Р Е
Ш Е Н И Е
Номер
4 /10.01. Година 2014 Град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в открито съдебно заседание проведено на
единадесети декември две и хиляди и тринадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТОНЬО ТОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМЕНОВА
ВАНЯ ТЕНЕВА
Секретар Н.К.
Прокурор НЕЙКА ТЕНЕВА,
като
разгледа докладваното от съдията - докладчик ТОНЬО ТОНЕВ ВНОХД №1309 по описа за 2013 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по Глава ХХІ от НПК.
Обжалвана е от адв.С.М.-защитник на подс.А.К.А.,
присъда №191/04.11.2013 год. по НОХД №2303/2013 год. по описа на Старозагорски районен
съд, с която подсъдимата А. А. е призната за виновна и осъдена по обвинение по
чл.329,ал.І НК на лишаване от свобода за срок от една година в затворническо
заведение от закрит тип при първоначален строг режим на изтърпяване. С
присъдата, на основание чл.25,ал.І вр. чл.23,ал.І НК, съдът е групирал
наказанията наложени на подсъдимата по НОХД №663/2011 год. и №2557/2011 год.-
двете по описа на Старозагорски районен съд, определяйки едно общо наказание, а
именно най-тежкото от тях-лишаване от свобода за срок от една година и шест
месеца.
На основание чл.25,ал.ІV във връзка с чл.68,ал.І
от НК съдът е постановил отделно от наложеното с обжалваната присъда наказание
лишаване от свобода за срок от една година да изтърпи и определеното общо наказание от една година
и шест месеца лишаване от свобода в затворническо заведение от закрит тип при
първоначален строг режим съобразно чл.60,ал.І и чл.61,т.2 от ЗИНЗС.
Според въззивната жалба присъдата е
незаконосъобразна и необоснована, постановена при съществени нарушения на
процесуалните правила, противоречаща и на материалния закон. Искането е алтернативно
в няколко насоки: обжалваната присъда да бъде отменена и делото се върне за
ново разглеждане на прокурора; обжалваната присъда да се отмени и се постанови
нова, с която подсъдимата бъде призната за невинна и оправдана по обвинението;
да се измени присъдата като вместо лишаване от свобода на подсъдимата се
определи наказание “пробация”.
В съдебно заседание представителят на
Окръжна прокуратура гр.Стара Загора счита въззивната жалба за неоснователна,
поради което и обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.
Като
поддържа жалбата адв.С. М. счита, че нарушенията
могат да се групират в няколко насоки – нарушено право на защита на подсъдимата
и в частност в правото да участва в разпита на свидетелите на обвинението;
липса на определеност на елементи от обективната страна на престъпния състав –
период на осъществяване на престъпна дейност, как и къде подсъдимата е получила
нетрудови доходи. Искането е да бъде уважена въззивната жалба с отмяна на
първоинстанционната присъда и постановяване на съдебен акт в параметрите
очертани във въззивната жалба.
Окръжният съд, след като се запозна
със становищата на страните и доказателствата по делото намира за установено
следното:
Фактическата
обстановка е правилно изяснена от първоинстнциония съд.
Подсъдимата А.К.А. е
осъждана четири пъти, като в три от случаите е за престъпление по чл.329,ал.І НК.
След
влизане в сила на последното осъждане-одобрено споразумение за прекратяване на
наказателното производство от 29.05.2013 год. по НОХД №905/2013 год. за
престъпление по чл.329,ал.І НК, подсъдимата продължила да проституира на
околовръстния път на гр.Стара Загора, в близост до Асфалтова база. Подсъдимата
предлагала и осъществявала сексуални услуги срещу заплащане в периода от
30.05.2013 год. до задържането и от органите на МВР-Стара Загора на 29.10.2013
год. С получените парични суми се издържала и отглеждала малолетното си дете/според
нейните обяснения/. В същия период, въпреки че е в трудоспособна възраст подс.А.
А. не се е занимавала с обществено полезен труд, нито пък е търсила работа/не
се е регистрирала в Бюрото по труда, не е осигурявана или се е
самоосигурявала/. В този период неколкократно е предупреждавана устно и писмено
от служители на полицията да преустанови дейността си, но подсъдимата не се е
съобразявала, а продължавала да излиза на околовръстния път, за да проституира.
Гласните
доказателствени средства от хода на съдебното следствие са непротиворечиви и
напълно подкрепят приетата от съда фактическа обстановка и затова не се нуждаят
от допълнителен анализ.
По
отношение на конкретните оплаквания за ограничаване процесуалните права на
подсъдимата въззивната инстанция счита, че са неоснователни.
Производството
е проведено по реда на Глава ХХV НПК и законодателят е предвидил изключително
кратък срок за приключване на разследването – три дни/чл.362,ал.V НПК/. От
материалите на досъдебното производство е видно, че производството е започнато
на 30.10.2013 год., когато са разпитани и двама свидетели-Т. Т. и М. А. На
следващия ден е назначен служебен защитник на обвиняемата и А. А. е привлечена
в качество на обвиняем и разпитана в това й качество, като разпитът е приключил
в 11,10 часа. При този разпит и в присъствие на адв.Е.Ж. на подсъдимата са
разяснени правата на обвиняемото лице, вкл. правото защитникът да участва при
извършване на действия по разследването и други процесуални действия с негово
участие. Искане за възползване от тази правна възможност не са направили
обвиняемият и неговия защитник. В последствие, същия ден са разпитани и
свидетелите С. С. и А. Т., а на 01.11.2013 год. са предявени материалите от
разследването. Задължително е бързината на разследването да не е за сметка на
процесуалните права на обвиняемото лице и в частност неговото право на защита.
Когато се преценя дали и доколко са накърнени тези права, винаги следва да се
преценя има ли ограничаване процесуалните права на обвиняемия и дали то е
съществено. В конкретния случай окръжният съд намира, че не е налице
отменителното основание на чл.335,ал.І,т.1 НПК. Искане за участие при
извършване действия по разследването не е правено от обвиняемата и нейния
защитник преди разпита на св.С.С. и А. Т., за да се приеме, че е налице
ограничаване правото на участие при събирането и проверката на доказателства.
От друга страна показанията на свидетелите Т. Т. и М. А. кореспондират с
показанията на останалите свидетели и обясненията на обвиняемата и в тази
връзка не може да се приеме, че са ограничени процесуалните права на обвиняемия
до степен да са от такъв характер, предизвикващ отмяна на съдебния акт.
Според
защитата е неясен начинът, по който е определен периода на престъпната дейност,
както и “как и къде обвиняемата е реализирала/получила/ доходи. Показанията на
свидетелите, обясненията на подсъдимата, предупредителните протоколи по ЗМВР,
предишните осъждания за същото престъпление недвусмислено доказват, че подс.А. А. не
системно, а постоянно/ежедневно/
проституира на околовръстния път на гр.Стара Загора. В тази връзка изводите на
съда са обосновани. По отношение на “реализацията” на доходи възражението е
неосноватeлно.
На първо място систематичното място на престъплението по чл.329 НК е в Глава Х
НК- Престъпления против реда и общественото спокойствие, т.е. какъв е размерът
на получените нетрудови доходи не е съществен елемент на престъплението.
Изисква се деецът да е получавал продължително време нетрудови доходи, без да
упражнява общественополезен труд. Това е сторила подсъдимата А. А.-в един
продължителен период е получавала нетрудови доходи по неморален начин. В този
смисъл са нейните обяснения, както и показанията на нейната “колежка” св.М. А.а,
в които се конкретизират получаваните суми за извършвани сексуални услуги.
Предвид
изложеното настоящият състав на окръжния съд счита, че липсват основания за
отмяна на атакуваната присъда,т.е.съдът не намира да са налице допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство, довели до
ограничаване процесуалните права на обвиняемия и/или неговия защитник. Тъй като
въпросът за съществените нарушения на процесуалните правила носи оценъчен характер
и в голяма степен зависи от спецификата и особеностите на конкретното дело,
решаващият съд е в правото си и е задължен да направи преценка налице ли са
такива нарушения и доколко те са ограничили упражняването на правото на защита
от обвиняемия, а в последствие се е отразило върху правилността и на съдебния
акт. Описаните по-горе пропуски при провеждане на разследването по реда на
Глава ХХV НПК не са от характер, за да бъдат приети като съществени, безусловно
налагащи отмяна на съдебния акт.
По
отношение искането за изменение на първоинстанционната присъда и в частност
замяна на наказанието лишаване от свобода с пробация становището на съда е, че е
неоснователно. Проституцията е антиобществено и аморално явление, водещо до
падение на нравствените устои на обществото. Неколкократно съдът е проявявал
снизхождение спрямо подс.А. А., неколкократно съдът е давал възможност да
осъзнае неморалността на получаване на доходи и да се поправи. Усилията се
оказали безрезултатни. Както е неприемливо поведението на подсъдимата, така е
укорим и опитът й под благовидния предтекст “с тези пари да прехранвам детето”
да оправдае действията си. Отглеждането на дете не е единствено осигуряване на
средства за препитание, а включва и неговото възпитание. Няма как да се грижиш
за прехраната и възпитанието на малолетно дете, когато през целия ден си на
улицата. Наказанието е справедливо и с оглед възпиращо въздействие върху други
лица, които се изкушават чрез проституиране да получават доходи.
При извършената цялостна проверка на
присъдата съгласно чл.314 НПК съдът не намери основания, налагащи нейната
отмяна или изменение.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6
от НПК, окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда №191/04.11.2013 год. по НОХД
№2303/2013 год. по описа на Старозагорски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.