№ 18
гр. Средец, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ
при участието на секретаря ДОРА АНГ. ДЕРМЕНДЖИЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело №
20232170100394 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание по чл. 59, ал. 9 от СК, във вр. с
чл. 127, ал. 2 от СК.
Делото е образувано по Искова молба от И. Б. И., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. Айтос, общ. Айтос, обл. Бургас, ул. ****, представляван от
пълномощника адв. Р. Н., против З. Т. И., с ЕГН: **********, с адрес: село
Дебелт, общ. Средец, обл. Бургас, ул. ************.
В исковата молба се твърди, че с Решение № 278/ 29.11.2022 г.
постановено по гр.д. № 357/2022 г., по описа на Районен съд – гр. Айтос, бил
прекратен брака между И. Б. И. и З. Т. И., като с въпросния съдебен акт било
одобрено от съда постигнатото от съпрузите споразумение, по силата на което
родителските права над по-голямото дете, т.е. Б. И. И., роден на 18.08.2016 г.,
с ЕГН: ********** били предоставено на бащата, а родителските права по
отношение на по-малкото дете, т.е. А. И. И., роден на 05.01.2021 г., с ЕГН:
**********, били предоставени на майката. Излага се от ищеца, че причината
за развода била в това, че ответницата в началото на 2022г. напуснала
семейното жилище, а в последствие заминала за Федерална Република
Германия с друг. През това време И. отглеждал двете деца, а И. спряла да
поддържа всякаква връзка с него и децата. Предвид това ищецът се принудил
да инициира дело за развод, като поискал родителските права и над двете
деца. След като ответницата разбрала за делото поискала да сключат
споразумение като настоявала родителските права над по-малкото дете да
бъдат нейни, за да не плащала издръжка. И. се съгласил на тези условия, за да
приключат с развода. Сочи се в исковата молба, че веднага след развода им
1
майката на детето отново заминала за чужбина и бащата с помощта на
неговите родители продължил да отглежда и двете деца в техния дом в град
Айтос. Релевира се от ищеца, че ответницата му съобщила, че нямала
намерение повече да се връща в България, че се била устроила там с другия
мъж и малкото дете изобщо не я интересувало, като в тази връзка изпратила
пълномощно от Федерална Република Германия, с което упълномощила
майката на И. да я представлява пред всички компетентни органи. Твърди се
от ищеца, че след заминаването на И. във Федерална Република Германия, тя
никога не си била търсила децата, не била изпращала някакви средства за
тяхното отглеждане, като за повече от 5-6 месеца напълно не присъствала в
живота им и напълно абдикирала от майчинските си задължения. В същото
време бащата в своя дом осигурил всички необходими удобства, за да могат
децата да не са лишени от нищо, а родителите му много помагали, като водели
децата на детска градина. Счита, че за да можел пълноценно да отглежда
децата си, редно било да бъдат променени мерките, които съдът бил одобрил -
родителските права за тях, ведно с всички последствия съгласно закона -
тяхното местоживеене, плащане на издръжка и режим на лични контакти.
Отправя се искане от ищеца да бъде изменен режима на упражняване на
родителските права над детето А. И. И., роден на 05.01.2021 г., ЕГН
**********, одобрен с Решение № 278/ 29.11.2022 г., постановено по гр.д.№
357 по описа на Районен съд – гр. Айтос за 2022 г., като бъдат възложени
родителските права над детето на него – неговият баща И. Б. И., да бъде
определено местоживеенето на детето на неговия адрес в гр.Айтос, ул. *****,
община Айтос, област Бургас, да бъде определен обичаен режим на лични
отношения на детето А. И. И. с неговата майка З. Т. И., както и да бъде
осъдена същата да заплаща занапред месечна издръжка в размер на 200 лева
за детето А. И. И., чрез неговия баща и законен представител, считано от
момента на завеждане на исковата молба, ведно със законна лихва за забава
върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законна причина за
изменение и прекратяване на определената издръжка.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът З. Т. И. е
подала отговор на исковата молба, с който заявява, че предявеният иск за
изменение режима на упражняване на родителските права е допустим, но
неоснователен. Оспорва се изцяло претенцията на ищеца за определяне
местоживеенето на децата на адреса на бащата в гр. Айтос, ул. ****, както и за
определяне на обичаен режим на лични отношения с майката. Излага се, че И.
била грижовна майка за децата си, а бащата имал извънбрачна връзка с друга
жена в продължение на пет години, като сега бил сключил граждански брак с
нея и живеели в Германия. Според ответницата И. по време на брака им
упражнявал върху нея психически и физически тормоз. В отговора на
исковата молба се оспорва твърдението, че ответницата била поискала да се
сключи споразумение за предоставяне родителските права над детето А. И. на
нея, във връзка с това да не плащала издръжка. Релевира се, че детето било
твърде малко и бащата не полагал грижи, както за него, така и за големия им
син, а същите се отглеждали от неговата майка, а той с настоящата си съпруга
живеел в Германия. Твърди се, че никога майката не била заявявала, че не иска
2
да си гледа децата и не се интересува от тях. Относно заминаването на И. в
Германия се сочи, че било временно и поради обстоятелството, че в България
не успяла да си намери работа, за да осигури нормална издръжка за нея и
детето си. Потвърждава обстоятелството, че е оставила временно пълномощно
на майката на ищеца докато издаде пълномощно на баба си, за да й помага да
гледа детето докато била в чужбина. Майката излага, че през периода, когато
била в Германия изпращала пари на децата и се обаждала по телефона, за да
разбера как са те, но много пъти не успявала да се свържа с тях, тъй като
майката на ищеца не позволявала децата да говорят с нея, като изричали
непристойни думи спрямо нея. Сочи се в отговора на исковата молба, че
майката на И. умишлено настройвала децата да имат към нея негативно
отношение и по този начин се създавала реална опасност за възникване на
„синдрома на родителско отчуждение“. Излага се, че след като бабата на
ответницата имала издадено пълномощно от нея за децата, същата отишла в
дома на ищеца, но там майка му започнала да вика и да я заплашва, че ще я
„пречукат“ ако пак се появи там и поиска децата, като същите блокирали
номера от телефона на И., за да нямала връзка и тя с децата й. Според
ответницата И. нямал никакъв родителски и възпитателен капацитет, защото
той постоянно пиел и нямал постоянна работа, бил изключително агресивен и
арогантен.
Отправя се искане за отхвърляне на исковата претенция като
неоснователна и недоказана.
В проведените съдебни заседания ищецът, редовно призован, не се
явява. Представлява се от адв. Р. Н. при АК – гр. Бургас, който поддържа
предявените искове.
Ответната страна, редовно призована, не се явява. Представлява се от
адв. П. Грошкова, която поддържа отговора на исковата молба и моли
исковата молба да се остави без уважение, като неоснователна. В хода на
делото ответницата И. оттегля пълномощното по отношение на адв. Грошкова
и упълномощава адв. Н., с оглед постигането на спогодба, между страните.
В хода на делото, в качеството на свидетели, са разпитани Т.А.И. –
прабаба по бащина линия на детето А. И. И. и З.Ж.К. – баба на детето А. И. И.
по майчина линия.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства.
Приети са писмени Социални доклади.
По делото са приложени и приети писмени доказателства и разпитани
свидетели.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по
делото, и на основание чл. 235 от ГПК, приема за установени следните
обстоятелства:
3
Видно от представеното копие на дубликат на Удостоверение за
раждане, детето А. И. И., с ЕГН: **********, е роден на 05.01.2021 г. в гр.
Бургас, а негови родители са: З. Т. И., с ЕГН: ********** – майка и И. Б. И., с
ЕГН: ********** – баща.
По делото не е спорно, че с Решение № 278/ 29.11.2022 г. постановено па
гр.д. № 357/2022 г., по описа на Районен съд – гр. Айтос, бил прекратен брака
между И. Б. И. и З. Т. И., като с въпросния съдебен акт било одобрено от съда
постигнатото от съпрузите споразумение, по силата на което родителските
права над по-голямото дете – Б. И. И., роден на 18.08.2016 г., с ЕГН:
********** били предоставено на бащата, а родителските права по отношение
на по-малкото дете – А. И. И., роден на 05.01.2021 г., с ЕГН: **********, били
предоставени на майката.
От приложеното по делото пълномощно, заверено при завеждащ
„Консулска служба“ при Франкфурт се установява, че ответницата по делото е
упълномощила Ф.С.Й., баба по бащина линия на детето А., да я представлява
и подписва пред компетентните органи и навсякъде, където е необходимо, във
връзка с децата Б. и А., като упражнява следните права от нейно име:
„Да има правото да попълва, подписва, подава и получава всякакви
документи, вкл. заявления и искания, необходими за издаването на български
лични документи за децата ми, а именно български паспорти, временни
паспорти, лични карти, както и да получава готовите БЛД, като ме подписва,
където е необходимо; Да подава и подписва декларации по чл. 17, ал. 1 от
Правилника за издаване на БЛД; Да подава и получава документи, необходими
за издаването на дубликати на българските удостоверения за раждане на
децата ми; Да получава готовите документи, като ме подписва, където е
необходимо; Да ме представлява и подписва пред здравните служби и
заведения в Р. България и Ф. Р. Германия, в. т.ч. държавни и частни болници,
медицински центрове, лаборатории и всякакви други здравни центрове и
медицински заведения, да има право да взема решения относно лечения
ь
и/или медицински интервенции (вкл. операции) и да подписва информирани
съгласия от мое име във връзка с провеждането на лечения и/или медицински
интервенции, да избира личен лекар и зъболекар на децата ми, както и да има
право да взема решения за лекарски и зъболекарски контролни прегледи; Да
ме представлява пред училищните служби и детски заведения в Р. България и
Ф. Р. Германия и да получава всякаква информация от учебните и учебно-
възпитателни заведения училища и/или детски градини, свързана с моите
деца, да избере училище и/или детско заведение и да ги запише в тях, да ги
води на училище и/или детско заведение, както и да ги взема от там; Да подава
и получава необходимите документи за отпускане на семейни добавки и
помощи за гледане на дете; Да подава и получава документи, необходими за
издаването на Европейска здравноосигурителна карта /ЕЗОК/ на моите деца и
да я получи, както и да получава информация, удостоверения и всякаква друга
официална документация във връзка с здравноосигурителния им статус; Да
подава, подписва и получава от мое име всякакви други документи и да
извършва всякакви действия, свързани със законното представителство на
4
децата ми, дори и такива, които не са изрично упоменати в настоящото
пълномощно - всичко по преценка и по избор на упълномощения и в защита
правата и интересите на моите деца; С настоящето разрешавам и давам
съгласието си упълномощената да придружава горепосочените ми деца при
пътувания навсякъде в чужбина - многократно и за срок до 1 /една година/ от
датата на заверка на настоящото пълномощно“. В пълномощното са посочени
и субектите пред които да послужи пълномощното, като пълномощното е с
валидност, една година от датата на заверката – 21.02.2022 г., т. е. до
21.02.2023 г.
От приложена справка за задгранични пътувания се установява, че
ответницата за периода 01.01.2022 г. до 26.02.2024 г. е напуснала страната
четири пъти, като последния път е бил на 19.02.2024 г.
По делото не се спори, че и двамата родители към момента на
приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция пребивават във
Ф. Р. Германия.
От приложения социален доклад с изх. № ПР/Д-А-А/27-001/25.05.2023 г.
на Социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Айтос, се
установява, че е посетен домът на семейството в гр. Айтос, ул. „*******“ **,
като е проведена среща с Ф.Й. - баба по бащина линия и малолетното дете А.,
като последната споделя, че от раждането на децата А. и Б. полага грижи за
тях. Изложила е пред социалния работник изготвил доклада, че след
присъждане на родителските права върху А. на неговата майка, същата е
отвела детето със себе си, но след около 15 дни се е обадила, че не може да
полага грижи за него, тъй като има приятел и е бременна. Г-жа Й. е отишла в
дома на майката и е прибрала детето в дома на сина си И.. По нейни данни
към момента майката З. И. трайно се е установила във ФР Германия и очаква
раждането на третото си дете. Ф. Й. заяви, че децата разговарят с майка си по
телефона, осъществяват и видео разговори.
При срещата на социален работник с детето А., същият е бил във
видимо добро здравословно състояние, облечен с чисти, хубави и подходящи
за възрастта и сезона дрехи, като е бил спокоен и контактен.
Видно от социалният доклад, се установява, че основни грижи за
малолетния А. И. полага неговата баба по бащина линия – Ф. Стоилова Й.. По
нейни данни, бащата И. И. работи в Ф. Р. Германия, за да осигурява
финансови средства за отглеждане на детето.
В социалния доклад се посочва, че семейството живее на адрес: гр.
Айтос, ул. „*******“ ** в жилище, което ищецът е закупил. Същото
представлява къща на един етаж, състоящ се от салон, кухня, която е в
ремонт, голям хол, детска стая, баня и тоалетна в едно. Обзаведено е с
необходимите мебели и ел. уреди за едно домакинство. Жилището е
електрифицирано и водоснабдено.
В доклада е посочено, че майката на ищеца е безработна. Полага грижи
за малолетните деца Б. и А., като заявява, че бащата ежемесечно изпраща
средства за издръжка на семейството си.
5
От приложения социален доклад с изх. № ПР/Д-А/228-001/09.06.2023 г.
на Социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Бургас се
установява, че е проведен разговор със З. К. – прабаба на детето А. по
майчина линия, като същата посочва, че, след присъждане на родителските
права над детето на майката, внучката й - З. И. е вземала детето при себе си и
заедно са полагали грижи за него. През м.03.2023 г. се е наложило да заминат
за Германия с цел упражняване на трудова дейност и са оставили детето за
няколко месеца при бабата по бащина линия - г-жа Ф.Й..
В социалния доклад се посочва, че жилището с административен адрес:
в с. Дебелт, ул. ******, общ. Средец е собственост на прабабата и
представлява къща на един етаж с три отделни входа. При разговора, К. е
заявила, че ползва отделен вход, с две стаи, вътрешна баня и санитарен възел,
обзаведени с нужните за домакинството мебели, вещи и електроуреди. При
посещението на адреса, г-жа К. отсъствала и от страна на близките й не е
осигурен достъп до дома, но отвън се виждало, че стаите не са обзаведени и не
е посочено в коя точно ще бъде обособен самостоятелен кът за детето.При
проведения телефонен разговор майката З. И. твърди, че децата й липсват и
поддържа ежедневни контакти с тях чрез видео разговори в социалните мрежи
през телефона на тяхната баба по бащина линия.
За установяване на релевантни по делото факти, е разпитан свидетелят
Т.А.И. - баба на ищеца и прабаба на детето А.. От същите се установява, че
страните по делото са се разделили през 2022 г. и в последствие са се развели.
Излага пред съда, че детето А. живее при баба Ф. – по бащина линия. Споделя,
че ответницата живее в Германия, с друг мъж, от който има дете, но поддържа
редовни контакти с децата, посредством средства за масова комуникация.
Посочва, че в жилището, в което живеят и двете деца са обзаведени съобразно
нуждите им и детето А. има личен лекар в гр. Айтос.
Фактът, че разпитаният свидетел е роднина по права линия на ищеца -
баба, не означава сам по себе си, че на показанията му не може да се вярва.
Съдът прави фактически и правни изводи по предмета на спора, като обсъжда
поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение, всички събрани
доказателства, които са относими към казуса и допустими за установяване на
съответния факт или обстоятелство според разпореденото в закона. Казаното
се отнася и до гласните доказателства, които, щом са относими и допустими,
се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с
евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според
правилата на чл. 172 от ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по
делото. Вземат се предвид и всички обстоятелства, свързани с възприемането
на установяваните факти: обстановката, психическото състояние на свидетеля,
възрастта му към онзи момент, физиологични особености - зрение, слух,
възраст, заболявания; паметово-интелектуални способности, както и
обстоятелствата при възпроизвеждането - възможност за възпроизвеждане
(притеснение от съда, образование, заболявания, възраст, отдалеченост във
времето) и волята на свидетеля да каже истината. При противоречие в
показанията на свидетелите съдът трябва да прецени посочените
обстоятелства при възприемането и възпроизвеждането по отношение на
6
всеки поотделно, а още и дали те са възприемали осъществяването на
релевантните факти едновременно или по различно време, дали впечатленията
им са спорадични или системни, доколко показанията са подкрепени или
отречени от останалите събрани по делото доказателства. При оценката на
разказаното от тях следва да се изхожда от: а) степента му на съответствие с
безспорните доказателства по делото, б) степента на обоснованост, в)
степента на разностранност и г) степента на автентичност („Разпит на
свидетели в гражданското производство“ от Цеко Цеков „Сиела“, София, 1997
г., стр. 48). Законодателят е създал едно предположение относно посочените в
хипотезата на чл. 172 от ГПК лица за възможна тяхна заинтересованост от
изхода на делото. Съдът, поради това, е длъжен да извърши преценка на
тяхната обективност и доколко поведението на свидетеля и данните по делото
изключват заинтересоваността да е повлияла на достоверността на
показанията му (Решение № 79 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3244/2016
г., IV г. о., ГК). В настоящия казус свидетелските показания на И. не са
противоречиви, а и не са оборени. Нормата на чл. 172 от ГПК не забранява
кредитирането на показания на роднини и близки, а предвижда преценката им
да става в съответствие с останалите доказателства по делото, а от тях в
случая показанията не са опровергани (в този смисъл е и Решение № 639 от
02.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2398/2008 г., I г. о., ГК). Не могат да се
игнорират свидетелски показания само защото изхождат от близък роднина, а
в случая от съпруг, за който се прилагат същите правила (Решение № 428 от
15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 843/2009 г., I г. о., ГК). Съгласно Решение №
457 от 06.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 477/2009 г., III г. о., ГК), роднинската
връзка на свидетеля със страната, която го е посочила, сама по себе си не е
основание показанията на този свидетел да се считат недостоверни. Не
съществува забрана да бъдат разпитани заинтересовани свидетели и въз
основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които
ползват довелата ги страна (Решение № 34 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №
4657/2015 г., I г. о., ГК и Решение № 338 от 20.11.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1269/2012 г., IV г. о., ГК). В случая от показанията свидетеля И. се установява
изложената фактическа обстановка и от събраните по делото писмени
доказателства, като не се установи противоречие с тях. Разказаното от
свидетеля е и вътрешно хармонично, последователно и изчерпателно (водещи
критерии за оценка на свидетелските показания според „Разпит на свидетели в
гражданското производство“ от Цеко Цеков, „Сиела“, София, 1997 г., стр. 55.
От показанията му не остава съмнение, че е бил очевидец на това, което
излага пред съда, и има необходимите пълни, преки и непосредствени
впечатления, поради което не са налице основания за некредитиране на
разказаното от Т. И..
В хода на съдебното дирене е разпитан свидетеля З.Ж.К. – майка на
ответницата и баба на детето А.. Същата излага пред съда, че З. е взела
малкото дете след развода и няколко месеца е било при тях, като поради
финансови затруднения майката е заминала за Германия, където се е срещнала
с друг мъж, с който живее, във фактическо съпружеско съжителство и имат
дете. Излага пред съда, че редовно са изпращани средства за издръжката на
7
децата, като поддържа постоянно контакти с тях по телефона. Излага пред
съда, че детето А. е взето от бащата уж да се видят за няколко дни, но така и не
го е върнал. Посочва, че има необходимото обзавеждане за отглеждането на
детето А..
Съдът, по отношение показанията на св. К. намира, че същите следва да
се кредитират, досежно прекратяването на брака заминаването на ответницата
за Ф. Р. Германия, поддържането на редовни контакти с детето А.,
заживяването на ответницата във Ф. Р. Германия с друг мъж и раждането на
дете от съвместното им съжителство в тази част съдът препраща към
мотивите изложени в предходния абзац. В останалата си част свидетелските
показания не следва да се кредитират, тъй като са непоследователни,
нелогични и некореспондират с останалия по делото доказателствен материал.
Представени са по делото копия от дубликат на Удостоверение за
раждане на детето А. И. И., с ЕГН: **********, роден на 05.01.2021 г. в гр.
Бургас, Решение № 278/ 29.11.2022 г. постановено по гр.д. № 357/2022 г., по
описа на Районен съд – гр. Айтос. Справки за задгранични пътувания на
ответницата, Социален доклад с изх. № ПР/Д-А-А/27-001/25.05.2023 г. на
ДСП – гр. Айтос и Социален доклад с изх. № ПР/Д-А/228-001/09.06.2023 г. на
ДСП – гр. Бургас.
Предвид установената фактическа обстановка и съобразявайки
правните норми, съдът приема от правна страна следното:
Ищецът е поискал с исковата молба по реда на чл. 59, ал. 9 от СК, във
вр. с чл. 127, ал. 2 от СК да бъде изменен определения с Решение № 278/
29.11.2022 г. постановено по гр.д. № 357/2022 г., по описа на Районен съд – гр.
Айтос.
Съобразно нормата на чл. 59, ал. 9 от СК, при промяна в
обстоятелствата, при които е определен режим на упражняване на
родителските права над децата, по молба на заинтересованият родител, съдът
може да промени същия, като в тежест е на ищеца - заинтересования родител,
да установи факта на настъпването на тази промяна в обстоятелствата.
Промяната на взетите предвид, при определяне на първоначалните мерки
обстоятелства, може да има различни проявни форми, като: промяна на
родителските, на възпитателските или на моралните качества на
упражняващия мерките родител, на социалната среда, в която живее детето
след първоначалното решение, на жилищните или битовите условия, в които
детето се отглежда. Във всички случаи, това са обстоятелства, които засягат
положението на детето, като се преценява как тези обстоятелства се отразяват
на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки,
ръководен от най-висшия интерес на детето. По искът с правно основание чл.
127, ал. 2 от СК, законът предвижда едновременното действие на
диспозитивното и на служебното начало, по преценка на съда, отново воден от
интереса на детето. Интересите на детето е установен като главен критерии
8
при решаването на спор между родителите относно мерките на лични
отношения между тях и детето. Децата имат интерес родителските права да
бъдат възложени на този родител, който с оглед на възрастта, пола и степента
на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но
и за тяхното добро възпитание и изграждане като зрели личности, което е
невъзможно да бъде постигнато без осъществяването на пълноценни
отношения с другия родител. С оглед на събраните по делото доказателства, в
т. ч. и приетите социални доклади, съдът намира, че в най-висш интерес на
тетето А., е да бъде изменен режима на упражняване на родителските права
върху него и родителските права бъдат предоставени за упражняване на
бащата- ищец И. И.. От събраните по делото доказателства се установи,
наличието на промяна в обстоятелствата, при които е било постановено
Решение № 278/ 29.11.2022 г. по гр.д. № 357/2022 г., по описа на Районен съд –
гр. Айтос, на доклад на настоящия съдебен състав. По делото безспорно се
установи, че майката трайно се е установила във Ф. Р. Германия, като е
заживяла с друг мъж, като от съвместното им съжителство имат родено едно
дете. Упражняването на родителските права, съобразно постановеното
решение по гр. д. № 357/2022 г., по описа на Районен съд – гр. Айтос, са
предоставени на майката, с оглед ниската възраст на детето А.. По делото се
установи, съобразно изложеното в социалните доклади, че реално грижи за
детето се полагат от бабата по бащина линия, при която се намира и детето Б.
И., с които съжителства ищеца. Съдът счита, че установената по делото
промяна в обстоятелствата- описана по- горе, обуславя и промяна в режима на
упражняване на родителските права над детето А., и предоставяне
упражняването им на бащата, като по-пригодния родител, с оглед интересите
на детето. Без да се пренебрегва факта на полаганите от майката и нейните
родители грижи, съдът счита, че в интерес на детето - с оглед на цялостното
му личностно, интелектуално и емоционално развитие, е то да бъде
отглеждано от своя баща. В тази насока са констатациите в докладите. Съдът
кредитира изцяло с доверие показанията на св. Т. И., като правдиви и
еднопосочни и напълно кореспондиращи със събраните по делото писмени
доказателства и социални доклади. От същите се установява, че бащата
притежава необходимият родителски капацитет, условия на живот и желание
за отглеждане на детето, както и наличие на емоционална връзка между тях.
По делото се установи също, че майката не разполага с адекватни условия за
отглеждане на детето А., тъй като от социални доклад на ДСП – гр. Бургас се
установява, че къщата на пръв поглед, в която живее в БР. България
ответницата не разполага с необходимите условия за отглеждане на дете. С
оглед изложеното, в интерес на детето А. е то да бъде отглеждано от своя
баща, разполагащ с по-висок родителски капацитет и подкрепа от роднини.
Следва, местоживеене на детето да бъде определено при неговия баща,
на адрес гр. Айтос, общ. Айтос, обл. Бургас, ул. ****.
Същевременно, в производството по предоставяне упражняването на
родителските права, преценката е обусловена в изключителна степен от
интересите на децата. В § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето, при
определяне на понятието „най-добър интерес на детето“ е вложено
9
задължение на решаващия орган да извърши внимателна преценка на:
желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите
да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна
на обстоятелствата, както и други обстоятелства, имащи отношения към
детето. При преценка на въпросите относно упражняването на родителските
права, местоживеенето на детето и режима на лични контакти, съдът съобрази
възпитателските качества на всеки един от родителите и техните близки,
полаганите до момента грижи и отношението на всеки един от тях към детето
и техните близки, изразеното желание от страна на майката да отглежда и
възпитава детето, както и изразеното съгласие, привързаността на детето към
неговата майка, неговия пол, възраст, както и материалните възможности на
родителите и възможността за помощ от трети лица.
Упражняването на родителските права спрямо детето в бъдеще става
само от родителя, комуто детето са предоставени за възпитание и отглеждане.
Това обаче не лишава другия родител от родителските му права, а
задълженията на двамата родители се запазват независимо от допуснатия
развод. Заедно с това за двамата родители възникват и нови задължения,
произтичащи от развода - да спазват коректно поведение един към друг, да не
вършат нищо за отчуждение на децата спрямо другия родител и помежду им,
да не накърняват своя и на другия родител авторитет, да обезпечават
обстановка, която да съдейства за развитието на децата.
При преценка на режима на лични контакти съдът съобрази
обстоятелството, че процесуалният представител на ищеца, не е предложил
конкретен режим на лични контакти на майката с децата.
Съдът, като съобрази материалите по делото и събраните в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, намира, с оглед
висшия интерес и правата на децата да общува пълноценно и с двамата
родители, като гаранция за неговото психично благополучие и развитието им
като пълноценна личност, че е в интерес на децата допускането на промяна на
постановените мерки относно режима на лични отношения на децата с
неговия родител в посока на разширяването му. Съгласно разпоредбата на чл.
59, ал. 3 от СК определянето на режима на личните отношения между
родителите и децата включва определяне на период или на дни, в който
родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните
ваканции, официалните празници и личните празници на децата, както и по
друго време. В случая детето А. И. И. е на 3 години, като тази възраст се
характеризира това, че индивидът се формира като личност и изключително
много се влияе от заобикалящата го среда. Въпросната възраст обуславя
нуждата от засилена грижа, любов, топлина, семейна среда и подкрепа спрямо
децата, която в случая може да бъде осигурена по-добре от бащата. Следва да
се отчете обстоятелството, че, след раздялата на родителите, бабата по бащина
линия е полагала адекватни грижи за детето и е в интерес на детето, занапред
да се грижи за него именно неговият баща. Още един аргумент в тази насока е
10
и обстоятелството, че детето Б., също се отглежда от бащата с помощта на
бабата по бащина линия. Ето защо родителските права ще се предоставят на
бащата, а на майката ще бъде определен режим на лични отношения, с оглед
това тя и детето да поддържат връзка. Доколкото режимът на лични
отношения на родителя, на който не са предоставени родителските права,
трябва да позволява възстановяване, поддържане и засилена емоционална
връзка на родителя с детето, както и възможността този родител пълноценно
да участва във възпитанието на детето. Съобразявайки гореизложените
обстоятелства, съдът намира, че е подходящо личните контакти между
майката и детето да бъдат осъществявани всяка първа и трета събота и неделя
от месеца, с преспиване при ответника, за времето от 17:00 часа на съответния
петъчен ден, до 18:00 часа на неделния ден, с право майката да взема децата за
Коледните празници – 24, 25 и 26 декември в нечетните години, а за Нова
година - 31 декември, 1 и 2 януари - в четните години, за великденската
ваканция всяка нечетна година от 10 часа в на първия ден (Велики петък) до
18 часа на последния ден (Светли понеделник); през пролетната ваканция, ако
ваканцията не съвпада с великденските празници, през нечетните години: от
18 часа в четвъртък на седмицата на ваканцията до 10 часа в следващия
понеделник (втората половина), а през четните години: от 18 часа на деня,
предшестващ първия почивен ден от пролетната ваканция, до 10 часа в
четвъртъка от седмицата на ваканцията (първата половина), както и за
тридесет дни през лятото, което време да не съвпада с евентуалния платен
годишен отпуск на бащата на детето А., включително и по всяко време, когато
някое от детето пожелае да отиде при майката. Следва детето да се взема от
майката от адреса, на който бащата обичайно пребивава и да се връщат от
майката на адреса на бащата, на който обичайно пребивава.
Относно иска за издръжка в полза на детето:
Съдът намира, че предвид нормативно установените граници за
минималния размер на месечната издръжка, който понастоящем е 269,25 лева,
нуждите на малолетното дете от храна, облекло и други потребности, както и
като взе предвид възможностите на дължащия я родител, определи същата в
размер на 270 лева месечно. При определяне размера на издръжката според
чл. 59, ал. 5 от СК, във вр. с чл. 142 от СК, съдът съобрази, че с тази сума
трябва да се осигурят условия на живот на детето, които е имало преди
раздялата на родителите и счита, че този размер не би създал особени
затруднения на дължащия я родител. Без да прави опит да фиксира точната
сума, необходима за месечната издръжка на дете на тригодишна възраст и да
се опитва да разпредели тежестта в поемането й между двамата родители,
което е въпрос на статистически данни и индивидуални потребности, съдът
счита, че бащата следва да бъде осъден да заплаща издръжка в горния размер,
считано от датата на предявяване на претенцията- 27.02.2023 г. до настъпване
на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Разликата до
пълния размер на необходимата месечна издръжка следва да се понася от
майката, заедно с грижите по отглеждането и възпитанието на детето.
Предвид факта, че детето ще пребивава значително по- дълго време при
11
бащата, същият следва да поеме издръжката му в тези периоди, като това
обстоятелство се съобразява при определяне на същата, дължима за времето, в
което е отглеждано от майката. Според Постановление № 5 от 30.XI.1981 г.
месечните добавки за деца следва де се включат като доход на родителя, при
когото са децата, от който доход да се определи възможността му да заплаща
издръжка.
Съгласно разпоредбата на чл. 242, ал. 1, предл. първо от ГПК, съдът
постановява предварително изпълнение на Решението когато присъжда
издръжка. Следователно налице е призната по право (ex lege) изпълнителна
сила на невлезлите в сила Решения относно посочените в закона вземания, в т.
ч. издръжка, за което съдът е оправомощен (има право и задължение) да се
произнесе служебно (ex officio). Затова следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на Решението в частта за издръжката.
По разноските:
Ищецът не претендира разноски, поради което такива не следва да му се
присъждат.
Ответникът, по иска за издръжка, дължи заплащане по сметка на
Районен съд - гр. Средец, държавна такса по отношение на присъдената
издръжка по чл. 142 от СК. По присъдената издръжка по чл. 142 от СК се
дължи държавна такса в размер на по 388,80 лева (270 х 36 х 4%). В случай, че
не бъде погА.о доброволно задължението към Районен съд – гр. Средец,
следва да се събере и държавна такса в размер на 5 лева за принудително
събиране на вземанията.
Мотивиран от гореизложеното, Районен съд – гр. Средец, Шести състав,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 59, ал. 9 от СК, във вр. чл. 127, ал. 2 от СК,
определените с Решение № 278/ 29.11.2022 г. постановено по гр.д. № 357/2022
г., по описа на Районен съд – гр. Айтос, режим на упражняване на родителски
права, местоживеене, режим на лични отношения и издръжка, върху детето
А. И. И., с ЕГН: **********, роден на 05.01.2021 г. в гр. Бургас, както
следва:
УПРАЖНЯВАНЕТО на родителски права върху детето А. И. И., с
ЕГН: **********, роден на 05.01.2021 г., СЕ ПРЕДОСТАВЯТ на бащата И. Б.
И., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Айтос, общ. Айтос, обл. Бургас, ул. ****.
ОПРЕДЕЛЯ се МЕСТОЖИВЕЕНЕ на детето А. И. И., с ЕГН:
**********, при техния баща и законен представител И. Б. И., с ЕГН:
**********, на адрес гр. Айтос, общ. Айтос, обл. Бургас, ул. ****.
12
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на детето А. И. И.,
с ЕГН: **********, с майката З. Т. И., с ЕГН: **********, с адрес: село
Дебелт, общ. Средец, обл. Бургас, ул. ************, както следва: всяка първа
и трета събота и неделя от месеца, с преспиване при ответника, за времето от
17:00 часа на съответния петъчен ден, до 18:00 часа на неделния ден, с право
майката да взема децата за Коледните празници – 24, 25 и 26 декември в
нечетните години, а за Нова година - 31 декември, 1 и 2 януари - в четните
години, за великденската ваканция всяка нечетна година от 10 часа в на
първия ден (Велики петък) до 18 часа на последния ден (Светли понеделник);
през пролетната ваканция, ако ваканцията не съвпада с великденските
празници, през нечетните години: от 18 часа в четвъртък на седмицата на
ваканцията до 10 часа в следващия понеделник (втората половина), а през
четните години: от 18 часа на деня, предшестващ първия почивен ден от
пролетната ваканция, до 10 часа в четвъртъка от седмицата на ваканцията
(първата половина), както и за тридесет дни през лятото, което време да не
съвпада с евентуалния платен годишен отпуск на бащата на детето А.,
включително и по всяко време, когато някое от детето пожелае да отиде при
майката. Следва детето да се взема от майката от адреса, на който бащата
обичайно пребивава и да се връщат от майката на адреса на бащата, на който
обичайно пребивава.
ОСЪЖДА З. Т. И., с ЕГН: **********, с адрес: село Дебелт, общ.
Средец, обл. Бургас, ул. ************, да заплаща месечна издръжка на
малолетното си дете А. И. И., с ЕГН: **********, роден на 05.01.2021 г. в гр.
Бургас, чрез неговия баща и законен И. Б. И., с ЕГН: **********, в размер на
270 лева (двеста и седемдесет лева), считано от датата на предявяване на
исковата молба – 27.02.2023 г., до настъпване на законни причини, изменящи
или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА З. Т. И., с ЕГН: **********, да заплати по сметка на
Районен съд – гр. Средец сумата от 388,80 лева, представляваща държавна
такса по делото, както и 5 (пет) лева такса в случай на издаване на
изпълнителен лист.
Постановява предварително изпълнение на Решението, в частта относно
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд – гр. Бургас.
Препис от Решението да се връчи на страните, по аргумент на чл. 7, ал. 2
от ГПК.
13
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
14