Решение по дело №302/2020 на Административен съд - Плевен

Р       Е       Ш     Е       Н       И       Е

 

№ 322

 

гр. Плевен, 16.06.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на  пети юни  две хиляди и двадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател:  НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове:         ЕЛКА БРАТОЕВА

    КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

              

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Касационно административно-наказателно дело № 302/2020г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на В.И. *** срещу Решение № 1/02.01.2020г. на Районен съд – Левски, постановено по н.а.х.д. № 385/2019г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил ЕФ серия К № 2786142  на ОД на МВР - Плевен, с който на В.И. *** на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, затова че на 31.05.2019 г. в 09:41 часа в населено място, Път І-3 (Бяла-Ботевград) км. 48+500, с. Българене, ул. Васил Левски до № 33 с посока на движение гр. Русе с товарен автомобил Инфинити КХ 70 с рег. ***е извършил нарушение за скорост, като при разрешена скоростт от 50 км/ч, се движил със скорост 62 км/ч – превишение с 12 км/ч., което е установено с АТСС TFR1-М 585 при отчетен толеранс от - 3 км/ч.  

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на закона – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1, т. 1 от НПК. Счита, че районният съд не е обсъдил изрично наведеното оплакване, че за да отчете скорост в нарушение на ЗДвП, контролният орган е извършил отчитане на скоростта извън действието на съответния ограничителен пътен знак, т.е. преди началната линия на зоната на въведеното ограничение, което обстоятелство опорочава процесния електронен фиш поради несъществуващо нарушение. Посочва, че не е установено дали координатите на съответния пътен участък и на поставените за този участък ограничителни знаци съответстват на отразените в преписката данни и координати, ако изобщо такива са предоставени.  Отделно от това твърди, че в чл.189, ал.4 от ЗДвП законодателят изрично е предвидил облекчена процедура за издаване на електронен фиш да се прилага само при използване на фиксирано АТС, при което отсъства намеса на контролен орган, а не при мобилно такова, както това е в случая, когато следва да се издаде АУАН. А в конкретния случай районният съд е игнорирал горепосоченото законово изискване, което цели да защити правата на гражданите. Навежда доводи, че от издадения ЕФ не може да бъде установено стационарно или мобилно техническо средство е използвано в случая, което счита, че опорочава процесния ЕФ. На трето място посочва, че районният съд изобщо не е обсъдил изложеното оплакване във връзка с техническата възможност използваното техническо средство да бъде манипулирано при пускането му в работен режим или по време на използването му, като така да се отчита скорост на движение, която да не е действителната, като в тази връзка районният съд съвсем ирелевантно е обсъдил техническата изрядност на използваното средство. Моли да бъде отменено постановеното от РС – Левски решение, а по същество – да се отмени НП.

Ответникът по касация – ОД на МВР – гр. Плевен не изразява становище.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага да се остави в сила.

 Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Левски е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

Лаконично, но правилно, съдът е приел за доказано от приложените материали по административната преписка соченото нарушение, за което жалбоподателят обосновано е наказан  в качеството му на собственик на посочения автомобил, което обстоятелство не е спорно и се доказва от приложената справка за регистрацията на автомобила. Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство TFR1-M 585, посочено в ЕФ, което е от одобрен тип и преминало последваща метрологична проверка съгласно изискванията на Закона за измерванията, видно от приложените протоколи, и е било годно и технически изправно към датата на заснемане на нарушението.

Доказва се от приложения снимков материал от автоматично заснетия от устройството видеоклип, отразяващ датата и мястото на нарушението, модела и регистрационният номер на автомобила, измерената скорост, ограничението и превишението на скоростта. Приложен е и протокол за използване на конкретното АТС на процесната дата, в който е отразено мястото на поставянето му на пътя и ограничението на скоростта – 50 км/ч за населеното място с. Българене, началото и края на работния процес и обслужващия го служител. Не става въпрос за ограничение на скорост, въведено с пътен знак, както смята жалбоподателят.

След изменението на чл. 189 ал.4 от ЗДвП ( ДВ – бр. 54/2017г.)  е допустимо нарушение за скорост да се установява, както със стационарни, така и с мобилни технически средства и системи, в присъствие или в отсъствие на контролен орган, за което се издава ЕФ.

Според легалната дефиниция на §6 т.65 от ДР на ЗДвП (ДВ-бр.19/2015г.) : "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат, както: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, така и: б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес, с каквото устройство именно е констатирано и заснето процесното нарушение.

С оглед всички приложени по делото доказателства, които съдът е съобразил, правилен е направеният извод, че жалбоподателят като собственик на посочения автомобил на 31.05.2019г. в 9:41ч. е извърил нарушение по смисъла на чл. 21 ал.1 ЗДвП, тъй като се е движил в с. Българене със скорост от 62 км/ч, с което е превишил разрешената за населено място скорост от 50 км/ч, след приспадане на отчетен толеранс от -3 км/ч. Установеното превишение от 12 км/ч на разрешената скорост в населено място обосновава съгласно чл. 188 ал.1 ЗДвП налагане на наказание на собственика на осн. чл. 182 ал.1 т.2 от ЗДвП в размер на 50 лв.

По тези съображения решението на Районен съд – Левски е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА   Решение № 1/02.01.2020г. на Районен съд – Левски, постановено по н.а.х.д. № 385/2019г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.  

 

                  

                          

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:           1.                        2.