Р Е
Ш Е Н
И Е № 16
гр.Кюстендил, 25.01.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
Административен съдия: НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
и секретар Антоанета Масларска, като
разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№240/2021г. по описа на
КАС, за да се произнесе взе предвид:
З.С.Д., ЕГН********** *** оспорва решение
№2153-09-13/23.06.2021г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил, с което е
отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу разпореждане №**********/19.04.2021г.
на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Кюстендил. С
последното е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на
основание чл.99, ал.1, т.1, б.“а“ от КСО с допълнително придобит осигурителен
стаж преди пенсиониране във връзка с чл.9а, ал.1 от КСО. РазвИ.т се съображения
за незаконосъобразност на актовете, като противоречащи на материалноправните
разпоредби. Претендират се разноски.
Ответникът чрез процесуалния
представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Производството по издаването
на оспорения административен акт е започнало по заявление на З.Д. с
вх.№2121-09-8/06.04.2021г. за изменение на личната й пенсия за осигурителен
стаж и възраст при условията на чл.99, ал.1, т.1, б.“а“ от КСО. Посочено е, че
лицето е закупило стаж на основание чл.9а, ал.1, т.1 от КСО за времето на
обучението във Висш химикотехнологически институт – София за периода от
03.02.1978г. до 15.02.1979г. и представя
УП – 16 №1021-09-43/24.10.2019г. Иска се изменение на пенсията, считано от
22.08.2011г., като се вземе предвид осигурителния стаж по представеното УП -16.
С разпореждане
№**********/10.01.2012г. на
длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ гр.Кюстендил,
на основание §4, ал.1 от ПЗР КСО е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст, считано от 22.08.2011г. при навършена възраст 57години и общ
осигурителен стаж превърнат в ІІІ категория труд 37г 05м 11дни, добавка по
чл.84 от КСО и е спряна получавана наследствена пенсия на основание чл.95,
ал.1, т.4 от КСО.
След
получена жалба на 02.07.2018г. за ползване на документ с невярно съдържание от З.Д.
– УП-3№255/28.05.2004г. на „Асансьорна техника“ АД в ликвидация гр.Дупница е
прието, че стажа на длъжност „бояджия цех врати“ с продължителност 03г 09м
07дни трябва да бъде анулиран и да се извърши нова преценка на правото на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето. С разпореждане №**********/19.07.2018г. на
основание чл.95, ал.2 от КСО и чл.11, т.6 от НПОС личната пенсия на Д. и
добавката по чл.84 от КСО е спряна. От заявителката са поискани всички
документи, удостоверяващи осигурителен стаж. След новата преценка е формиран
извод, че лицето не придобИ. право на лична пенсия по §4, ал.1 от ПЗР КСО и с
разпореждане №**********/10.09.2018г. пенсията с добавката е прекратена на
основание чл.96, ал.1, т.4, чл.99, ал.1, т.2, б.“г“ от КСО, отказано е
отпускането на лична пенсия за ОСВ и е възобновена наследствената пенсия на
лицето.
След
представяне на всички документи е извършена нова преценка и с разпореждане
№**********/04.09.2018г. на З.Д. е
отпусната лична пенсия за ОСВ на основание §4, ал.1 от ПЗР КСО, считано от
08.08.2013г., тъй като тогава е изпълнявала условията на нормата за ранно
пенсиониране.
На
30.10.2018г. е депозирано ново заявление от жалбоподателката с
вх.№2121-09-51/30.10.2018г., с което иска преразглеждане на правото й на лична
пенсия за ОСВ, претендирайки осигурителен стаж за периода 01.07.1988г. –
12.03.1992г. с продължителност 03г 08м 11 дни /представено е УП-3
№25/20.02.2019г./. Стажът е зачетен и с разпореждане №**********/12.03.2019г. е отпусната
на З.Д. лична пенсия за ОСВ при условията на §4, ал.1 от ПЗР КСО и добавка по
чл.84 от КСО, считано от 05.09.2012г.
Пенсионният
орган е приел съгласно чл.114, ал.1 от КСО, че Д. носи вина за неправилно
получената пенсия за периода 22.08.2011г. – 16.07.2018г., поради ползване на
документ с невярна съдържание, въз основа на което й е отпусната пенсия за
ранно пенсиониране на осн. §4, ал.1 от ПЗР КСО и добавка по чл.84 от КСО. Ето
защо с разпореждане №**********/26.03.2019г.
е разпоредено лицето да възстанови недобросъвестно получената сума в размер на
11 075.72 лв. /главница и лихва/.
З.Д. е
оспорила по административен ред разпореждане №**********/12.03.2019г.
и разпореждане №**********/26.03.2019г.,
като е представила банково бордеро от 04.04.2019г. за внесени 2 661.12 лв.
за закупен осигурителен стаж 24 месеца, като е посочила, че по този начин
изпълнява условията на §4, ал.1 от ПЗР КСО и би следвало да й се отпусне пенсия
от 22.08.2011г. Представила е и още едно бордеро за внесени 1 254.27 лв.
за закупен стаж от 01г 00м 13дни. С решение №2153-09-12/08.05.2019г. на
директора на ТП на НОИ – Кюстендил жалбата е отхвърлена като неоснователна.
Проведено е съдебно производство по адм.д.№288/2019г. по описа на КАС, като с
решението по него е отхвърлена жалбата на Д.. Същото е влязло в сила на
01.03.2021г.
След
представяне на УП – 16 №1021-09-43/24.10.2019г.,
удостоверяващо внесени осигурителни вноски за осигурителен стаж по чл.9а, ал.6
от КСО във вр.с чл.9а, ал.1 от КСО е издадено разпореждане №**********/19.04.2021г.,
с което е изменена личната пенсия за ОСВ на лицето в размер на 705.07 лв., плюс
добавка по чл.84 от КСО. Същото е оспорено по административен ред и е
постановено решение №2153-09-13/23.06.2021г.
на директора на ТП на НОИ – Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна
жалбата й срещу разпореждането.
Прието
като доказателство по делото е заключение вх.№4831/22.11.2021г. на в.л. Н.С.,
което се възприема за достоверно и обективно от съда. Същото е изготвено на
база доказателствата по делото и проверка на наличните документи в ТП на НОИ –
Кюстендил и отразява процедурата по пенсиониране на З.Д.. Обосновава се извод,
че жалбоподателката към 22.08.2011г. не изпълнява изискванията за трудов стаж,
тъй като закупения стаж следва да се отчете към момента на пенсиониране и
момента на заплащането на осигурителните вноски. Относно спора дали със
закупения стаж общия стаж на Д. е 36г 11м 29 дни или 37г, вещото лице сочи, че
е без значение, тъй като вече лицето е упражнило правото си на пенсия, както и
че стажа по чл.9а, ал.1, т.1 от КСО се зачита от датата на внасяне на
осигурителните вноски.
С оглед
така установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за допустима, като
подадена в срок, от процесуално легитимен субект на право на оспорване и пред
компетентен да я разгледа съд. Разгледана по същество е неоснователна, по
следните съображения:
В хода на
административното производство по издаването на оспорения административен акт
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила като
самостоятелни отменителни основания, акта е издаден от компетентен орган,
притежава необходимото по закон съдържание и е съобразен с целта на закона.
При
упражняване правомощията си по чл.168, ал.1 от АПК относно преценка
законосъобразността на оспорения акт, съдът счита че е приложен правилно
материалния закон.
Хипотезата,
в която жалбоподателката е поискала отпускане на лична пенсия за ОСВ със
заявление вх.№ПП-01-19199/08.12.2011г. е тази на §4, ал.1 от ПЗР КСО. Съгласно
сочената разпоредба /редакцията на ДВ бр100/2010г. в сила от 01.01.2011г./ до
31.12.2014г. вкл. лицата, които са работили 10 години при условията на първа
категория труд и 15 години при условията на втора категория труд, могат да се
пенсионират, ако са навършили 47 години за жените и 52 години за мъжете при
първа категория труд и 52 години за жените и 57 години за мъжете при втора
категория труд и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и
100 за мъжете.
От
събрания доказателствен материал по делото се установява безспорно, че с разпореждане №**********/12.03.2019г.,
при усл. на §4, ал.1 от ПЗР КСО, е отпусната пенсия за ОСВ на З.Д., считано от
05.09.2012г., тъй като тогава лицето изпълнява изискванията на §4, ал.1 от ПЗР
КСО.
Безспорно
е и че жалбоподателката е закупила стаж от 01г 00м 13дни при условията на
чл.9а, ал.1, т.1 от КСО, видно от УП – 16 №1021-09-43/24.10.2019г.,
удостоверяващо внесени осигурителни вноски за периода от 03.02.1978г. до
15.02.2979г.
Съгласно
разпоредбата на чл.9а, ал.1, т.1 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране,
ако не е зачетен на друго основание и са внесени осигурителни вноски съгласно
ал.3, се зачита времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше
образование, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за
завършената специалност. Внасянето на осигурителните вноски по ал.1 и 2 се
извършва по банков път след подадена декларация по ред, определен с наредбата,
издадена от министъра на финансите по чл.5, ал.6. Вноските са изцяло за сметка
на лицата, като се изчисляват към датата на внасянето им в размера, определен
за фонд „Пенсии“ за лицата, родени преди 1 януари 1960г., върху минималния
месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен
със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната
година /чл.91а, ал.3 от КСО/.
Анализът
на доказателствения материал на база правната регламентация обуславя извод за
неоснователност на възражението на жалбоподателката, че пенсията се следва от
22.08.2011г. З.Д. е упражнила правото си на пенсия с подаване на заявление,
като такава й е отпусната с разпореждане №**********/12.03.2019г. при условията
на §4, ал.1 от ПЗР КСО и добавка по чл.84 от КСО, считано от 05.09.2012г.
Същевременно осигурителните вноски по чл.9а, ал.1, т.1 от КСО са внесени на
18.09.2019г. и 18.10.2019г. В този смисъл правото на лицето по чл.9а, ал.1, т.1
от КСО за зачитане на осигурителния стаж възниква след внасяне на
осигурителните вноски, независимо, че се отнася до периода на обучение. В
случая чрез тях се е увеличил общия осигурителен стаж на лицето. Към 22.08.2011г. жалбоподателката е имала
изискуемата възраст, но не е имала изискуемия осигурителен стаж и към посочения
момент /подаване на заявлението за отпускане на пенсия за ОСВ/ не е внесла
цитираните вноски. Ето защо съдът приема, че административните органи /и
длъжностното лице по пенсионно осигуряване, и директора на ТП на НОИ
гр.Кюстендил/ са постановили правилни административни актове. Жалбата ще бъде
отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода от делото съдът
присъжда разноски на ответната страна, на основание чл.143, ал.3 от АПК във
вр.с чл.24 от НЗПП в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на З.С.Д., ЕГН********** *** срещу
решение №2153-09-13/23.06.2021г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил, с което
е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу разпореждане №**********/19.04.2021г.
на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Кюстендил.
ОСЪЖДА З.С.Д., ЕГН********** *** да заплати
на ТП на НОИ – Кюстендил, бул.“България“ №46 разноски по делото в размер на 100
лв. /сто/.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването на страните чрез
връчване на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: