РЕШЕНИЕ
№ ...148
Самоков, 31.12.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното
заседание, проведено на първи юни през две хиляди и двадесетата година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 54 по описа на
съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Г.Б.Н. *** обжалва Наказателно постановление № .., издадено на 19.09.2019 г. от Директора на Регионална
дирекция по горите (РДГ) – София, с искане за неговата отмяна поради
незаконосъобразност.
Пред съда жалбоподателят се
представлява от пълномощника си адв. Е.М., която заявява, че поддържа жалбата и
в хода на съдебните прения излага съображения в подкрепа на нейната
основателност.
В писмено становище, постъпило
преди даване ход на делото, директорът на РДГ – София счита жалбата за
недопустима и неоснователна. В съдебно заседание въззиваемата страна РДГ –
София се представлява от пълномощника си юрк. И. Х., който оспорва жалбата,
изразява становище за нейната неоснователност и моли обжалваното наказателно
постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН – в редакция до измененията
и допълненията със ЗИДЗАНН, обн. ДВ, бр. 109/2020 г., в сила от 23.12.2021 г.).
Жалбата е подадена от
легитимирано лице против подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно
постановление (НП).
От доказателствата относно
връчването на НП на жалбоподателя не може да се направи извод, че срокът по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН за подаването й е пропуснат.
Вярно е, че от съвкупната
преценка на съдържанието на попълнена бланка на известие за доставяне и на копие
от запазен плик за пощенски пратка, с оглед сравнението на т. нар. „бар-код” на
положените на тези документи стикери, може да се направи извод, че НП е изпратено
на жалбоподателя по пощата на посочения в АУАН негов адрес в гр. С., ул. „С.“ №
.. и че служител на пощенския оператор е отбелязал, че пратката не е потърсена.
Това обаче въобще не означава, че НП е връчено на жалбоподателя по надлежния
ред на определена дата, за да се приеме, че от тази дата е започнал да тече
преклузивният 7-дневен срок за обжалване на НП. Първо – разпоредбата на чл. 58,
ал. 1 от ЗАНН (в редакция обн. ДВ, бр. 92/1969 г.) предвижда, че препис от НП
се връчва на нарушителя срещу подпис, като по аналогия с чл. 43, ал. 4 от ЗАНН
връчването на НП може да се осъществи от служители в съответната служба на
наказващия орган, ако такава има в населеното място, където е адреса, респ.
седалището на нарушителя или от служители на съответната общинска
администрация. Казано иначе, в закона не е предвидено връчването на НП да се
осъществи чрез изпращането му по пощата, поради което и невръчването му по този
начин не може да доведе до неблагоприятни последици за наказаното лице. Второ –
отбелязването от служител на пощенския оператор, че пратката не е потърсена,
въобще не е равносилно на удостоверяване на релевантното за приложение на
фикцията по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН (в посочената й редакция) обстоятелство, че
адресатът на подлежащото на връчване НП не е намерен на посочения от него
адрес. Разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН изисква не адресатът да бездейства
в търсене на пощенска пратка, а той самият да е търсен на адреса, който е
посочил, но да не е намерен на този адрес. Следователно приложимите за
съответната пощенска услуга стандарти на обслужване от пощенския оператор,
съгласно които пратката се връща ако не е потърсена в определен срок след
оставяне на известие, че е налична в съответното пощенско подразделение
(станция), нямат никакво отношение към обстоятелството търсен ли е адресатът на
адреса и намерен ли е на този адрес. Ето защо връщането на пратката с
отбелязване, че тя не е потърсена от адресата, не изпълва фактическия състав на
фикцията по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, а именно – да се установи, че той е търсен,
но не е намерен на адреса.
Вярно е също така, че на
бланка-образец на разписка за връчване на НП на жалбоподателя лице с фамилно
име М. е отбелязало, че не е открило адресата на посочения адрес и е
удостоверило това свое изявление с подпис, положен на 4.11.19 г. Това писмено доказателство
обаче не е достатъчно да докаже твърденията на ответника по жалбата в писмо от
Директора на РДГ – София, постъпило в съда на 13.03.2020 г., че обективираното в
образеца на разписката изявление е на г-н М. М. – куриер в Община Самоков във
връзка с проведена процедура по връчване на НП чрез общинската администрация –
защото в материалите по изпратената от ответника по жалбата административна
преписка не се откриват доказателства процесното НП да е изпратено за връчване
от административно-наказващия орган чрез общинската администрация на Община
Самоков по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН.
Затова отбелязването в НП, че съгласно
разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН наказателното постановление се счита за
връчено на дата 04.11.2019 г., не се потвърждава от събраните по делото
доказателства. Това обстоятелство, съпоставено с липса на датиране на самото
отбелязване, не позволяват извод, че по силата на фикцията по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН наказателното постановление се счита връчено на дата 04.11.2019 г.,
поставяща началния момент на срока за неговото обжалване.
По всички изложени дотук съображения
съдът намира, че до подаване на жалбата срещу процесното НП директно в РС –
Самоков, то не е било надлежно връчено на жалбоподателя и установеният в чл.
59, ал. 2 от ЗАНН преклузивен 7-дневен срок за обжалването му не е започнал да
тече, следователно – този срок не е пропуснат.
По съществото на жалбата съдът намира
следното:
В административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са довели до накърняване на правото на защита на жалбоподателя.
Съставеният срещу жалбоподателя
акт за установяване на административно нарушение (АУАН) съдържа всички
реквизити, установени в чл. 42 от ЗАНН.
Установява се от показанията на свидетелите Д.П.,
И.П. и Т.Т., че при извършена на 02.06.2019 г. проверка, при която са факти,
съставляващи признаците на вмененото на жалбоподателя деяние, същият е бил
предупреден от св. П., че АУАН ще бъде съставен веднага на мястото на
проверката, а жалбоподателят демонстративно е напуснал това място, след което в
същия ден св. П. съставил представения констативен протокол серия ЮЗДП № ./02.06.2019
г. и АУАН № 588/2019 г. /по регистъра/, серия ЮЗДП 2015 г. № 081300 от
02.06.2019 г., както и че на другия ден, когато по уговорка с жалбоподателя свидетелите
се срещнали с него в кв. „В.“ в гр. С., за да му връчат акта, той отказал да го
подпише и това е удостоверено с подписа на св. П.. Съвкупността от тези
конкретни обстоятелства обосновава извод, че АУАН е съставен на 02.06.2019 г. в
отсъствието на жалбоподателя при спазване на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, тъй като
той е бил поканен да остане на мястото на проверката за съставянето на акта, но
си е тръгнал. Действията на посочените по-горе свидетели на по-следващия ден
(04.06.2019 г.) след съставяне на акта в отсъствие на жалбоподателя, насочени
към предявяване и връчване на акта на жалбоподателя, не представляват нарушение
на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, което да е съществено с оглед правото му на защита в
административно-наказателното производство, защото е безспорно, че
местоживеенето на жалбоподателя е в гр. Самоков, където е и адресът на
управление на ТП „ДГС Самоков“ към ДП „Югозападно държавно предприятие“, към
което се числят участниците в проверката – актосъставител и свидетели по акта.
Затова предявяването и връчването на акта в този случай не е в изключителната
компетентност на общинската администрация. Нещо повече, разпоредбата на чл. 43,
ал. 4 от ЗАНН не изключва фактическата възможност твърдяният нарушител, срещу
когото актът е съставен в отсъствието му, впоследствие да откаже да го подпише
и точно това е сторил жалбоподателят, което надлежно е удостоверено от св. П.
по реда на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН.
За описаното в АУАН деяние против
жалбоподателя е издадено наказателно постановление (НП) в законоустановения
срок от компетентен орган, оправомощен съгласно чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона
за горите (ЗГ) с т. 1 от представената Заповед № РД 49-199/16.05.2011 г. на Министъра
на земеделието и храните, без НП да съдържа нови фактически обстоятелства,
против които в административно-наказателното производство наказаното лице да не
е могло да се защитава.
От събраните по делото гласни и
писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че на 02.06.2019 г. около
20,20 ч. в землището на с. Ш., Община Самоков, в отдел ., подотдел „.“,
представляващ държавна горска територия, стопанисвана от ТП „ДГС Самоков“ към Държавно
предприятие „Югозападно държавно предприятие“, жалбоподателят е сякъл с моторен
трион 5 броя немаркирани с контролна горска марка широколистни дървета от
дървесен вид – бук, със следните диаметри на пъновете: 2 бр. по 20 см и 3 бр.
по 24 см., възлизащи общо на 2 пл. куб. метра, от които 1 пл. куб. м.
представлява широколистна едра строителна дървесина и 1 пл. куб. м. представлява
широколистна средна строителна дървесина, без да има издадено позволително за
сеч.
От детайлната и съвкупната
преценка на показанията на свидетелите Д.П. – актосъставител, на длъжност „горски
стражар” в ТП „ДГС Самоков“, И.П. – свидетел по АУАН, на длъжност „помощник
лесничей“ в ТП „ДГС Самоков“ и Т.Т. – свидетел по АУАН, на длъжност „горски стражар”
в ТП „ДГС Самоков“, както и на съдържанието на констативен протокол с бланкови
серия и номер ЮЗДП № .., съставен на 02.06.2019 г. от св. Д.П. и на съставен от
същия свидетел АУАН с номер по регистъра 588/2019 (бланкови серия и номер ЮЗДП
2015 г. № 081300), се установява, че на 02.06.2019 г. около 20,00 ч. – 20,20 ч.
посочените свидетели – служители на ТП „ДГС Самоков“ били на обход в отдел ..,
подотдел „..“ в землището на с. Ш., Община Самоков, чули шум от работата на
моторен трион, отправили се със служебен автомобил в посоката, откъдето идвал
шума и видели, че на една поляна е спрял джип. Те спрели зад джипа и от
мястото, където се намирали, видели как жалбоподателят, когото познавали от
предходни извършвани проверки, сече с моторен трион дървета, които падали, а
около него имало и други паднали дървета. Свидетелите не предприемали никакви
действия, тъй като очаквали жалбоподателят да натовари отсечените дървета в
джипа и тогава да го спрат за проверка. По време на сечта жалбоподателят
разбрал, че го наблюдават, преустановил действията си, качил се в джипа с
моторния трион, без да натовари отсечените дървета и потеглил. Тъй като пътят
му бил препречен от автомобила на свидетелите, те го спрели за проверка.
Жалбоподателят слязъл от автомобила си и тогава свидетелите П. и П. установили,
че в автомобила има още едно лице, което те познавали със собственото му име С..
Установява се от показанията на св. С. П., че той е бил това друго лице в
автомобила. Служителите на ТП „ДГС Самоков“ не извършили щателна проверка на
автомобила и затова не открили моторния трион. Свидетелят П. предупредил
жалбоподателя, че ще му състави акт за установеното деяние веднага на място, а
жалбоподателят казал, че няма да стои повече там, качил се в джипа и си
тръгнал. Служителите на ТП „ДГС Самоков“ отишли до мястото, където видели да се
намира жалбоподателя преди да се качи в джипа, намерили там пет броя прясно
отсечени букови дървета, немаркирани с контролна горска марка (КГМ), измерили
диаметрите на пъновете им и така установили обема на отсечената дървесина в
плътни кубически метри. Своите констатации относно действията на жалбоподателя,
вида на отсечените дървета, диаметрите на пъновете им и обема на дървесината от
отсечените дървета служителите на ТП „ДГС Самоков“ отразили в констативен
протокол, съставен на място в деня на проверката от свидетеля П. в присъствието
на свидетелите П. и Т.. В същия ден свидетелят П. съставил срещу жалбоподателя
и АУАН в негово отсъствие, в присъствието на свидетелите П. и Т.. Относно
съставянето на акта в отсъствието на жалбоподателя и относно обстоятелствата по
предявяването му на жалбоподателя съдът изложи съображения по-горе, които не
следва да бъдат преповтаряни.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите Д.П., И.П. и Т.Т.. В тези показания посочените свидетели
възпроизвеждат по един логичен и последователен начин непосредствените си
визуални възприятия относно фактическото поведение на жалбоподателя, а именно –
че последният е сякъл с моторен трион немаркирани с КГМ дървета, чиито
физически характеристики и обем свидетелите са установили след напускането на
мястото на проверката от страна на жалбоподателя. Известните несъответствия
между показанията на посочените свидетели относно продължителността на времето,
в което те наблюдавали жалбоподателя да сече дърветата, както и относно това
дали са възприели падането на всяко от установените отсечени дървета, съдът
отдава преди всичко на изминалото време (1 година) от извършване на проверката
до разпита на свидетелите пред съда, а така също и на различния интензитет на
активност на всеки от свидетелите при извършване на проверката (св. Т. сочи, че
не е слизал от служебния автомобил). Затова е напълно логично свидетелите да не
са единогласни в показанията си, а всеки от тях да пресъздава пред съда това,
което си спомня за случая и това подкрепя, а не дискредитира достоверността на
показанията им. По-важно е друго – че тези несъответствия са несъществени за
предмета на доказване по делото. При положение, че свидетелите са видели, че
жалбоподателят сече с моторен трион дървета и че непосредствено след като е
напуснал мястото, на което е извършвал тези действия, там са установени пет
броя отсечени дървета, които са били прясно отрязани, а това обстоятелство е
пряко видимо без дори да са необходими специални познания в лесовъдството, то
предметът на нарушението се определя от тези факти, които сочат на
неопровергано от други доказателства отсичане на всички тези дървета от
жалбоподателя, а не се определя от броя дървета, на чието отсичане свидетелите
лично са присъствали.
