д. – зам управител сумата от 85.89лв./осемдесет и пет лева и
осемдесет и девет стотинки/направени разноски по ЧГрД№ 849/2019г на ПРС
съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Н.Г.Д. с ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на „БНП П. П. Ф. С.А П. чрез БНП П. П. Ф. С.А клон България гр.*** ,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, сгр 14, представляван
от Д. Д. – зам управител сумата от 179.55лв. /сто седемдесет и девет лева
и петдесет и пет стотинки/ направени разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ВМ