№ 830
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:АтА.с Н. АтА.сов
Слави Г. Славов
при участието на секретаря Красимира Й. Динева
в присъствието на прокурора Р. Т. К.
като разгледа докладваното от Слави Г. Славов Въззивно частно наказателно
дело № 20251100603948 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава 21 от НПК.
Образувано е по депозирА. въззивна частна жалба на А. Ф., служебен
защитник на Р. А. С., срещу протоколно определение от 24.04.2025г. на СРС,
НО, 132 с-в, постановено по НЧД № 1058/2025г, с което по реда на чл. 25 от
НК първостепенният съд е извършил групиране на наказанията, наложени на
осъденото лице със следните актове:
присъда № 562 от 14.10.2024г, в сила от 30.10.2024г, постановена по
НОХД 12173/2024г. по описа на СРС
присъда № 716 от 05.12.2021г, в сила от 21.12.2024г, постановена по
НОХД 13435/2024г. по описа на СРС
присъда от 06.02.2025г, в сила от 22.02.2025г, постановена по НОХД №
16438/2024г. по описа на СРС, като е определено едно общо, най – тежко
наказание вид „ лишаване от свобода “ в размер на две години и осем
месеца, което е завишено по реда на чл. 24 от НК с шест месеца, като е
постановено общото наказание в размер на три години и два месеца да се
търпи при първоначален строг режим, като е приспаднало времето, през
1
което жалбоподателят е бил задържан по делата от съвкупността, както и
времето, през което е търпял наказание „ лишаване от свобода“.
Отговор на въззивната частна жалба от насрещната стрА. по нея не е
депозиран.
В жалбата се навеждат доводи, че определението на СРС е неправилно и
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено от въззивната
инстанция. Въведено е възражение, че атакуваното определение е
постановено при съществено процесуално нарушение, тъй като липсват
мотиви по отношение на приложението на чл. 24 НК, а и отсъстват
предпоставките за прилагането му.
Отговор на въззивната частна жалба от насрещната стрА. по нея не е
депозиран.
В закритото заседание по реда на чл. 327 от НПК от 26.06.2025г,
въззивният съд е изискал служебно актуална справка за съдимост на Р.С.З.,
както и такава за търпяно наказание „ лишаване от свобода“, в това число
мярка за неотклонение „ задържане под стража“, от ГД „ ИН “ към
Министерство на правосъдието, които справки са приети в откритото съдебно
заседание по делото.
В съдебното заседание пред втората инстанция от 05.11.2025г,
жалбоподателят Р. С. се явява, като се явява й служебния му защитник – адв.
Ф., която поддържа въззивната жалба по аргументите, изложени в нея.
Представителят на държавното обвинение намира определението на
СРС за правилно и законосъобразно, а жалбата – за неоснователна, поради
което пледира за потвърждаване на оспорения съдебен акт. Добавя, че
увеличаването на определеното най – тежко наказание по реда на чл. 24 от НК
е законосъобразно и се извежда от завишената обществена опасност на
осъденото лице, изводима от многобройните му осъждания за тежки
умишлени престъпления.
Софийският градски съд, след като обсъди доводите и възраженията във
частната въззивна жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание, и след
като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на
оспореното определение, намира за установено следното:
Софийският районен съд е насрочил и разгледал делото по реда на член
306, ал.1, т. 1 от НПК, след внесено предложение от СРП. В хода на
производството по искане на прокуратурата предложението е допълнено с
оглед на включване в групирането на последно наложеното наказание на
2
осъдения в размер на две години и осем месеца лишаване от свобода по НОХД
№ 16438/2024г. по описа на СРС.
Първостепенният съд детайлно и обстойно е описал и обсъдил всички
предходни осъждания на Р. А. С. като правилно е установил, че единството
възможно групиране на наказанията на жалбоподателя е възможно за тези,
наложени по трите горепосочени дела – НОХД № 12173/2024г, НОХД №
13435/2024г. и НОХД № 16438/2024г. по описа на СРС. Това е така, тъй като
деянието по последното дело е извършено през месец февруари на 2023г,
което в темпорален аспект е разделено от всички предходни осъждания на
жалбоподателя, последният акт от които, по НОХД № 13396/2021г. по описа
на СРС, е в сила от 09.03.2022г. за престъпление, извършено в периода
15.04.2019г. до 20.04.2019г.
При така установеното до тук, член 23 от НК законосъобразно е
приложен по отношение на горепосочените дела по описа на СРС. НОХД
12173/2024г. е приключило с присъда № 562 от 14.10.2024г, с която С. е
признат за виновен в извършване на престъпление, консумиращо състав на
престъпление по чл. 196, ал. 1 от НК, на 09.11.2022г. за което му е наложено
наказание вид „ лишаване от свобода“ за срок от две години, изпълнението на
което не е отложено. НОХД 13435/2024г по писа на СРС също е приключило с
присъда от 05.12.2024г, с която жалбоподателят е признат за виновен в
извършване на престъпление, субсумиращо се под състав на чл. 196, ал. 1 от
НК, на дата 23.10.2023г. като му е наложено наказание „ лишаване от свобода
“ в размер на една година и осем месеца, търпимо при първоначален строг
режим. Последното дело от групата, а именно НОХД 16438/2024г. по описа на
СРС, е приключило с присъда от 06.02.2025г, с която подсъдимият е признат
за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1 от НК, извършено
на 08.02.2023г. за което му е наложено наказание две години и осем месеца
лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим.
Въззивният съд се солидализира с преценката на първостепенния, че
наказанията следва да бъдат групирани на основание член 23, ал.1,
предложение второ от НК. Те са от един и същи вид – лишаване от свобода,
респективно, както и СРС е съобразил, общото най – тежко е това, наложено
по НОХД 16438/2024г. по описа на СРС.
Приложението на член 24 от НК никога не е задължително, но
производството е образувано по предложение на СРП, поради което
увеличаване на така определеното общо най – тежко наказание е допустимо.
То е правна възможност, която настоящият състав намира, че е правилно и
мотивирано осъществена като са изложени подробни мотиви за това.
Действително, както е заключил и СРС, жалбоподателят по отношение на
процесната група от наказания е осъждан за престъпления не само от един и
същи вид, а по идентична правна квалификация – такава срещу собствеността,
в условията на опасен рецидив. Отбелязани са и взети предвид при
увеличаване на общото най – тежко наказание и всички предходни осъждания
на Р. С., за които той не е реабилитиран, чиято бройка е значителна. В този
смисъл законосъобразно и правилно СРС е увеличил наказанието с още шест
3
месеца, който срок отговаря на изискванията на чл. 24 от НК. Въззивният съд
счита, че общият срок на така определеното наказание в размер от три години
и два месеца лишаване от свобода не е прекомерен, каквото оплакване е
заявила защитата, а е необходим за изпълнение целите на наказанията –
превъзпитаване и поправяне на осъденото лице.
Неоснователно е възражението на защитата, че СРС не е изложил
мотиви по отношение на увеличаване на наказанието, с което е допуснал
съществено процесуално нарушение – в определението са изложени обстойни
мотиви, с който СГС се солидализира.
Районният съд е постановил така определеното и увеличено общо най –
тежко наказание да бъде търпяно ефективно, при първоначален строг режим,
съобразно чл. 57, ал.1, т 2 от ЗИНЗС.
Правилно и законосъобразно времевият период, пред който, през което
Захариев е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК по трите дела, предмет на
групиране, е изчислен и приспаднат от окончателното наказание на основание
член 59 от НК.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на
основание чл. 314 НПК служебна проверка на първоинстанционния съдебен
акт, въззивната инстанция не констатира основания за отмяна или изменение
на обжалваното определение, а единствено за неговото потвърждаване,
поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето
решение.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК,
Софийският градски съд, НО, втори въззивен състав:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло протоколно определение от 24.04.2025г. на
СРС, НО, 132 с-в, постановено по дело НЧД № 1058/2025г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5