Съдът не споделя доводите на
пълномощника на жалбоподателя в хода на съдебните прения, че показанията на
свидетелите П., П. и Т. относно деянието на жалбоподателя не кореспондират с
обстоятелството, че те не са иззели моторния трион, с който жалбоподателят е
извършил това деяние. Разпоредбата на чл. 190, ал. 2, т. 10 от ЗГ дава право на
тези свидетели да задържат вещите - предмет на нарушения, както и вещите, които
са послужили за тяхното извършване – в смисъл да не позволят на други лица да
установят или възстановят фактическа власт върху тези вещи на мястото, където
са установени – но не и право да извършват претърсване на превозно средство с
цел изземване ако съответните вещи (предмет или средство на нарушението) не им
бъдат предадени доброволно. В случая при извършената проверка управляваният от
жалбоподателя автомобил не е бил натоварен с дърва, поради което служителите на
ТП „ДГС Самоков“ не са имали право да го задържат като средство за извършване
на нарушение и не са сторили това, а по вече изложените съображения, не са
имали право да предприемат претърсване на автомобила с цел изземване на
моторния трион като средство за извършване на нарушението. Ето защо
обстоятелството, че те са погледнали в автомобила на жалбоподателя, но не са
видели там моторния трион, съвсем не означава, че такъв не е имало в автомобила
и от това обстоятелство не може да се прави извод нито за недостоверност на
показанията на служителите на ТП „ДГС Самоков“, нито, като следствие от това –
за недоказаност на авторството на деянието на жалбоподателя.
Съдът не кредитира показанията на
свидетелите С. П. и В. В.. В показанията си св. П. сочи, че неговото и на
жалбоподателя присъствие на мястото на проверката се обяснява единствено с
това, че с управлявания от жалбоподателя джип, по молба на св. Владимиров те
изтеглили неговия джип, с който той бил закъсал в гората, след което двата
автомобила тръгнали в различни посоки, а автомобилът на жалбоподателя бил спрян
за проверка от служителите на ТП „ДГС Самоков“, като през цялото време
жалбоподателят не бил сякъл дървета и в автомобила му нямало моторен трион.
Безспорно е, че св. П. е бил в автомобила на жалбоподателя по времето, когато
служителите на ТП „ДГС Самоков“ са видели жалбоподателя да сече дървета. Поради
това съществуват твърде сериозни индиции, че тези дървета е следвало да бъдат
натоварени в автомобила на жалбоподателя и транспортирани от мястото на сечта.
Ето защо е житейски разбираема склонността на св. П. да отрече в показанията си
каквото и да било противоправно деяние на жалбоподателя, към което и той би бил
съпричастен. Поради това показанията на св. П. са заинтересувани не само в
полза на жалбоподателя, но и в негова лична полза – с цел избягване на
евентуална административно-наказателна или наказателна отговорност, поради
което съдът не ги кредитира. В допълнение, показанията на св. В. нямат пряко
отношение към предмета на доказване (същият сочи да е разбрал за извършената
проверка впоследствие, а не е присъствал при извършването й); те имат за цел да
придадат достоверност на показанията на св. П., каквато последните, по вече
изложените съображения, нямат. Затова съдът не основава фактически изводи на показанията
на св. В..
С деянието си, изразяващо се в сеч
на немаркирани с контролна горска марка 5 броя широколистни дървета от дървесен
вид - бук, жалбоподателят виновно е нарушил забраната, установена в разпоредбата
на чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ. Виновното нарушение на тази забрана е
съставомерно от обективна и субективна страна като административно нарушение по
чл. 266, ал. 1 от ЗГ.
За това административно нарушение
по чл. 266, ал. 1 от ЗГ административно-наказващият орган е наложил на
жалбоподателя административно наказание – глоба в установения неин законов
диапазон и я е определил в размер 200 лв., който е над минималния (50 лв.), но
и значително под средния (1525 лв.), като обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН са съобразени при нейната индивидуализация с оглед обема (2 пл. куб.
метра) и вида на дървесината (едра и средна строителна дървесина) – предмет на
нарушението. При тези обстоятелства извършеното от жалбоподателя
административно нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл.
93, т. 9 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН и затова не е налице основание за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН, а индивидуализацията на административното наказание е
извършена правилно.
С нарушението на забраната по чл.
104, ал. 1, т. 5 от ЗГ,
съставляващо административно нарушение по чл. 266, ал. 1 от ЗГ, жалбоподателят виновно
е причинил щети на горската територия, в която е извършено нарушението и която
е стопанисвана от ТП „ДГС Самоков“ към ДП „Югозападно държавно предприятие“.
Поради това и на основание чл. 5 от Наредбата за определяне размера на
обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд (обн. ДВ, бр. 39/2004
г., приета на основание чл. 113, ал. 3 от отменения Закон за горите, но
приложима и понастоящем на основание § 38, ал. 1 от ПЗР на сега действащия
Закон за горите от 2011 г.), същият дължи обезщетение в размер съгласно
приложението към чл. 5 от наредбата. В съответствие с чл. 55, ал. 2 от ЗАНН
административно-наказващият орган се е произнесъл служебно по обезщетението и
го е определил правилно в размер 160 лв. съобразно предмета на нарушението (вж.
редове 1 и 2, колона 6 от приложението към чл. 5 от наредбата).
По тези съображения обжалваното
НП следва да бъде потвърдено в частите му по т. І.1 и т. ІІ, с които на
жалбоподателя е наложена глоба в размер 200 лв. за административно нарушение по
чл. 266, ал. 1 от ЗГ, изразяващо се в нарушаване на забраната по чл. 104, ал.
1, т. 5 от ЗГ и е постановено същият да заплати обезщетение в размер 160 лв. в
полза на ДП „Югозападно държавно предприятие“ по посочена банкова сметка ***. 5
от Наредба за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от
горския фонд.
Обжалваното НП е
незаконосъобразно в частта му по т. І.2, с която на жалбоподателя е наложена
глоба по чл. 266, ал. 1 от ЗГ в размер 200 лв. за извършено нарушение по
смисъла на чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗГ, изразяващо се в сеч без издадено писмено
позволително на същите дървета, които са предмет и на нарушението на забраната
по чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ за сеч на немаркирани с контролна горска марка (КГМ)
дървета. Както установената в чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ забрана за сеч на дървета,
които не са маркирани с КГМ, така и изискването по чл. 108, ал. 1 от ЗГ сечта
да се провежда въз основа на писмено позволително, са относими към установяване
на един и същ вид публично-правен контрол върху една и съща дейност – сеч на
дървета, който контрол се изразява в изрично разрешаване, позволяване на тази
дейност при определени предпоставки. В този смисъл маркирането на дървото с КГМ
определя обекта на позволената сеч, а издаването на писмено позволително за сеч
определя нейния субект. Всяко действие, виновно извършено в отклонение от
обективните и субективните предели на позволената сеч, представлява
административно нарушение, но е съставомерно като едно административно нарушение
по чл. 266, ал. 1 от ЗГ съобразно признака „наказуемост“, установен в чл. 6 от ЗАНН. Казано иначе, възможно е лице, на което не е издадено позволително за
сеч, да сече маркирани с КГМ дървета и в този случай то ще отговаря за
нарушение на чл. 108, ал. 1 от ЗГ, както и е възможно лице, на което е издадено
позволително за сеч, да сече немаркирани с КГМ дървета в площта, за която е
издадено позволителното, в какъвто случай то ще отговаря за нарушение на чл.
104, ал. 1, т. 5 от ЗГ. Когато деецът извършва сеч на немаркирани с КГМ дървета,
без да му е издадено позволително за сеч, какъвто е конкретният случай, той
също извършва едно противоправно деяние, обявено в съответствие с чл. 6 от ЗАНН
за административно наказуемо съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗГ, като решаващ за
административно-наказателната отговорност на извършителя е неговият предмет –
немаркирани с КГМ дървета. Това е така, защото независимо дали на дееца е
издадено или не е издадено позволително за сеч, ако той извърши сеч на
немаркирано с КГМ дърво извън изрично посочените случаи в чл. 50 и сл. от
Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите, обн. ДВ, бр. 64/2011 г. (какъвто
конкретният случай очевидно не е), той всякога нарушава забраната по чл. 104,
ал. 1, т. 5 от ЗГ. Обратното не е вярно – сечта на маркирано с КГМ дърво е
съставомерна като административно нарушение по чл. 266, ал. 1 от ЗГ само ако е
извършена от лице, на което не е издадено позволително за сеч. Поради това
нарушението относно обекта на позволената сеч във всички случаи обосновава
наличието на обективни признаци на административно нарушение по чл. 266, ал. 1
от ЗГ, за разлика от хипотезите, в които обект на сечта са дървета, които са
маркирани с КГМ и наказуемостта на деянието с административно наказание,
налагано по административен ред, е обусловена от обстоятелството дали то е
извършено от лице, което има позволително за сеч. Затова извършването на сеч на
немаркирани с КГМ дървета е съставомерно като административно нарушение по чл.
266, ал. 1 от ЗГ, което поглъща извършването й от лице, на което не е издадено
позволително за сеч. Съгласно общите положения в материалното наказателно
право, които субсидиарно следва да се вземат предвид съгласно чл. 11 от ЗАНН
при обосноваване на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя,
това „поглъщане“ изключва приложението на института на идеалната съвкупност от
административни нарушения („с едно деяние
са извършени няколко административни нарушения“), за която чл. 18 от ЗАНН
предвижда налагане и изтърпяване на административни наказания за всяко от
нарушенията поотделно. С други думи, който извършва сеч на немаркирани с КГМ
дървета без позволително за сеч, следва да носи административно-наказателна
отговорност за едно административно нарушение по чл. 266, ал. 1 от ЗГ,
изразяващо се в нарушение на забраната по чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ за сеч на
немаркирани с КГМ дървета, но не и за още едно административно нарушение по чл.
266, ал. 1 от ЗГ, изразяващо се в това, че е извършил сечта, без да има
издадено писмено позволително по образец.
За пълнота следва да се отбележи,
че Тълкувателно решение № 14/2021 г. на Върховния административен съд, според
което едновременното осъществяване на деяние в хипотезите на чл. 213, ал. 1, т.
1 и 2 от ЗГ поражда множественост на административните нарушения по чл. 266,
ал. 1 от ЗГ, е неотносимо към конкретния случай. Първо – съгласно чл. 46, ал. 3
от Закона за нормативните актове обосноваването на административно-наказателна
отговорност по аналогия, още по-малко по аналогия за прилагане на тълкувателно
решение, а не на закон, е недопустимо. Далеч по-съществено според настоящия
състав е друго, а именно това, че един от решаващите мотиви за постановяване на
това тълкувателно решение е насочеността на забраните по чл. 213, ал. 1, т. 1 и
2 от ЗГ към различни дейности с дървесина, а – както вече се посочи – забраната
по чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ и изискването по чл. 108, ал. 1 от ЗГ са относими
към установяване на един и същ вид публично-правен контрол върху една и съща
дейност – сеч на дървета, който контрол се изразява в изрично позволяване на
тази дейност.
По изложените съображения
обжалваното НП е незаконосъобразно в частта му по т. І.2, с която на
жалбоподателя е наложена глоба по чл. 266, ал. 1 от ЗГ в размер 200 лв. за
извършено нарушение по смисъла на чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗГ, поради което в
тази му част то следва да бъде отменено.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 588, издадено на 19.09.2019
г. от Директора на Регионална дирекция по горите – София, В ЧАСТТА МУ, с която
на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите (ЗГ) на Г.Б.Н., ЕГН **********,
с адрес ***, е наложена глоба в размер 200 лв. за нарушение на чл. 104, ал. 1,
т. 5 от ЗГ, както и В ЧАСТТА МУ, с която е определено Г.Б.Н., ЕГН **********,
да заплати обезщетение в размер 160 лв. в полза на Държавно предприятие
„Югозападно държавно предприятие“ на основание приложение към чл. 5 от Наредба
за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския
фонд (обн. ДВ, бр. 39/2004 г.) и във връзка с чл. 55 от ЗАНН.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 588, издадено на 19.09.2019
г. от Директора на Регионална дирекция по горите – София, В ЧАСТТА МУ, с която
на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ на Г.Б.Н., ЕГН **********, с адрес ***, е
наложена глоба в размер 200 лв. за нарушение по смисъла на чл. 108, ал. 1, т. 1
от ЗГ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: