Р Е Ш Е Н И Е
№ 87
гр.Варна, 25.06.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд , Първи състав на Наказателно отделение, в
публично съдебно заседание на седемнадесети
май две хиляди и деветнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЖИВКА ДЕ.
СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
при секретар Соня
Дичева
и в присъствието на
прокурор Станислав Андонов
изслуша докладваното
от съдия Янков внохд №83/2019г. на ВАС
и за да се произнесе
взе предвид следното :
Предмет на настоящата въззивна
проверка е присъда №81/12.12.2018г. по нохд №1255/2018г. на Варненски окръжен
съд, с която подсъдимият П.Н.З. е бил признат за виновен в това, че на
10.09.2018 г. в гр. Варна при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил марка „БМВ 318i“, с peг. № В 9113 РН, нарушил правилата за движение
по пътищата - чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и по
непредпазливост причинил смъртта на М.И.Ч. с ЕГН: **********, като деецът е
избягал от местопроизшествието и е управлявал без да има необходимата
правоспособност, поради което и на основание чл. 343, ал. З, предложение 6 и
предложение 7, б. „б“, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 54
от НК му наложил наказание лишаване от
свобода за срок от девет години, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намалил
с една трета и му определил наказание лишаване
от свобода в размер на шест години, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3
от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл.59 ал.1 НК е
било зачетено предварителното задържане на лицето. В тежест на подсъдимия са
възложени и разноските по делото. Налице е произнасяне и по веществените
доказателства.
Срещу така постановената присъда е
постъпила въззивна жалба от адв.А.А. в качеството му на защитник на подс.П.З.,
в която се възразява единствено срещу явната несправедливост на наложеното на
жалбоподателя наказание. Иска се неговото намаляне. Подробни доводи в тази
насока са изложени в допълнението към жалбата.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба и от адв.В.Н. - повереник на
частния обвинител В.К.Ч., в която се прави възражение също за явна несправедливост
на наложеното наказание. Иска се от настоящата инстанция увеличаване размера на
наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода до десет години след
редуцирането му по чл.58а ал.1 НК.
В съдебно заседание жалбите се поддържат изцяло.
Представителят на Апелативна прокуратура счита въззивната жалба на частния
обвинител за основателна, поради което и моли корекция на присъдата в тази
насока – увеличаване на наложеното на подсъдимия наказание.
Варненският апелативен съд на
основание чл.314 ал.1 НПК извърши изцяло
проверка правилността на атакуваната присъда и
като взе предвид жалбите, както и становищата на страните, констатира:
Въззивната жалба на защитата на подсъдимия е неоснователна, а тази на
частното обвинение – частично основателна.
Установено е от фактическа страна по делото следното:
М.И.Ч. е роден на *** г. През 2018 г. той работил като балетист във
Варненската опера. Бил млад мъж, атлетичен, в много добро здравословно
състояние. Не бил семеен и нямал деца. На 10.09.2018 г. М.Ч. ползвал отпуск.
През деня бил в дома си, находящ се в гр. Варна, ул. „Княз Н.Николаевич",
№ 23, вх.Б, ет.З, ап.5, където живеел с майка си. Около 16.00 ч., той взел
велосипеда си и казал на майка си, че ще отиде до операта, за да си получи
аванса. По-късно й се обадил, като я уведомил, че ще закъснее малко, тъй като
имал намерение да отиде да се поразходи около плажната ивица. Тогава, М.Ч.
карайки велосипеда си, отишъл в Морската градина на гр.Варна. Консумирал
неустановено количество алкохол. Бил си закупил малка бутилка от 200 мл. с уиски, марка „Бляк рам", в
която останало малко от съдържанието му.
Подс. П.Н.З. е роден на *** ***. До
2016 г. живеел в дома на родителите си, находящ се в гр. Варна, ул. „Баба
Тонка", № 14, вх. Б, ет.4, ап.60. На 30.08.2018 г., подс. З. закупил лек
автомобил „БМВ", модел „318i", с peг. № В 9113 РН, цвят черен
металик. Автомобилът бил с бензинов двигател, но имал монтирана и газова
уредба. Характерен за автомобила бил звукът на двигателя му, който поради
поправки в шумозаглушителната система, бил по-шумен. След покупката на
автомобила, подсъдимият го оставил в сервиз за да му бъде извършен ремонт на
всички детайли и възли, които се нуждаели от ремонтиране. След извършения
ремонт, той си взел автомобила, който бил в пълна техническа изправност. На
10.09.2018 г., около 19.00 ч., след уговорка помежду им, подс.З. и неговия
приятел от детските години - свид. С.П.П.се срещнали в района на „Ботевата градинка",
находяща се до ул. „Георги Бенковски" в гр. Варна. До там подсъдимият
отишъл управлявайки собствения си автомобил „БМВ" с peг. № В 9113 РН .
Двамата приятели решили да отидат до местност „Траката", намираща се в
посока на КК „Зл. пясъци". Свид. П. знаел, че подсъдимият няма свидетелство
за правоуправление, както и че никога не е притежавал такова свидетелство.
Знаел още, че от ученическите им години, З. имал проблеми със зрението и носел
очила с дебели стъкла. Когато станали пълнолетни, подсъдимият носил очилата си
само у дома, но не и навън, в т.ч. и когато управлявал автомобил. На посочената
дата той отново бил без очила. Свид. П.седнал на предната дясна седалка на
автомобила на З., а последният седнал на предната лява седалка-тази на водача. З.
привел в движение лекият автомобил и потеглили като преминали по ул.
„Дрин", след това по два от централните булеварда на гр. Варна -
„Вл.Варненчик" и „Мария Луиза", продължили по по-малки улици,
намиращи се в централната част на града и стигнали до басейн „Приморски".
От там се отправили към Летния театър, като се движили по бул.
„Приморски", който в този си участък се намира между крайните сгради на
града и Морската градина. Преди да стигнат до кръстовището, намиращо се преди
ФКЦ Варна, на светофарната уредба регулираща движението в района му, за
движещите се по бул. „Приморски" светил червен сигнал. Най-отпред /до
светофара/, в изчакване светването на зелен сигнал на светофара, в най-дясната
пътна лента бил спрял лек автомобил, управляван от свид. С.П.„Фолксваген
Туран", с peг. № В 8390 ВК, червен на цвят. В автомобила на предната дясна
седалка пътувала съпругата му - свид. О. П., а на задната лява седалка - дъщеря
му свид. Ю. П.. Зад него бил спрял л.а. „Мерцедес", тъмно сив металик, с
peг. № В 0603 НК, управляван от свид. В.М. Е., а зад нейния автомобил -
автомобилът, управляван от свид. В.Й.Й.„Пежо 207", с peг. № В 2399 СА, в
който на предна дясна седалка пътувала свид. А. Х. Т.. През това време, почти в
края на зелен за него сигнал на същата светофарна уредба, свид. Н.К.Н. с
автомобила си „Ситроен Пикасо" с peг. № В 7067 ВН направил ляв завой,
идвайки от ул.“Михаил Колони“ и продължил движението си по бул.
„Приморски" в посока на Летен театър-Варна. Малко след това кръстовище
пътното платно преминавало през автомобилен подлез, намиращ се до ФКЦ Варна. Пътното
платно било от 3 ленти за движение - две за движение по посока на Летен театър
и кръстовището с ул. „Македония" и една в обратна посока /от Летен театър
към басейн „Приморски"/. Двете пътни ленти на булеварда след посоченото кръстовище за движение по
посока на Летния театър били предназначени и обозначени със съответната
хоризонтална пътна маркировка: за движение само направо на дясната от тях, и за
движение само наляво на самото кръстовище /с ул. „Македония"/ на втората
от тях, т.е. за извършващите завой наляво на кръстовището - от булевард
„Приморски“ към ул. „Македония". След кръстовището с ул. „Македония"
, пътното платно на булеварда се състояло само от две пътни ленти - по една в
двете посоки на движение по него, като на няколко метра след кръстовището, в
началото на левия завой, до Летния театър се намирал и края на този булевард.
След края на бул. „Приморски", от левия завой започвал бул. „Цар Освободител".
След посочения ляв завой бул. „Цар Освободител" имал по две пътни ленти за
движение в двете посоки, разделени от островна част, и така продължавал до
кръстовището, намиращо се до сградата на Икономически университет Варна.
Междувременно, когато на светофарната уредба, намираща се на кръстовището
на бул. „Приморски" преди подлеза на ФКЦ Варна, светнал зелен сигнал за
движещите се по бул. „Приморски" в посока Летен театър Варна, от
кръстовището потеглили един след друг автомобилите, управлявани от свидетелите П.,
Е. и Й.. В момента, в който потеглил автомобилът на свид. П., автомобилът,
управляван от подс. З. бил стигнал до същото това кръстовище, при светещ за
движението в неговата посока зелен сигнал на светофарната уредба. До това
кръстовище З. управлявал автомобила си в лявата пътна лента, предназначена за
движение направо и наляво. И тъй като карал с висока скорост той много бързо
изпреварил току що преминалия през кръстовището лек автомобил „Мерцедес",
управляван от свид. Е., след което и автомобила на свид. П.. Свид. Е. първо
чула високия и характерен шум от гърнето на автомобила на З., след което
видяла, че черен на цвят автомобил „БМВ" я изпреварва с доста висока
скорост. Преди подлеза на ФКЦ подс. З.
натиснал спирачния педал и намалил скоростта на движение на автомобила.
Светналите стопове на БМВ-то били забелязани от свид. Е.. Освен това, тъй като
неговия автомобил се движил за кратко с по-ниска скорост, нейният автомобил го
настигнал, двата автомобила се изравнили, движейки се в двете съседни една на
друга ленти - нейния в дясната, а неговия в лявата. Така се движили до средата
на подлеза на ФКЦ, където З. натиснал педала на газта и увеличил скоростта на
движение на управлямания от него автомобил до около 114-115 км/ч, при което пак
се чул характерния силен шум на гърнето и отново изпреварил автомобила на свид.
Е. и движещия се пред нея автомобил на свид. П.. Шофирайки в частта на
булеварда след подлеза, която се характеризира с наклон в обратна посока подс. З.
отново натиснал леко педала на спирачката и скоростта на автомобила започнала
бавно и плавно да намалява. След това следвал прав, хоризонтален участък от
булеварда.
По това време М.Ч. се прибирал към дома си, бутайки велосипеда си, като
около 19.45 ч. се намирал на тротоара на бул. „Приморски" в гр. Варна, от
страната на Морската градина, непосредствено преди пътния знак, обозначаващ
посоки на движение напред и в ляво, а така също - предстояща пешеходна пътека.
Този пътен знак се намирал на 0.5 м. вдясно от десен бордюр на бул.
„Приморски" /в посока от подлеза при ФКЦ Варна към Летен театър/ и на З0.6
м. от началото на пешеходната пътека, намираща се в района на кръстовището на
този булевард с ул. „Македония". М.Ч. бутал велосипеда от лявата си страна
и държал кормилото му с двете си ръце. Решил да пресече булеварда и бутнал леко
велосипеда напред, но спрял до бордюра, тъй като видял, че от лявата му страна
приближава лек автомобил. Това бил лекия автомобил „Ситроен Пикасо",
управляван от свид. Н.К.Н.. Автомобилът му се движил в дясната пътна лента, в
посока на Летен театър, със скорост около 50 км./ч. След като излязъл от
подлеза до ФКЦ свид. Н. забелязал, че на бордюра, до десния край на същата
пътна лента, по която той се движил, се намирал човек, а до него - велосипед.
Затова той преминал покрай него с повишено внимание. Когато автомобилът на
свид. Н. подминал мястото, където изчаквал М.Ч., последният бутайки велосипеда,
предприел пресичане на бул. „Приморски". В този момент, автомобилът на
подс. З. се движил със скорост от 114.6 км/ч и се намирал на разстояние 84.27
метра. Левите колела на автомобила му се движили в лявата пътна лента, на около
0.40 м. разстояние от осевата линия между двете пътни ленти за движение по
посока на Летен театър, а десните колела на автомобила се движили в дясната
пътна лента на бул. „Приморски". Между него и току-що стъпилия на пътното
платно Ч. нямало други автомобили или други препятствия, които да са му
ограничавали видимостта към пешеходеца. Главата на пешеходеца Ч. в момента, в
който той стъпил на пътното платно, е била видима за З. още когато управлявания
от него автомобил се е намирал на разстояние от 135.69 м. преди излизане от
наклонения участък от пътя, а в цял ръст пешеходецът е бил видим за него след
като отпочнал пресичане и автомобилът на З. се е намирал на разстояние 68.29 метра
от него. На около 50 метра преди ориентира на огледа на местопроизшествието
подс.З. леко натиснал спирачния педал, което довело до плавно и леко намаляване
на скоростта на автомобила, но която скорост все още била над разрешената за
този пътен участък от 50 км/ч. През това време, продължавало пресичането на
булеварда от Ч.. В момента, в който Ч. бил изминал 3,60 м. от десния бордюр на
бул. „Приморски" и се намирал в началото на лявата лента за движение- тази
за завиване по ул. „Македония" , бил блъснат от движещия се в този момент
със скорост 77 км/ч автомобил „БМВ", управляван от подс. З..
Непосредствено преди удара, на около 7-8 метра преди мястото на съприкосновение
между автомобила и пешеходеца /което се намира на 3.60 от десния бордюр на
булеварда и на 31 метра от началото на пешеходната пътека намираща се на
кръстовището на бул. „Приморски" и ул. „Македония"/, подс. З. рязко и
силно натиснал педала на спирачката, което довело до отклоняване на автомобила
му от дясно на ляво, поради което и бутащият велосипеда си Ч. е бил ударен с
предната лява част на автомобила на подсъдимия. В резултат на удара тялото на Ч.
е било прехвърлено през капака на автомобила, последвал удар на главата и
тялото му в предното стъкло на автомобила и детайли в тази област, след което
тялото му било отхвърлено нагоре и напред в ляво и паднало на пътното платно в
лентата за движение в обратна посока, непосредствено след пешеходната пътека на
кръстовището на булеварда с ул. „Македония", на разстояние около 34.45 м.
от мястото на удара. Велосипедът бил отхвърлен на около 15 метра след мястото,
където е било паднало тялото на Ч..
След удара, подс. З. спрял за миг в насрещното платно, след пешеходната
пътека, след което отпуснал спирачката, дал газ и потеглил в посока на бул.
„Цар Освободител". В момента на удара на пешеходеца автомобилът на свид. Н.
се намирал непосредствено след пешеходната пътека. Той чул звук от спирачки,
погледнал в страничното огледало и видял, че нещо паднало до пешеходната
пътека. Намалил веднага скоростта на движение на автомобила си, която и без
това не била висока, понеже я намалил още преди пешеходната пътека. В този
момент той забелязал, че след него криволичи твърде шумен лек автомобил
„БМВ", който се опитвал да го изпревари. След левия завой, до Летния
театър, свид. Н. завил волана в ляво и препречил пътя на управлявания от подс.З.
лек автомобил. Така З. бил принуден да спре движението на автомобила си в
лявата пътна лента на бул. „Цар Освободител" в посока на Икономическия
университет. Подсъдимият попитал свид. П.: „Какво стана?", а той му
отговорил: „Ударихме човек", след което и двамата слезли от автомобила.
Свид. П. оставил отворена и със свалено стъкло предната дясна врата на лекия
автомобил.
Подс.З. на висок глас извикал на свид. П.: „Викай линейка!". П. тръгнал
към мястото, където станало произшествието и чувал как подсъдимият крещял на намиращите наоколо хора да викат
линейка. Вървейки, П.набрал от своя телефон с № ********** на четири пъти тел.
112, но само при две от набиранията успял да се свърже с оператор, като съобщил
за случилото се. През това време, около местопроизшествието се били събрали
много хора. Пътуващият по посока на басейн „Приморски" с автомобила си
служител на Охранителна полиция свид. Х.Ч.
видял, че на пътното платно имало тяло на човек и веднага спрял. Незабавно взел
необходимите мерки за запазване на местопроизшествието и докладвал на
оперативния дежурен.
В момента на настъпване на произшествието автомобилът на свид. П. се
намирал в дясната пътна лента, недалеч от мястото на удара, което му
позволявало да възприеме случващото се пред него. Когато видял отлитането на
тялото на пешеходеца нагоре и продължаването на движението на автомобила
„БМВ", който го е ударил, той потеглил след него, като включил аварийните
светлини на своя автомобил. Когато преминал през левия завой на бул." Цар
Освободител", той видял, че л.а. „Ситроен Пикасо" е спрял, а зад него
бил спрял напречно в лявата пътна лента за движение по посока на Икономическия
университет, непосредствено след този завой и л.а, „БМВ", като на
седалката на водача седяло младо момче. Видял, че предната дясна врата е
отворена. Тогава, свид.П. спрял своя автомобил встрани и зад автомобила на
подсъдимия, за да не може да тръгне назад и да избяга. След като видял, че и
друг автомобил спира, свид. Н. потеглил към Техническия университет. Тогава,
свид. П. преместил своя автомобил на мястото, на което бил спрян преди това
автомобила на свид. Н.. Малко след това излязъл водачът на л.а. „БМВ" и Н.
съпругата и дъщеря му видели, че е едър, висок млад мъж. Свид. П. го попитал:
„Видя ли какво направи?", след което подсъдимият му отвърнал на висок глас
„викай линейка", събул джапанките си до автомобила и тръгнал бос към
местопроизшествието. Те тримата също тръгнали в тази посока. Свид. Е., която
възприела отлетялото тяло на пешеходеца, също спряла автомобила си, но на бул.
„Приморски", преди пешеходната пътека и включила аварийните му светлини.
Тя също отишла до мястото, където видяла, че лежи на асфалта човек.
Аварийните светлини на движещият се след нея л.а. Пежо" също светнали,
автомобилът спрял и от него излезли свидетелките Й. и Т., които също отишли до
лежащия на асфалта Ч.. На мястото дошли и свидетелите Д. Н. И. и приятелката
му, които току що излезли от паркираната в близост кола. Спрял и свид. К.Б..
Когато свид. П. стигнал до лежащия на асфалта пострадал Ч., забелязал, че
приятелят му – подс.З. през това време също бил на местопроизшествието и се
спрял зад него. П. приклекнал и проверил дали пострадалия имал пулс. Установил,
че имал такъв и поискал аптечка. Свид. Т. донесла такава, но свид. Черногоров
ги помолил да не пипат тялото на пострадалия, за да не му навредят. Скоро след
това пристигнала линейка, която отвела пострадалия в Спешен център. Свид. П. помогнал на медицинския екип да
натоварят в линейката пострадалия. Когато линейката потеглила, той се огледал и
видял, че З. го нямало на местопроизшествието. На място пристигнал и полицейски
екип.
Когато видял, че подсъдимият го няма, свид. П. започнал да му звъни по
телефона, но не получил отговор. Тогава той тръгнал по левия тротоар на бул.
„Осми приморски полк" в посока на кръстовището до Икономическия
университет. Преди това приближил до автомобила на подсъдимия, ритнал с крак
дясната предна врата и я затворил. С крак ударил и дясното странично огледало,
което се сгънало към колонката. Свид.П. продължавал да звъни на подс.З.. Когато
последният му отговорил, П. го попитал къде се намира и подсъдимият му
отвърнал, че е на „Ботевата градинка", като плачел. Свид.П. разбрал, че
приятелят му е притеснен и разстроен, и му казал да го изчака, че идвал към
него. Вървейки стигнал до „Ботевата градинка“, където се срещнал с подсъдимия. З.
бил вече малко по-спокоен и казал на приятеля си, че се е свързал по телефона с
родителите си и се разбрали да се срещнат на ул. „Баба Тонка". От там,
двамата тръгнали към блока, в който родителите му имали апартамент на ул. „Баба
Тонка". Когато стигнали пред блока, седнали на стълби, които се намирали
на отсрещната страна на улицата. Свид. П. отишъл до близкия магазин, от където
купил бутилка с вода и запалка за приятеля си, и след около 2-3 минути си
тръгнал, тъй като подсъдимият не искал да разговарят за случилото се. Около
23.00 ч. същата вечер, П. и З. се чули по телефона, като З. вече бил спокоен.
Казал само, че говорил с родителите си, баща му бил ходил вече на
местопроизшествието, както и че ще отидат заедно в районното управление.
Въпреки проведените ОИМ, местопребиваването на подс.З. не е било установено,
поради което и бил обявен за издирване. На следващия ден – 11.09.2018 г. след
обяд, подс.З. се е явил в сградата на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Варна.
Била му взета кръвна проба и бил освидетелстван.
Така изложената фактическа обстановка първостепенният съд е установил по
категоричен начин след анализ на събраните по делото гласни и писмени
доказателствени средства, включително и чрез самопризнанията на подсъдимия,
направени в хода на производството по чл.371 т.2 НПК. Правилна по съществото си
и ответна на доказателствената съвкупност по делото е преценката на съда, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя
от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство. В тази
насока са : - показанията на свидетелите Н. Н., Н. С., С. П., Й. П., О. К., В. Й.,
А. Т., С.П., К.Б., М.С., Д. И., А.А., Х.Ч., В. Е., В.Ч. и И.И.; - протоколи за огледи
на местопроизшествие, както и на ВД, ведно със скици и фотоалбуми към тях; -
различни по своя характер експертизи – съдебномедицински, съдебнопсихиатрична,
автотехническа, дактилоскопна, химическа, видеотехническа; - писмени
доказателства – свидетелство за съдимост, справка за нарушения, удостоверения,
характеристики.
Всички тези доказателствени средства/вкл. и самопризнанието на подсъдимото
лице/, анализирани в тяхната съвкупност, дават категоричен отговор на въпросите
, включени в предмета на доказване като не оставят никакво съмнение по
отношение авторството на деянието. Затова и по фактите спор от страните
понастоящем не се повдига, не се е повдигал и пред
първоинстанционния съд. Доколкото спор съществува, то той е такъв на правото, а
не на фактите – направените възражения са за явна несправедливост на наложеното
на подс.П.З. наказание – от страна и на защитата му, и на частното обвинение
/всяко от тях с различен знак/, поради което и на него ще спре вниманието се
въззивният съдебен състав.
От страна на защитата се твърди, че са подценени и неотчетени част от
смекчаващите вината обстоятелства, и обратно – от частното обвинение се
възразява, че е налице превес на отегчаващите вината обстоятелства. Това
мотивира защитата да иска намаляне на наложеното наказание /а при определени
предпоставки – и приложение на чл.66 ал.1 НК/, а частното обвинение – да настоява
за увеличаване на наказанието до десет години след неговата редукция.
Както вече се спомена производството по настоящото дело е протекло по реда
на чл.371 т.2 НПК, в рамките на което първостепенният съд е определил наказанието
на подсъдимия при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. При
това положение и при граници на предвиденото наказание лишаване от свобода от три
до петнадесет години, съдът е отмерил наказание от девет години лишаване от свобода на подс.З., което е било
редуцирано по реда на чл.58а ал.1 НК с една трета – до размера на шест години
лишаване от свобода. Доколкото въпросната редукция е резултат от приложението
на императивните разпоредби на чл.373 ал.2 НПК и чл.58а ал.1 НК, и представлява елементарно аритметично действие,
то тя няма как да попада в обсега на въззивната проверка. Единственото условие
за нейната приложимост е финализиране на първоинстанционното съдебно производство
по реда на чл.371 т.2 НПК, а това условие в случая несъмнено е налице. Затова
вниманието на въззивния съд следва да бъде насочено към проверка
законосъобразността на аналитичната дейност на съда , извършвана в рамките на Глава 5 от Общата
част на НК/ в случая на чл.54 НК/. В конкретния случай окръжният съд е отчел
като смекчаващи вината обстоятелства /макар да не са изрично посочени/ младата
възраст на подсъдимия /несъмнено такава дори и според дефиницията за „младеж“,
дадена в §1 от ДР на Закона за младежта/, чистото му съдебно минало, трудовата
му ангажираност, наличното от страна на пострадалия съпричиняване. С това и
според настоящата инстанция смекчаващите вината обстоятелства се изчерпват.
Характеристичните данни на подсъдимия са в значителна степен противоречиви –
добри от съседи, в негативна светлина от обслужващия района полицейски
служител. Като отегчаващи съдът е приел наличието на два елемента,
квалифициращи престъплението като по-тежко – бягство от местопроизшествието и
управление на МПС без правоспособност. Отчетени като такива са също наложените
на подсъдимия наказания за допуснати от него нарушения на правилата за движение
– наказван общо три пъти /справка л.97 т.2 от д.п./, както и факта на
закупуване на автомобил от страна на подсъдимия без да притежава свидетелство
за правоуправление /с който последен извод на съда въззивната инстанция съд си
позволява да изрази несъгласие/, а също така и проявеното от З. дръзко
незачитане на правилата за движение. Според въззивния съд някои от отегчаващите
вината на подсъдимото лице фактори са останали извън полезрението на
първостепенния съд, и това са :
-
От доказателствата по делото /и в частност от извършения
оглед и комплексната автотехническата и геодезическа експертиза-л.216 т.1 от
д.п./ става ясно, че пътното платно по което се е движил подсъдимият /и което е
пресичал пострадалият/ се състои от три ленти, от които две са предназначени за
движение в посоката на подсъдимия. Управляваният от подсъдимия автомобил се е
движел по средата на тези две ленти – левите колелета на автомобила са били в
лявата лента, а десните – в дясната/т.е. автомобилът е бил върху осовата
линия/. Дясната лента е със ширина 3,30м, а лявата/т.е. средната от общо трите/
– 3,40м. Съобразно заключението на вещите лица мястото на удара по ширина на платното
е на 3,60м вляво от десния бордюр, т.е. ударът е настъпил в лявата лента от
двете ленти за движение в посоката на подсъдимия/начинът на движение на З. и
мястото на удара са посочени в скица към АТЕ – л.233 т.1 от д.п./. Което
означава, че пострадалият се е намирал в
лявата лента, и ако подсъдимият се е движил в дясната за него лента то не би
настъпило съприкосновение между автомобила и пешеходеца. Отделно от това
мястото на удара е в началото на двойната непрекъсната линия, която разделя
дясната лента от лявата /или средната от общо трите/ - М2, която текстът на
чл.63 ал.2 т.2 ППЗДП забранява да бъде застъпвана или пресичана от ППС. Освен
двойна непрекъсната линия, на лявата лента са положени стрелки М10 за указване
посоката на движение – в случая наляво. Съобразно разпоредбата на чл.65 т.1 от
ППЗДП стрелките М10 указват задължителна посока на движение от съответната
лента. Положената надлъжна и напречна пътна маркировка /М2 и М10/ в това си
съчетание задължава водачите да използват лявата лента /или средната от общо
трите/ единствено и само за завиване наляво, а дясната – за движение напред.
Въпреки това подсъдимият се е движил върху двете ленти, върху прекъсната линия,
като след това продължил и спрял върху двойната непрекъсната, макар че
маркировката го е задължавала ако се движи направо /което подсъдимият очевидно
целял/, да се движи в дясната лента. Ако бе спазил задълженията, които
маркировката създава за водачите, то не би се стигнало и до удар между
автомобила и пострадалия, а оттам и до настъпване на общественоопасните
последици. Това нарушение на посочените текстове от ППЗДП не е вменено във вина
на подсъдимото лице, но няма пречка /дори напротив/ да бъде отчетено като
отегчаващо вината обстоятелство.
-
Съобразно заключението на вещото лице по назначената
съдебнопсихиатрична експертиза при подс.З. е налице вредна употреба на
канабиноиди и кокаин. След задържането му на следващия ден от З. е взета кръвна
проба, при чието изследване химическата експертиза е установила: - наличие на
метаболит на тетрахидроканабинол, а именно 11-нор-L9 –тетрахидроканабинол - 9
карбоксилна киселина, който резултат може да се наблюдава само след употребата
на канабис /марихуана/ от същото лице; - наличие на метаболит на кокаина, а
именно бензоилекгонин, който резултат може да се наблюдава само след употребата
на кокаин от същото лице. Употребата на наркотични вещества няма пряка връзка с
деянието, извършено от подсъдимия, но пък всякога е морално укорима, а други
действия с тях са и законово запретени. Затова и този факт също следва да бъде
отчетен в тежест на подсъдимия.
-
От заключението на извършената по делото СМЕ -
офталмологична /том1, л. 184-194/ се установява, че освидетелстваният П.З.
страда от хиперметропия /далекогледство/, с показатели както следва: VOD= 0.5с
+ 2.75 дс= 0.7 и
VOS= 0.4 -
0.5с + 2.75
дс= 0.7. Назначени
са били циклоплегия/разширяване
на зениците/ и скенер на двете очи. Според вещите лица П.З. страда от
далекогледство от детска възраст, налагащо носене на очила за всички дистанции
/за далеч и за близо/. След циклопегията се установило високостепенно
далекогледство, кореспондиращо с обективното състояние. Подсъдимият е управлявал
автомобила без очила, въпреки наличието на далекогледство. Този факт в
съчетание с липсата на правоспособност за управление на МПС го прави особено
опасен за останалите участник в движението. Следва да се обърне внимание, че в
някои европейски държави при констатиране недостатъци в зрението, съответните
административни служби разполагат с правомощията да задължат водачите при
управление на МПС да използват очила, а при отказ – да им отнемат
свидетелството за правоуправление /така е напр. в Германия/. Очевидно у нас
такава законова уредба не съществува, и това се посочва дотолкова доколкото да
се подчертае абсолютната необходимост от използване на коригиращи зрението
средства при една високорискова дейност, каквато е управлението на МПС. Затова
и неизползването на такива от страна на подсъдимия при управление на МПС при наличие
на ясно съзнание у него за влошеното му зрение също следва да бъде отчетено
като отегчаващ вината му фактор – поради изключително безотговорното му
отношение към този вид дейност, а оттам и към другите участници в движението.
-
Към момента на настъпване на произшествието подсъдимият
се е движил със скорост 77км/ч. Тя обаче е била намалена до тази непосредствено
преди произшествието. Преди това подсъдимият управлявал автомобила със скорост
114,6км/ч, при разрешена 50км/ч. Движение с подобна скорост в населено място,
по улица граничеща с градски парк, при
интензивно движение на хора и автомобили в тази част от денонощието и в края на
лятото, с изпреварване преди това на други автомобили на кръстовище със
светофарна уредба/за което са налични свидетелски показания/ представлява чиста
проба „автомобилно хулиганство“, което следва също да бъде прието като
отегчаващо обстоятелство.
С оглед изложеното въззивният съд счита, че отегчаващите вината
обстоятелства категорично и значително надхвърлят смекчаващите, т.е. налицие е
превес на отегчаващите , а не баланс между първите и вторите – както е приел
окръжният съд. Което пък от своя страна налага увеличаване на наказанието.
Адекватно на обществената опасност на деянието и дееца /за които от
първостепенния съд са изложени подробни съображения/ при констатираните имащи
значение за вината фактори, въззивната инстанция намира наказание малко над
средния размер, а именно десет години и шест месеца. След задължителната
редукция по чл.373 ал.2 НПК вр. чл.58а ал.1 НК на подс.П.З. следва да бъде
определено за изтърпяване наказание от седем години лишаване от свобода.
Определеният от окръжния съд режим за изтърпяване на наказанието не се налага да
бъде коригиран. Липсват обаче каквито и да било основания за налагане на
максимално предвиденото от закона наказание – какво е искането на частното
обвинение. Това искане не държи сметка на изложените до момента фактори, които
са от значение за индивидуализацията на наказанието. Превесът на отегчаващите
вината обстоятелства сам по себе си в настоящия случай не е достатъчен щото да
обуслови налагането на най-тежкото предвидено от закона наказание. В тази
връзка твърди се от повереника на частния обвинител, че не е налице съпричиняване
от страна на пострадалия. Тази теза не може да бъде възприета. По отношение на
съпричиняването и в какво то се изразява, окръжният съд е отделил значително
място в мотивите си, съображенията му като ответни на закона и практиката на
съдилищата в страната са убедителни и намират пълно разбиране и у настоящия
съдебен състав, който не счита за необходимо да ги преповтаря. Но съпричиняване
категорично е налице, и то се е изразило в извършените от пострадалия нарушения
на правилата за движение в качеството му на пешеходец, посочени детайлно в
мотивите към атакувания съдебен акт. В този смисъл и жалбата на частното
обвинение е частично основателна.
Напълно неоснователна намира въззивният съд жалбата на защитата на
подсъдимия. Както стана ясно по-напред този съдебен състав счита, че са
подценени отегчаващите вината обстоятелства, а не смекчаващите. Не бяха
констатирани смекчаващи вината факти извън вече посочените. Постоянният адрес и
липсата на висящи наказателни производства не могат да бъдат приети за такива –
те са правилото, нормалността, житейски нормално и логично е един гражданин да
бъде с постоянен адрес и без висящи наказателни производства. Ненормално е
обратното /и то само второто/ - срещу един човек да се водят наказателни производства.
Твърди се още, че съпричиняването не било отчетено в достатъчна степен, не е
взето предвид алкохолното повлияване на пострадалото лице, както и факта, че
видимостта била силно намалена и ограничена. Съпричиняването представлява
независим общ принос в съставомерния общественоопасен резултат – всеки от
съпричинителите допринася за него като нарушава определени правила, които
нарушения са в пряка и причинна връзка с този краен резултат. Посочено е от
окръжния съд /а и е така/ кои правила за движение е нарушил пострадалия в
качеството си на пешеходец /защото бутайки велосипеда си той попада именно в
тази категория участници в движението/ - това са нормите на чл.113 ал.1 и 2 ЗДвП. Тяхното нарушаване е и в пряка причинна връзка с настъпилия резултат –
смъртта на пострадалия. Единствено обаче тези норми са нарушени от Ч.. Както
правилно е отбелязал и първоинстанционният съд за пешеходците не съществува
задължение да не употребяват алкохол, поради което с употребата му пострадалият
не е нарушил каквото е да е предписание на правилата за движение. А това е
първото условие за да е налице съпричиняване – направомерно поведение на всеки
един от участниците в произшествието. Ч. е нарушил от своя страна правилата за
движение, и дали това е станало под влияние или не на алкохола е без значение. Първопричината
обаче /основната причина/ за настъпване на произшествието се дължи на
неправомерното поведение на подсъдимото лице, е на не това на пострадалия.
Иначе казано основен принос в настъпването на крайния резултат има подс.З., а
от своя страна пострадалият е единствено допринесъл за това. Не съществува
задължение за пострадалия и да носи светлоотразителна жилетка – в каквато
насока се правят намеци в съдебно заседание. Както вече се спомена към момента
на произшествието Ч. е бил пешеходец, а не велосипедист. Напълно неоснователно
е твърдението пък за намалена и ограничена видимост – времето е било ясно, с
нормална за тази част на денонощието видимост. Според вещите лица по
автотехническата експертиза на база позицията на автомобила на 84.27 м. /при
скорост на движение 114.6 км/ч, с каквато се е движил подсъдимият преди да
предприеме спиране/, в момента на стъпване на пешеходеца на пътното платно,
последният не е бил в зоната на светлинното петно на късите светлини на
автомобила от 75 метра, но се е намирал в осветен участък от пътното платно
посредством улично осветление. За наличието на последното са налице свидетелски
показания, тъй че твърденията в обратна насока са безпочвени – част от свидетелите
са имали възможност да забележат както пешеходеца, така и случилото се. Зоната
на видимост за водача към мястото на пресичане на пешеходеца е от 135.69 метра
преди излизане от наклонения участък и в цял ръст на 68.29 метра, т.е. главата
на пешеходеца е била категорично видима за водача на процесния автомобил към
началото на хода му на пресичане на пътното платно, а в цял ръст е бил видим след
първоначалното му пресичане и преди точката на удара. По-същественото е обаче,
че пешеходецът не попада в опасната зона на автомобила при движение в 50
км./ч., която зона е по-малка от дължината на осветения участък от късите
светлини на автомобила. Т.е. при движение с разрешената скорост от 50км/ч подсъдимият
е бил в състояние да спре при възникване на опасност. Поради наличието на
улично осветление и в зоната на късите светлини пострадалият е можел да бъде
визуализиран, дори и с тъмни дрехи. А в невъзможността да спре преди мястото на
удара З. сам се е поставил с движението си с неразрешена за населено място скорост.
Не съществува задължение за пострадалия и да „чува“ автомобили – в този смисъл
и усиленият звук от изхвърлянето на изгорелите газове от ауспуха на автомобила
на подсъдимия не смекчава вината му по никакъв начин.
Поради това и в крайна сметка въззивният съдебен състав не намира основания
за уважаване жалбата на защитата на подсъдимия – констатираният превес на
отегчаващите вината обстоятелства не предполага намаляне на наложеното
наказание, а обратно – неговото увеличаване, в каквато насока и следва да бъде
изменена постановената присъда в частта й досежно размера на наказанието.
При
извършената служебна проверка не бяха констатирани процесуални нарушения.
Предвид изложеното, и като намира че са налице основания за изменение на атакуваната присъда, на основание чл.337 ал.2 т.1 НПК Варненският апелативен съд
Р Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ присъда №81/12.12.2018г. по нохд №1255/2018г. на Варненски окръжен съд в
частта й, в която на подс.П.Н.З. на основание чл.54 НК е определено наказание
девет години лишаване от свобода, като
увеличава наказанието на десет години и шест месеца лишаване от свобода, което
на основание чл.58а ал.1 НК намаля с една трета до размера на седем години
лишаване от свобода.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок, считано от
уведомлението на страните.
Председател : Членове
: