РЕШЕНИЕ
№ 351
гр. Варна, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско
дело № 20253100500024 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба от Н. И. Д., ЕГН ********** и Л. З.
Н.-Д., ЛНЧ ********** против Решение № 3934/06.11.2024г., постановено по
гр.д. № 10032/2023г. по описа на Районен съд В., с което с което са отхвърлени
предявените от Н. И. Д. и Л. З. Н.-Д. субективно съединени искове за
собственост с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК за приемане за
установено по отношение В. И. Д., ЕГН **********, че ищците са
собственици в режим на СИО на самостоятелен обект на собственост с
идентификатор ***************, находящ се в гр. В., общ. В., обл.В., ул. П.,
бл.32, вх.Е, ет.6, ал.72, тип жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда,
или в сграда със смесено предназначение, бр.нива 1, площ по документ 79.89
кв.м., ведно с 1.3768% ид.ч. от общите части на сградата и изба с площ 5.63
кв.м., на основание давностно владение, упражнено в периода м.януари 1993
год. до м.март 2017 год. Изложени са подробни съображения за неправилност
на първоинстанционното решение. Според жалбоподателите е неправилен
изводът на съда, че отношенията между ищците и М. и И. Д.и имат характер
на заем за послужване и не са целели имотът да бъде придобит от ищците.
Навеждат се доводи за противоречие между обжалваното решение и
задължителната практика на ВКС по отношение разпоредбата на чл.69 ЗС.
Сочи се, че е допуснато съществено процесуално нарушение при допускане на
доказателствата. Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалваното
решение. Претендират се разноски.
1
Ответникът по жалбата В. И. Д., ЕГН ********** заявява становище
за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното
решение. Претендират се разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, окръжният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна по следните съображения:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в
рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
При въззивната проверка за нарушение на императивни
материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата
правилност по изложените в жалбата оплаквания Варненски окръжен съд
намира следното:
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл.124,
ал. 1 от ГПК, предявен от Н. И. Д. и Л. З. Н.-Д. срещу В. И. Д., за приемане за
установено по отношение В. И. Д., че ищците са собственици в режим на СИО
на самостоятелен обект на собственост с идентификатор ***************,
находящ се в гр. В., общ. В., обл.В., ул. П., бл.32, вх.Е, ет.6, ал.72, тип жилище,
апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначение, бр.нива 1, площ по документ 79.89 кв.м., ведно с 1.3768%
ид.ч. от общите части на сградата и изба с площ 5.63 кв.м., на основание
давностно владение, упражнено в периода м.януари 1993 год. до м.март 2017
год. В исковата молба се сочи, че описаният апартамент бил собственост на
родителите на двамата братя, като владението на същия било предадено през
1993г., при което И. и М. Д.и заявили волята си пред тях и пред свидетели
апартаментът да остане в собственост на ищците. Твърди се, че след
предаване на владението ищците извършили основен ремонт, за които
действия не са търсили одобрение от никого, стопанисвали имота, плащали и
за извършените ремонти на входа, като поддръжката и заплащането на
2
консумативите за ползването на апартамента били тяхно задължение. С
гореизложените твърдения ищците обосновават правния си интерес от
установяване със сила на пресъдено нещо по отношение ответника, че са
собственици на недвижимия имот вследствие на осъществено давностно
владение в периода 1993-2017г. Претендира се и присъждане на разноски
Ответникът В. И. Д. оспорва иска, като счита същия за неоснователен и
моли за неговото отхвърляне. Ответникът признава факта, че фактическата
власт върху процесния имот, собственост на родителите на двамата братя, се
упражнява от семейството на ищеца Н. вече повече от двадесет години.
Въпреки това, оспорва да е осъществявано давностно владение по отношение
на имота, като се посочва, че родителите им никога не са предприемали
каквито и да било действия по прехвърляне правото на собственост върху
процесния имот, а са разполагали с всички възможности да го сторят.
Претендират се разноски.
С постановеното по спора Решение № 3934/06.11.2024г. по гр.д. №
10032/2023г. по описа на Районен съд В. първостепенният съд е приел иска за
неоснователен.
Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените
от РС обстоятелства, както следва:
Не се спори и от представените удостоверения за наследници се
установява, че Н. И. Д. и В. И. Д. са братя и са наследници на И. В. Д., ЕГН
**********, починал на *********г., и М. Б. Д., ЕГН **********, починала на
********.
От Договор за продажба на недвижим държавен имот №
10386/22.06.1988г., сключен с ОбНС - В., се установява, че И. В. Д. и М. Б. Д.
са придобили правото на собственост върху процесния апартамент № 72,
находящ се в гр. В., ул. П., бл.32, вх.Е, ет.6, ап.72.
Видно от представеното удостоверение за граждански брак, Н. И. Д. и Л.
З. Н.-Д. са сключили такъв на 27.01.1985г. пред длъжностно лице при ОбНС –
В..
В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни
доказателствени средства. От разпита на св.В.В. се установява, че Н. Д.
понастоящем живее в къща на бул. „В.Л.“, а преди това е живял в апартамента
3
на родителите си на ул. „П.“. Тъй като шест души живели в един апартамент,
90-те години му дали общинско жилище и родителите му се нанесли там. Н.
искал да прави ремонт на кухнята на апартамента и избил стената към
балкона, направили нова кухня, банята и други козметични ремонти.
Свидетелят не знае брат му да е имал претенции към апартамента.
От свидетелските показания на З.С. се установява, че двамата с ищеца
живеят в една и съща кооперация на ул. „П.“. След 70-та година, когато се
насели блока, там живеели родителите му с двете си деца и отдолу живеело
семейството на свидетеля. След това те пораснали, оженили се, единият брат
се изместил на друго място. Ищците продължили да живеят там с двете си
деца, като освен тях не е живял друг през последните двадесет години. Първо
живели там родителите му с тях като деца, след това, като завършили
образованието си, останал да живее Н. със семейството си, а в момента живее
синът му там.
От ангажираните чрез разпит свидетелски показания на М. Д. - дъщеря
на В. Д., ценени в светлината на чл. 172 от ГПК, се установява, че процесният
апартамент е бил на баба й и дядо й и известно време тя също е живяла там
като дете. Чичо й живял със семейството си първоначално в Полша, а след
това намерил общински апартамент. Баба й и дядо й се преместили в това
общинско жилище, а чичо й заживял в апартамента на „П.“. В момента в този
апартамент живеел братовчед й Н.. Други уговорки не знае да е имало. В
нейно присъствие не е чувала чичо й да демонстрира собственост. Знае от
баща си, че той е повдигнал въпроса за делба на апартамента и въпреки
направени опити, не са стигнали до споразумение. Баща й не е оспорвал
правото да живеят в този апартамент и доколкото знае са правени ремонти в
апартамента. Когато се оженили В. и С., живеели в апартамента на ул. „П.“.
Знае, че той е собственост на родителите на В. и те живеели там с по-малкия
син, след като семейството на С. напуснало жилището. След това родителите
отишли в къщата, която била общински имот, защото условията били по-
неприемливи за семейството на брат му. Свидетелката не е чувала дали е
прехвърлян апартамента. В. възприемал имота като бащин дом. Последните
години, когато В. и С. идвали в България, са отсядали на квартира след
смъртта на майката.
Спорен пред настоящата инстанция е въпросът дали ищците са
4
придобили процесния имот по силата на давностно владение, осъществено
през периода 1993-2017г. В тази връзка ВОС намира следното:
Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на
собственост. Тя е способ за придобиване на право на собственост или
ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на
това право след изтичане на определен в закона период от време, т.е.
фактическият състав на придобивната давност включва два елемента:
владение и изтичане на определен срок. За придобиването по давност е
необходимо на първо място да бъде установено владение върху имота.
Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи лично или чрез другиго като своя. Владението има два елемента:
обективен елемент (corpus) – упражняване на фактическа власт и субективен
елемент (animus) – намерение за своене на вещта. Чл. 69 от ЗС е установил
презумпцията, че се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато
не се докаже, че я държи за другиго. При преценката дали е установено
владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението – то да
е непрекъснато (да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл. 81 от ЗС),
спокойно (да не е установено по насилствен начин), явно (да не е установено
по скрит начин), несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя.
Макар по дефиниция владението да трябва да е постоянно, не е необходимо
непрекъснато да се осъществява фактическо въздействие върху имота.
Фактическата власт може да се упражнява и чрез периодични посещения и
действия спрямо имота, ако те сочат на намерение за своене на този имот и не
са прекъсвани от действията на трети лица. Следва да се посочи, че плащането
на данъци и битови сметки за ток, вода, интернет и пр. сами по себе си не са
действия, изразяващи промяна в намерението, с което се упражнява
фактическата власт. Тези задължениа се заплащат от лицето, което фактически
ползва имота, независимо на какво основание.
В случая ответникът признава, че Н. Д. и съпругата му упражняват
фактическа власт върху процесния имот, собственост на родителите на
двамата братя, повече от двадесет години. Следователно, обективният
елемент (corpus) от владението е налице. От друга страна, не се установява
наличие на втория, субективен елемент, а именно демонстриране на
намерение за своене на вещта спрямо собствениците на имота.
5
Не се спори между страните и от съвкупния анализ на свидетелските
показания се установява, че родителите на двамата братя - И. Д. и М. Д., са
предоставили на семейството на Н. и Л. Д.и ползването на процесното
жилище. Тази фактическа власт обаче, се характеризира като държане, а не
владение. Ищците са знаели, че имотът е собственост на техните родители и
по делото няма данни за действия, чрез които се демонстрира промяна в
намерението им – да държат имота като свой.
В решение № 3 от 19.01.2016 г. по гр. д. № 3973/2015 г. на ВКС, І г.о. е
изразено становището, че когато владението е предоставено от собственика и
лицето, на което е предадено, извършва действия, надхвърлящи обикновеното
ползване на имота, като например пристрояване и надстрояване, такива
действия могат да се квалифицират като владелчески, и ако те се възприемат
от собственика и той не се противопоставя и не препятства в продължение на
10 години упражняването на фактическа власт, да обосноват придобиване на
имота по давност. Тъй като не се касае за правна сделка, предаването на
владението със съгласието на досегашния владелец може да бъде
обективирано чрез фактически действия.
Ако наследодателят приживе е изразил воля да предаде владението
върху имота на свой родственик, който след смъртта му има качеството негов
наследник по закон, се приема, че още от момента на предаване на владението
този наследник е установил самостоятелна фактическа власт с намерение за
придобиване на собствеността. В тази хипотеза действа презумпцията на чл.
69 ЗС. Ако до смъртта на наследодателя не е изтекъл предвиденият в чл. 79,
ал. 1 ЗС срок, фактът на наследяването не променя обстоятелството, че в
предходен момент един от сънаследниците е установил самостоятелна
фактическа власт върху имота приживе на наследодателя с негово съгласие,
поради което този наследник не е длъжен да демонстрира по отношение на
останалите наследници последваща промяна в намерението, с което
упражнява фактическата власт след откриване наследството. В този смисъл
решение № 32 от 08.02.2016 г. по гр. д. № 4591/2015 г. на ВКС, І г.о., решение
№ 73 от 03.08.2018 г. по гр. д. № 2244/2017 г. на ВКС, І г.о., решение № 60 от
07.06.2018 г. по гр. д. № 2420/2017 г. на ВКС, І г.о. и др.
Видно от свидетелските показания на В.В., Н. Д. е избил стена към
балкона, направил е нова кухня, банята и други козметични ремонти. Дори и
6
да се приеме, че в случая владението е предоставено от собственика или
владелеца и лицето, на което е предадено, извършва действия, надхвърлящи
обикновеното ползване на имота, тези действия следва да се възприемат от
собственика, който не се противопоставя, или от предишния владелец, който
не защити фактическото си състояние с посесорни искове и не препятства в
продължение на десет години упражняването на фактическа власт върху
имота /Решение № 3 от 25.01.2016 г. по гр. д. № 3973/2015 г., г. к., і г. о. на
ВКС/. Следователно, за да се осъществи съставът на придобивната давност, е
необходимо промяната на намерението за своене, намерила израз в действията
по пристрояване и надстрояване, да бъде възприета от собственика на имота.
В случая собственици на процесното жилище са били И. и М. Д.и, поради
което приживе на тях Н. и съпругата му е следвало да доведат до знанието им
своята промяна в намерението – че държат апартамента като свой.
Доказателства в тази насока по делото липсват. Не се установява родителите
на Н. и В. да са узнали за извършените ремонтни действия, респ. да не са се
противопоставили.
В допълнение на гореизложеното, след смъртта на И. (**********г.)
и М. Д.и (********.) също не е осъществен съставът на придобивната давност
в полза на ищците, доколкото не е изтекъл необходимият период от време,
през който Н. и Л. Д.и да са своили вещта.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение – да се потвърди.
Изходът на спора налага присъждане на разноски в полза на
въззиваемата страна. Същата претендира разноски за двете инстанции, но
доколкото искането за присъждане на разноски за първоинстанционното
производство е несвоевременно заявено, дължат се разноски единствено за
настоящата инстанция. С оглед фактическата и правна сложност на делото,
съдът намира направеното от ответната страна възражение за прекомерност за
основателно, поради което в полза на В. И. Д. следва да се присъди сумата от
2 000 лева – адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3934/06.11.2024г., постановено по гр.д. №
10032/2023г. по описа на Районен съд В..
ОСЪЖДА Н. И. Д., ЕГН ********** и Л. З. Н.-Д., ЛНЧ ********** да
заплатят на В. И. Д., ЕГН ********** разноски по делото на основание чл.78,
ал.3 ГПК в общ размер на 2 000 лева – адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8