Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260051
гр.С., 07 юли 2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
С.районен
съд, гражданска колегия в открито заседание на двадесет и втори април през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТ
БОРОВА
при
секретаря М. Л., разгледа докладваното от районния съдия ах.д.№1666 по описа на
съда за 2018 година и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 36 ЗОСИ.
Образувано е по жалба на Е.Г.М. срещу заповед
№ ЗК-1571 /
05.10.2018 г. на Кмета на Община С.,
изменена със заповед № ЗК-1777 / 13. 11. 2018 г., с която е учредено
право на преминаване в нейна полза и в полза
на М.М.М., в качеството им на собственици на поземлен имот с идентификатор 66425.507.176 по КК
на гр. С., през недвижим имот - поземлен имот с
идентификатор 66425.507.215 по КК на гр. С.,
собственост на А.В.А., като засегната част от учреденото право на преминаване е с дължина 42.18 кв.м. и площ 42.67
кв.м., съгласно приложена
схема, неразделна част от заповедта, при определено обезщетение в размер на 91.00 лева.
Изложените в жалбата доводи
касаят твърдения за неправилност на атакувания административен акт, поради
неговата незаконосъобразност, като считат, че определеният път с ширина от 2.00 метра е недостатъчен за
обслужването на имота с техника и не отговаря на изискванията за минималните
размери и площи при земеделските земи съгласно чл. 72 от ЗН и чл. 26 и чл. 27
от Наредба № 49 / 2004 г. за поддържане на КВС. Моли да бъдат отменени
издадените заповеди и спорът да бъде разрешен по същество, като съдът учреди
правото на преминаване с ширина на пътя от 2.5 метра.
Срещу процесната заповед
е депозирана и жалба от А.В.А., станала повод за образуването на гр.д. № 1672 / 2018 г. по описа на СРС. С определение № 346 / 06.02.2019 г.,
постановено по гр.д. № 1672 / 2018 г. е съединено за съвместно разглеждане гр.д. № 1672/2018 г. към
гр.д. 1666/2018 г., предвид общия предмет на обжалване.
В жалбата на А.В.А. се излагат
твърдения за незаконосъобразност и необоснованост
на процесната заповед. Поддържа се, че заповедта била издадена в
нарушение както на чл.36, ал.2 ЗОСИ, така и в нарушение на ЗУТ. Оспорва се обстоятелството, че
възприетия от административния орган вариант е единствения възможен за
осигуряване на достъп до обслужвания имот, оспорва процедурата, по която е
протекло административното производство. Излага доводи във връзка с обстоятелството,
че адресат на атакуваната заповед е лице, което не е собственик на засегнатия
имот, не са уведомени всички заинтересовани страни, поради което и не са взели
участие в административното производство. Оспорва
размера на определеното със заповедта обезщетение. Моли за отмяна на
атакуваната заповед.
Ответната страна – Кмета на Община С. не е депозирал
отговор, не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.
Заинтересованото лице М.М.М., намира, че
обжалваната заповед е незаконосъобразна и също моли да
бъде отменена и спорът да бъде разрешен по същество, като съдът учреди правото
на преминаване с ширина на пътя от 2.5 метра.
Всички останали заинтересовани
лица – С.Е.Н., Й.Г.К.
и М.С.С. не депозират отговори по жалбите.
По
допустимостта на жалбите:
Жалбите
са подадени в срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което са допустими.
По основателността на жалбите:
Според
разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗОСИ собственик или ползвател на селскостопанска земя,
която няма изход на обществен път, може да поиска от кмета на района или
кметството по местонахождението на имота, да му разреши право на преминаване
през съседните земи. В изпълнение на задължението си кметът на района или
кметството възлага на комисия от длъжностни лица да определи мястото за
преминаване, като се спазва изискването да се причинява най-малка вреда на
служещата земя, а също така да определи размера на обезщетението за вредите,
които се причиняват на тази земя.
В
настоящото производство се установи, че административното производство е
образувано по заявление за учредяване на право на преминаване в полза на
собствения на заявителя имот. В изпълнение на законовата разпоредба – чл. 36, ал. 2 ЗОСИ, кметът на Община С. е възложил на комисия от лица с нарочна заповед
да извърши оглед във връзка с възможността за достъп до съседен имот с
процесния, да определи трасе за това, да определи и размера на обезщетението за
вредите, които се причиняват на засегнатата земя. Комисята е изпълнила
указанията по заповедта, като е съставила Констативен протокол, като е приела,
че техническото решение за достъп до имота е през поземления имот на
жалбоподателите. Изготвена е и оценка на обезщетението за правото на
преминаване през този имот, която е приета на заседание на комисията. Издадена е по реда на чл. 36 ЗОСИ Заповед №
ЗК-1571/05.10.2018 г., с която е учредено възмедно право на преминаване на Е.Г.М.,
М.М.М. и Й.Г.К. през ПИ с идентификатори 66425.507.215, 66425.507.214 и
66425.507.175 с обща дължина 52.57 м и обща площ 53.00 кв.м, като от
приложената схема е видно, че е определен подход при право на преминаване –
1.00 м в една част и 1.5 м в останалата. Цитираната заповед е връчена на
заявителката Е.Г.М. на 05.10.2018 г., като на 10.10.18 г. същата е депозирала
жалба-възражение против тази заповед, тъй като счита за недостатъчно
определеното й място за преминаване през имот 66425.507.215 - с ширина 1, 50 м
и моли мястото за преминаване през този имот да се определи с ширина 2, 50м. Въз основа на тази жалба – възражение Кметът
на Община С. на осн. чл.
44, ал. 2 ЗМСМА и чл. 193, ал. 3 ЗУТ изменя своя Заповед №
ЗК-1571/05.10.2018 г., издавайки Заповед № ЗК-1777/13.11.2018 г., с която
мястото за преминаване е определено с ширина 2.00 м. Тази заповед е атакувана
пред СРС, като жалбоподателката Е.Г.М. счита същата за незаконосъобразна тъй
като не е предвиден достъпа, който е поискала с жалбата – възражение с цел
безпрепятствено достигане до собствения й имот, а жалбоподателят А.В.А. счита, че при издаване на заповедите са
допуснати процесуални нарушения, както и не са съобразени материално – правните
разпоредби, като е възможно правото на преминаване да не засяга собствения му
имот.
От
приетата по делото съдебно-техническа експертиза се налага извод за
основателност на жалбите, доколкото при постановяване на атакуваните заповеди
не е спазена разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба № 49 / 2004 г. за
поддържане на КВС, съгласно която ширината на подхода при право на преминаване
е 2.5 м за имоти в земеделска територия, като съществува възможност за достъп
до имота на заинтересованата страна с необходимата ширина. Вещото лице изразява
становище, че няма възможност за достъп до имота на жалбоподателката, без да се
засегне имота на жалбоподателя. В тази
част, съдът намира заключението на вещото лице за непълно, тъй като не е
изследвана в пълнота възможността правото на преминаване да не засегне имота,
собственост на жалбоподателя с оглед изразеното съгласие от собственика на ПИ
66425.507.214 същото да бъде учредено изцяло в неговия имот.
С
оглед на горното, съдът приема, че не са спазени изискванията на чл. 59, ал. 1,
т. 2 от Наредба № РД-02-20-5 / 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и
поддържането на КККР във вр. с чл. 27, ал.3 от Наредба № 49 / 2004 г. за
поддържане на КВС за ширина на частта, определяща правото на преминаване, както
и на изискването по чл. 36, ал. 2 ЗОСИ - да се причинява най-малка вреда на служещата земя. В случая правото
на преминаване не е съобразено нито с нормативната база, нито със
съществуващото на място положение, както и с изискването за причиняване на
минимални вреди на служещите имоти, което обуславя извода, че възприетия от
административния орган вариант за преминаване е нецелесъобразен.
Изложеното
дотук е достатъчно да се приеме, че процесните заповеди са незаконосъобразни, поради
което следва да се отменят, като административната преписка се върне на Община С.
за произнасяне съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането
на закона.
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, приложим по препращане от чл. 36, ал. 3 от ЗОСИ, ответника по жалбата следва да заплати сторените от
жалбоподателите разноски, които са в размер на 700.00 лева за жалбоподателката Е.Г.М.
и 1050.00 лева за жалбоподателя А.В.А..
Мотивиран
от гореизложеното, и на основание чл 172, ал. 2, предл. ІІ-ро във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, СРС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № ЗК-1571 / 05.10.2018 г. на Кмета на Община С., изменена със Заповед № ЗК-1777 / 13.
11. 2018 г. на Кмета на Община С. по жалба от Е.Г.М. с ЕГН ********** и А.В.А. с ЕГН ********** и при
участието на заинтересованите страни М.М.М., С.Е.Н., Й.Г.К. и М.С.С..
ИЗПРАЩА административната преписка на Община С. за
произнасяне, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на
закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Кмета на Община С., да заплати на Е.Г.М. с ЕГН **********
сумата от 700.00 / седемстотин /
лева – разноски по производството.
ОСЪЖДА Кмета на Община С., да заплати на А.В.А. с ЕГН ********** сумата от 1050.00 / хиляда и петдесет /
лева – разноски по производството.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване – аргумент от чл. 36, ал. 4 от ЗОСИ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: