Р Е
Ш Е Н И Е № 2607
гр. Пловдив, 02.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи юни
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА ПЕТРОВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 5730 по
описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с
искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу Ц.Б.Ч., с която се иска
да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата от 246,69 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна
енергия за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
– 02.02.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 25,95 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода
02.07.2016 г. – 01.02.2018 г. Претендира се присъждане на сторените разноски в
заповедното производство и в исковото производство.
Ищецът твърди, че в
качеството си на енергийно предприятие е единственото търговско дружество,
притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна енергия на
територията на гр. Пловдив, като съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия се осъществявала при публично известни общи условия. Посочва, че
ответницата била клиент на топлинна енергия с № ********по отношение на обект
на потребление, находящ се в ********. Поддържа, че за процесния период от
01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. била разпределена от търговеца, извършващ дялово
разпределение „Техем Сървисиз” ЕООД, топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация на обща стойност 272,64 лв., включваща главница за периода
01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. в размер на 246,69 лв., както и обезщетение за
забава в размер на 25,95 лв. за периода 02.07.2016 г. – 01.02.2018 г. Посочва, че за процесните суми била издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1733 по описа за 2018
г. на Районен съд Пловдив, V граждански състав, срещу която длъжникът възразил,
поради което и бил предявен настоящият иск. Моли за неговото уважаване и
присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.131,
ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна Ц.Б.Ч. ***, със
становище за неоснователност на предявения иск. Поддържа, че повече от три
години не била ползвала топлинна енергия, като през 2014 г. уведомила ищеца, че
се отказва от услугите на дружеството. Намира, че не дължи процесните суми,
доколкото не била поискала предоставяне на услугата по доставка на топлинна
енергия. Оспорва представения препис извлечение по сметка, като оспорва
доказателствената му сила. Моли за отхвърляне на исковете.
В откритото съдебно
заседание ответницата се явява лично и признава, че дължи процесните суми.
Ответникът моли за постановяване на решение при признание на иска.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД е процесуално допустим –
предявен е в законовия едномесечен срок по чл.415, ал.4 ГПК, след подадено от
длъжника в срок възражение по реда на чл.414 ГПК. Налице е идентичност между
сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, и тези, предмет на предявените искове.
С оглед направеното от ответника признание на исковите
претенции, както и заявеното от ищеца искане за постановяване на решение при
признание на иска, съдът намира, че исковата претенция е основателна до размера
на претендираните с исковата молба суми в размер на 246,69 лв. за главница,
представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., както и обезщетение за забавено плащане в размер
на 25,95 лв. за периода от 02.07.2016 г. до 01.02.2018 г. Като законна
последица от уважаване на иска за главницата е присъждането на законната лихва
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК в съда – 02.02.2018 г., до окончателното
изплащане на вземането.
Съгласно разпоредбата на чл.237, ал.2 ГПК в мотивите на
решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.
Налице са предпоставките на чл.237 ГПК, като съдът намира, че така извършеното
признание не противоречи на закона или на добрите нрави, както и че не касае
право, с което страната не може да се разпорежда. Следва да се отбележи, че
макар ответникът да е заемал една процесуална позиция в депозирания писмен
отговор, няма пречка, какъвто е и настоящият случай, да промени същата, като
признае основанието и размер на претенцията на ищеца. Признанието на иска е
процесуално действие на ответника, с което той се разпорежда със своето право
на защита, като заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е
основателен. Това може да се осъществи на всеки един етап от производството,
като признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска
прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл.237 ГПК, или
да остави съдът да постанови решение по чл.235 ГПК. Доколкото ответникът заяви,
че признава иска, а ищецът – че иска постановяване на решение съобразно
изразеното признание, съдът постанови своето решение на основание чл.237 ГПК.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцовото
дружество. Следва да се отбележи, че в случая не е приложима разпоредбата на
чл.78, ал.2 ГПК, съгласно която ако ответникът с поведението си не е дал повод
за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху
ищеца. За да може ответникът да се екскулпира от отговорността за разноски,
следва двете посочени предпоставки да са налице в своята кумулативна даденост.
В случая, макар и ответникът да признава правопораждащите факти, той с
поведението си е дал повод за завеждане на делото (подал е възражение срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение). Поради това на
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати
претендираните от ищеца разноски в исковото производство в размер на 225 лв. за
държавна такса и възнаграждение за вещо лице. Следва да се присъдят и сторените
в заповедното производство разноски за държавна такса – 25 лв. и за
юрисконсултско възнаграждение – 50 лв., като на основание т.12 от ТР № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Ц.Б.Ч., ЕГН: **********, с адрес: *** дължи на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, сумата от 246,69 лв. (двеста
четиридесет и шест лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща
стойността на топлинната енергия, доставена в топлоснабден обект, находящ се в ********,
за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г., както и сумата от 25,95 лв. (двадесет и пет лева и
деветдесет и пет стотинки) – остатък от обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода 02.07.2016 г. – 01.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението в съда – 02.02.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 1233/08.02.2018 г. по ч.гр.д. № 1733 по
описа за 2018 г. на ПРС, V граждански състав.
ОСЪЖДА Ц.Б.Ч., ЕГН: ********** да
заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 225 лв. (двеста двадесет и пет лева) –
разноски пред първата инстанция за държавна такса и възнаграждение за вещо лице,
както и сумата от 75 лв. (седемдесет
и пет лева) – разноски в заповедното производство, сторени по ч.гр.д. № 1733 по
описа за 2018 г. на ПРС, V граждански състав.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./ В.П.
Вярно с оригинала.
КК