№ 1308
гр. С, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:В.В.АЛ.
при участието на секретаря В.С.Д.
като разгледа докладваното от В.В.АЛ. Гражданско дело № 20231110111041
по описа за 2023 година
РЕШЕНИЕ
24.01.2024 г., гр. С
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.А.
при секретаря В.Д., като разгледа докладваното от съдия В.А. гр. дело № 11041/2023 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „Т.С.“ ЕАД срещу Н. Ц. Р., в която се твърди, че
ответницата била потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. С, ул.
„ГР.ИГН“ № 41А, вх. А, ет. 2, ап. 7, аб. № *******, като била доставена топлинна енергия,
по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия, като последната
имала качеството, тъй като била наследник на Р. Г. Р.. Поддържа, че е доставил топлинна
енергия на стойност 5228,37 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., но ответницата
не я била заплатила, поради което изпаднала в забава и дължала и обезщетение за забава
върху главница за топлинна енергия в размер на 1055,86 лева за периода от 15.09.2020 г. до
1
14.02.2023 г. Излага съображения, че е предоставена услугата дялово разпределение, която
не била заплатена, като дължимата сума била в размер на 44,99 лева – главница за периода
от м.01.2020 г. до м.04.2021 г., а освен това поради липсата на плащане ответницата била
изпаднала и в забава, поради което се дължала и мораторна лихва в размер на 10,81 лева за
периода от 05.03.2020 г. до 14.02.2023 г. Иска ответницата да бъде осъдена да заплати
претендираните суми, както и стоР.те деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба чрез особения
представител, като е направен отвод за нередовност на исковата молба, тъй като вземанията
на били надлежно индивидуализирани по основание и размер, което обосновава. Твърди, че
претенцията е неоснователна тъй като не била доказана пасивната материална легитимация
на ответницата. Поддържа, че липсват каквито и да било доказателства, че е собственик на
имота, съответно наследодателят й да е била собственик на имота. Навежда доводи, че няма
доказателства за реално доставена и надлежно отчетена топлинна енергия, което
аргументира. Излага съображения за изтекла погасителна давност на основание чл. 111, б.
„в“ ЗЗД, като по отношение на акцесорните претенции се обосновава приложението на чл.
119 ЗЗД. Твърди, че с оглед представените доказателства претенциите не били основателни,
като нямало данни и за наличието на покана, което било и причината да не може да се
направи извод, че длъжникът е изпаднал в забава. Иска отхвърляне на предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства, като е изразило становище за доказаност и основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
2
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобР.те от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Приложен е списък на живущите на адрес ул. „ГР.ИГН“ № 41 А, като е вписано, че Р.
Г. Р. е етажен собственик на имот, който не е индивидуализиран в списъка.
Представено е удостовеР.е за наследници изх. № РСЦ23-ВК08-660/31.03.2023 г., като
се изяснява, че Р. Г. Р. е починала на 12.05.2013 г., като е оставила за наследници по закон
Н. Ц. Р. (дъщеря – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) и Цветан Тодоров Русинов (преживял съпруг – арг.
чл. 9, ал. 1 ЗН – починал на 27.11.2018 г.).
Съдът намира, че по делото не са ангажирани доказателства, с които пълно и главно
да се докаже наличието на първата материална предпоставка за уважаването на предявените
искове – ответницата да е собственик или вещен ползвател на имота, с оглед на което между
страните да е възникнало валидно облигационно отношение по договор за покупко-
продажба на топлинна енергия. Респективно, липсват доказателства в подобна насока и за
праводателя по наследствена сукцесия на страната – Р. Г. Р.. С оглед неблагоприятните
последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за
неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. ГПК.
В тази насока следва да се отбележи, че представения по делото списък на етажни
собственици, няма достатъчна доказателствена сила, която да се установи пълно и главно
обстоятелството, че между страните е възникнало облигационно отношение. Същият нито е
ясно кога е съставен, нито може да установи наличието на вещни права върху имота.
Списъкът на етажните собственици може да бъде единствено индиция за това, но
доказването по индиции изисква изграждането на такава верига косвени доказателства, от
които да може да се направи безпротиворечив и еднопосочен извод, че твърденият факт се е
3
осъществил в обективната действителност. Липсата на подобно верига от индиции, води до
провеждането на непълно доказване, което не е достатъчно, с оглед възложената на ищеца
доказателствена тежест.
Тъй като не е налице първата материална предпоставка на предявения иск, съдът
намира, че следва да отхвърли предявеният главен иска за заплащане на стойността на
доставена топлинна енергия, като е безпредметно обсъждането на останалите материално
предпоставки на претенцията, съответно събраните в тази насока доказателства –
заключенията на СТЕ и ССчЕ.
Претенцията за заплащане на обезщетения за забава в размер на законната лихва по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД е обусловена от изхода на делото по обуславящият иск за главницата. Тъй
като главният иск е неоснователен, то такъв се явява и акцесорния, поради което същият
следва да бъде отхвърлен.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ответницата. Последната не е поискала присъждането на деловодни
разноски, като не е доказала и че реално е сторила такива, поради което и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК не следва да й се присъждат такива.
Така мотивиран, Софийския районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: **********, със седалище и
адрес на управление: гр. С, ул. „Я“ № 23Б срещу Н. Ц. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр. С,
ул. „ГР.ИГН“ № 41, ет. 2, ап. 7, за присъждане на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и
чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на сумата от 5228,37 лева, представляващи цена на
незаплатена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при
общи условия за имот находящ се в гр. С, ул. „ГР.ИГН“ № 41А, вх. А, ет. 2, ап. 7, аб. №
*******, както и сумата от 1055,86 лева, представляващи мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 14.02.2023 г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД на
страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4