РЕШЕНИЕ
№ 176
гр. ХАСКОВО, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря С. Г. Д.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно гражданско
дело № 20245600500221 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 - 273 от ГПК, образувано по въззивна
жалба, подадена от Агенция по вписванията, представлявана от
изпълнителния директор Д. М., чрез нейния процесуален представител юрк.
И. И.
С Решение № 51/23.01.2024 г., постановено по гр.д. № 1684/2023 г.,
Районен съд - Хасково е уважил предявените от Р. Я. М., ЕГН **********, с
адрес ****, против Агенция по вписванията, с адрес гр. София, бул.
„Елисавета Багряна” № 20, представлявана от изпълнителния директор Д. М.,
обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и
чл. 128, т. 2 от КТ, като: е признал за незаконно извършеното със Заповед №
****/14.06.2023 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по вписванията,
и Заповед № ***/14.06.2023 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по
вписванията, прекратяване на трудовото правоотношение на Р. Я. М. с ЕГН
********** - „****” в **** в Агенция по вписванията, на основание чл. 330,
ал. 2, т. 6, вр. чл. 190 ал. 1 т. 7, чл. 187 ал. 1 т. 10 и чл. 188 т. 3 от КТ, поради
1
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, като е отменил заповедите
като незаконосъобразни; възстановил е Р. Я. М. на заеманата преди
прекратяване на трудовото правоотношение длъжност „***“ в Агенция по
вписванията; осъдил е Агенция по вписванията да заплати на Р. Я. М.
обезщетение по чл. 344 ал. 1 т. 3 вр. чл. 225 от КТ в размер общо на 8 214 лв.
за периода от 16.06.2023 г. до 16.12.2023 г., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска - 03.08.2023 г. до окончателното изплащане;
осъдил е Агенция по вписванията да заплати на Р. Я. М. трудово
възнаграждение по чл. 128, т. 2 от КТ в размер на 1 369 лв. за месец юни 2023
г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 03.08.2023 г.
до окончателното изплащане; осъдил е Агенция по вписванията да заплати на
Р. Я. М. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 2 358лв., а по сметка на РС - Хасково държавна такса в размер на
483,32 лв.
Недоволен от Решението е останал въззивникът Агенция по
вписванията, като го обжалва в законоустановения срок. Счита същото за
неправилно и необосновано, както и постановено при съществени нарушения
на материалния закон. Изтъква, че извършването на сочените в заповедта
нарушения било доказано както от събраните по делото писмени
доказателства, така и от гласните такива. Претендира, че съдът неправилно
приема, че описаното от свидетелката К. **** на въззиваемата може да се
отнесе към твърдените в процесните заповеди тежки нарушения на трудовата
дисциплина. Изразява несъгласие с извода на първата инстанция за
противоречие в показанията на същата тази свидетелка, като посочва, че
последните били подкрепени и от показанията на свидетелката С..
Аргументира неправилен анализ на доказателствената съвкупност от страна
на районния съд, довел до грешни правни изводи. Моли настоящата
инстанция да отмени първоинстанционното решение и отхвърли предявените
искове. Навежда искане за разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемата Р. Я. М., която оспорва жалбата. Излага
собствен подробен доказателствен анализ, обхващащ както писмените, така и
гласните доказателства, събрани в производството. Счита правните изводи на
първата инстанция за обосновани. Моли съдът да потвърди
първоинстанционното решение. Претендира разноски.
2
Хасковският окръжен съд, след преценка на доводите на страните и
обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен
акт, от активно легитимирана страна, в законоустановения срок и е
процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено
при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални
предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
РС - Хасково е бил сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2, т. 3 и чл. 128, т. 2 от КТ, предявени от
ищцата Р. Я. М. против ответника Агенция по вписванията.
По делото е безспорно установено, че страните са били в
трудовоправни отношения, първоначално възникнали от сключен между тях
трудов договор № ****/14.06.2007 г. Към месец април 2023 г. Р. М. заемала
длъжността „****” в **** в Агенция по вписванията.
На 04.04.2023 г. до последната е изпратено писмо от работодателя, с
което са изискани от въззиваемата писмени обяснения в 3-дневен срок по
дисциплинарно производство, образувано във връзка с констатирани
нарушения на нейните служебни задължения, обективирани в докладна
записка №****/04.04.2023 г. на В. Т., директор на Регионална дирекция –
Пловдив на Агенция по вписванията. Според писмото въззиваемата
проявявала ****, изразяващо се ежедневно и систематично *** на *** към
друг служител – В. К., **** в Служба по регистрацията – Хасково, за което
последната уведомила по служебния имейл прекия си ръководител В.Т. на
24.01.2023 г. и 04.04.2023 г. Писмото е връчено на Р. М. срещу подпис на
05.04.2023 г.
3
На 07.04.2023 г. въззиваемата депозирала писмени обяснения на
основание чл. 193, ал. 1 от КТ, като посочила, че не е запозната със
съдържанието на докладната и изпратените имейли. Независимо от това
заявила, че оспорва всички обвинения към нея за допуснати нарушения на чл.
14 ал. 1 и ал. 3 и чл. 17, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в
държавната администрация, квалифицирани като нарушения по чл. 187 ал. 1
т. 8 пр. 1 и т. 10 от КТ.
В рамките на производството са изискани писмени сведения от други
служители на Агенция по вписванията с месторабота в ***, както и от В. Т.,
директор на Регионална дирекция – Пловдив на Агенция по вписванията.
Със Заповед № ***/14.06.2023 г. на Изпълнителния директор на
Агенцията по вписванията на Р. М. било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ на основание чл. 195 ал. 1, вр. чл. 187 ал. 1 т. 10, чл. 188 т. 3 и чл.
190 ал. 1 т. 7 от КТ, вр. чл. 189, чл. 193 ал. 1 и чл. 194 от КТ. В заповедта за
уволнение се твърди проявявано от нея *** към В. К. и служители с
месторабота в **** на Агенция по вписванията. Текстово в заповедта за
уволнение на въззиваемата е описано твърдяното от работодателя **** от
нейна страна, изразяващо се в упражняване на **** към св. В. К.
Посочва се, че прекият ръководител на Р. М. и св. К. предприела
провеждане на разговори с двете, от които установила, че съществува
проблем, който води до уронване престижа на Агенция по вписванията, тъй
като затруднява работния процес в ****, предвид държанието на ищцата,
което рефлектира върху работата им. Констатира се, че виновното
неизпълнение на трудовите задължения по констатирания начин
представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина.
Със Заповед № ***/14.06.2023 г. на Изпълнителния директор на
Агенцията по вписванията било прекратено трудовото правоотношение на Р.
М. основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ, считано от деня, следващ датата на
връчване на заповедта. Със същата заповед било разпоредено на въззиваемата
да бъде изплатено обезщетение на основание чл. 224 ал. 1 от КТ, а също така
на основание чл. 221 ал. 2 от КТ да се удържи от последното трудово
възнаграждение на М. обезщетение по чл. 221 ал. 2 от КТ, в размер на
брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Двете заповеди
били връчени на 15.06.2023 г.
4
На 19.06.2023 г. въззиваемата подала възражение по отношение на
удържаното й обезщетение за срока на предизвестието на основание чл. 221
ал. 2 от КТ. С писмо от 04.07.2023г. възражението на ищцата е оставено без
уважение. Към писмото е приложен фиш за работна заплата за м. юни, като
видно от същия от възнаграждението на въззиваемата е удържано
обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на 1 369 лв.
Първата инстанция е посочила, че заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание на ищцата и въззиваема в настоящото
производство изцяло е базирана на нейното поведение спрямо свидетелката
В. К., която е започнала работа в Служба по **** на 06.06.2022 г. РС –
Хасково излага аргументи, че в случая се касае за междуличностен конфликт
между двете служителки на Служба ***, като извън свидетелката К.
свидетелите, изслушани в съдебно заседание и другите служители в своите
писмени обяснения до изпълнителния директор заявяват, че не са ставали
свидетели на *** на ищцата спрямо св. К., не са присъствали на прояви на
**** спрямо последната, не са наясно с отношенията помежду им, но усещат
някакво напрежение в тези техни отношения.
Съдът е формирал извод за недоказаност на твърденията за
осъществено подобно отношение на ищцата спрямо св. К., описано в
процесните заповеди за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване
на трудовия договор. Добавил е, че не се установява наличието на подобно
отношение на ищцата спрямо други служители или данни за проява на ***
спрямо клиенти на агенцията. Формирал е краен извод, че наложеното на
ищцата дисциплинарно наказание „уволнение” не е съобразено нито с
тежестта на нарушението, нито с обстоятелствата, при които е извършено,
като е уважил предявените обективно съединени искове.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал
всички сочени от страните доказателства, които са били относими и
необходими за изясняване на спорните факти от значение за делото и
връзките между тях. Въз основа на събраните в достатъчен обем допустими и
относими доказателства, районният съд е достигнал до правилния извод, че
предявените искове са основателни, поради което ги е уважил. Изложените от
първоинстанционния съд мотиви на основание чл. 272 от ГПК се споделят
изцяло от въззивния съд, поради което препраща към тях. В настоящата
5
инстанция не се представиха доказателства, които да навеждат на изводи,
различни от направените от първоинстанционния съд. Във връзка с доводите
в жалбата следва да се добави следното:
По иск за отмяна на дисциплинарно наказание, в т.ч. дисциплинарно
уволнение по чл. 188, т. 3 КТ, тежестта да докаже законосъобразното
упражняване на правото да санкционира виновно нарушилия трудовата
дисциплина работник или служител е на работодателя. Именно той следва
при условията на пълно и главно доказване така, както го изисква
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, да установи, че са спазени формалните
изисквания за законосъобразност на наказанието, изводими от императивните
разпоредби на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ, а именно: че за налагане на
наказанието е издадена мотивирана писмена заповед, която съдържа
достатъчно индивидуализиращи белези на нарушението и нарушителя и е
надлежно връчена на провинилия се служител; че на последния е
предоставена възможност да се защити срещу твърденията на наказващия
орган, като даде своите писмени или устни обяснения по случая и ангажира
доказателства във връзка с него; че са спазени сроковете за налагане на
наказанието. Едва след установяване на формалната законосъобразност на
акта, работодателят следва да докаже реалното извършване на описаното в
него виновно и противоправно деяние, както и че видът на наказанието е
определен съобразно критериите на чл. 189, ал. 1 КТ.
Спорният въпрос по делото, пренесен и в производството по въззивно
обжалване, е доколко Р. М. действително е осъществила описаното в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание поведение, изразяващо се
в **** към св. В.К. - *** в Служба по **** и други служители в Регионална
дирекция „Пловдив“ на Агенция по вписванията с месторабота ***.
В хода на производството са поискани сведения от служители на
Агенция по вписванията с месторабота ***. Такива са налични по делото от
В. К., В. Т., В. Т., Ф. К., М. Я., Л. Л. и И. С., както и от В. Т. – директор на
Регионална дирекция – Пловдив на Агенцията. Като свидетели пред първата
инстанция са разпитани В. К. и И. С.
От посочените писмени и гласни доказателства категорично се
доказва наличието на конфликт между Р. М. и В. К. и напрежение в техните
отношения, данните в тази насока са множество и са непротиворечиви.
6
Наличието на конфликт обаче само по себе си не е нарушение на трудовата
дисциплина и не доказва твърдяното от работодателя поведение на първата,
довело да налагането спрямо нея на най-тежкото дисциплинарно наказание –
уволнение.
Единствените доказателствени източници, в които въззиваемата е
посочена като автор на коментираното *** на база преки впечатления, са
имейлите, сведенията и свидетелските показания на В. К. – другата страна във
възникналия и развиващ се във времето конфликт, които обаче сами по себе
си не са годни пълно и главно по смисъла на чл. 154, ал. 1 ГПК да установят
описаното в заповедта за уволнение виновно нарушение на трудовата
дисциплина. Писмените обяснения и показанията на св. И. С. в голямата си
част предават казани на същата именно от К. думи и предадени от последната
случки, без първата да е станала пряк свидетел на думи или действия на Р. М.
в неетичен, груб или друг недопустим на работното място начин, а от друга
страна по делото са налични и твърдения за предходен конфликт на св. С. с
М..
Поради изложеното В. К. се явява заинтересован свидетел. Имейлите,
сведенията и свидетелските показания на същата относно поведението на Р.
М. следва да се проверят с оглед събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Твърденията на Катинова, изложени в различни
доказателствени източници, не намират подкрепа в писмените сведения,
дадени от други служители на агенцията - В. Т., В. Т., Ф. К., М. Я. и Л. Л.
В сведенията и докладната записка, изхождащи от В. Т. – директор
на Регионална дирекция – Пловдив на Агенцията, отново е предават
твърденията на К. Не се установява от писмените доказателства по делото Т.,
като пряк ръководител на двете служителки, между които във времето се е
развивал конфликтът, да е установила пряко и непосредствено думи или
действия на М., обосноваващи твърдяното ***, а в тази връзка и на каква база
прекият ръководител кредитира изцяло с доверие твърденията на едната
служителка – страна в конфликта. Т., поискана като свидетел от работодателя
и ответник в първоинстанционното производство, е заменена като свидетел
именно по искане на ответника, което поставя съда в невъзможност да
изследва непосредствено възприети от нея думи и/или действия в качеството
си на пряк ръководител на М. и К., касаещи предмета на спора по делото.
7
Следва да се посочи, че не се установява и описаното в заповедта
неетично поведение спрямо други служители на Агенция по вписванията с
месторабота ****, а изцяло изолирани остават наведените в хода на
производството твърдения за проява на такова поведение и спрямо клиенти
на Агенцията, довели до уронване на престижа на последната. Тези две групи
твърдения остават лишени от конкретика – кога и спрямо кого въззиваемата
се твърди да е проявявала такова поведение и в какво се е изразило същото.
От друга страна са събрани гласни доказателства в противоположен смисъл
при разпита на свидетелите Г. и Д. – клиенти на Агенцията, посещавали
многократно нейния офис в **** поради извършваните от тях служебни и
лични дейности.
Предвид изложеното, въззивният съд намира за недоказани
фактическите основания, описани в атакуваните заповеди от 14.06.2023 г. и
квалифицирани от въззивника - работодател като нарушение на трудовата
дисциплина, обуславящо санкционирането му с най-строгото предвидено в
закона дисциплинарно наказание. Поради това искът на Р. М. за признаване
за незаконно и отмяна на оспореното уволнение, както и обусловените от
него претенции за възстановяването и на заеманата преди прекратяване на
правоотношението длъжност, за присъждане на обезщетение за времето, през
което е останал без работа поради незаконното уволнение, както и за
присъждане на трудово възнаграждение по чл. 128, т. 2 от КТ за м. юни на
2023 г., доколкото по отношение на тях във въззивната жалба не са наведени
доводи, различни от касаещите правилността на решението по обуславящия
иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, са основателни и следва да бъдат изцяло
уважени.
Поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора пред настоящата съдебна инстанция и на
основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца - въззиваема
страна в настоящото производство, следва да бъдат присъдени разноските за
въззивната инстанция, за които по делото са представени доказателства, че са
реално извършени - 2 491 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар.
Неоснователно е заявеното възражение на процесуалния представител на
въззивника за прекомерност на така претендираното адвокатско
8
възнаграждение, тъй като размерът му е съобразен с броя на исковете и с
разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Сторените от
въззивника разноски следва да останат в негова тежест така, както са
направени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 51/23.01.2024 г., постановено по гр.д.
№ 1684/2023 г. по описа на Районен съд - Хасково.
ОСЪЖДА Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Елисавета Багряна“ № 20, представлявана от
изпълнителния директор Д. М., да заплати на Р. Я. М., ЕГН **********, с
адрес *** сумата в размер на 2 491 лв. - разноски по делото пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок, считано от датата на обявяването му - 30.04.2024 г., за
която дата страните са уведомени в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9