О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е №260737
гр. Пловдив, 18.03.2021 г.
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІ - ти гр.с. в закрито заседание на 18.03.2021
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА
КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Куршумова
в.ч.гр.д № 587 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. с чл.407 от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба на М.М.Г.,
ЕГН: **********,***, чрез пълномощника адвокат Д.Б., подадена срещу разпореждане
от 08.12.2020 г. постановено по ч.гр.д.№ 11949 по описа за 2020 г. на Районен
съд Пловдив, V бр.състав, по силата на което в
полза на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК: *********, е
издаден изпълнителен лист от 09.12.2020 г. за присъдените със Заповед №260525/05.10.2020
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК суми, както следва:599, 15
лева - главница за периода от 25.05.2018 г. до 08.06.2018 г., дължима по
договор за паричен заем № 165793 от 19.01.2018 г., сключен от длъжника със
„Сити Кеш“ООД, вземанията по който са прехвърлени на 24.09.2019 г. с приложение
№ 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
24.09.2019 г. на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД; 152, 59 лева -
обезщетение за забава за периода 25.05.2018 г. - 20.09.2020 г., ведно със
законна лихва върху сумата от датата на постъпване на заявлението в съда -
21.09.2020 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото в
размер на 25 лева - внесена държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение. Обжалваното
разпореждане се приема от жалбоподателя за неправилно. Твърди се, че длъжникът
е подал възражение по реда на чл.414 ГПК против издадената заповед, както и че
заявителят не е изпълнил указанията на заповедния съд да представи
доказателства за предявяването на иска в едномесечен срок от съобщението.
Поддържа се наличието на предпоставките за обезсилване на заповедта на
осн.чл.415, ал.5 ГПК, както и че вместо да обезсили заповедта по чл.410 ГПК,
районният съд незаконосъобразно постановил обжалваното разпореждане за издаване
на изпълнителен лист. Иска се уважаване
на депозираната частна жалба и отмяна на обжалваното разпореждане с присъждане
на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
Насрещната
страна по частната жалба - заявителят Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК: *********, е депозирал молба, с която
иска от съда, в случай, че не са налице предпоставките за издаване на
изпълнителен лист да отмени разпореждането за издаването на такъв, както и да
обезсили същия.
Въззивният съд, след като взе предвид
становищата на страните, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон,
намира за установено следното:
Подадената частна жалба е процесуално
допустима. Същата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в
законоустановения срок за оспорване, видно от приложени към делото
доказателства за това, насочена е срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт и е адресирана до компетентния съд.
Разгледана по същество, частната жалба
се явява основателна.
Със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК в полза на заявителя „Агенция за събиране на вземания
“ЕАД, ЕИК: ********* срещу длъжника М.М.Г., ЕГН: **********, са присъдени
следните суми: 599, 15 лева - главница за периода от 25.05.2018 г. до
08.06.2018 г., дължима по договор за паричен заем № 165793 от 19.01.2018 г.;
152, 59 лева - обезщетение за забава за периода 25.05.2018 г. - 20.09.2020 г.,
ведно със законна лихва върху сумата от датата на постъпване на заявлението в
съда - 21.09.2020 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото
в размер на 25 лева - внесена държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК е връчена на длъжника на 19.10.2020 г. На 23.10.2020
г. длъжникът М.М.Г., чрез пълномощника си адвокат Б. е депозирал възражение с правно основание чл.414 ГПК против
задължението по издадената заповед.
На основание чл.415, ал.1 ГПК заповедният
съд е указал на заявителя „Агенция за събиране на вземания “ЕАД, че може да
предяви иск срещу длъжника относно вземането си в едномесечен срок, съобщението
за което е връчено на заявителя на 04.11.2020 г. В указания срок заявителят не
е представил доказателства за предявяване на иск за установяване на вземането
си.
Последвало е постановяване на
обжалваното разпореждане от 08.12.2020 г., с което заповедният съд е разпоредил
да се издаде изпълнителния лист за присъдените суми със Заповедта за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д.№ 11949 по описа за
2020 г. на Районен съд Пловдив, V бр.състав.
При
така установеното от фактическа страна, настоящият състав на ПдОС намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 407, ал.1 ГПК, разпореждането с което се уважава или отхвърля, изцяло
или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва с
частна жалба в двуседмичен срок, който за молителя тече от връчване на
разпореждането, а за ответника от връчване на поканата за доброволно
изпълнение. При постъпила частна жалба по реда на чл. 407, ал.1 ГПК на преценка подлежат изводите на съответния съд относно изпълнение
условията на чл. 406, ал.1 ГПК.
В т.6 от ТР №4/18.06.2014 г. на ОСГТК на
ВКС е прието, че защитата на длъжника при подадено в срок възражение по чл.414 ГПК следва да се осъществи по реда на чл.407 ГПК, а именно чрез обжалване на
разпореждането за издаване на изпълнителен лист, доколкото при подадено в срок
възражение заповедта за изпълнение не е влязла в сила и няма основание за
издаване на изпълнителен лист.
В производството не е спорен въпросът,
че длъжникът е подал възражение с правно
основание чл.414 ГПК в срок, както и че в указания му срок заявителят не е
изпълнил указанията на заповедния съд да представи доказателства за предявяване
на иск за установяване на вземането си. Такива твърдения няма и в отговора на
частната жалба като според заявителя разпореждането следва да се отмени и
издадения изпълнителен лист да се обезсили в случай, че не са налице
предпоставките за издаването му.
Въззивният съд намира, че обжалваното
разпореждане е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Длъжникът
е подал възражение с правно основание чл.414 ГПК в предвидения за това срок, поради
което заповедта по чл.410 ГПК не е влезнала в сила. Същевременно е налице неизпълнение
от заявителя на указанията на съда да представи доказателства за предявяване на
иск за вземането си. С оглед на това, на основание чл.415, ал.5 ГПК заповедният
съд е следвало да обезсили заповедта по чл.410 ГПК. Не така е процедирал
заповедният съд, а напротив - разпоредил е издаването на изпълнителен лист, което
е в нарушение на процесуалния закон.
Гореизложеното обуславя необходимостта
обжалваното разпореждане да бъде отменено, а като последица да се обезсили и
издадения въз основа на него изпълнителен лист.
По разноските: Искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждането на разноски за адвокатско
възнаграждение ще се остави без уважение, поради липсата на представени
доказателства за договарянето и направата на същите за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Пловдивския окръжен
съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 08.12.2020 г. постановено по ч.гр.д.№
11949 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, V бр.състав.
ОБЕЗСИЛВА издадения в полза на „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД, ЕИК: *********, срещу М.М.Г., ЕГН: **********,***, изпълнителен
лист от 09.12.2020г. за присъдените суми
със Заповед №260525/05.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 11949
по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, V бр.състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.