Решение по дело №248/2021 на Районен съд - Сандански

Номер на акта: 99
Дата: 3 юни 2022 г. (в сила от 28 юни 2022 г.)
Съдия: Иван Йорданов Филчев
Дело: 20211250200248
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 май 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. Сандански, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Иван Й. Филчев
при участието на секретаря Галина Ас. Герганова
като разгледа докладваното от Иван Й. Филчев Административно
наказателно дело № 20211250200248 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното,
Производството е по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на В. ИВ. Б., ЕГН**********, с постоянен адрес в град ****, улица
„***“ №***срещу Заповед за задържане на лице рег. №339зз-***/02.05.2021г., издадена от
полицай при РУ Сандански.
С жалбата се иска отмяна на оспорената заповед като издадена при липса на фактически и
правни основания за задържането и допуснати съществени процесуални нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят Б., редовно призован се явява лично и с процесуалния
си представител адвокат В.. Дава обяснения. Защитника прави доказателствени искания. В
хода по същество представителя пледира както за признаване на задържането за незаконно,
поради липса на издадена към момента на осъществяването му писмена заповед, а също и за
отмяна на издадената в последствие такава, тъй като не са налице материално-правни
основания за задържането, а посоченото в заповедта основание - чл. 72, ал.1, т.7 от ЗМВР
насочва към други случаи предвидени със закон, но цитираната докладна записка не
установява основания за задържане. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата, административния орган издал оспорвания акт, а именно полицай
С. при РУ Сандански, редовно призован, се явява като поддържа заповедта като
законосъобразна и правилна. , не изпраща представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 02.05.2021 година свидетелите В.Ч. и Х.Ч. пазарували в магазин „***“ в град Сандански.
Около 09.30 часа излезли от магазина и след като оставили покупките в автомобила си
свидетеля Ч. отишъл да върне количката. Пред магазина, на пешеходна пътека бил паркиран
лек автомобил марка и модел „****“ с рег. №Е ****МХ. Ч. видял водача на автомобила,
който след като слязъл, отишъл да си вземе количка. Възмутен от действията на водача –
1
паркиране върху пешеходна пътека – макар и разположена на паркинга пред магазин
свидетеля Ч. направил забележка на водача на автомобила. Същият реагирал агресивно, взел
да отправя обидни думи и закани към Ч., като го блъснал с количката, която вече бил взел.
Тъй като били възмутен от поведението на лицето, Ч. се обадил на национален телефон
112. Оттам сигналът бил препратен на РУ Сандански. Дежурния в участъка изпратил на
място патрул в състав свидетеля В. и издалият заповедта С.. На място В. и С. установили
паркираният върху пешеходна пътека автомобил марка и модел „****“ с рег. № Е ****МХ.
Останали на място и около 09.55 часа към автомобила се приближил жалбоподателят Б..
Полицейските служители извършили проверка на документите и установили, че водач на
автомобила е Б.. Обяснили му повода на проверката – подаден сигнал за неправилно
паркиране и конфликт с пешеходец. Б. проявил агресия и към полицейските служители,
отправяйки обиди и закани към тях. Въпреки отправените предупреждение и разпореждания
на полицейските служители да преустанови поведението си, което станало достояние на
клиентите на магазина и което представлявало отправяне на обиди и закани към полицейски
служители по време на изпълнение на задълженията им Б. продължил да заплашва и да се
заканва на С. и В.. За действията на Б. било докладвано на дежурния в РУ Сандански, който
разпоредил същия да бъде доведен в РУ Сандански, където да бъде задържан. Б. бил
заведен в РУ Сандански, където бил задържан със заповед по ЗМВР рег. № 339зз-***за срок
от 24 часа, издадена от С.. В същата като основание за задържането било посочено чл.72,
ал.1, т.7 от ЗМВР – в други случаи, определени със закон, във връзка с докладна записка
№339р-***/2021г. по описа на РУ Сандански.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните в
хода на производството гласни доказателства – обяснения от жалбоподателя, показания на
свидетелите В.Ч., Х.Ч., Т. В. – и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства – заповед за задържане на лице рег.№339зз-****/02.05.2021г., докладна
записка рег.№339р-****/02.05.2021г. фиш за спешна медицинска помощ, декларация от
задържано лице, разписка за върнати вещи, протокол за обиск на лице. Съдът намира
посочените източници за безпротиворечиви, съответни едни на други, като не са налице
основания за съмнение в автентичността или достоверността, на който и да е от
приложените документи, като същите поотделно и в своята съвкупността допринасят за
изясняване на делото. Съдът кредитира показанията на свидетелите, като приема
обясненията на Б. за израз на неговата и на защитника му теза. Установените в обясненията
на Б. и показанията на свидетелите В. и Х.Ч. съдът не намира за необходимо да обсъжда
детайлно, доколкото конфликтът между Х.Ч. и Б. не е основанието за задържане на
последния.
При така приетата за несъмнена фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от
правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащо на съдебен контрол действие
на администрацията, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл.72, ал.1 от ЗМВР, правомощия да задържат лица имат "полицейските органи", а
такива съгласно чл.57 от ЗМВР са служителите на изчерпателно изброените структурни
звена на МВР, които осъществяват някоя от посочените в чл.6, ал.1, т.1-3, 7 и 8 от ЗМВР
дейности.
На следващо място заповедта за задържането е издадена в писмена форма, и препис от
същата е връчен на лицето, а жалбоподателят в нарочна писмена декларация е удостоверил,
че е запозната с правата си във връзка със задържането, както и кои от тях желае да
упражни. Тук е мястото във да се отбележи, че обстоятелството, че заповедта не е била
връчена на лицето в момента на задържането й, само по себе си не води до
незаконосъобразност на същото, като спецификата на задържането по реда на ЗМВР като
форма на принудителна административна мярка, с незабавно действие, както и езиковото
тълкуване на нормата на чл.74 от ЗМВР предполага съставянето на заповед в писмена
форма да се извършва след фактическото задържане на лицето.
В настоящия случай обаче не са ясни нито правните, нито фактическите основания за
2
задържането, като същите немогат да бъдат изведени от съдържанието на заповедта. В
същата е посочено, че задържането е осъществено на основание чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР – в
други случаи, определени със закон, във връзка с докладна записка №339р-****/2021г. по
описа на РУ Сандански. Нормата на чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР, допуска задържане на лица да
се осъществява освен в разписаните в ЗМВР хипотези, и в други случаи, предвидени в
закон, т. е. нормата има бланкетен характер, поради което, за да е изпълнено изискването за
надлежно формулиране на нормативното основание на задържането, същата следва и да е
коректно запълнена чрез посочване на разпоредба от друг нормативен акт, която позволява
извършване на задържане на лица за срок до 24 часа. Вписаната в процесната заповед
докладна записка е напълно неотносима към текста, защото не се касае за правна норма и
същевременно не става ясно какво общо има задържаното лице с докладната записка.
Самата докладна записка е изготвена след задържането на Б., поради което и по никакъв
начин същата не би могла да бъде основание за задържането му.
Предвид на това, доколкото заповедта не съдържа валидна препратка към разпоредба от
друг закон, която да предвижда възможност за задържане на лица, то в същата всъщност
липсва правно основание за издаването й. Простото вписване във формуляра за изготвяне на
заповедта на произволни правни норми само по себе си не означава, че е изпълнено
изричното изискване на чл.72, ал.4 от ЗМВР.
Най-сетне заповедта въз основа, на която е осъществено задържането на жалбоподателя Б.
не съдържа каквито и да фактически основания за издаването си, като въобще липсва
изложение на обстоятелствата провокирали задържането, респективно наложили
ограничаване на правото на свободно придвижване на лицето.
Предвид на изложеното съдът намира, че задържането на жалбоподателя се явява
незаконосъобразно, като в издадената заповед не е формулирано валидно правно основание
нито пък са изложени фактически основания за задържането, които да позволят на съда да
извърши контрол върху приложението на материалния закон или основателността на
действията.
Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК жалбоподателят има право на
присъждане на съдебни разноски- възнаграждение, заплатено на един адвокат, и заплатената
държавна такса, за което е направено съответно искане. Съгласно приложения Договор за
правна защита и съдействие от страна на жалбоподателя е заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева, а съгласно приложена вносна бележка за разглеждане
на жалбата е заплатена и държавна такса в размер на 10 лева. Срещу размера на
претендираното възнаграждение не е направено възражение за прекомерност, поради което
и предвид доказаното заплащане на претендираното възнаграждение искането следва да
бъде уважено. Пълният размер на заплатената от жалбоподателя сума, както и внесената
държавна такса за разглеждане на жалбата следва да бъдат присъдени в полза на
жалбоподателя и възложени в тежест на административната структура, към която се числи
органа, издал заповедта, а именно ОД на МВР Благоевград.
Така мотивиран и на осн. Чл.72, ал.4 от ЗМВР, СЪДЪТ,

РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице рег. №339зз-****/02.05.2021г., издадена от полицай
Д. В. СТ. при РУ Сандански.
ОСЪЖДА ОД на МВР Благоевград да заплати на В. ИВ. Б., ЕГН**********, с постоянен
адрес в град ***, улица „***“ №***сумата от 610.00 /шестстотин/ лева за разноски по
делото, както и в случай, че не изпълни доброволно в срок задължението за заплащане на
присъденото възнаграждение, на основание чл.190, ал.2 от НПК да заплати по 5 лева за
служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт
3
и по сметка на Районен съд Сандански.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
Благоевград в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
4