Определение по дело №126/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

№………/…….02.2019г.

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание, в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

                                                                                  ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА                                                                

като разгледа докладваното от съдия Хекимова

възз.търг.дело №126 по описа за 2019г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №83129/14.12.2018г. от В.Д.Д. ЕГН **********, с адрес: *** срещу Решение №4832 от 26.11.2018г. по гр.д. №18729/2017г. на ВРС, 33 състав, с което са отхвърлени предявените срещу Е.А.И. ЕГН **********, с адрес: ***, искове за присъждане на сумата от 5000.00лв., частична претенция от задължение в общ размер на 38697.00лв., представляваща главница по Договор за изпълнение на строително-монтажни работи от 02.06.2014г., сключен между „Деспа строй" ЕООД и Е.А.И., Г.А.Н. и Б.А.В., вземането по който е прехвърлено с договор за цесия от 24.07.2017г. от цедента „Деспа строй" ЕООД в полза на цесионера В.Д.Д., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.12.2018г. до окончателното плащане на сумата.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно. Сочи се, че съдът е формирал неправилен извод за неоснователност на претенцията само въз основа на представения от ответната страна констативен протокол и е преценил избирателно свидетелските показания, като е кредитирал само показанията на доведените от ответницата свидетели. Отправената към съда молба е да бъде отменено решението и уважени изцяло предявените искове, като се присъдят и дължимите на ищеца разноски.

С въззивната жалба е представено и се иска да бъде прието по делото ново доказателство за обстоятелството, че в периода от 21.03.2016г. до 25.03.2016г. В.Д. е бил командирован в гр.София, като се твърди, че е станало известно на ищеца след приключване на делото пред ВРС.

В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна Е.А.И., е депозирала писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е основал изводите си на постигнатото между „Деспа Строй“ ЕООД и Е.И. споразумение и предхождащия го констативен протокол, видно от които ответницата е изпълнила задълженията си към дружеството, поети по сключения между тях договор за СМР.

По отношение на представеното с въззивната жалба ново доказателство /командировъчна заповед/, ответниците твърдят, че искането за приемането му е преклудирано. Твърдят, че констативният протокол от 22.03.2016г. е бил представен като приложение към отговора на исковата молба и насрещната страна е могъл да представи доказателството в срок. Твърди се, че това доказателство е създадено за нуждите на процеса.

Съдът намира, че жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, спазени са и останалите изисквания за редовност на същата съобразно разпоредбите на чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което производството следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, с призоваване на страните.

По направеното доказателствено искане, доколкото не се твърди процесуално нарушение от първоинстанционния съд по смисъла на чл.266, ал.3 от ГПК, на преценка подлежи наличието на предпоставките по чл.266, ал.2, т.1 и 2 от ГПК. При преценка относно допустимостта на направеното ново доказателствено искане, в съответствие с установената практика на ВКС, съдът намира, че  документът не обективира нововъзникнало или новоузнато обстоятелство, доколкото установява факта на командироване на самото представящо го лице в минал период, предхождащ производството по делото. Изключва се и възможността да бъде представлява нововъзникнало доказателство, което не е могло да бъде узнато и представено до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, доколкото данните за командироване подлежат на отразяване в счетоводството на дружеството, а документът се съставя към съответния период на командироване. С оглед на изложеното не се установява приложимостта на предвидените в чл.266, ал.2, т.1 и 2 от ГПК изключения, поради което възможността за ангажиране на конкретното доказателство е преклудирана.

Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

ПРИЕМА за разглеждане допустима и редовна въззивна жалба вх. №83129/14.12.2018г. от В.Д.Д. ЕГН **********, с адрес: *** срещу Решение №4832 от 26.11.2018г. по гр.д. №18729/2017г. на ВРС, 33 състав, с което са отхвърлени предявените срещу Е.А.И. ЕГН **********, с адрес: ***, искове за присъждане на сумата от 5000.00лв., частична претенция от задължение в общ размер на 38697.00лв., представляваща главница по Договор за изпълнение на строително-монтажни работи от 02.06.2014г., сключен между „Деспа строй" ЕООД и Е.А.И., Г.А.Н. и Б.А.В., вземането по който е прехвърлено с договор за цесия от 24.07.2017г. от цедента „Деспа строй" ЕООД в полза на цесионера В.Д.Д., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.12.2018г. до окончателното плащане на сумата.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за приемане като доказателство по делото на командировъчна заповед от 18.03.2016г. поради настъпила преклузия.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито с.з. на 20.03.2019г. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ: