№ 659
гр. Пловдив, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20235300500996 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на З. К. В. от гр. С.,
ул.***, ЕГН **********, чрез пълномощника му по делото адв. С. Г.-Т.
против Решение №466 от 03.02.2023г., постановено по гр.д. №11999/2022г.
по описа на Районен съд- Пловдив, ІІ бр.с., в частта му, с която е бил
изменен размерът на дължимата от него издръжка на детето М.-М. З. В.,
ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на майка си К. Л.
С., ЕГН **********, като е увеличен от 127,50 лв. на 300 лв. месечно,
считано от 19.08.2022г. до навършване на пълнолетие на детето или
настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, за разликата над 200 лв. месечно. В жалбата се излагат
доводи за неправилност на решението в частта му за присъдения размер
на издръжката над 200 лв., считано от датата на подаване на исковата
молба, като се иска отмяната му в посочената част и отхвърляне на
исковата претенция за разликата над 200 лв. до присъдения размер от
300 лв. месечно. Ответната страна по жалбата- М.-М. З. В.,
ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на майка си К. Л.
С., ЕГН **********, чрез пълномощника си по делото адв. Д. П., иска
1
обжалваното решение да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата, като с оглед задължителните
указания, дадени в Тълкувателно решение №1/2013г. от 09.12.2013г. на
ОСГТК на ВКС може да приложи императивна материалноправна норма
дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване,
и не е ограничен от посоченото в жалбата, когато следи служебно за
интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършили
пълнолетие лица при произнасяне по въпроса за издръжката им.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на решение съдът намира
следното:
С обжалваното решение е бил изменен размерът на издръжката,
която жалбоподателят З. К. В. следва да заплаща на непълноолетната си
дъщеря М.-М. З. В., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието
на майка си К. Л. С., ЕГН **********, като същият е увеличен от 127,50
лв. на 300 лв. месечно.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.150 във връзка с чл.143, ал.2 от Семейния кодекс за изменение на
присъдена издръжка, дължима от родител на ненавършило пълнолетие
дете.
От фактическа страна по делото няма спор, а и се установява от
2
писмените доказателства, че ответникът З. К. В. е баща на ищцата М.-
М. З. В., като с влязло в сила на 06.02.2018г. съдебно решение е било
утвърдено споразумение, съгласно което той се е задължил да й
заплаща, чрез нейната майка К. Л. С., месечна издръжка в размер на
127,50 лв., считано от 01.02.2018г. Съгласно разпоредбата на чл.150 от
СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да
бъде изменена. Съгласно чл.142, ал.2 от СК минималната издръжка на
едно дете е равна на една четвърт от минималната работна заплата.
Доколкото към датата на подаване на исковата молба от
първоначалното определяне на издръжката е изминал период от повече от
четири години, през който нуждите на детето, както и цените на стоките и
услугите и минималната работна заплата, са нараснали, то са налице
основанията на чл.150 от СК за увеличаване на размера на издръжката.
По отношение на възможностите на бащата З. К. В. да предоставя такава
по делото се установява от писмените доказателства, че същият е
декларирал в годишните си данъчни декларации за 2020г. и 2021г. доходи
от стопанска дейност като едноличен търговец и от друга стопанска
дейност в размери съответно от 4849,90 лв. и 3750 лв. В периода м.
юни- м. септември 2022г. същият е работил по трудово правоотношение с
месечен облагаем доход в размер на 710 лв. От представените от
ответника вносни бележки е видно, че през 2022г. той е заплащал по
банков път по сметка на майката различни суми за издръжка и други
разходи на детето извън определената му месечна издръжка в размер на
127,50 лв. От представената служебна бележка, издадена от ЕТ
„АИППИМП Д-р В.С.“- гр. С., се установява, че ответникът има хронично
заболяване- неинсулинозависим захарен диабет и е на хрониотерапия. По
отношение на нуждите на детето по делото се установява, че същото е
записано в девети клас в Частна профилирана гимназия „Едмънд Бърк“-
гр. Пловдив. От показанията на разпитаната свидетелка Г.Л. се установява,
че бащата е заплатил таксата за записване на детето в училището в
размер на 500 лв., а майката е закупила учебниците и учебните помагала
на стойност 300 лв. и отделно дрехи. Майката давала джобни пари на
детето в размер на 5-10 лв. Според свидетелката на месец за детето се
давали минимум по 500 лв. Майката и детето живеели в жилище-
собственост на майката. По отношение на възможностите на майката по
3
делото се установява от представената справка от ТД на НАП- Пловдив, че
същата през 2021г. и 2022г. е работила на две места- в Община Марица и
в болнично заведение и е получавала месечен доход в размер на над
2000 лв. Съгласно чл.142, ал.1 от СК размерът на издръжката се
определя съобразно нуждите на лицето, което има право на издръжка, и
възможностите на лицето, което я дължи, като съгласно ал.2 от същата
разпоредба минималната издръжка на едно дете не може да бъде по-
малка от една четвърт от размера на минималната работна заплата.
Служебно известно е на съда, че минималната работна заплата за 2022г. е
в размер на 710 лв., а за 2023г.- 780 лв. При така установените
фактически обстоятелства съдът намира, че за издръжката на
непълнолетната ищца с оглед на възрастта й са необходими 500 лв.
месечно, които съгласно разпоредбата на чл.140, ал.3 от СК следва да
бъдат разпределени съобразно възможностите на двамата й родители. В
случая майката на детето има по- високи доходи то бащата, но в същото
време поема непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието
му. При това положение необходимата на детето издръжка тя следва да
поеме поравно /по 250 лв./ от всеки от двамата родители. Ето защо
исковата претенция за увеличаване на размера на дължимата от бащата
издръжка е основателна и следва да се уважи до размера от 250 лв.,
която сума е във възможностите на бащата да заплаща предвид доходите
му и размера на заплащаните от него до момента суми. По изложените
съображения съдът намира, че въззивната жалба е частично основателна, а
обжалваното решение е неправилно в частта му, с която е присъдена
издръжка за периода от датата на подаване на исковата молба за
разликата над 250 лв. до 300 лв. месечно. Ето защо решението следва
да се отмени в посочената част, като се постанови отхвърляне на
претенцията за издръжка за разликата над 250 лв. до присъдения размер
от 300 лв. месечно. В частта му, с която е била присъдена издръжка в
размер на 250 лв. месечно, обжалваното решение е правилно и следва да
се потвърди, тъй като така определеният размер е съобразен с нуждите
на детето и възможностите на ответника.
Тъй като въззивната жалба се уважава частично въззиваемата
страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените
във въззивното производство разноски за държавна такса, съразмерно на
4
уважената част от жалбата, а именно- 20,70 лв., а жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на К. Л. С. направените от нея разноски
за адвокатско възнаграждение за въззивното производство, съразмерно на
отхвърлената част от жалбата, а именно- 200 лв.
Независимо от частичната отмяна на обжалваното решение същото
не следва да бъде изменено в частта му за присъдената в полза на
бюджета на съдебната власт държавна такса. Дължимата държавна
такса за уважения размер на исковете за издръжка възлиза на 176,40
лв., а с обжалваното решение е присъдена по- малка сума, а именно-
82,80 лв.
С оглед частичното отхвърляне от въззивната инстанция за
претенцията за издръжка следва да бъдат преизчислени и дължимите на
ищцата разноски за първата инстанция. Същите са в размер на 400 лв.-
адвокатско възнаграждение, от които по съразмерност й се дължат 179,81
лв., поради което в частта му, с която са били присъдени разноски в
полза на ищцата за разликата над 179,81 лв. до 300 лв. обжалваното
решение следва да бъде отменено.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №466 от 03.02.2023г., постановено по гр.д.
№11999/2022г. по описа на Районен съд- Пловдив, ІІ бр.с., в частта му, с
която дължимата от З. К. В. от гр. С., ул.***, ЕГН **********,
издръжка на М.-М. З. В., ЕГН **********, действаща лично и със
съгласието на майка си К. Л. С., ЕГН **********, е била увеличена от
127,50 лв. на 250 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата
молба- 19.08.2022г. до настъпване на законоустановена причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена месечна вноска.
ОТМЕНЯ Решение №466 от 03.02.2023г., постановено по гр.д.
№11999/2022г. по описа на Районен съд- Пловдив, ІІ бр.с., в частта му, с
която дължимата от З. К. В. от гр. С., ул.***, ЕГН **********,
издръжка на М.-М. З. В., ЕГН **********, действаща лично и със
5
съгласието на майка си К. Л. С., ЕГН **********, е била увеличена за
сумата над 250 лв. до 300 лв. месечно, считано от датата на подаване
на исковата молба- 19.08.2022г. до настъпване на законоустановена
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
за забава върху всяка просрочена месечна вноска, както и в частта му, с
която З. К. В. от гр. С., ул.***, ЕГН **********, е осъден да заплати
на К. Л. С., ЕГН **********, разноски по делото за разликата над
179,81 лв. до присъдения размер от 300 лв. като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на М.-М. З. В., ЕГН **********, действаща
лично и със съгласието на майка си К. Л. С., ЕГН **********, против З.
К. В. от гр. С., ул.***, ЕГН **********, за увеличаване на размера на
издръжката за сумата над 250 лв. до 300 лв. месечно, считано от датата
на подаване на исковата молба- 19.08.2022г. до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска.
ОСЪЖДА М.-М. З. В., ЕГН **********, действаща лично и със
съгласието на майка си К. Л. С., ЕГН **********, да заплати на З. К.
В. от гр. С., ул.***, ЕГН **********, сумата от 20,70 лв.- разноски по
съразмерност за въззивното производство.
ОСЪЖДА З. К. В. от гр. С., ул.***, ЕГН **********, да заплати
на К. Л. С., ЕГН **********, сумата от 200 лв.- разноски по
съразмерност за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6