РЕШЕНИЕ
№ 711
гр. Кюстендил, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20241520100303 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 1534/06.02.2024
г., депозирана от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх.
„В“, чрез юрк. Е. С. К., против Ц. Л. З., с ЕГН **********, с адрес: гр.
*******, ж. к. "*******" №***, ет. *, ап. **.
В исковата молба се твърди, че на 15.01.2020 г. между „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, като кредитор, и Ц. Л. З., като
кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски кредит №
30041911276, по силата на който на ответника била предадена заемна сума в
размер на 3 000, 00 лв. срещу задължението на последния да погаси заема за
36 месеца при ГПР от 49, 11 % и ГЛП от 41, 00 %. Общо дължимата сума по
кредита се равнявала на 5 259, 00 лв., а размерът на месечната вноска по
кредита възлизал на 146, 09 лв. Договорено било още, че ответникът закупува
и пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ срещу обща цена от 3 810,
00 лв., платима на вноски от по 105, 83 лв. всяка. Така, общият размер на
цялото задължение възлизал на 9 069, 00 лв., с размер на погасителната вноска
от 251, 92 лв.
Ищецът бил изправна страна по така възникналото облигационно
правоотношение като извършил рефинансиране по други договори сключени
между страните. Сумите за рефинансиране били в размер на 886, 00 лв. и
1 544, 56 лв. Останалата част от заемната сума – 569, 44 лв. била преведена по
посочена от ответника сметка на 16.01.2020 г.
1
На 21.04.2020 г. по желание на ответника бил подписан Анекс №1, с
който вноска №2 по погасителния план към договора била отложена. На
17.01.2020 г. бил подписан Анекс №3, с който се намалявали погасителни
вноски № 7, 8, 9 на 63, 92 лв. Погасителният план бил променен за последен
път на 18.12.2020 г. с подписването на Анекс №4, по силата на който се
отлагали вноски № 10, 11, 12 от погасителния план. Неразделна част от него
бил нов погасителен план с 43 погасителни вноски.
Посочва се, че кредитополучателят извършвал плащания по договора в
общ размер на 1 538, 55 лв. С тази сума било погасено задължение в размер на
1 451, 36 лв. – осма вноска /12-а след отлагането/. Имало частично плащане по
девета вноска /13-а след отлагането/ в размер на 11, 28 лева. Постъпили
плащания по начислени лихви за просрочие на вноските по погасителния план
– 25, 91 лв., като от общия им размер 417, 67 лв. дължими били 391, 76 лв.
Ответникът заплатил и 50, 00 лв. начислени такси по Тарифа, съгласно чл. 17.4
от Общите условия към договора.
Заявява се, че ответникът преустановил плащанията на погасителните
вноски и изпаднал в забава. На основание чл. 12.3 от Общите условия
договорът бил прекратен, а задълженията по него били обявени за предсрочно
изискуеми на 03.03.2022 г. Кредитополучателят бил известен за това с
уведомително писмо на посочения от него адрес. След обявяване на
предсрочната изискуемост започнало начисляване на обезщетение за забава
съгласно чл. 12 и чл. 12. 1 от Общите условия, а оставащото непогасено
задължение по погасителен план с падеж след 03.03.2022 г. било обединено в
една последна погасителна вноска /26-а/, с падеж на датата на обявяване на
предсрочната изискуемост.
Твърди се, че ответникът дължи възнаграждение на кредитора за това, че
се е възползвал от няколко услуги от допълнителен пакет – приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на кредит, отлагане на вноски, смяна на
падежна дата, като и за възможността във всеки един момент да поиска
извършването на някоя или на всички останали услуги. Заявява се, че
договорът за потребителски кредит бил сключен съобразно законовите
изисквания като ответницата усвоила заемната сума, поела задълженията,
уговорени в договора, както и извършила плащания.
Поради неизпълнението на договорното задължение било подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 2372/2023 г. по описа на
Районен съд – Кюстендил. След като длъжникът подал възражение срещу
издадената от съда заповед за изпълнение на дружеството било дадено
указание за предявяване на иск за установяване на вземането си, получено от
заявителя на 03.01.2024 г. Съдът отхвърлил заявлението на ищцовото
дружество в частта, в която се претендирали суми за възнаграждение за
допълнителни услуги. Така е обоснован правен интерес от предявяване с
исковата молба и на осъдителни искове по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед гореизложеното е отправена молба до съда да постанови
решение, с което да признае за установено съществуването на вземане в полза
2
на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД срещу Ц. Л. З., възникнало на
основание неизпълнение по Договор за потребителски кредит № 30041911276,
в общ размер на 5 885, 01 лева, от които: 2 718, 16 лева главница; 1 429, 87
лева договорно възнаграждение; 391, 76 лева – обезщетение за забава за
периода от 21.02.2020 г. до 03.03.2022 г.; 1 345, 22 лева – обезщетение за
забава за периода от 03.03.2022 г. до 30.10.2023 г.; законна лихва от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение в съда –
30.10.2023 г., до изплащане на вземането.
Кумулативно е отправено и искане съдът да осъди Ц. Л. З. да заплати
на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД задължение, възникнало на
основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит № 30041911276,
както следва: 744, 70 лева – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“;
2 444, 32 лева – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, ведно със
законната лихва.
Претендират се и сторените разноски в заповедното и исковото
производство.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен
отговор, в който сочи неоснователност на предявените искове. Твърди се, че
осъдителният иск е недопустим и съвместното му разглеждане с
установителен такъв не следва да бъде допуснато. Излагат се твърдения за
наличието на неравноправни клаузи в договора. Сочи се, че по делото не става
ясен методът, по който са изчислени посочените суми, както и периодът, за
който се претендират. Твърди се, че от исковата молба не става ясно какво
представляват услугите „Фаст“ и „Флекси“, както и как е определен размерът
на обезщетението за забава за периода от 03.03.2022 г. до 30.10.2023г.
С оглед горното се счита, че съдът следва да отхвърли изцяло
предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендират се
сторените разноски по делото.
В съдебно заседание ответницата се представлява от процесуален
представител – адв. Б. И., който изразява становище за отхвърляне на исковите
претенции, а ищецът поддържа исканията си чрез нарочна молба.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от представеното по делото заверено копие от Договор за
потребителски кредит профи кредит Стандарт №30041911276 /л. 8/ на
15.01.2020 г. между ищцовото дружество, като кредитор, и Ц. Л. З., като
кредитополучател, бил сключен сочения договор, по силата на който на
ответника била предадена заемна сума в размер на 3 000, 00 лв. срещу
задължението на последния да погаси заема за 36 месеца при ГПР от 49, 11 %
и ГЛП от 41, 00 %. Общо дължимата сума по кредита се сочи на 5 259, 00 лв., а
размерът на месечната вноска по кредита възлиза на 146, 09 лв. Отразено е, че
ответникът закупува и пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“
3
срещу обща цена от 3 810, 00 лв., платима на вноски от по 105, 83 лв. всяка.
Размерът на цялото задължение възлиза на 9 069, 00 лв., с размер на
погасителната вноска 251, 92 лв. Към договора е представена декларация за
връчен екземпляр от договора, общи условия към същия, погасителен план,
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити. Между страните са сключени четири анекса, като
последният е от 18.12.2020 г. /л. 26-27/ и е приложен погасителен план към
него. Уговорен е ГПР в размер на 35.6 %. Не е спорно между страните, че
ответницата е погасила по кредита сума в размер на 1 451, 36 лв.
Съдът прие горната фактическа обстановка на база събраните по делото
писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
По допустимостта:
Предявените по реда на чл. 415, ал. 4, вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК в
условията на първоначално обективно кумулативно съединяване искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 пр. 1 и чл. 86 от ЗЗД за главница, договорно
възнаграждение и възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, ведно с
акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, са процесуално
допустими, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването им -
запазване действието на издадената заповед за изпълнение. Указанията,
дадени от заповедния съд до заявителя по реда на чл. 415 от ГПК, са
съответни на предприетото оспорване от негова страна, поради което следва
да се приеме, че с оглед спазения срок за предявяване на установителните
искове, исковата претенция е допустима и съдът следва да се произнесе по
основателността й. Следва да се отчете, че е налице идентичност между
претенцията по заповедното производство и по установителния иск.
По отношение на претенциите, които са отхвърлени в заповедното
производство са предявени осъдителни искове, за чието разглеждане в
настоящото производство отсъстват процесуални пречки.
По основателността:
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
между ответницата и „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е сключен договор
за потребителски кредит. В тази насока са всички събрани по делото
доказателства, включително и приложения по делото заверен препис от
договор за потребителски кредит и приложенията към него, както и от
приложените по делото материали по частното гражданско дело № 2372/2023
г. по описа на Районен съд - Кюстендил. От приетите по делото писмени
доказателства се установява по несъмнен начин, че кредитът е усвоен, за което
липсват и оспорвания.
С оглед на това, кредиторът е изпълнил договореното и се явява
изправна страна по договора, поради което в тежест на ответницата е да
4
докаже погасяване на задълженията си по договора.
Видно от Анекс №4 от 18.12.2020 г. към Договор за потребителски
кредит профи кредит Стандарт №30041911276 /л. 8/ на 15.01.2020 г. всички
вземания на ищеца са падежирали, поради което задълженията са станали
изискуеми, макар и да не е налице настъпила предсрочна изискуемост, тъй
като уведомителното писмо за предсрочна изискуемост поради неизпълнение
не е връчено на ответницата – в обратната разписка е отбелязано, че адресатът
отсъства /л. 29/, както твърди ищецът по делото, тъй като липсват
доказателства, които да доказват твърдяното. Действието на предсрочната
изискуемост се предпоставя от надлежното упражняване на волеизявлението
на кредитора – уведомителното писмо е необходимо да бъде адресирано до
длъжника (ответницата в настоящото производство), да дава достатъчен
допълнителен срок за доброволно изпълнение и да е достигнало до длъжника,
за да има действие предсрочната изискуемост.
Последното обуславя неоснователност на претенцията за обезщетение
за забава за периода 03.03.2022 г. – 30.10.2023 г. в размер на 1 345, 22 лв., както
и на обезщетението за забава за периода 21.02.2020 г. – 03.03.2022 г. в размер
на 391, 76 лв.
Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД представлява финансова
институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска
заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. При това положение дружеството е
кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК, тъй като предоставя заеми в
рамките на своята търговска дейност. От друга страна, отпуснатият на
ответницата, като физическо лице заем представлява предоставяне на
„финансова услуга“ по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ и същата има качеството „потребител“ по смисъла на §
13, т. 1 от ДР на този закон, според който потребител е всяко физическо лице,
което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност.
Исковете са частично основателни, поради следните съображения:
Следва да се посочи, че съдът следи служебно за неравноправен характер
на клаузите в потребителския договор и следва да се произнесе независимо дали
страната е навела такова възражение по делото или не /Решение № 23/07.07.2016
г. по т.д. № 3686/2014 г. на ВКС, I т.о. и чл. 7, ал. 3 от ГПК/, тъй като се касае за
приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи
служебно.
В чл. 9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за потребителски
кредит, съгласно която той е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време,
5
срещу задължение на длъжника - потребител да заплати стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период
на тяхното предоставяне. Писмената му форма е условие за неговата
действителност - чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
Според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Според чл.11, т. 9 и т. 10 от ЗПК
договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 от
закона начин.
В конкретния случай договорът за потребителски кредит е в писмена
форма, като съдържа информацията, изискуема от т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК –
посочен е годишният лихвен процент – 41, 17 %, описани са условията за
прилагането му – чл. 4 от Общите условия към договора, посочен е годишния
процент на разходите /ГПР/ – 49, 11 % по договора за кредит и 36, 5 % по Анекс
№4 към същия и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента
на сключване на договора, а взетите предвид допускания са описани в чл. 5 от
Общите условия.
Няма законова пречка страните по договор да уговарят заплащане на
възнаградителна лихва над размера на законната лихва от 10 %, изчислена като
основен лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната свобода
на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД.
Максималният размер на договорената лихва обаче е ограничен от нормата на
чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави.
Според мотивите на Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ВКС,
ОСТК, понятието „добри нрави“ представлява неписани и несистематизирани
морални правила без конкретика, които, изхождайки от принципа за
справедливост, са общоприети в обществото и субектите на правото следва да се
ръководят от тях. Въпреки тяхната абстрактност законът им е придал правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с
тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. За
противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се
третира икономически по-слабият участник в оборота, използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и др.
Уговорката за размера на годишния лихвен процент не може да бъде
заместена от друга разпоредба на закона, доколкото липсва акт по смисъла на чл.
10, ал. 2 от ЗЗД, който да определя размера на договорна лихва по сключени
6
между страните договори, а законната лихва по чл. 86, ал. 2 от ЗЗД има различни
функции от възнаградителната.
Нормата на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е обща законова разпоредба,
уреждаща основание за недействителност на сделките, която намира
приложение и за търговските сделки, какъвто е процесният договор за кредит,
доколкото липсва специална разпоредба, която да изключва приложението й по
отношение на тях. Съгласно чл. 288 от ТЗ за неуредените в него положения за
търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство,
а при непълнота и в него – търговските обичаи. Действително в чл. 430, ал. 2 от
ТЗ не е предвидено ограничение за размера на лихвата, която заемателят плаща
по договор за кредит, чрез поставяне на изисквания за съответствието й с
добрите нрави. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 предл. 3 от ЗЗД обаче намира
приложение и при търговските сделки /Решение № 88/22.06.2010 г.,
постановено по т.д. № 911/2009 г. на ВКС, I т.о./. Предвид това, съдът намира,
че договорената възнаградителна лихва е уговорена в противоречие с добрите
нрави, което е недопустимо.
Разпоредбата на чл. 24 от ЗПК предвижда, че за договора за потребителски
кредит се прилагат и разпоредбите на чл. 143-148 от Закона за защита на
потребителя /ЗЗП/. Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. Съгласно разпоредбата на
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен
ако са уговорени индивидуално. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 от
ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени
предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието
им. Съгласно чл. 146, ал. 4 от ЗЗП тежестта за установяване на обстоятелството,
че договорна клауза е индивидуално уговорена, е върху кредитора. В процесния
случай ищецът не е ангажирал никакви доказателства в тази насока, поради
което съдът е ограничен в преценката си от представените такива. При този
извод следва да се откаже зачитането на последиците на клаузата за
възнаградителна лихва в процесния договор за кредит.
Доколкото уговореното възнаграждение от 3 810, 00 лв. общо за услугите
„Фаст“ и „Флекси“ в процесния договор за кредит за пакета от допълнителни
услуги съставлява скрита добавка към възнаградителната лихва и като такова
следва да бъде включено в годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1
от ЗПК, съдът счита, че е налице заобикаляне на императивната норма на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на
визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер – пет
пъти размера на законната лихва. В § 1 на ДР на ЗПК е дадена легална
дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ - това са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси и
възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
7
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и
които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователни премии
в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Включените в този
пакет услуги по своята същност представляват действия, обслужващи
усвояването и управлението на кредита и не съставляват допълнителни услуги
по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които нямат
пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, тоест по
предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената
възнаградителна лихва на падежа. В настоящият случай, с пакета от
допълнителни услуги се въвеждат допълнителни разходи, в резултат на които
общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент на
разходите реално надхвърля 49, 11 %. Така размерът на ГПР се явява по-голям от
законово допустимия максимален праг, а именно петкратния размер на
законната лихва - 50 %, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от
ЗПК, всяка клауза от договора за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Според чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Поради това потребителят
(ответницата в настоящото производство) дължи връщане на непогасения
остатък от главницата от 2 718, 16 лева по договора за паричен заем и законната
лихва върху нея, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
30.10.2023 г. до пълното погасяване на дълга.
Ето защо, настоящият съдебен състав ще уважи ищцовата претенция в
посочената част – за главница в размер на 2 718, 16 лева по договора за
потребителски кредит, а в останалите части ще отхвърли като неоснователни.
По вече изложените съображения съдът ще отхвърли изцяло претенциите
на ищеца за осъждане на ответницата за сумата от 744, 70 лв. – възнаграждение
за услуга „Фаст“ и за сумата от 2 444, 32 лв. – възнаграждение за услугата
„Флекси“ по Договор за потребителски кредит профи кредит Стандарт
№30041911276 на 15.01.2020 г., сключен между страните, ведно със законна
лихва.
По разноските:
С решението по установителния иск съдът се произнася и по
дължимостта на разноските за заповедното производство - относно размера
им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски,
съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. Представен е и списък за
разноски от ищеца и доказателства за платено възнаграждение на
8
процесуалния представител на ответницата. С оглед на това ответницата ще
бъде осъдена да плати на ищцовото дружество следните суми: 54, 36 лв. –
разноски за държавна такса в заповедното производство, 14, 91 лв. –
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, 108, 74 лв. –
държавна такси в исковото производство и 92, 38 лв. – юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство. Ищецът ще бъде осъден да плати
на ответницата разноски в размер на 430, 50 лв. – адвокатско възнаграждение.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт може да се обжалва с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му чрез Районен съд – Кюстендил пред
Окръжен съд – Кюстендил.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“, по отношение
на Ц. Л. З., с ЕГН **********, с адрес: гр. *******, ж. к. "*******" №***, ет.
*, ап. **, за сумата от 2 718, 16 лева /две хиляди седемстотин и осемнадесет
лева и 16 ст./, представляваща главница по Договор за потребителски кредит
профи кредит Стандарт №30041911276 от 15.01.2020 г., към който е сключен
Анекс №4 от 18.12.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 30.10.2023 г., въз основа на което е
образувано ч. гр. д. № 2372/2023 г. по описа на КРС, до изплащане на
задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България“
№ 49, бл. 53Е, вх. „В“, искове да бъде признато за установено, че Ц. Л. З., с
ЕГН **********, с адрес: гр. *******, ж. к. "*******" №***, ет. *, ап. **,
дължи по Договор за потребителски кредит профи кредит Стандарт
№30041911276 от 15.01.2020 г., към който е сключен Анекс №4 от 18.12.2020
г. договорно възнаграждение в размер на 1 429, 87 лв., 391, 76 лв. –
обезщетение за забава за периода 21.02.2020 г. до 03.03.2022 г., както и сумата
от 1 345, 22 лв. – обезщетение за забава за периода 03.03.2022 г. до 30.10.2023
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2372/2023 г.
по описа на КРС, като неоснователни.
9
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България“
№ 49, бл. 53Е, вх. „В“, искове за осъждане на Ц. Л. З., с ЕГН **********, с
адрес: гр. *******, ж. к. "*******" №***, ет. *, ап. **, да плати на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД сума в размер на 744, 70 лв. – възнаграждение за
закупена услуга „Фаст“, както и сумата от 2 444, 32 лв. – възнаграждение за
закупена услуга „Флекси“ по Договор за потребителски кредит профи кредит
Стандарт №30041911276 от 15.01.2020 г., към който е сключен Анекс №4 от
18.12.2020 г., ведно със законната лихва, като неоснователни.
ОСЪЖДА Ц. Л. З., с ЕГН **********, с адрес: гр. *******, ж. к.
"*******" №***, ет. *, ап. **, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“, сумите в размер на: 54, 36 лв. /петдесет и
четири лева и 36 ст./ – разноски за държавна такса по ч. гр. д. №2372/2023 г. по
описа на КРС, 14, 91 лв. /четиринадесет лева и 91 ст./ – юрисконсултско
възнаграждение по ч. гр. д. №2372/2023 г. по описа на КРС, 108, 74 лв. / сто и
осем лева и 74 ст./ – държавна такси в настоящото исково производство и 92,
38 лв. / деветдесет и два лева и 38 ст./ – юрисконсултско възнаграждение в
настоящото производство.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е,
вх. „В“, да заплати на Ц. Л. З., с ЕГН **********, с адрес: гр. *******, ж. к.
"*******" №***, ет. *, ап. ** сумата в размер на 430, 50 лв. /четиристотин и
тридесет лева и 50 ст./ - разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано чрез Районен съд - Кюстендил
пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИСИ на решението да се връчат на страните.
След влизането на решението в законна сила препис от него да се
изпрати на заповедния съд.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
10