ОПРЕДЕЛЕНИЕ
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение , VІІ състав, в
закрито заседание на 29 март 2017 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
при секретаря …………………………………………………. и с участието на
прокурор …………………………………………………………разгледа
докладваното……. от съдията МИШОВА……………. гр. дело № 220 по описа за 2017 година.
Производството по делото е образувано по искова молба
от З.К.С. и М.З.К.
срещу В.Б.Ч., с която са предявени няколко обективно съединени иска. Производството по делото е оставено без движение с указание по редовността
на исковата молба. На ищеца З.К.С. е предоставена правна помощ и е назначен
служебен адвокат – адв. З.С.. Същата е заявила по делото с молба от 28.02.2017
г., че не е достатъчно компетентна за сложния казус. Затова съдът е поискал АС
Стара Загора да посочи друг адвокат. С писмо от 13.02.2017 г. АС на АК Стара
Загора сочи за служебен адвокат А.Г.М., който следва да бъде назначен.
С
молба от 10.03.2017 г. ищецът М.З.К.
заявява във връзка с дадената му възможност да вземе изрично становище по това
дали оттегля предявените от него искове или заявлението му в молба-отговор от
05.09.2016 г. „М.З.К. няма да участва в делото по никакъв начин, като приключва
участието си в настоящите обяснения.” се отнася само до това, че лицето няма да
се явява в съдебно заседание, като поясни смисъла на това изречение, че не
оттегля исковете си, а заявлението му е относно това, че няма да се явява в
с.з. След като не оттегля исковата си молба, на ищеца М.З.К. следва да се
укаже, че исковата му молба е нередовна, което е констатирано от Казанлъшкия
районен съд в определение № 1519 от 24.08.2016 г. Ищецът М.З.К. следва да
посочи изрично исковете, които той лично предявява срещу ответника; в какъв
обем претендира правото на собственост и в какъв размер претендира обезщетение
за неимуществени вреди. Исковата молба трябва да бъде вписана, а за
производството трябва да бъде внесена държавна такса в размер на 4% върху
¼ от данъчната оценка на имота, който е предмет на спора (1/2 от имота).
За внесената държавна такса следва да представи доказателства по делото. Съгласно
чл.72, ал.1 ГПК за предявените с една искова молба съединени искове се събира
държавна такса по всеки иск. Затова ищецът М.З.К. трябва да внесе и да
представи по делото доказателства за внесена държавна такса е за другите искове
– по чл.76 ЗН и чл.45 ЗЗД. Размерът на държавната такса по чл.76 ЗН се определя
по същия начин, както и размерът на държавната такса по иска за собственост –
върху ¼ от данъчната оценка на имота. Държавната такса по иска по чл.45 ЗЗД е 4% върху цената на иска. И в двата случая съдът не може да определи
размера на дължимата държавна такса, тъй като по делото не е представена
данъчна оценка, нито е конкретизиран размера на обезщетението, което този
ответник претендира за себе си. Затова следва да му се дадат указания да конкретизира
какви искове предявява и в какъв обем претендира права върху процесния
апартамент и за обезщетение, да посочи цената на всеки един от исковете, за
представи данъчна оценка, както и доказателства, че е внесъл държавна такса в
размер, определен по посочения по-горе начин. Също така следва да впише
исковата молба.
По
делото е постъпила молба от 22.03.2017 г. във връзка с предявените
установителни искове от ответника – за нищожност на дарение, обективирано в
н.а. № 184, т.ІІ, рег. № 3013, дело № 314 от 07.12.2012 г. и за признаване на
този нотариален акт за неистински, неверен документ. С молбата е представено
платежно нареждане за внесена държавна такса в размер на 160 лв., като се
поддържа, че исковете са неоценяеми. Съдът, като взе предвид изложеното в
молбата, намира, че нередовностите не са отстранени. Ищецът смесва основанията
за нищожност на сделката дарение и основанията за нищожност на нотариалното
удостоверяване, като твърди, че „обективираното в н.а. № 184…дарение на
недвижим имот е нищожно и не е произвело никакво действие…., защото нотариусът
е извършил това нотариално действие не е имал право да го извърши съобразно
нормата на чл.576 ГПК и това нотариално действие е нищожно…”. Затова още веднъж
съдът указва да ищеца, че исковата му молба е неясна. Ако предявява иск за
обявяване на нищожността на сделката дарение да посочи основанието за това.
Този иск не е неоценяем. Съгласно чл. 69, ал.1, т.4 ГПК исковете за
съществуване на договор са оценяеми и размерът на цената на иска се определя от
стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху
имот – от данъчната оценка, а ако няма такава – от пазарната цена на вещното
право. В този случай ищецът следва да внесе държавна такса в размер на 4% върху
¼ от цената на иска. В този случай исковата молба следва да бъде
вписана.
Ако
ищецът твърди, че нотариалното удостоверяване е нищожно, изрично да посочи
това. А ако счита, че поради нищожното нотариално удостоверяване е нищожна
сделката дарение, то отново този иск не е неоценяем. Съгласно чл. 69, ал.1, т.4 ГПК исковете за съществуване на договор са оценяеми и размерът на цената на
иска се определя от стойността на договора, а когато договорът има за предмет
вещни права върху имот – от данъчната оценка, а ако няма такава – от пазарната
цена на вещното право. В този случай ищецът следва да внесе държавна такса в
размер на 4% върху ¼ от цената на иска. В този случай исковата молба
следва да бъде вписана.
Ако
сочи, че нотариалното удостоверяване е
нищожно, то следва да има предвид, че е необходимо да обоснове правния интерес
от воденето на такъв установителен иск, както и да има предвид, че само при
наличие на правен интерес е допустимо, но не е необходимо нищожността по чл.567 ГПК да бъде заявена отделно с иск. Тези съображения се отнасят и до втория
инцидентно предявен установителен иск – за установяване, че посоченият по-горе
нотариален акт е неистински и неверен по отношение на ответника В.Ч.. Във
връзка с този установителен иск ищецът следва да конкретизира и основанията,
поради които счита, че нотариалният акт е неистински, като има предвид, че
според терминологията на ГПК неистински е родово понятие за неавтентичен и
неверен документ. Следва да се уточни за кой от двата вида става дума предвид
правната същност на нотариалното удостоверяване, както и предвид, че само
свидетелствещите документи могат да бъдат верни или неверни.
С
оглед на това съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА
за служебен адвокат на ищеца по делото З.К.С., адв. А.Г.М. за отстраняване на
посочените от съда в настоящото определение и в определението на съда от
24.08.2016 г. (стр.83-88 от гр.д. № 579/2016 г. по описа на Казанлъшкия районен
съд) нередовности по исковата молба в 1-седмичен срок от връчване на
съобщението.
РАЗПОРЕЖДА копие от определението на съда от
24.08.2016 г. (стр.83 и сл. от гр.д. № 579/2016 г. на Казанлъшкия районен съд)
за оставяне на исковата молба без движение с указания по редовността й, както и
копие от настоящото определение да се изпрати на адв. М..
УКАЗВА на ищеца М.З.К. в 1-седмичен срок от връчване на съобщението
да отстрани констатираните от съда нередовности и неясноти по исковата му
молба, в т.ч. да представи данъчна оценка на имота, доказателства за внесена
държавна такса, както и да впише исковата молба.
ОСТАВЯ без движение предявените от ответника В.Ч.
и му УКАЗВА в 1-седмичен срок от
връчването на съобщението да отстрани констатираните от съда нередовности по
предявените от него искове.
Копие на настоящото определение да се връчи на
адв. А.М., на З.К.С. като пълномощник на ищеца М.З.С. и на адв. С.Б. като
процесуален представител на ответника.
Делото
да се докладва след изтичане на 1-седмичен срок от връчване на съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: