№ 42283
гр. София, 24.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Частно гражданско
дело № 20221110125036 по описа за 2022 година
Съдът е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, подадено на 13.05.2022г. от Г. В. В. срещу „.......“ АД.
С Разпореждане № 67769 от 26.07.2022г. съдът е отхвърлил заявлението за издаване
на заповед за изпълнение срещу „.......“ АД.
Така постановеното разпореждане е било обжалвано и с Определение № 963 от
24.01.2023г., постановено по гр. дело № 11476/2022г. по описа на СГС, III-Б състав е
отменено разпореждането от 26.07.2022г., постановено по ч.гр. дело № 25036/2022г. по
описа на СРС, 25-ти състав в частта му, с която е отхвърлено заявлението на Г. В. В. за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу „.......“ АД
за сумата 194,06 евро, представляваща платена без основание на 12.09.2019г.
възнаградителна лихва по месечна анюитетна вноска с падеж 12.09.2019г. по договор за
банков кредит № 21-TR-70971704 от 12.12.2007г. с оглед нищожността на клаузата на чл.
11.1.3 от Условията за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по
посочения договор и е разпоредено да се издаде заповед за изпълнение за сумата от 194,06
евро, представляваща платена без основание на 12.09.2019г. възнаградителна лихва по
месечна анюитетна вноска с падеж 12.09.2019г. по договор за банков кредит № 21-TR-
70971704 от 12.12.2007г. с оглед нищожността на клаузата на чл. 11.1.3 от Условията за
усвояване, обслужване на кредита и изпълнеине на задълженията по посочения договор,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението-
13.05.2022г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
направените разноски в заповедното производство за държавна такса в размер на 19,67 лева
и за възнаграждение за един адвокат в размер на 299,01 лева, както и разноските за
въззивната инстанция за държавна такса в размер на 11,80 лева и за възнаграждение за един
адвокат в размер на 236,06 лева. С гореописаното определение е оставена без уважение
частната жалба на Г. В. В. срещу разпореждане от 26.07.2022г., постановено по ч.гр. дело №
25036/2022г. по описа на СРС, 25-ти състав в останалата обжалваната част.
На 07.02.2023г. е издадена Заповед № 4276 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК съгласно задължителните указания на СГС.
В срока по чл. 414а ГПК е постъпило възражение от длъжника, с което е заявил, че е
изпълнил частично задължението по заповедта, като е заплатил претендираната главница в
размер на 194, 06 евро, законна лихва от 13.05.2022г. до 21.02.2023г. в размер на 15,70 евро
и съдебни разноски за заплатената от заявителя държавна такса в размер на 19,67 лева. С
така подаденото възражение длъжникът е възразил срещу присъденото адвокатско
възнаграждение в размер на 299,01 лева, като е направил искане същото да бъде намалено
1
до 50 лева. Възразил е срещу присъдените разноски за въззивна инстанция, посочени в
заповедта, а именно 11,80 лева, държавна такса и 236,06 лева, адвокатско възнаграждение.
С разпореждане № 27208 от 28.02.2023г. съдът е указал на заявителя в тридневен
срок от получаване на съобщението да вземе становище по твърдението за заплащане на
част от претендираните суми в срока за възражение. Указани са и последиците от
неподаване на становище, а именно, че заповедта ще бъде обезсилена.
С молба от 14.03.2023г. Г. В. е посочил, че признава плащане за главница, лихва за
забава, ведно с мораторна лихва за периода от датата на подаване на заявленито до датата на
превода от страна на банката, както и плащане в размер на 25 лева за покриване на
платената държавна такса. Сочи, че всички плащания са извършени в размера и по начина,
посочен във възражението на длъжника. Изложени са съображения по отношение на
възражението за прекомерност на адвокатския хонорар.
С Разпореждане № 43050 от 04.04.2023г. съдът е указал на „.......“ АД в едноседмичен
срок от получаване на съобщението да заяви дали подава възражение по реда на чл. 414а
ГПК или частна жалба по реда на чл. 413 ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за
разноските.
С Определение № 5902 от 12.05.2023г., постановено по гр. дело № 5018/2023г. по
описа на СГС, IV-Е съдът е прекратил производството по делото и е върнал делото на СРС
за произнасяне по възражението по чл. 414а ГПК.
С Определение № 19365 от 31.05.2023г., постановено по делото, съдът е оставил без
уважение искането на „.......“ АД, инкорпорирано във възражението по чл. 414а ГПК вх. №
49857/22.02.2023г. за изменение на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 07.02.2023г., постановена по ч.гр. дело № 25036/2022г. по описа на СРС, 25-ти
състав в частта за разноските чрез намаляване на присъденото в полза на заявителя
адвокатско възнаграждение от 299,01 лева на 50 лева, както и чрез отмяна на заповедта в
частта, с която е разпоредено заплащане на разноски за въззивна инстанция. Така
постановеното определение е влязло в сила на 27.06.2023г.
С молба от 13.06.2023г. „.......“ АД са представили платежно нареждане,
удостоверяващо доброволно заплащане на сумата от 546,87 лева, представляваща сбор от
горепосочените суми от страна на Уникредит в полза на Г. В.. Към молбата е приложено
платежно нареждане за сумата от 546,87 лева с основание за превод- „фактура по гр. дело
25036/2022, дата 12-06-2023“.
С разпореждане от 06.07.2023г. съдът е разпоредил препис от молба с вх. № 166464
от 13.06.2023г., подадена от „.......“ АД да се изпрати на заявителя за становище в тридневен
срок от получаването.
Препис от молбата, ведно с разпореждането на съда, е получен от заявителя на
17.07.2023г., като в указания срок и до настоящия момент не е постъпило становище от
заявителя.
Съдът намира, че с оглед на обстоятелството, че е извършено плащане в срока по чл.
414а ГПК на всички претендирани от заявителя суми, вкл. и присъдените разноски, и
доколкото производството по настоящото дело е заповедно, а исков процес не е воден,
респективно няма основание да бъдат присъждани разноски за такъв, съдът намира, че
производството е приключено, а издадената заповед за изпълнение е лишена от предмет,
доколкото вземанията по нея са погасени, поради което същата следва да бъде обезсилена.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена на 07.02.2023г. по ч.гр.д. № 25036/2022г. по описа на СРС, I ГО, 25 състав.
2
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3