№ 3291
гр. Варна, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20223110104572 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от Б. Б. Б.,
ЕГН:**********, пост. Адрес: гр. Варна, ул.”****”, № 24, съдебен адрес: чрез
адв. Н. Н. С. - АК Варна, сл. адрес: гр. Варна, ул. „****”, № 17, против
Общинско предприятие „****“ /****/ ****, седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ул. „****“, №1 представлявано от Директора си инж. ****, с която
е предявен иск с правно основание чл.357 от КТ за отмяна на Заповед №
36/14.03.2022 г. на Директора на ОП „****”, с която на Б. Б. Б.,
ЕГН:********** се налага дисциплинарно наказание „Забележка” за
нарушение на трудовата дисциплина.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното
право:
В исковата молба ищцата твърди, че работи в Общинско предприятие
„****" /****/ на длъжност Ръководител направление „****“ с място на работа
гр. Варна, ул. „****“ № 1. Твърди, че на 14.03.2022 г. й е връчена заповед №
36/14.03.2022 г. на Директора на ОП „****“, с която ми се налага
дисциплинарно наказание „Забележка“ за нарушение на трудовата
дисциплина. Твърди, че в обстоятелствената част на заповедта е посочено, че
във връзка с постъпил сигнал с вх. № 37817.01.2022 г., свързан с честите
1
откази на жители на с. Каменар да не си закупуват билети за обществен
транспорт и поставена от директора резолюция за „Предложения за
ефективни мерки и действия от страна на ОП „****“, лично без да изпълни
посочената резолюция, ищцата е провела телефонен разговор с длъжностно
лице - Кмета на с. Каменар относно подадения сигнал.Посочва се, че
естеството на проблема е изисквало по-специални действия поради това, че
се касае за лица от ромски етнос, които ежедневно пътуват до селото и
вероятно живеят там. Проблемът не касае отделен човек, който не си е
закупил билет, а засяга постоянни действия на маса от хора, поради което
решението е следвало да бъде взето на по-висше ръководно ниво,
включително от ръководни лица в Община Варна, както и евентуална намеса
на Общинска полиция.
Твърди, че в заключение се посочва, че ищцата не е изпълнила пряко
разпореждане на Директора, като без знанието и съгласието на прекия си
ръководител е предприела действия и е нарушила задълженията си по
длъжностна характеристика да не разпространява информация от служебен
характер, която би могла да увреди интересите на работещите и
предприятието.С това деяние ищцата е нарушила трудовата дисциплина по
чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ - неизпълнение на възложената работа; на чл. 187, ал.
1, т. 7 от КТ -неизпълнение на законни нареждания на работодателя си, на чл,
187, ал. 1, т. 8 от КТ - злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на
предприятието.
Твърди, че заповедта за дисциплинарно уволнение е незаконосъобразна,
защото при издаването й не са спазени изискванията на чл. 195 от Кодекса на
труда. Според тази императивната разпоредба, дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят,
нарушението и кога е извършено, наказанието и законовия текст, въз основа
на който се налага. Твърди, че оспорената заповед не съдържа необходимите
реквизити, посочени в цитираната законова разпоредба, а именно липсва
посочване кога и при какви обстоятелства е извършено нарушението, както и
доказателствата, които потвърждават извършването им. Тези обстоятелства са
абсолютно необходими за преценка съставлява ли извършеното нарушение на
трудовата дисциплина. Посочването в заповедта, като основание за
издаването й, само начл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7 и т. 8 от КТ не може да се приеме
за мотивиране на заповедта, след като не се излагат конкретни обстоятелства
2
и факти за извършването на нарушението и не са посочени и обсъдени всички
доказателства, които го потвърждават.
Счита, че заповедта е незаконосъобразна защото не е извършила
сочените нарушения на трудовата дисциплина - провеждане на телефонен
разговор с Кмета на с. Каменар за изясняване на всички относими факти,
свързани с подадения сигнал, съобразно дадените указания в поставената
резолюция от страна на директора на предприятието. Твърди, че в
длъжностната й характеристика, връчена й на 28.03.2018 г. изрично е
посочено, че при изпълнение на трудовите си задължения контактувам с
държавни и общински служби, институции и граждани, касаещи проблемите
по линиите на МГОТ и др. Твърди, че именно в изпълнение на това
задължение по длъжностна характеристика и в изпълнение на резолюцията на
директора на предприятие е провела разговор с Кмета на с. Каменар за
изясняване на подробности, свързани с подадения сигнал, за да може да
изпълни нареждането на работодателя. Счита, че провеждането на разговор с
длъжностно лице, в изпълнение на трудови задължения, във връзка и по
повод на изпълняваната работа не може да се квалифицира като нарушение на
трудовата дисциплина, за което да се наложи дисциплинарно наказание.
Счита, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като при нейното издаване
работодателят не е спазил разпоредбата на чл. 189 от КТ и не се е съобразил с
критериите, посочени в тази разпоредба относно тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника
или служителя. Липсата на мотиви в заповедта относно изложените критерии
прави невъзможна преценката за изпълнението на тази императивна законова
разпоредба.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от
ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен и
неоснователен. Твърди, че при издаването на Заповед №36/ 14.03.2022 г. и
налагането на съответното дисциплинарно наказание са спазени всички
разпоредби на Кодекса на труда. Заповедта съдържа всички необходими
елементи. Твърди се, че ищцата не е изпълнила свои служебни задължения, а
в същото време е превишила правата си.
Приема, че Заповед №36/ 14.03.2022 г. е обоснована и мотивирана и е
издадена в съответствие с процесуалнитеправила. Моли за отхвърляне на иска
3
като неоснователен и недоказан, както и за присъждане на сторените по
делото разноски.
В открито съдебно заседание ищеца, чрез проц. представител поддържа
изложеното в исковата молба. Ответната страна – редовно призована за с.з. се
представлява, като процесуалният й представител моли искът да бъде
отхвърлен и дисциплинарното наказание – потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
следното:
По делото не се спори, поради което съдът го намира за безспорно
установено, че страните се намират в трудово правоотношение, като Б. Б.
Б.работи в „****“ /****/ - Варна на длъжността – Ръководител направление
„****“.
Със Заповед № 36/14.03.2022 г. на Директора на ОП „****“, на ищцата
се налага дисциплинарно наказание „Забележка“ за нарушение на трудовата
дисциплина, на основание чл. 188 т. 1 от КТ, във връзка с чл.187, ал.1, т.3, т.7,
т.8 от КТ.Заповедта е връчена на работника лично на 14.03.2022г.
От текста на Заповедта се установява, че наказващият орган е приел, че
ищцата в качеството си на Ръководите е трябвало да предложи на Директора
на ОП **** мерки и действия за справяне със ситуацията предвид
обществената й значимост, а именно честит откази на жителите и пътуващите
до с.Каменар да си закупуват билети за градския транспорт. Естеството на
проблема изисквал по-специални действия поради това, че касае лица от
ромски етнос, които ежедневно пътуват до селото и вероятно живеят там.
Проблемът не касае конкретен човек незакупил билет за пътуване, а
постоянни действия на маса от хора, поради което решението е следвало да
бъде взето на по-висше ръководно ниво, включително от Ръководни лица в
Община Варна, както и евентуална намеса на Общинска полиция.Без да
изпълни дадената резолюция, лично, в качеството му на Директор бил
уведомен, че инж.Б.Б. е провела телефонен разговор с длъжностното лице
Кмет на с.Каменар относно въпросният подаден сигнал, касаеш жителите на
селото. Изтъква се, че са поискани от инж.Б.Б. три поредни обяснения с цел
максимално изясняване на ситуацията. От лицето са дадени обяснение, че
съгласно длъжностната характеристика за длъжността, в същата е посочено
4
взаимодействие със структури извън предприятието: „Контактува с държавни
и общински служби, институции, граждани, касаещи проблемите по линиите
на МГОТ и др. Наказващият орган приема, че цитираните правомощия не са
относими в конкретния случаи. Приема, че служителят/ищцата/не е изпълнил
пряко разпореждане на Директора; без знанието и съгласието на прекия си
ръководител е предприела действия, както и е нарушила задължението
съгласно длъжностната си характеристика да не разпространява информация
от служебен характер, която би могла да увреди интересите на работещите и
предприятието. Наказващият орган приема, че с тези си действия ищцата е
нарушила трудовата дисциплина в предприятието, Правилника за вътрешния
трудов ред в ОП ****, Длъжностната характеристика, Резолюция на
работодателя, което представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл.
187, ал.1, т.З -неизпълнение на възложената работа; чл.187, ал.1, т.7 -
неизпълнение на законните нареждания на работодателя и чл.187, ал.1, т.8 -
злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието.
От приложеното по делото лично трудово досие на работника се
установява, че с Допълнително споразумение №45/28.03.2018г. към Трудов
договор №27/28.12.2017г., ищцата Б.е преназначена от длъжност „Инженер
електроник“, на длъжност „Ръководител направление транспорт“ в ответното
дружество.
Приложена е подписана от ищцата длъжностна характеристика за
заемане на длъжност „Ръководител направление транспорт“ в ответното
дружество от 28.03.2018г. Съгласно длъжностната характеристика ищцата
има правомощия да контактува с държавни и общински служби, институции
и граждани, касаещи проблемите по линиите на МГОТ и др. Регламентирано
е, че при изпълнение на своите задължения не разпространява информация от
личен и служебен характер, която би могла да увреди интересите на
работещите и предприятието; длъжен е да бъде лоялен към работодателя, като
не злоупотребява с неговото доверие и не разпространява поверителни за него
сведения.
От приложен по делото Сигнал, постъпил в електронния портал на
Община Варна, относно установени ежедневни нередовни пътници в автобус
№23 се установява, че на 17.01.2022г. представляващия ответното дружество
– Лалев е изготвил резолюция до ищцата е третото неучастващо в делото
5
лице-**** със следния текст: “Предложение за ефективни мерки и действия
от страна на ОП ****“. В резолюцията не е посочен срок за изпълнение на
разпореждането.
Приложено е депозирано по електронна поща на 18.01.2022г.
Становище по жалба от **** ****.
Приложено е писмо, изпратено по ел.поща от Директора на ответното
дружество до ищцата от 21.01.2022г. с искане за обяснения до 25.01.2022г.
относно подадения сигнал и действията на ищцата.
С писмо по електронна поща от 25.01.2022г. ищцата отговаря на
Директора, в което заявява, че във връзка с подадения сигнал и
констатираните нарушения във връзка с незакупуването на превозни билети, е
провела разговор с Кмета на с.Каменар, който е изразил готовност да
съдейства за решаване на проблема.
С ново електронно писмо от 25.01.2022г. Директора на отв.дружество
изисква от ищцата писмени обяснения, защо не е предложила на него
писмено мерки, както и защо е провела обсъждане на проблема с Кмета на
с.Каменар.
С ново електронно писмо от 25.01.2022г. ищцата обяснява на Директора
на отв.дружество, че дружеството е в невъзможност да осигури непрекъснато
наличие на по двама контрольори по тези автобусни линии, поради което се
налага да се търси решение за превантивни мерки спрямо жителите на селото,
които пътуват „гратис“, чрез комуникация с личности, които имат авторитет в
тази общност. В тази връзка е провела разговор с Кмета на селото, който е
изразил готовност да съдейства.
С писмо изх.№107/09.02.2022г. Директор на ОП“****“ изисква от
ищцата писмени обяснениязащо не е предложила възможни действия и мерки
от страна на ОП **** по въпросния казус, които да бъдат предварително
обсъдени като план за действие, а е предприела действия на своя отговорност,
които не са били предварително обсъдени в ОП ****? В качеството си на
каква е провела работна среща под формата на телефонен разговор със кмета
на село Каменар?Била ли е изрично упълномощавана за провеждането на
такава работна среща със кмета на село Каменар? Определен е срок за
предоставяне на обясненията до 10.02.2022г.
С писмо вх.№109/11.02.2022г. до Директора ищцата изтъква, че е
6
предложила мерки обсъдени заедно със самия Директор и г-н **** **** и е
подготвен съвместно отговор на сигнал с вх,№СИГ22000217ВН/14.01.2022г.
(електронен вх,№186967) и вх.№37/17.01.2022 г. в ОП **** и съответно изх.
