№ 1443
гр. Варна, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20223100501352 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба
на „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД срещу Решение № 1328/09.05.2022 г.,
постановено по гр.д. № 14229/2021 г. на РС - Варна, в частта, с която съдът е отхвърлил
предявените срещу А. К. Ч. искове за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 574.24 лева, представляваща
незаплатена цена за ползвани ВиК услуги за периода от 30.01.2018 г. до 22.02.2021 г., както
и сумата от 78.40 лева – обезщетение за забава, дължимо за периода от 29.03.2018 г. до
22.03.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата от 26.03.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
614/29.03.2021 г. по ч.гр.д. № 4446/2021 г. по описа на ВРС.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и
необоснованост. Поддържа се, че процесният водомер е с изтекъл срок на метрологична
проверка преди влизането в сила на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи (Наредба № 4/2004 г.). Цитира се заключението на вещото лице, според което до
30.04.2004 г. водомерът е отчитал реално, а след тази дата поради изтичане на срока на
метрологичната му проверка е начислявано минимално количество вода. Според въззивника
1
чрез бездействието си ответницата Ч. е възпрепятствала ВиК оператора да отчита обема на
потребена вода по метрологично годен водомер. Моли за отмяна на решението в
обжалваната част и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна А. К. Ч., действаща чрез назначен особен представител, оспорва
наведените от въззивника твърдения и поддържа липса на доказателства, установяващи
процесните вземания. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на съдебно-
деловодни разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
ВРС е бил сезиран с установителен иск от "Водоснабдяване и канализация - Варна"
ООД по реда на чл. 422, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца заплащането на ползвани и незаплатени ВиК услуги за обект, находящ се гр.Варна,
ул.“Огоста“ № 6, с абонатен №***** по издадени фактури за периода 30.01.2002г. до
23.02.2021г., за сумата от 2552.65 лева – главница за периода 26.11.2001г. до 22.02.2021г.; и
за сумата от 2186.89 лева – лихва за забава върху главницата за периода 01.03.2002г. до
22.03.2021г., ведно със законната лихва забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 26.03.2021г. до окончателното изплащане. В исковата
молба се излага, че ответникът е потребител на ВиК услуги за имот, находящ се на
посочения адрес и че претендираната сума представлява служебно определено количество
ВиК услуги поради изтекъл срок на метрологична проверка на водомера, съгласно методика,
регламентирана в чл. 39, ал. 5, т.1 от Наредба №4/2004г. на МРРБ, по 5 куб. м. месечно за
един обитател, при един живущ в обекта. Начисляването на ползваните ВиК услуги се
осъществявало чрез електронен карнет.
Назначеният особен представител на ответницата е подал отговор, с който оспорва
иска по основание и размер. Направено е възражение за изтекла тригодишна погасителна
давност за периодични плащания. Възразява се срещу служебното начисляване на
потребление. Излага се, че липсват доказателства, че е отказан достъп до имота и че
монтираният в жилището на ответницата водомер не е минавал повече от 10 г. проверка за
метрологична годност. Оспорва се доказателствената стойност на представената справка за
недобор. Отделно това се сочи, че от тази справка било видно, че до електромерът бил
осъществяван достъп до 03.05.2004 г. Твърди се, че в имота има монтиран водомер и
приложението на чл. 39, ал.5, т.1 от Наредба №4/2004г. на МРРББ било неправомерно.
ВРС е отхвърлил изцяло предявените искове. В необжалваната част решението на
първоинстанционния съд е влязло в законна сила.
2
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният по реда на чл. 422 от ГПК установителен иск с правно основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД възлага в тежест на ищеца да установи в условията на пълно и главно доказване
съществуването на договорна връзка с ответника, в изпълнение на която ищцовото
дружество е доставило до обекта, титуляр по партидата на който е ответника, твърдяното
количество вода и канализационни услуги през процесния период, срещу което има парично
вземане от ответника в претендирания размер, както и изпадането на ответника в забава.
Не се спори по обстоятелството, че ответницата е титуляр на партида с абонатен №
***** за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Огоста“ № 6, респ. е потребител на ВиК услуги,
предоставяни от ищеца на посочения адрес.
Спорно между страните във въззивното производство е реалното доставяне и
правилното отчитане на посочените от ищеца количества питейна вода и ВиК услуги с оглед
на обстоятелството, че до 30.04.2004 г. начислените количества са по реален отчет, а за
периода от 30.04.2004 г. до 22.02.2021 г., включващ и периода, очертан с въззивната жалба,
от ВиК оператора са начислявани служебно количества вода за всеки месец в размер на 5
куб.м., т.е. за един обитател на имота.
Видно от представената по делото справка за недобора на частен абонат А. К. Ч. по
партида с абонатен № *****, последният реален отчет на водомера на обекта е извършен на
30.04.2004 г. След тази дата ВиК операторът служебно е начислявал по 5 куб.м. вода на
месец, което е в съответствие с начина на отчитане за потребители, които нямат монтирани
водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, разписан в чл. 39, ал.5,
т.1 от Наредба №4/2004 г. на МРРБ. По делото не са налице данни след м. април 2004 г. да е
била извършвана периодична проверка на индивидуалния водомер в имота.
Съгласно чл. 34а, ал. 1 - 4 от Наредба № 4/2004 г. периодичните проверки на
индивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на изразходваното
количество вода се извършват през 10 години. Периодичните проверки се извършват по
искане и за сметка на потребителите като операторите са длъжни да осигуряват комплексна
услуга за сметка на потребителите, която включва демонтаж на индивидуалните водомери,
периодична проверка от лицата по ал. 2, монтаж и пломбиране. Когато длъжностно лице на
оператора установи потребители с непроверени индивидуални водомери съгласно ал. 1,
срокът за извършване на проверка на водомерите е три месеца. В случай че след изтичането
на този срок не е извършена периодична проверка на водомерите, количеството
изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6, т.е. по пет куб. м. месечно на
обитател, завишени с още един куб. м. на всяко тримесечие. Разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от
наредбата предвижда показанията на водомерите да се отчитат с точност до 1 куб. м за
период не по-дълъг от шест месеца. Съгласно ал. 4, при невъзможност за отчитане на
водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия представител потребителят е
длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време извършването на отчитането в
3
срок не по-дълъг от една година от последното отчитане. Съгласно Общите условия на
ищцовото дружество за битови потребители периодът на отчитане на индивидуалните
водомери е не по-дълъг от 3 месеца – чл. 20, ал. 1, т. 2 от ОУ. Съгласно чл. 22, ал. 3 от ОУ
при невъзможност за отчитане поради отсъствие на потребителя или негов представител
същият е длъжен да уточни с ВиК оператора извършване на отчитането в удобно за двете
страни време в срок не по-дълъг от шест месеца от последното отчитане.
По делото е допусната ССчЕ, която освен да изчисли размера на претендираните
вземания е имала за задача да извърши проверка в имота и да установи дали има монтиран
водомер, какъв е неговият фабричен номер, кога е монтиран, извършван ли е метрологичен
контрол на водомера и кога. Тези задачи са поставени на експертизата за доказване на
възражението на ответната страна, че в имота има монтиран водомер, поради което
приложението на чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба №4/2004г. на МРРББ е било неправомерно.
На така зададените въпроси вещото лице не е могло да отговори, за което посочва
като единствена причина неосигуряването на достъп в имота. При изслушване на
заключението в съдебно заседание вещото лице поддържа изложеното в представеното
заключение, че е отишло на адреса на определена дата, установило е, че в имота (къща с
двор) има хора – живеело се е в имота, чувала се е музика, но никой не отворил, поради
което вещото лице не могло да извърши възложената му проверка на водомера.
Процесуалният представител на ответната страна не е оспорил изложените от вещото
лице в писменото заключение и потвърдени устно в съдебно заседание причини да не се
даде отговор на съществените за изясняване на делото от фактическа страна въпроси дали в
процесния имот е имало монтиран водомер, същият отчитал ли е реално доставяна в имота
вода, респ. какви са били неговите показания, бил ли е метрологично годен.
Фактическата невъзможност вещото лице да извърши проверка на място в имота,
преценена в съвкупност с данните по делото, че от двадесет години насам ответницата не
живее на адреса, удостоверено от длъжностното лице по призоваването по сведения на
съседка Ю.М.Д. (л. 92 ВРС), и липсата на твърдения и данни след 2004 г. абонатът да е
изпълнил задълженията си да осигурява реален отчет поне веднъж на шест месеца и да
поиска проверка на средството за измерване, дават основание на съда да приеме, че са били
налице предпоставките предвидени в чл. 34а от Наредба №4/2004 г. ВиК операторът да
начисли служебно консумация на вода в размера, посочен в чл. 39, ал. 5, т.1 вр. ал. 6 от
наредбата.
На основание гореизложеното, обжалваното решение ще бъде отменено в
обжалваната част като неправилно и вместо това, предявените искове ще бъдат уважени до
посочените в жалбата размери, които съответстват на изчисленията на вещото лице за
релевантния период.
С оглед изхода на спора, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на въззивника
"Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД следва да бъдат присъдени сторените в
производството пред ВОС съдебно-деловодни разноски в размер на 150,00 лева
4
възнаграждение за особен представител и юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 100,00 лева, или общо 250 лева. Въззивникът – ищец в
първоинстанционното производство – има право на сторените през ВРС разноски
съразмерно на уважената част от иска, които за исковото производство се определят в
размер общо на 173,06 лева при определено от съда възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 200 лева, а за заповедното – в размер на 19,96 лева при определено от съда
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1328/09.05.2022 г., постановено по гр.д. № 14229/2021 г. по
описа на РС – Варна в частта, с която съдът е отхвърлил предявените от „Водоснабдяване и
канализация-Варна“ ООД срещу А. К. Ч. искове с правно основание чл. 422 ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 574.24 лева, представляваща незаплатена цена за ползвани ВиК услуги за периода
от 30.01.2018 г. до 22.02.2021 г., начислена по партида с абонатен № ***** за обект,
находящ се в гр. Варна, ул. „Огоста“ № 6, както и за сумата от 78.40 лева, представляваща
обезщетение за забава, дължимо за периода от 29.03.2018 г. до 22.03.2021 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата подаване на заявлението в съда –
26.03.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 614/29.03.2021 г. по ч.гр.д. № 4446/2021 г. по описа на ВРС, както
и в частта за разноските, и вместо това постановява:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А. К. Ч.,
ЕГН:**********, с адрес гр.Варна, ул.“Огоста“ 6, дължи на "Водоснабдяване и канализация
- Варна" ООД, ЕИК *********, сумата от 574.24 лева, представляваща незаплатена цена за
ползвани ВиК услуги за периода от 30.01.2018 г. до 22.02.2021 г., начислена по партида с
абонатен № ***** за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Огоста“ № 6, както и сумата от
78.40 лева, представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода от 29.03.2018 г. до
22.03.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата подаване на
заявлението в съда – 26.03.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение № 614/29.03.2021 г. по ч.гр.д. № 4446/2021 г. по
описа на ВРС.
ОСЪЖДА А. К. Ч., ЕГН:**********, с адрес гр.Варна, ул.“Огоста“ 6, да заплати на
"Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД, ЕИК *********, сумата от 443,02 лева
(четиристотин четиридесет и три лева и 2 ст.), представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски в заповедното и в исковото производство в т.ч. пред ВРС и ВОС, на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
В останалата – необжалвана част – решението на ВРС е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно
5
разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6