РЕШЕНИЕ 173
№ 215
гр. С., 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Николай З. Петров
при участието на секретаря Параскева Хр. Георгиева
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Гражданско дело №
20241870101434 по описа за 2024 година
Предявен e иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Ц. Х. П. с ЕГН
********** от гр.С., против О. С. с ЕИК *********. Ищцата, чрез
процесуалния си представител адв.Г., твърди, че в землището на с. Н.с. , обл.
С. притежавала по наследство от дядо й Х. С. К. имот, който е закупен от него
още на 24.11.1941г. Имота представлява поземлен имот с № 52249.4.341 с площ
от 657 кв.м. находящ се в с. Н.с. , обл. С. с трайно предназначение на територията -
урбанизирана и начин на трайно ползване- Незастроен имот за жилищни нужди , при
граници и съседи на имота : имоти с идентификатори № 52249.4.368, имот №
52249.4.411 , имот № 52249.4.410 и имот № 52249.4.369.
Ищецът твърди, че имота не бил застроен. След като влязла в сила
кадастралната карта и решили да се снабдят със скица и съответно
комбинирана скица за имота с намерение за евентуално бъдещо строителство ,
тогава установили , че за имота има съставен Акт за държавна собственост №
1831 от 1972 год.
Започнали процедура по деактуване на процесния имот пред
Областния управител на С. област и въз основа на негова Заповед № ДС-41 /
09.03.2021 г. О. С. преактува имота и съставя Акт за общинска собственост №
1
18199/12.03.2021 год. , който вписва в служба по вписванията.
Този имот категорично нямал държавен произход , нито имало
основание да бъде актуван за общински . Имота бил закупен през 1941 год. и
до настоящият момент винаги е бил собственост на ищцата и нейните
наследодатели, който го владели явно и спокойно и никой не им пречил или
възпрепятствал владението .
Процесния имот владеели повече от 80 години Първоначално
техните деди , по - късно родителите им и след тях останала ищцата да владее
този имот , поради което претендира , че е придобила имота на основание
давностно владение продължило повече от 30 години.
Съгласно чл.5 от ЗОС , актът за общинска собственост имал
качеството на официален свидетелстващ документ , който без да има
правопораждащо действие , констатира собствеността на О.та, но само когато
удостоверява осъществяването на конкретно придобивно основание на акта и
не следвало да се признае легитимиращо действие, по силата на която
актуваният имот се счита за общинска собственост до доказване на
противното . Самото посочване в акта за общинска собственост на обща
законова разпоредба, според която определената категория имоти стават
общински по силата на закона , не обуславял извода за установеност на
правото на собственост на О.та .
Този имот за който О. С. е съставила процесния Акт за частна
общинска собственост не бил владян от О.та нито един ден . Ответната О. не
упражнявала фактическа власт върху имота въз основа на съставеният акт за
частна общинска собственост.
Ищеца моли съда да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответника, че е собственик на основание
продължило повече от 30 години давностно владение върху процесния
поземлен имот с № 52249.4.341 с площ от 657 кв.м. находящ се в с. Н.с. ,
обл. С. с трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на
трайно ползване- Незастроен имот за жилищни нужди , при граници и съседи
на имота : имоти с идентификатори № 52249.4.368, имот № 52249.4.411 , имот
№ 52249.4.410 и имот № 52249.4.369.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по
смисъла на чл. 131 от ГПК от ответника, с който исковата претенция се
оспорва като неоснователна. Оспорва се възможността за придобиване по
давност.Твърди се че ищеца е можел да защити правата си като подаде искане
за възстановяване на имота в местната поземлена комисия, което не е сторил в
предвидения срок.Освен това видно от разписния лист за собствениците на
имоти в селото наследодателя на ищцата бил зачеркнат и имота бил актуван
като държавен през 1972г.
В хода на съденото следствие се установи следната фактическа
обстановка въз основа на събраните писмени доказателства, разпитаните
трима свидетели и изготвената техническа експертиза. Процесния имот при
2
масовизацията не е внесен в ТКЗС. След смъртта на дядото на ищцата през 1975г. нейните
родители са продължили да владеят имота .Това владение е продължило до 2003г. когато е
починала майка й.
Това обстоятелство беше потвърдено от показанията на
разпитаните по делото свидетели , които явно и категорично установиха
продължителното давностно владение, индивидуализираха имота с точни
граници и площ така както е заснет от вещото лице на приложената по
делото скица.
Свидетелите установиха явно и категорично владение на
процесния имот от ищеца , без да е имало спорове или претенции на
други лица по отношение на този имот.
Разпитаните свидетели в показанията си изложиха преки
впечатления от процесния имот , владението му от ищеца и назоваха
имената на собствениците на съседните имоти . И тримата свидетели
индивидуализираха имота по местонахождение , площ и съседи .
Процесния имот е придобит от дядото на ищцата през 1941г.
От изготвената и приета по делото съдебно - техническа
експертиза е видно и разписния лист за собствениците на имоти в селото,
е видно че имота в бил към 1968г. Собственост на родителите на ищцата
Р. П. К.а и С. Х. К., но през 1972г. е бил одържавен.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
На първо място съдът не е съгласен с тезата че имота не би могъл да
бъде придобит по давност тъй като мораториума за придобиване по давност
на държавни имоти беше наложен през периода 31.5.2006г. до отмяната му от
конституционния съд с решение публикувано в д.в. на 8.3.2022г. Имотът би
могъл да бъде придобит и по давностно владение тъй като тази давност се
твърди да е настъпила преди 31.5.2006г.Тя продължила през периода 1972 до
1975г. Дядото на ищцата, впоследствие майка й до 2003г. и след това до 2006г.
самата тя.
Само на това основание ищеца би могъл да бъде признат за собственик
на имота тъй като с разпитаните свидетели същия доказа давностно владение,
налице е и разписен документ за собствениците на имоти в село Н.с. съгласно
която майка й е вписан като собственик на имота.Въз основа на тези
доказателства следва да се приеме че имота е владян от майката на ищцата
поне от 1975 до 2003г.Тоест това владение датира поне от 1975г.Или още
преди смъртта си наследодателя на ищеца на практика е придобил имота по
давност.Такава обаче не е поискана от него, а от дъщеря и която от 2003г. до
2006г., налагане на моратириума за придобиване на държавни и общински
земи също е владяла имота. Давностното владение не се прекъсва при
предаване между наследници от което следва че ищцата и нейната майка са
владели имота приблизително 30 години, необезпокоявано като свои собствен
и то добросъвестно.
Ето защо исковата молба се явява основателна и следва да бъде уважена
3
изцяло и ищеца Ц. Х. П. с ЕГН ********** от гр.С. следва да бъде призната за
собственик на поземлен имот поземлен имот с № 52249.4.341 с площ от 657
кв.м. находящ се в с. Н.с. , обл. С. с трайно предназначение на територията -
урбанизирана и начин на трайно ползване- Незастроен имот за жилищни
нужди , при граници и съседи на имота : имоти с идентификатори №
52249.4.368, имот № 52249.4.411 , имот № 52249.4.410 и имот № 52249.4.369.
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца сумата от 83.29 лв. разноски за държавни такси, 400лева за
експертиза, както и сумата от 2 200лева за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО че Ц. Х. П. с ЕГН ********** от гр.С. по
отношение на ответника О. С. е собственик на поземлен имот с №
52249.4.341 с площ от 657 кв.м. находящ се в с. Н.с. , обл. С. с трайно
предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване-
Незастроен имот за жилищни нужди , при граници и съседи на имота : имоти с
идентификатори № 52249.4.368, имот № 52249.4.411 , имот № 52249.4.410 и
имот № 52249.4.369.
ОСЪЖДА О. С. с ЕИК ********* да заплати на Ц. Х. П. с ЕГН
********** сумата от 2 683.29лева разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред С. окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
4