№90/03.02.2022 г. Заявява, че по длъжностна характеристика взаимодейства с
други структури извън предприятието: Контакти с държавни и общински
служби, институции и граждани, касаещи проблемите по линиите на МГОТ и
др. Заявява, че работни срещи не е провеждала.
С ново писмо изх.№115/11.02.2022г. Директор на ОП“****“ изисква от
ищцата нови писмени обяснения по поставените вече с писмо изх.
№107/09.02.2022г. и допълнителен въпрос:Ако за Вас тази среща-разговор с
длъжностното лице, изпълняващофункциите Кмет на село Каменар не е била
работна, защо сте обсъждалис въпросното длъжностно лице казус, който
касае проблеми, свързани сдейностите на ОП ****?
В отговор, с писмо вх.№122/18.02.2022г. ищцата заявява, че е
предложила мерки обсъдени със самия него, като прилага и отговора, на
който той е отговорил, че е съгласен с предложените отговор и мерки за
предприемане. Заявява, че не е провеждала работна среща с кмета на село
Каменар. Заявява, че при изпълнение на служебните си задължения стриктно
се придържа към фирмената етика и правомощията й, разписани в дадената й
длъжностна характеристика към трудовия ми договор, а именно „Контакти с
държавни и общински служби, институции и граждани, касаещи проблемите
по линиите на МГОТ и др.“ В срещите си разговор с различни длъжностни
лица се води единствено от това, да се извлекат ползи за ОП ****, а не вреди,
като това можело да бъде доказано от работата й през годините в
предприятието. Уверява Директора, че спазва неговите разпореждания.
От приложена разпечатка от електронна кореспонденция вх.
№122/18.02.2022г. се установява, че на 02.02.2022г. ищцата е изпратила до
Директора на отв.дружество информация за мерките, които следва да се
предприемат, както и проект на писмо-отговор до жалбоподателя с текст:
„Във връзка с Вашия сигнал предприемаме завишен контрол по линия №23,
като ще наблегнем на проверките в час пик.“. От същата разпечатка се
установява, че Директора на предприятието е отговорил „Добре, така
отговаряме на жалбоподателя“.
Приложено е писмо изх.№90/03.02.2022г. подписано от директор **** и
7
изпратено до лицето подало сигнала. От текста на писмото се установява, че
той е идентичен с този от електронно писмо от ищцата до Директора от
02.02.2022г., а именно: „Извършихме проверка във връзка с Вашия сигнал.
Предприемаме завишен контрол по линия №23, като ще наблегнем на
проверките в час пик.“.
С ново писмо изх.№161/04.03.2022г. Директора на ответното дружество
отново изисква обяснения от ищцата, а именно:Защо Вашето предложение за
мерки и действия от страна на ОП **** по въпросния казус правите едва след
извършени от Вас действия, които не са били обсъждани и съответно не са Ви
били разрешени? Държа да Ви напомня, че Вие ме уведомихте за Вашия
разговор, проведен по телефона със служебното лице, изпълняващо
функциите Кмет на с. Каменар на 21 Януари 2022 г., а цитираният от Вас Ваш
e-mail с предложения за мерки и действия от страна на ОП **** е с дата 02
Февруари 2022 г., т.е. след Вашия телефонен разговор със горепосоченото
длъжностно лице.В качеството си на каква сте провела телефонен разговор
със кмета на село Каменар, при който сте коментирали поставен пред ОП
**** проблем? Била ли сте изрично упълномощавана за провеждането на
такъв телефонен разговор със кмета на село Каменар, касаещ поставен пред
ОП **** проблем?Ако за вас този телефонен разговор със длъжностното
лице, изпълняващо функциите Кмет на село Каменар не е бил служебен, то
как бихте го определили? Ако не е бил служебен разговор, то защо сте
обсъждали с въпросното лице казус, който касае проблеми, свързани с
дейностите на ОП ****?
В отговор, с писмо вх.№160/09.03.2022г. ищцата обяснява, че е
предложила мерки обсъдени с Директора, както посочва и в предходния
отговор с Вх.№122/18.02.2022 г. Приложила и отговора, на който той
отговорил, че е съгласен с предложените отговор и мерки за предприемане.
Заявява, че не е провеждала работна среща с кмета на село Каменар. Заявява,
че при изпълнение на служебните си задължения стриктно се придържа към
фирмената етика и правомощията й, разписани в дадената й длъжностна
характеристика към трудовия договор, която е променена едностранно от
Директора и разписала на 07.03.2022 г. Заявява, че в срещите и разговор с
различни длъжностни лица се води единствено от това, да се извлекат ползи
за ОП ****, а не вреди. Това може да бъде доказано от работата ми през
годините в предприятието. Заявява, че в упоменатия разговор от 11.01.2022 г.
8
Директора заявил желание да ограничи нейните посещения в РУ на МВР на
територията на гр. Варна във връзка със завеждането на щети, което е факт.
Обсъдили липсата на доверие от негова страна, като засегнали изначалното
обстоятелство довела до тази ситуация.Уверява Директора, че спазва неговите
разпореждания, като има разлика между неизпълнения на разпорежданията и
неодобрение на изпълнението.
По делото е приложен Правилник за вътрешния ред в общинско
предприятие „****“-Варна, одобрен на 07.01.2015г.
Други доказателства не са представени от ответника.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд,
като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 357, вр. с чл. 188, т. 1 и чл.
187, т. 7от КТ.
Ищецът е оспорил законността на наложеното му дисциплинарно
наказание, поради което тежестта на доказване в процеса лежи върху
работодателя /чл. 154, ал. 1 от ГПК; решение № 1/2002 г. на ВКС, III г.о/,
което е указано на ответника с доклада на съда. Работодателя следва да
установи, че заповедта за уволнение е издадена при спазване изискванията на
чл. 193, ал. 1 КТ, че наказанието е наложено в сроковете по чл. 194 от КТ и в
съответствие с чл. 195 от КТ, и че работникът е извършил посочените
нарушения на трудовите му задължения, за които му е наложено
дисциплинарното наказание /решение № 544/2009 г. на ВКС, IV г.о/.
Елементи от съдържанието на съществуващо трудово правоотношение са
задължението на работника или служителя да изпълнява работата, която му е
възложена и да спазва трудовата дисциплина. Съгласно даденото в чл.186 от
КТ определение, всяко виновно неизпълнение на трудовите задължения е
нарушение на трудовата дисциплина, за което право на работодателя е да
наложи някое от изчерпателно посочените дисциплинарни наказания. Като
носител на това право работодателят следва да докаже при оспорване, че го е
упражнил законосъобразно, т.е. да установи, че е извършено дисциплинарно
нарушение, както и че действията във връзка с налагане на наказанието са
съобразени с процесуално и материално-правните норми. Съобразно
разпоредбата на чл.195 ал.1 КТ дисциплинарното наказание се налага с
писмена и мотивирана заповед на работодателя или упълномощено от него
9
лице, на база която съдът да извърши проверка за законосъобразност от
фактическа и правна страна на наложеното наказание. Императивно
изискване от процесуална страна е даването на обяснения от работника или
служителя в рамките на процедурата по налагането на наказания. По
същество работодателят следва да докаже, че е извършено дисциплинарно
нарушение, правилно е определено по тежест дисциплинарното наказание и е
спазена процедурата по налагане на наказанието.
Според разпоредбата на чл.195 ал.1 от КТ е необходимо да бъдат
посочени нарушителят, нарушението, момента на извършването му,
наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага, т.е. следва да
се опише всяко извършено нарушение от обективна и субективна страна, така
както го е възприел работодателят, като по този начин съдът има възможност
да провери дали е налице дисциплинарно нарушение, каква е тежестта му,
правилно ли е оценил и санкционирал работодателя конкретните факти.
По делото не е спорно, че между страните съществува трудово
правоотношение, по силата на което ищцата заема длъжността – Ръководител
направление „****“. Не е спорно, че със Заповед № 36/14.03.2022 г. на
Директора на ОП „****“, на ищцата се налага дисциплинарно наказание
„Забележка“ за нарушение на трудовата дисциплина, на основание чл. 188 т. 1
от КТ, във връзка с чл.187, ал.1, т.3, т.7, т.8 от КТ. Заповедта е връчена на
работника лично на 14.03.2022г. Преди издаване на заповедта неколкократно
са били поискани обяснения от работника по реда на чл. 193 КТ, които са
били дадени в писмена форма.
В съдържанието на атакувания акт–Заповед № 36/14.03.2022 г. на
Директора на ОП «****» е описана фактическа обстановка на действия
извършени от страна на ищцата нарушения, а именно: че ищцата в качеството
си на Ръководите е трябвало да предложи на Директора на ОП **** мерки и
действия за справяне със ситуацията предвид обществената й значимост, а
именно честите откази на жителите и пътуващите до с.Каменар да си
закупуват билети за градския транспорт. Естеството на проблема изисквал по-
специални действия поради това, че касае лица от ромски етнос, които
ежедневно пътуват до селото и вероятно живеят там. Проблемът не касае
конкретен човек незакупил билет за пътуване, а постоянни действия на маса
от хора, поради което решението е следвало да бъде взето на по-висше
10
ръководно ниво, включително от Ръководни лица в Община Варна, както и
евентуална намеса на Общинска полиция. Без да изпълни дадената
резолюция, лично, в качеството му на Директор бил уведомен, че инж.Б.Б. е
провела телефонен разговор с длъжностното лице Кмет на с.Каменар относно
въпросният подаден сигнал, касаеш жителите на селото. Изтъква се, че са
поискани от инж.Б.Б. три поредни обяснения с цел максимално изясняване на
ситуацията. От лицето са дадени обяснение, че съгласно длъжностната
характеристика за длъжността, в същата е посочено взаимодействие със
структури извън предприятието: „Контактува с държавни и общински
служби, институции, граждани, касаещи проблемите по линиите на МГОТ и
др. Наказващият орган приема, че цитираните правомощия не са относими в
конкретния случаи. Приема, че служителят/ищцата/не е изпълнил пряко
разпореждане на Директора; без знанието и съгласието на прекия си
ръководител е предприела действия, както и е нарушила задължението
съгласно длъжностната си характеристика да не разпространява информация
от служебен характер, която би могла да увреди интересите на работещите и
предприятието. Наказващият орган приема, че с тези си действия ищцата е
нарушила трудовата дисциплина в предприятието, Правилника за вътрешния
трудов ред в ОП ****, Длъжностната характеристика, Резолюция на
работодателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 194 ал. 1 КТ, дисциплинарните наказания
се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-
късно от една година от извършването му. Нормата на чл. 194 ал. 1 КТ е
императивна по своя характер, поради което съдът следи служебно дали са
спазени сроковете по чл. 194 ал. 1 КТ /в т.см. решение № 796/23.10.2008 г. на
ВКС по гр.д. № 1102/2006 г., IVг.о; /. В случая от приложените писмени
доказателства, а и от текста на самата заповед №36 не става ясно кога е
установено извършеното от ищцата нарушение. Дисциплинарното наказание
е наложено на 14.03.2022г., чрез личното връчване на Заповедта на същата
дата.
Освен, че не е посочено кога е установено/открито/ нарушението, в
Заповедта не е посочено и кога/на коя дата/ ищцата е извършила това
нарушение. Липсата на конкретика води до невъзможност на наказания да
обжалва по съдебен път дисциплинарното си наказание пълноценно, а освен
това при провеждане на съдебно обжалване поставя съда в невъзможност да
11
прецени конкретното деяние дали представлява основание за налагане на
съответното дисциплинарно наказание, от друга страна липсата на посочен
период в който е извършвано дисциплинарното наказание или дата на която
то е извършено води до невъзможност да се прецени спазени ли са законовите
срокове за налагане наказанието предвидени в чл. 194 от КТ.
Законодателя е въвел изискването заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание да бъде мотивирана /чл. 195, ал. 1 от КТ/ с
изчерпателно изброени елементи-нарушител, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. При
настоящия случай като нарушение е посочено „не изпълнил пряко
разпореждане на Директора; без знанието и съгласието на прекия си
ръководител е предприел действия, както и е нарушил задължението
съгласно длъжностната си характеристика да не разпространява
информация от служебен характер, която би могла да увреди интересите
на работещите и предприятието”, без да се сочи дата на извършване на
конкретното нарушение, или нарушения, дали основание за налагане на
дисциплинарна отговорност.
Наказващият орган приема, че с това е нарушил трудовата дисциплина в
предприятието, но не сочи в какво точно се изразява това нарушение, кога и
къде е извършено, както и къде е регламентирано, че определено действие на
ищцата представлява нарушение на конкретно изискване.
Прието е, че е нарушила Правилника за вътрешния трудов ред в ОП
****, без да се сочи кои разпоредби от този правилник и с кои свои действия
е нарушила ищцата.
Твърди се нарушение на Длъжностната й характеристика, без посочване
на конкретно задължение, което е нарушила.
Твърди се неизпълнение на резолюция на работодателя /съдът приема,
че макар и да не е изрично отбелязано, наказващият орган има предвид тази
от 17.01.2022г./. С нея представлаващия ответното дружество – Лалев е
възложил на ищцата и третото неучастващо в делото лице-**** със следния
текст: “Предложение за ефективни мерки и действия от страна на ОП ****“.
В резолюцията не е посочен срок за изпълнение на разпореждането, поради
което не може на ищцата да бъде вменена вина за неизпълнението й. Освен
това от приложените писмени доказателства - електронно писмо вх.
12
№122/18.02.2022г. ищцата заявява, че е предложила мерки обсъдени със
самия Директор, като прилага и отговора до подателя на сигнала, на който той
е отговорил, че е съгласен с предложените отговор и мерки за предприемане.
На следващият ден самият Директор е изпратил на лицето-подало сигнала
отговор с идентичен на предложения му от ищцата текст. Т.е. той се е
съгласил и одобрил нейното предложение относно мерките, които следва да
се предприемат.
На следващо място съдът намира, че работодателят не представи
никакви доказателства за констатацията си в Заповед № 36/14.03.2022 г., че
ищцата не е изпълнила законните нареждания на работодателя. Никъде в
самата заповед не се сочи какви са тези разпореждания, по какъв начин те са
стигнали до знанието на ищцата и по какъв начин и с кои свои действия, или
бездействия тя ги е нарушила.
Не се събраха каквито и да са доказателства и, че ищцата е
злоупотребила с доверието и е уронила на доброто име на предприятието.
Съдът приема, че нито едно от действията на ищцата, за които се събраха
доказателства в настоящото производство, не представлява подобно деяние.
В издадената Заповед № 36/14.03.2022 г. са цитирани текстове от
кодекса на труда и общи формулировки, без посочване на конкретни
действия, или бездействия на ищцата, които да съставляват дисциплинарни
нарушения, а това което е описано от своя страна не води до извод за
подобни.
Воден от горните съображения съдът намира, че липсват доказателства
ищцата да е извършила действие представляващо нарушение на трудовата
дисциплина и поради това наложеното дисциплинарно наказание се явява
неоснователно и следва да бъде отменено като се отмени и Заповед №
36/14.03.2022 г., в която то е обективирано.
Ищцата претендира разноски на осн.чл.78, ал.1 ГПК, но не предснтавя
доказателства за такива, поради което съдът не дължи произнасяне в тази
връзка.
При този изход на спора и съобразно материалният интерес на исковите
претенции, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в
общ размер от 50 лева в полза на Държавата на осн. чл. 78, ал.6, вр. с чл. 1
ТДССГПК и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
13
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ дисциплинарно наказание „ЗАБЕЛЕЖКА”, наложено на Б. Б.
Б., ЕГН:**********, пост. Адрес: гр. Варна, ул.”****”, № 24, на длъжност
Ръководител направление „****“ в Общинско предприятие „****“ /****/
****, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „****“, №1
представлявано от Директора си инж. ****, със Заповед №36/14.03.2022 г. на
Директора на ОП „****”.
ОСЪЖДА Общинско предприятие „****“ /****/ ****, седалище и адрес
на управление: гр. Варна, ул. „****“, №1 представлявано от Директора си
инж. ****, да заплати в полза на Районен съд Варна сумата от 50.00 лв. за
дължимата държавна такса по иска, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му, пред Варненски Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
14