ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 27528
гр. София, 25.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110156815 по описа за 2024 година
провери редовността и допустимостта на предявените искове и като съобрази
направените от страните искания и възражения, на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146,
ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.10.2025 г. от
10,05 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото представените от страните документи като писмени
доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изискване по реда на чл. 190 ГПК
на справки и други документи за извършени плащания и за допускане на ССчЕ, тъй като с
оглед характера на предявените установителни искове не се явяват релевантни за
подлежащите на доказване факти.
СЪСТАВЯ И СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146,
ал. 1 и ал. 2 ГПК ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
Производството е по искова молба от А. Н. И. срещу „***“ АД, с която са предявени:
главен иск за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит от разстояние
№ **** г. на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради
противоречие със закона и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК поради
заобикаляне на закона и евентуален иск, /под условие, че бъде отхвърлен главния иск/ за
прогласяване нищожността на клаузата на чл. 29 от договора, предвиждащ неустойка за
непредоставяне на обезпечение на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД
поради противоречието й със закона и добрите нрави и заобикаляне на императивни правни
норми, респ. поради неравноправност по см. на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника процесния договор за потребителски кредит
от разстояние, като договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 400 лева със срок за
погасяване на кредита 30 дни, размер на годишната лихва - 36 %, ГПР - 42,58 % и общо
дължимата сума - 412 лева. Поддържа, че съгласно чл. 19 договорът за заем ще бъде
1
обезпечен с гарант, отговарящ на условията, посочени в ОУ, като съгласно чл. 29 в случай
на неизпълнение на задължението по чл. 19, се дължи неустойка в размер на 0,9 % от
стойността на усвоения кредит, която се заплаща разсрочено заедно с всяка от погасителните
вноски. Твърди, че била начислена неустойка в размер на 88 лева. Твърди, че е погасил
изцяло дължимите суми по договора, включително и начислената неустойка.
Излага съображения, че договорът е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 ЗПК,
тъй като не е спазена предвидената от закона форма, както и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10
вр. чл. 22 ЗПК поради липса на надлежно посочен ГПР. Поддържа, че не са посочени
основните данни, послужили за изчисляване на ГПР, компонентите и методика за
формирането му. Поддържа, че е посочен грешен размер на ГПР, а действителният
надвишава многократно допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК. Намира, че в нарушение на
ЗПК дружеството не е включило в ГПР разходите за заплащане на неустойка, която по
своята същност представлявала печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се
плащала периодично, поради което следва да бъде част от ГЛП и ГПР.
Подробно излага съображенията си, че клаузата, с която е уговорена неустойка, е
нищожна поради накърняване на добрите нрави, т.к. излиза извън присъщите й функции.
Поддържа, че е налице заобикаляне на закона – чл. 33, ал.1 ЗПК. Навежда възражение за
неравноправност на клаузата, т.к задължава потребителя да плати необосновано висока
неустойка – чл. 143, ал. 2,т.5 ЗЗП. Счита, че уговорената неустойка е следвало да е част от
ГПР, поради което счита, че е налице и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Поддържа, че посочването на ГПР в размер, различен от действителния, представлява
заблуждаваща търговска практика. Счита, че грешното посочване на размера на ГПР следва
да се приравни на хипотеза на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, респ.
целият договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Счита, че
клаузата за възнаградителна лихва е в противоречие с добрите нрави, т.к. надвишава
трикратния размер на законната лихва. Поддържа, че договорът е нищожен, евентуално
нищожна е клаузата, с която му е начислена неустойка в размер на 0,9 %.
Претендира да бъде уважен предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Излага подробно твърденията си за начина
на сключване на договора, като твърди, че клаузата, уреждаща неустойката, е валидна и
отговаря на всички изисквания на действащото законодателство. Сочи, че такава неустойка
не е начислявана и събрана. Поддържа, че съглашението заа неустойка е самостоятелно и по
отношение неговата действителност не се прилагат разпоредбите на ЗПК и Директива
2008/48, а общите правила на ЗЗД. Сочи, че уговорена за неизпълнение на непарично
задължение, което не е обезпечено с други правни способи, а видът й се определя в
зависимост от това дали заемателят по договора изпълни в някакъв момент своето
задължение. Счита, че договореният размер на неустойката като определен процент
съгласно чл. 46, ал. 1 от ОУ в размер на 0,9 % се дължи само за срока на неизпълнение и
изпълнява предвидените в чл. 92 ЗЗД цели, респ. не съставлява неоснователно разместване
на блага. Неустойката не е прекомерно голяма но при прекомерно следва да бъде намалена, а
не да бъде обявена клаузата за недействителна. Поддържа, че не е налице изначална
невъзможност да се осигури в уговорения срок поръчител. Претендира да се отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал.1,
предл.1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД е да докаже, че е налице твърдяното противоречие, респ.
заобикаляне на императивни правни норми или противоречие с добрите нрави, водещо до
нищожност на целия договор.
В тежест на ответника е да докаже, че договорът за кредит е действителен, вкл. вкл.
съдържа всички необходими реквизити според изискванията на ЗПК и отговаря на
2
императивните правни норми.
Съдът ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е
сключен процесния договор с твърдяното в исковата молба съдържание.
УКАЗВА на страните, че на основание чл.7, ал.3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители, попечителите
и пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени на основание чл. 41, ал. 2 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер .
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните за насроченото съдебно заседание като им се връчи и
препис на настоящото определение, а на ищцата – препис от отговорите, а насрещния ищец
и препис от отговора на насрещната искова молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3