РЕШЕНИЕ
№ 2420
гр. Варна, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20223110101725 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от „Н." ООД
срещу Д. М. З., обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, пр. I ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца следните суми: 873.05 лева, представляваща непогасена
главница по Договор за потребителски кредит №***/11.05.2021г. и 136.99
лева, представляваща договорна лихва за периода от 12.08.2021 г. до
12.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от
провеждане на осъдителните искове, навеждайки следните фактически
твърдения: по силата на сключен Договор за потребителски кредит
№***/11.05.2021г. е предоставил на ответника сума в размер на 1000 лева при
лихва и други условия, подробно уговорени с договора за кредит и ОУ и
съгласно погасителния план по чл. 11, ал. 2 от договора. Ищецът е поел
задължение (чл. 11 от договора) да заплати на ответника възнаградителна
лихва в размер на 41.05 % на годишна база, при годишен процент на
разходите (ГПР) в размер на 49.72 %. Общата дължима сума по кредита
възлизала на 5184 лева. Към датата на исковата молба, ответникът е извършил
две плащания - 190 лв. на 18.06.2021 г. и 3 лв. на 21.06.2021 г., отнесени за
погасяване на 126.95 лв. главница и 66.05 лв. възнаградителна лихва. Към
настоящия момент са просрочени вноските с падеж на 12.08.2021 г.;
12.09.2021 г.; 12.10.2021 г., 12.11.2021 г., 12.12.2021 г. и 12.01.2022 г..
Предвид неизпълнението на задълженията от страна на кредитополучателя,
на основание чл. 7, т. 2 във вр. с чл. 8 от Договора ищецът отправя с исковата
молба волеизявление за обявяване на всички вземания по договора за кредит
за предсрочно изискуеми. Кредитодателят е изпълнил задълженията си по
договора, като е предоставил на ответника посочената сума. Кредитът бил
1
усвоен изцяло от титуляра. Понастоящем, непогасените суми по кредита са в
исковите размери. Въпреки настъпилият падеж на паричното задължение,
изпълнение от страна на ответника не е последвало. Моли за постановяване
на положително решение по предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се
оспорва основателността на исковете. Твърди се нищожност на договора за
потребителски кредит, поради противоречие на закона - неспазване
изискванията на чл. 22 ЗПК. Излага, че договорът е нищожен на основание
чл.11, ал.1, т.9 и т.10 вр. чл.22 ЗПК, тъй като не са налице съществени
елементи от него, а именно не става ясно как се формират ГЛП и ГПР. Излага,
че не е посочено как ГПР се отнася към ГЛП. В договора е посочена само
абсолютна стойност на ГПР и липсва разписана методика за формирането му.
Не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т.12 ЗПК относно
съдържанието на погасителния план. Излага, че не е ясно какво се включва в
общите разходи за потребителя, доколкото в чл. 4, ал.3 е предвидена
дължимост и на неустойка, като поради невключването й в ГПР, последният
не съдържа всички действителни разходи по кредита. Възприема
предвидената сума за неустойка като скрит добавък към възнаградителната
лихва и като такава е следвало да бъде включена в годишния лихвен процент
и в годишния процент за разходите. Твърди недействителност на договора,
поради противоречие с добрите нрави на клаузата, с която е уговорен ГЛП.
Сочи, че недействителността на уговорката за ГЛП влече недействителност
на целия договор. Счита, че ГЛП надвишава трикратния размер на законната
лихва за периода на договора, което води до неравновесие в правата на
страните. С оглед на изложеното моли за отхвърляне на исковете.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, и приложимите материални
норми, съдът приема за установено от фактическа страна и прави
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, пр. I
ЗЗД.
Предмет на исковата претенция е плащането на суми по сключен между
страните договор за потребителски кредит, който се счита нищожен от
ответника.
Между страните няма спор, че са сключили Договор за потребителски
кредит № *** от 11.05.2021 г.
Като доказателства по делото са представени договорът за
потребителски кредит и погасителния план към него. От тях се установява, че
страните са сключили договор за потребителски кредит, по силата на който
ответникът е отпуснал на ищцата кредит в размер на 1000 лв. за срок от 12
месеца, при уговорена фиксирана годишна лихва в размер на 41.05 % и ГПР в
размер на 49.72%. В чл. 6 от Договора страните са уговорили, че
кредитополучателят дължи неустойка с обезщетителен характер, в случай, че
не представи обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл. 4, ал. 3
от Договора, която неустойка е в размер на 1080 лв.
Страните не спорят, че ищцата не е изпълнила задълженията си по
договора, като е погасила сума в общ размер 193 лева, които са отнесени от
ищеца за погасяване на главница 126.95 лева /първа и частично втора вноска/
и за погасяване на договорна лихва 66.05 лева.
2
От заключението по допуснатата ССчЕ се установява, че кредитът в
размер на 1000 лева по Договор за потребителски кредит № *** от
11.05.2021г. е усвоен по посочената в чл. 2 банкова сметка с IBAN № *** при
Централна Кооперативна Банка.
Горното се установява и от приложеното на л.93 от делото копие на
платежен документ.
От заключението по допуснатата СТЕ се установява, че на 11.05.2021 г.
в 15.56 часа от IP адрес *** е създадена Заявка за потребителски кредит №
*** за искана сума в размер на 1000.00 лв., която съдържа данните на Д. М.
З., ЕГН **********. Лицето е посочило електронна поща "**********".
Заявката е потвърдена с въвеждането на ПИН кода /***/, който е изпратен в
15.56 часа на телефона *** посочен от нея. Заявката е била одобрена и на
клиента е изпратен имейл на електронната поща посочена в заявката за
кредит, съдържащ Договора за потребителски кредит № ***, Стандартен
европейски формуляр и Общи условия приложими към договорите с клиенти.
Лицето е приело договора за кредит на 11.05.2021 г. в 16.54 часа от ИП адрес
***. Договорът е потвърден, чрез кликването на URL линка изпратен в
електронното писмо с документи на 11.05.2021 в 1б:54:20ч от IP адрес ***. На
11.05.2021 около 17:02 часа, сумата на кредита в размер на 1000.00 лв. е
преведена по банкова сметка посочена в заявката за кредит, а именно *** в
ЦКБ.
Съгласно нормата на чл.22 от Закона за потребителския кредит, когато
не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е недействителен.
Съдът намира, че договорът за кредит не отговаря на изискванията по
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК досежно посочване на годишен процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя. Според нормата на чл.19, ал.1 от
Закона за потребителския кредит, годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съгласно дефиницията дадена в §1, т.1 „Общ разход
по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Следователно не е достатъчно
само формалното посочване на ГПР в процентно изражение. В случая в
договора за кредит не е отразено как е формиран годишният процент на
разходите, като не са посочени кои допускания /вид на разхода по смисъла на
§1, т.1 / и в какъв процент се включват в него, чийто общ размер да е равен на
49.72 %. В практиката на СЕС трайно е проведено разбирането, че
изискването за посочване на ГПР е нарушено не само когато величината не е
посочена в точен процент, но така също и когато не са посочени основните
данни, които са послужили за неговото изчисляване /Решение от 20
3
септември 2018 г. по дело C-448/17 на СЕС/. Следователно от съдържанието
на договора не може да се извлече какво се включва в годишния процент на
разходите /Решение по въззивно гражданско дело № 20223100502218 по
описа за 2022 година на ВОС/.
С оглед на изложеното, съдът намира, че процесният договор е
недействителен /нищожен/, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит
е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи.
Установи се, че ищецът е извършвал плащания по договора за кредит.
Съгласно чл.4, към договора е обективиран и погасителен план,
съобразно който общото задължение за главница възлиза на 1000 лева, а за
лихва в размер на 236 лева.
В случая чистата стойност на кредита е 1000 лева /заетата сума/. По
договора ответникът е извършил плащания в общ размер на 193 лева, които
следва де се приспаднат от главницата.
С оглед изложените мотиви на съда за нищожност на сключения между
страните договор, претенцията е основателна до сумата 807 лева – главница,
като за разликата над 807 лева до предявения размер, претенцията за главница
подлежи на отхвърляне. Искът за договорна лихва подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят направените от него разноски. Съобразно
приложените по делото доказателства за действително извършени от ищеца
разноски, същите възлизат на сумата в общ размер 1150 лева /100 лева
държавна такса; 452 лева депозити за вещи лица и 600 лева възнаграждение за
защита и съдействие от един адвокат/. Съдът счете за основателно
възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК, като адвокатското
възнаграждение следва да се редуцира до сумата 401.04 лева, съответно на
размера по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба№ 1 от 9 юли 2004 г.. В тежест на
ответника следва да бъде възложена сумата 759.86 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът
имат право на разноски. Предвид че адв. Д. М. е предоставил на ответника
безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата (ЗА), то ищецът следва да бъде осъден да заплати на същия
сумата от 80.62 лева за адвокатско възнаграждение, на основание 38, ал.2 от
ЗА, определено съобразно минималния размер, предвид в чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба №1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. М. З., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *** да
заплати на „Н." ООД, ЕИК ***, със седалище и здраве на управление: гр.
****** сумата в размер на 807 лева, представляваща непогасена главница по
Договор за потребителски кредит №***/11.05.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
08.02.2022г. до окончателното изплащане, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, като
4
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над 807 лева до предявения размер
от 873.05 лева, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Н." ООД, ЕИК ***, със седалище и здраве
на управление: гр. ********, срещу Д. М. З., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. *** иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
136.99 лева, представляваща договорна лихва за периода от 12.08.2021 г. до
12.01.2022 г. по Договор за потребителски кредит №***/11.05.2021г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Д. М. З., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Н." ООД, ЕИК ***, със седалище и здраве на управление: гр.
*******, сумата от 759.86 лева, представляващи дължими разноски в
производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Н." ООД, ЕИК ***, със седалище и здраве на управление:
гр. ***** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. В. М., АК- П., адрес на кантора: гр.
*******, сумата от 80.62 лева, представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5