Р Е Ш Е Н И Е
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІII-В въззивен състав, в публично съдебно заседание на първи ноември
през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
мл.
съдия АНЕТА ИЛЧЕВА
при участието на секретаря Юлия А., разгледа докладваното от мл.
съдия Илчева въззивно гражданско дело № 4300 по описа за 2017 г. по описа на
СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 2474 от 07.01.2017 г., постановено по гр. д. № 18833/2016 г. по описа на СРС, 113 състав, е отхвърлен
като неоснователен предявеният от „ДЗИ – Ж.” ЕАД срещу Х.П.Т. иск с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата 7 324,87 лева,
дължима на основание сключен договор за застрахователно агентство № 505-0090/17.01.2011 г.
Срещу така постановеното решение
е предявена въззивна жалба от ищеца „ДЗИ – Ж.” ЕАД, който счита решението за
неправилно и необосновано. Излага съображения, че първоинстанционният съд
правилно е възприел фактическата обстановка по делото, но неправилно е извършил
правна квалификация на спора и погрешно е приложил материалния закон, а именно
разпоредбата на чл. 114 ЗЗД. Твърди, че неправилно съдът е квалифицирал
задължението на ответника за връщане на сумите като такова за обезщетения и
неустойки и е приложил кратката тригодишна погасителна давност, тъй като то
предствлява вземане под условие.
В отговора на въззивната жалба ответникът,
Х.П.Т., твърди, че не е доказано сключването между страните на Анекс № 1 и
Анекс № 2 от 17.01.2011 г. Счита задължението на ответника за връщане на част
от сумите за санкция за неизпълнение на поето по договора задължение и правилно
е квалифицирано като обезщетение или неустойка. Излага съображения, че няма
доказателства договорът за застрахователно агентство да е прекратен по вина на
застрахователния агент.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна, във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт и възраженията
на страните:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните основания във въззивната жалба. Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. Не са допуснати и нарушения на императивни
материалноправни норми.
СРС, 113 състав, е
бил сезиран с иск с правно основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД. За да постанови
решението си, първоинстанционният съд е приел за основателно възражението на
ответника за изтекла в негова полза тригодишна погасителна давност и е
отхвърлил така предявения иск.
В хода на
първоинстанционното производство са събрани доказателства, обуславящи извод, че
между страните са налице договорни отношения, по силата на които застрахователният
агент посредничи при сключването на застрахователни договори от името и за
сметка на застрахователя. В т. 33.1. на договор за застрахователно агентство №
505-0090 от 17.01.2011 г. са уговорени тримесечни бонуси, които се заплащат на
посредника при платена премия през тримесечието за полици в първа
застраховтелна година. Ако по една застраховка дължимите премии не са платени
до 3 месеца след края на двумесечния рисков срок, агентът връща незабавно 80%
от получените бонуси, свързани с конкретната полица, ако застраховката е в
първата година от сключването й. Точка 38 урежда прекратяването на договора без
предизвестие от всяка от страните, при неизпълнение на задълженията по договора
от отсрещната страна.
В
Приложение № 1 към договора е уговорено, че през първите 4 месеца от действието
на договора за застрахователно агентство застрахователният агент получава
възнаграждение в размер на 300 лева месечно, като в случай че действието на
договора за агентство бъде прекратен по вина или по инициатива на агента преди
изтичане на 1 г. от сключването му, агентът се задължава да възстанови всички
суми, получени под формата на доход за начинаещи.
Безспорно
между страните е, че между тях са налице договорни отношения и при неизпълнение
на някое от задълженията на контрахентите по тези договорни отношения се дължи
обезщетение за нанесените вреди, като основание за това е разпоредбата на чл.
79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД. За тази цел е необходимо да е налице неизпълнение на
дадено облигационно задължение и да са претърпени неблагоприятни последици,
като тези последици следва да са в пряка причинна връзка с длъжниковото
неизпълнение.
Доказателствената
тежест да установи всички тези предпоставки е на ищеца, въззивник в настоящото
производство.
От
изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, приета и неоспорена от страните като
компетентно изготвена, става ясно, че за 2011 г. на Х.Т. са платени месечни
бонуси в размер на 4 233,39 лева, тримесечни бонуси в размер на 3 422,70 лева и
бонус „доход за начинаещи” в размер на 1 200 лева. Според вещото лице по всички
сключени от ответника 23 броя полици няма осъществено плащане в рамките на 3
последователни месеца от последната месечна договорена премия, като полиците са
изпаднали в нередовност в първата година от сключването им. Вещото лице е
изчислило и сумата, равняваща се на 80% от получените бонуси, а именно 3 386,71
лева – месечни бонуси и 2 738,16 лева – тримесечни бонуси.
В Анекс №
1 към Договор за застрахователно агентство от 17.01.2010 г. е предвидено
заплащането на месечен бонус в %, равняващ се в зависимост от минималната
платена полица за всяка година. В съдебно заседание на 16.11.2016 г. ищецът е
заявил, че е допусната техническа грешка и анексите с посочени дати следва да
се считат като анекси към процесния договор за застрахователно агентство.
Ответникът не е оспорил това обстоятелство. От ССчЕ се установява, че на Х.Т.
са били изплатени суми, представляващи едномесечни бонуси.
Настоящият
състав намира за основателно е възражението на въззивника, че предвиденото в
договора връщане на суми не представлява неустойка за неизпълнение на договорно
задължение, а вземане под условие, което възниква при настъпване на
определените в договора обстоятелства. Неустойката е договорно установена
клауза, с която предварително се определят последиците от евентуално
неизпълнение на някоя от страните в облигационното правоотношение, установена
предварително отговорност на длъжника в облигационната връзка, в случай че не
изпълни или не изпълни точно договорното си задължение. При позоваване на
неустойка следва да бъдат посочени както юридическият факт, който поражда
неустойката, така и нейният размер и период. Неустойката има обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция, които функции не могат да бъдат открити в
характера на сумите, които следва да бъдат върнати. В конкретния случай не са
налице тези белези на подлежащите на връщане 80% от платените бонуси. Ищецът
заплаща определени бонуси, но брокерът има право да задържи цялата сума само в
случай, че допълнително се осъществи още един юридически факт, а именно бъде
платена първата вноска по сключената застраховка в определен период. В случай
че тя не бъде заплатена, отпада основанието брокерът да задържи така заплатения
му бонус и е длъжен да върне 80% от него. Тази уговорка има характера на
вземане под условие - в случай и ако се осъществи допълнителна материална
предпоставка, която да бъде основанието, въз основа на което за брокера се
поражда правото да задържи заплатения му бонус. Поради неплащането на дължимите
застрахователни премии в три месечния срок след изтичане на рисковия период, са
се осъществили и предпоставките на чл. 33 от Договора за застрахователно
агентство, с оглед на което ответникът дължи връщане на 80% от получените
месечни и тримесечни бонуси.
По
отношение на размера на 80% от получените месечни и тримесечни бонуси съдът
намира, че те са правилно изчислени в ССчЕ и се равняват на посочените суми, а
именно 3 386,71 лева – месечни бонуси и 2 738,16 лева – тримесечни бонуси, до
които суми и следва да бъде уважен предявеният иск.
Съдът
намира, че неправилно първоинстанционният съд е приложил кратката тригодишна
погасителна давност за посочените вземания, тъй като те не представляват
вземания за неустойки от неизпълнен договор и за тях на общо основание
приложима е общата петгодишна погасителна давност. Изискуемостта на вземането
за всяко едно от плащанията възниква от изпадането в нередовност на всяка една
от сключените застраховки, както е определило вещото лице в експертизата. Така
най-ранната дата на изпадане в нередовност е 27.05.2011 г., а заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на 23.12.2015 г.,
което означава, че не е изтекла петгодишната погасителна давност дори за
на-старото задължение.
Относно
прекратяването на договора за застрахователно агентство не бяха представени
никакви доказателства за основанието, на което последният е прекратен, поради
което остава неустановено по делото прекратяването да е станало по вина или инициатива
на ответника. От представеното извлечение от регистъра за застрахователните
агенти при Комисията за финансов надзор се установява, че договорът е прекратен
повече от година след сключването му, а именно на 15.03.2012 г. Поради това
ответникът не дължи връщане на сумата от 1 200 лева, представляващо месечно
плащане „доход за начинаещи”. Не е реализирано нито едно от условията на т. 4
на Приложение № 1, при които платената сума да следва да бъде върната –
прекратяването на договора не е установено да е станало по вина или инициатива
на агента и това не се е случило преди изтичане на година от сключването му.
Ето защо
искът на „ДЗИ – Ж.” ЕАД следва да бъде уважен до сумата от 6 124,87 лева, а
първоинстанционното решение – отменено в частта, в която искът до този размер е
отхвърлен. В частта, в която искът е отхвърлен като неоснователен над сумата от
6 124,87 лева до претендираната сума 7 324,87 лева, първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
При този
изход на правния спор, предмет на въззивното производство, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК в полза на въззивника следва да се присъдят
сторените разноски, съобразно уважената част от предявения иск. Ищецът-въззивник
е сторил следните разноски пред СГС, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК:
835,49 - платено адвокатско възнаграждение и 146,50 лева – платена държавна такса;
пред СРС: 835,49 - платено адвокатско възнаграждение, 146,50 лева – платена
държавна такса и 150 лева – платен депозит за вещо лице; в заповедното
производство 146,50 лева – платена държавна такса и 583,64 лева – платено
адвокатско възнаграждение. Със становище от 01.12.2017 г. въззиваемият е
направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния
представител на въззивника. Поради това и съобразно предвидените в чл. 7, ал.
2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимални размери на адвокатските възнаграждения размерът на
адвокатския хонорар за първа и въззивна инстанция следва да се намали до 696,24
лева за всяка инстанция, а за заповедното производство следва да остане с
непроменен размер.
Съразмерно
на уважената част на иска на „ДЗИ – Ж.” ЕАД следва да се присъдят разноски в
следните размери: за СГС – 704,67 лева, за СРС – 830,10 лева, за заповедното
производство – 610,52 лева.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение
№ 2474
от 07.01.2017 г., постановено по гр. д. № 18833/2016 г. по описа на СРС, 113 състав, в частта, в която е отхвърлен като неоснователен предявеният от „ДЗИ – Ж.” ЕАД
срещу Х.П.Т. иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за заплащане на
сумата 6 124,87 лева, дължима на основание сключен договор за застрахователно
агентство № 505-0090/17.01.2011 г. и вместо
това:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „ДЗИ – Ж.” ЕАД срещу Х.П.Т. иск с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, че Х.П.Т. дължи на „ДЗИ – Ж.” ЕАД
заплащане на сумата 6 124,87 лева, дължима на основание сключен договор за
застрахователно агентство№ 505-0090/17.01.2011 г., ведно със законната мораторна лихва върху главницата от 23.12.2015
г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 2474
от 07.01.2017 г., постановено по гр. д. № 18833/2016 г. по описа на СРС, 113 състав, в частта, в която е отхвърлен като неоснователен предявеният иск за сумата над 6
124,87 лева до пълния предявен размер от 7 324,87 лева.
ОСЪЖДА Х.П.Т.
да заплати на „ДЗИ – Ж.” ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК сумата от общо 2 145,29 лева – сторени съдебни разноски пред СГС, СРС и в заповедното
производство.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
2.