РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Царево, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Минчо Т. Т.
при участието на секретаря Нели Г. Стоянова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Т. Административно наказателно
дело № 20252180200072 по описа за 2025 година
Производство е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба на „АС Хотели“ ЕООД, ЕИК *********, срещу
Наказателно постановление № Т-НП-5/ 20.12.2024 год. на Министър на
туризма, с което на „АС Хотели“ ЕООД, ЕИК *********, за нарушение на чл.
31, ал. 1 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие /ЗУЧК/, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
4000.00 лева, на основание чл. 31, ал. 1 от ЗУЧК.
В жалбата се навеждат твърдения за допуснати съществени
процесуални нарушения и съображения за материалната незаконосъобразност
на обжалваното наказателно постановление и се иска неговата отмяна.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
упълномощен представител- адвокат. Пледира за отмяна на НП
АНО, редовно призовани, се представляват от юрисконсулт. Пледират
за потвърждаване на НП.
Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и
устни доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:
1
На 28.06.2024 год. при изпълнение на служебните си задължения,
актосъставителя и неговите колеги, установили че жалбоподателя е нарушил
ЗУЧК, като в нарушение на закона, е разположил на плажната ивица плажни
принадлежности, които се предоставят на гости на собствения на дружеството
хотел, като добавка към хотелската услуга.
Констатираното мотивирало актосъставителя, да състави срещу
жалбоподателя АУАН № Т-УМП-АУАН-00-3 от 28.06.2024 год. в който
нарушението било ясно и точно описано. Въз основа на така съставения
АУАН, и след преценка на събраните по АНП доказателства, наказващия орган
издал атакуваното Наказателно постановление, в обстоятелствената част на
което, административното нарушение е описано по същия като в АУАН начин.
Деянието е квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от
ЗУЧК и санкционирано на основание чл. 31, ал. 1 от ЗУЧК.
Съдът установи изложената фактическа обстановка, след обстоен
анализ на събрания по делото доказателствен материал - писмените
доказателства по АНП, приобщени към делото и гласните доказателства-
показанията на разпитания актосъставител. Съдът кредитира изцяло
показанията на актосъставителя като логични, последователни и напълно
кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства. Съдът няма
никакви основания, да се съмнява в правотата на показанията и в
добросъвестността на актосъставителя, при изпълнението на служебните му
задължения. Цитираните показания са дадени под страх от наказателна
отговорност и не е налице индиция за тяхната предубеденост или
заинтересованост, поради което и съда няма основание да се съмнява в
достоверността на показанията на този свидетел и кредитира същите като
истинни.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази
разпоредбите на закона, съда достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията
на съда са следните:
2
Настоящото производство е от административно- наказателен
характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние,
което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от
ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното
постановление като нарушител. Освен това, за да бъде наказателното
постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат
спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на
наказателното постановление.
В случая събраните по делото доказателства сочат по безспорен начин
на това, че на сочената дата, жалбоподателя е извършил вмененото му
нарушение. В тази посока са показанията на актосъставителя присъствал по
време на проверката на място.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че жалбоподателя е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.
17а, ал. 1 от ЗУЧК, за което е била ангажирана административно
наказателната му отговорност, тъй като именно той на посочената в НП дата е
поставил палатката си на територията на морския плаж.
Правилно е била ангажирана и отговорността му съобразно чл. 30, ал.
1 от ЗУЧК, който предвижда, че който, без да има право на това, разполага
плажни принадлежности, които предоставя възмездно на посетителите на
морския плаж и/или обвързва предоставянето им на посетителите на морския
плаж като добавка към продавана стока или услуга безвъзмездно или срещу
привидна цена на друга стока или услуга, се наказва с глоба от 2000 до 6000
лв. или с имуществена санкция от 4000 до 20 000 лв.
В случая, доколкото на жалбоподателя е било наложено адм. наказание
в минималния предвиден в закона размер, то очевидно АНО е определил
същото съобразно нормата на чл. 27 от ЗАНН при отчитане наличието само на
смекчаващи отговорността обстоятелства, като за съда не съществува
възможност да го ревизира и да го намали под законоустановения минимум.
Доколкото по делото не са установени обстоятелства, които отличават
извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна
незначителност на обществената опасност на нарушението респ. липсата на
такава, съдът намира, че в случая нарушението не би могло да бъде
определено като маловажно и нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да намери
3
приложение. Напротив нарушението е типично и касае нарушаване на
законодателна забрана въведена от законодателя именно с оглед опазването на
едно от природните богатства на държавата ни – Черноморското крайбрежие с
неговата плажна ивица, което е и основа цел на ЗУЧК /чл. 2, т. 1/. Нещо
повече според настоящия съд прилагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН
спрямо подобно нарушение би създало у нарушителите (в това число и
жалбоподателя) чувството за безнаказаност, би култивирало липса на
критичност към извършване на деяния от подобен род, което обезсмисля една
от основните функции на административно наказателния закон, а именно
индивидуална превенция на нарушенията. Поради тази причина според
настоящия съд подобно нарушение не следва да се толерира, а следва да се
накаже както с оглед превъзпитание на нарушителя към спазване на
разпоредбите на българското законодателство, така и с оглед оказване на
превъзпитателно и предупредително въздействие по отношение на останалите
граждани.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци и като
такова следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Т-НП-5/ 20.12.2024
год. на Министър на туризма, с което на „АС Хотели“ ЕООД, ЕИК *********,
за нарушение на чл. 31, ал. 1 от Закона за устройство на черноморското
крайбрежие /ЗУЧК/, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 4000.00 лева, на основание чл. 31, ал. 1 от ЗУЧК.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
съд- Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
4
5