Р Е Ш
Е Н И Е
№ 93/12.02.2018 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в открито съдебно заседание
на девети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав :
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретар А*** и с участието на прокурора Г.А***
разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 34/2018 г. по описа на Административен съд Монтана
Производство е по реда на чл.208 и
сл.АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Обжалва се решение от 17.11.2017 г. , постановено по АНД № 294/2017 г. по описа на Районен съд Берковица, с което е отменено наказателно постановление № 4 /11.05.2017 г. на директора на ОД на МВР Монтана. Със същото на основание чл.45, ал.3 от Закона за закрила на детето/ЗЗкрД/ е наложена глоба в размер на 300 лева на Л.М. ***, в качеството на лице полагащо грижи за отглеждането на непълнолетния Б*** М*** Г*** , за нарушение по чл.8, ал.3 и 4 от ЗЗкрД,.
Касационният жалбоподател намира, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения и неправилно приложил материалния закон, съставляващи касационни основания за атакуване на неговия съдебен акт. По- конкретно съдът не е съобразил, че в производството не е оспорено, че административнонаказаното лице е приемен родител, за което към касационната жалба е приложено решение по описа на същия РС Берковица. Касаторът намира, че решението е неправилно и необосновано, т.к. в същото не е посочено кои са съществените нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че в НП неправилно е отменено, т.к. безспорно е установено нарушение и неговият извършител по ЗЗкрД, поради което необосновано и неправилно е отменено издаденото НП.
Ответната страна, оспорва жалбата, твърди правилност на оспорваното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава заключение за неоснователност на жалбата, в хода на административнонаказателното производство не са събрани доказателства, че касаторът е лице по чл.8 от ЗЗкрД или следва да намери приложение чл.28 ЗАНН.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалвания съдебен акт е неблагоприятен, при което същата е допустима. Разгледана по същество е основателна. Обжалваното решение е валидно, допустимо, но е неправилно.
Съгласно чл. 218, ал.1 от АПК, Административен съд - Монтана разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, а на основание ал.2 провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Предмет на правен спор пред районния съд е законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление, издадено въз основа на съставен АУАН № 5/ 09.05.2017 г. за същото деяние. Актът е подписан от адресата без възражения.
Процесното НП е издадено за нарушение на чл. 8, ал.3 и 4 от ЗЗкрД, съгласно който родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20,00 ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст и те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст. Очевидно в случая става въпрос за непълнолетно, което е било на обществено място след 22.00 часа, по който въпрос няма спор. Санкцията е наложена на основание чл. 45, ал.3 от ЗЗкрД, съгласно която разпоредба „Родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл. 8, ал. 3, или родител, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което не осигури придружител по чл. 8, ал. 4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение - с глоба или имуществена санкция от 500 до 1000 лв.” В случая, според настоящия състав, в производството не се спори, че административнонаказаното лице Л.М. К*** е „ лице полагащо грижи..” детето е настанено в семейството на Л. и Д*** К*** - леля и чичо на детето. Относно установеността на нарушението нито пред административнонаказващия орган, нито пред въззивния съд не са представени годни доказателства за противното, а относно посоченото, че „ Л.М. К*** полага грижи за детето Б*** ..”, не са направени възражения.
Настоящият състав не намира, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, още повече не може да провери какви нарушения е установил въззивният съд , предвид посоченото от него на стр.2 от решението ”..Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждане на административно наказателното производство установи, че в хода на същото са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно…”, т.е. не са посочени конкретните съществени нарушения.
Настоящият състав не споделя и изложеното от въззивния съд, че в производството не са ангажирани доказателства, че лицето Л. К*** е лице полагащо грижи за детето Б*** , т.е. че тя не е субект за вмененото и нарушение, т.к. този факт не е оспорен от административнонаказаното лице, като не е имало пречка ако съдът е намерил този факт за недоказан, същият да бъде установен в производството. Не се споделят и изводите, че в случая”.. деецът следва да съзнава, че детето се намира на обществено място след 22 часа..” Съгласно разпоредбите на чл.8 от ЗЗкрД – ал.3” Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20,00 ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст.”, ал.4” Ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, не могат да го придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст.”
Настоящият състав счита, че при издаване съставяне на АУАН и издаване на
процесното НП, от административнонаказващия орган не са допуснати съществени процесуални нарушения. Правилно и безспорно е установено, че Л.М. К*** като лице полагащо грижи за детето Б*** М*** Г*** е осъществила нарушение, като са посочени две алинеи, ал.3 и 4 на чл.8 ЗЗкрД. Същата е подписала АУАН без възражения. В жалбата до въззивния съд лицето излага доводи, че е упражнявала контрол за детето Б*** , но т.к. работи в Монтана, не може винаги да е сигурна къде е и, че се касае за инцидентен случай, моли за намаление на глобата. Съдът необосновано първо сочи, че са налице съществени процесуални нарушения, без да е ясно какви, от друга страна излага доводи относно обстоятелства по които не се спори в производството. Изложените доводи не се подкрепят доказателства, установени в производството. Настоящият състав не намира основания за прилагане на разпоредбата на чл.28 ЗАНН, т.к. се касае за защита на непълнолетно дете, още повече, че грижите за него са поверени на лелята и чичото с решение на съда.
При събирането на доказателствата и тяхната преценка административно наказващият орган, още повече съдът следва да се ръководи от твърденията и възраженията, направени от страните, същите следва да бъдат проверявани и преценявани в цялост, в светлината на събрания доказателствен материал. Достигайки до противоположния извод въззивният съд е постановил едно неправилно и немотивирано решение, което като противоречащо на материалните и процесуални правила, следва да бъде отменено, като бъде потвърдено издаденото НП.
Въз основа на горното и на основание чл. 221, ал.2,
предл. второ, във вр. с ал.1,
във вр. с чл. 222, ал.1 от АПК, във вр. с чл. 63 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
Отменя решение от 17.11.2017 г., постановено по АНД № 294 от 2017 г. по описа на Районен съд Берковица.
Потвърждава наказателно постановление № 4/11.05.2017 г. на директора на ОД на МВР Монтана.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: