РЕШЕНИЕ
№
Гр.Троян
04.07.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен
съд, втори състав, в публичното
заседание на осемнадесети
юни, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ИВАНОВА
Секретар
Емилия Петрова, като разгледа докладваното от
съдията
– Иванова гр.дело №947 по описа на ТРС за
2017
год., за да се произнесе – съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 88, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 19.06.2017г. е сключил с
ответника договор за покупко-продажба, по силата на който е закупил 15 бр.
животни /коча/ за сумата от 2200 лева. Излага, че на същия ден - 19.06.2017г. е
сключил с ответника и втори договор за покупко-продажба на 30 бр. агнета / с
тегло между 20-
Излага, че поискал от ответника да му
предаде стоката /агнета/ или да му върне сумата от 2200 лева, но той отказал.
Моли съда да постанови решение, по силата на
което ответника да бъде осъден да му върне процесната сума, която с оглед
прекратяване на договора се явява дадена на отпаднало основание. Претендира за
разноски.
При предвидената процедура по реда на чл.131
от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който счита искът за
недопустим, алтернативно – за неоснователен.
Твърди, че не дължи процесната сума, тъй
като намира, че е изпълнил задълженията си по договора. Излага, че лицето,
което се грижи за животните му, в негово отсъствие е предал на група лица,
устно упълномощени от ищеца закупените
от последния агнета. Не ангажира доказателства, прави доказателствени искания.
В съдебно заседание, ищецът редовно призован се представлява от
упълномощен защитник - адв. М.С. ***, който от името на доверителя си поддържа
исковата претенция в хода на производството и по съществото на спора.
Аргументите си, адв.С. излага в
депозирана по делото молба вх.№3133 от 08.06.2018 година по описа на ТРС.
Ответникът Л.Л.Н. – редовно призован
се представлява в процеса от упълномощен защитник - адв. Е.Ц. ***. Адв.Ц.
оспорва изложените в исковата молба твърдения в хода на производството, като
подробни аргументи излага по съществото на спора.
За установяване на спорните по делото обстоятелства
са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите - Й.М.Й. и М.Б.Г..
От показанията на св.Й се установява, че е
животновъд и е бил посредник при сключването на договора между страните:
„….Договориха се за кочовете и ги натовариха в буса, платиха му ги веднага.
Даже парите, които дадоха на Л. бяха по 100 лева. После направиха пазарлък за
едни животни – агнета, които му ги платиха и тях на момента. Те поискаха
животните да останат при Л. за една седмица, защото нямаше място в камиончето,
в буса…… Натовариха кочовете, а как са ги закарали живи, не знам….”. Свидетелят
твърди, че след около седмица ищеца му се обадил„….Каза, че бай Л. не иска да
даде агнетата, тъй като някой е минал и ги е взел….”. С показанията си
удостоверява, че отивайки на място е срещнал свидетелката М.Г. „…. и я попитах: „Маро, защо се правите
на луди, човекът ви плати агнетата!” М.
ми каза,…. „Й., агнетата са там, но ги
пуснаха по-рано с овцете да пасат извън кошарите. Л. нареди да не са там в
кошарата….”
От показанията на свид. М.Б.Г. се установява, че не
е била свидетел при извършената продажба на животните /кочове и агнета/, но
твърди, че „….Видях агнетата с овцете. Ц. пусна агнетата заедно с овцете. ….Не
знам какво се е случило с тези агнета, не съм в течение. Знам само, че заминаха
с овцете да пасат агнетата…..”.
Поради различие в показанията на свидетелите, съдът
е постановил извършване на очна ставка по реда на чл.174 от ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите
на страните, намери за установено следното:
На 19.06.17г., в с. Гостиня, между
страните е сключен устен договор за
покупко-продажба на 30бр. агнета. Съгласно договореното, на същия ден ищецът е
заплатил на ответника напълно и в брой цялата продажна цена от 2 200 лв., като
с оглед липсата на осигурен за деня превоз е уговорено, че стоката ще бъде
натоварена след няколко дни.
Възраженията на ответника за
недължимост на исковата претенция, обосновани с аргумент, че неговия работник -
А. С. е предал закупената стока на
упълномощени от ищеца лица, т.е. че е в правото си да задържи получената
продажна цена, тъй като същата не е получена без основание, останаха недоказани
в процеса, съобразно вменената му доказателствена тежест.
Извода за основателност на исковата претенция се
потвърждава от показанията на свидетеля Й. Й., които съдът кредитира с доверие,
като счита същите за достоверни, последователни и непосредствено възприети, тъй като се установи, че Йе очевидец на сключения между
страните устен договор, на извършеното от ищеца плащане на договорената цена,
както и на обстоятелството, че ответника не е изпълнил задължението си да
предаде агнетата.
Този извод не търпи промяна и от показанията на
свидетелката М.Г., които макар и непоследователни и вътрешнопротиворечиви
досежно обстоятелството „В процесния ден, в който ищецът отново е посетил
обекта за отглеждане на животни на ответника, провеждан ли е разговор между
свид. Й. Йи свид. М.Г.”, по отношение на което обстоятелство беше извършена
очна ставка между двамата свидетели, при която свидетелката заяви, че „…може и
да е така, не си спомням…”, съдът счита, че в останалата част, в която
свидетелката удостоверява категорично, че агнетата са изкарани на паша,
показанията следва да се кредитират, тъй като съответстват на останалия събран
по делото доказателствен материал.
Съдът следва да отбележи, че изцяло споделя
становището на проц.представител на ответника, досежно изложените аргументи за
липса на доказателства за прилагане на хипотезата на чл.75 ал.2 от ЗЗЗ, въвеждаща
изключение при наличие на добросъвестно поведение от страна на ответника, което
би го освободило от задължение за изпълнение.
Действително, липсват доказателства, че ответника, посредством своя работник А. С. е престирал на
лица, различни от кредитора, но които с оглед обстоятелствата са имали правото
да получат изпълнението. Освобождаващото длъжника изпълнение би било това
изпълнение, при което длъжника е направил всичко, което грижливият стопанин би
направил, за да се убеди, че плаща редовно.
При тези установени по делото обстоятелства, съдът
намери, че предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3, във вр. с чл. 88, ал. 1 ЗЗД
е основателен. По делото се установи, че на 19.06.17г.
, в с. Гостиня, между страните е сключен
устен договор за покупко-продажба на 30бр. агнета. Съгласно
договореното, на същия ден ищецът е заплатил на ответника напълно и в брой
цялата продажна цена от 2 200 лв., като с оглед липсата на осигурен за деня
превоз е уговорено, че стоката ще бъде оставена при ответника и натоварена след
няколко дни.
В случая, по
делото се установи, че ищецът е изпълнил точно и в срок своето договорно
задължение, като е платил на ответника цялата уговорена цена за закупуването на
30бр. агнета, като ответникът не е изпълнил своите насрещни задължения да
предаде стоката /агнетата/.
По делото няма несъмнени доказателства неизпълнението
на ответника на основните му горепосочени задължения по сключения между
страните договор, да се дължи на причина, която да не може да му се вмени във
вина (чл. 81 ЗЗД).
Ето защо
съдът намери, че сключеният между страните договор за продажба е развален от
ищеца с предявяване на иска, тъй като в
хода на производството длъжника не е изпълнил задължението си.
Понеже договорът за търговска продажба не е за
продължително/периодично изпълнение, развалянето му има обратно действие (чл.
88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). Това означава, че всяка страна е длъжна да върне на
другата всичко, което е получила по този договор, защото с обратна сила е
отпаднало с развалянето му основанието, което е оправдавало получаването на
съответната престация (чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и т. 1 от ППВС № 1/1979 г.).
В случая, по договора ответникът е получил от ищеца
цялата цена от 2 200 лева, поради
което ответникът следва да му я върне, защото е получена на отпаднало основание
- по разваления след това от ищеца с предявяване на настоящата искова
претенция.
Ето защо
съдът намери, че предявеният от ищеца иск е доказан напълно по основание и
размер. Поради това следва да се уважи, като се осъди ответникът да заплати на
ищеца исковата сума от 2200 лева, която е получил на отпаднало основание,
поради разваляне на сключения между страните устен договор от 19.06.2017г., заедно със законната
лихва върху тази сума от подаване на исковата му молба в съда до изплащането й
(чл. 86, ал. 1 ЗЗД).
При този изход на делото, ищецът има право да му се
присъдят сторените по същото разноски в общ размер на 748.00 лева (от които 88.00
лева внесена държавна такса за производството и 660.00 лева платен адвокатски
хонорар), съобразно приложения по реда на чл.80 от ГПК списък /л.44/, които следва да се възложат в тежест на
ответника (чл. 78, ал. 1 ГПК).
Воден от горните мотиви, Троянски районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Л.Л.Н., ЕГН ********** *** да
заплати на М.А.П., ЕГН ********** *** сумата от 2200 /две хиляди и двеста/ лева,
получена на отпаднало основание по развален, поради виновното му неизпълнение сключен между страните на 19.06.17г. в с. Гостиня устен договор за покупко-продажба на 30бр.
агнета, в едно със законната лихва върху тази сума, считано от
09.08.2017година, до изплащането й,
както и сумата от 748.00 /седемстотин четиридесет и осем/ лева разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Ловешки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: